РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100100667 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от М. Д. П. с ЕГН
**********, Д. Х. К. с ЕГН ********** и К. Х. К. с ЕГН **********, всички чрез
процесуалния си представител Адвокатско дружество „В. и Бачева“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 3“, блос 303А, ет.5, ап.21, чрез
адв.Цветомила Вукова от АК-София против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Св.София“ № 7,
ет.5, представлявано от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Румен
Кирилов Димитров, чрез пълномощник адв.Детелина Ханчева, да бъде осъдено да заплати
сумата от по 150 000 лв. на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на Х.
К. П. вследствие от станалото на 02.01.2020 г. ПТП, причинено от С. Ж. К. – водач на МПС:
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № А 28 46 МА, ведно със законната лихва
от изтичане на 15-дневния срок за произнасяне след предоставяне на всички документи по
чл.106 от КЗ – 03.04.2020г., до окончателното изплащане, в полза на М. Д. П. сумата от 5758
лв. застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на същото
събитие, както и направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба и с допълнителна молба вх.№ 5372/ 26.08.2021г.,
че с влязла в сила на 19.07.2021г. присъда № 16/ 02.07.2021г. по НОХД № 509/2021г. по
описа на ОС-Бургас, С. Ж. К. е бил признат за виновен затова, че на 02.01.2020 г. около
10.04 ч. в гр.Бургас по бул. „Янко Комитов“ в посока ул. „Лазар Маджаров“, до хипомаркет
„Кауфланд“ при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Рено“,
1
модел „Меган“, с ДК № А 28 46 МА, нарушил правилата за движение, установени в чл.119
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. К. П. с ЕГН **********, като
деянието е било извършено на пешеходна пътека тип М 8.1, поради което и на основание
чл.343 ал.3, предлож.последно, б.“б“ предложение първо, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК,
вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а и чл.54 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за
срок от 2 години, отложено за изпитателен срок от 4 години и го е лишил от право да
управлява МПС за срок от 4 години. Последица от причиненото ПТП са тежките увреждания
на Х.П. – съпруг на М.П. и баща на Д.К. и К.К.. Предприетите многобройни лечебни
манипулации довеждат до временно подобряване на здравословното му състояние, но на
24.01.2020 г. отново бива приет по спешност в ОАИЛ при УМБАЛ – Бургас АД след
констатирани остра дихателна недостатъчност, двустранна пневмония и кома. Подробно са
описани нееднократните приемания на пострадалия в болнични заведения вследствие на
настъпили усложнения. На 25.01.2020г. пострадалият е изпаднал в асистолия, както въпреки
проведеното лечение и усилията на лекарския екип, Х.П. е починал.
Според изложеното в исковата молба, смъртта на пострадалия се отразява
тежко върху цялото му семейство. След месец на грижи за Х.П. и надежди, че ще оцелее,
тримата ищци са били дълбоко разтърсени от развоя на събитията. М.П. е разчитала
изключително на покойния си съпруг в живота, независимо дали става дума за ежедневните
усилия или просто за морална и емоционална подкрепа. След смъртта му се е затворила в
себе си, изпаднала е в дълбока депресия и почти не общува с околните. Двамата му сина са
били изключително привързани към своя баща, получавали са винаги подкрепа и съвети от
него. Двамата се започнали да страдат от безсъние, да сънуват кошмари, срещат затруднения
в общуването с околните.
Ищцата М.П. претендира заплащане и на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, включващи разходи за лечение, погребение и др. в общ размер на 5758
лв., като следва: 14.55 лв. заплатени медицински консумативи; 17.73 лв. медицински
консумативи; 37.95. лв. мед.медикаменти; 3390 лв. медицински импланти; 31.69 лв.
мед.консумативи и медикаменти; 40 лв. фиксатор за рамо тип „Дезо“; 285 лв.
мед.консумативи; 30 лв. медицински услуги в „УМБАЛ – Бургас“ АД; 33.38 лв.
мед.медикаменти; 19.98 лв. мед.консумативи; 49.72 лв. мед.консумативи и медикаменти;
1708 лв. за погребални услуги, траурна церемония, стоки.
Ищците считат, че отговорността на ответното дружество произтича от
сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №
BG/23/119001837499 със срок на покритието 03.07.2019 г. – 02.07.2020 г. Застраховката
покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на
упълномощените от тях лица за водачи.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на
имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито
граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица
имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на
2
чл. 380 от КЗ. Поради това и на основание чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 24.02.2020 г. са
депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. По така отправените претенции е била образувана застрахователна
преписка № 0411-800-0002-2020, по която на основание чл. 499 от КЗ да бъдат определени
обезщетения. С уведомление изх.№ ЦУ 99-1726/ 25.02.2020г. на основание чл.106 ал.3 от
КЗ, застрахователят е поискал представянето на допълнителни документи, вкл.краен акт на
наказателен съд или прокуратурата за приключване на воденото досъдебно производство. С
оглед невъзможността за ищците да предоставят такива, е бил постановен отказ с писмо изх.
№ ЦУ 99-3703/ 26.05.2020г. Въпреки предоставяне на изготвените по досъдебното
производство документи, ответникът е изпратил уведомление изх.№ 99-10612/ 10.03.2020г.
Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, ищците считат, че
исковата претенция е допустима.
Изрично се твърди в исковата молба, че вредите, които продължават да търпят
ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид настъпилата
смърт на Х.П..
В срок постъпи писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва
изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът не оспори
съществуването на валидно застрахователно правоотношение със собственика на лекия
автомобил, предизвикал ПТП. Второ, направено е възражение за съпричиняване от страна
на служителите в УМБАЛ – Бургас АД, които към датата на изписването на Х.П. от
болничното заведение – 20.01.2020г., не са взели предвид установените стойности на
глюкозата в кръвта му в пъти над горната референтна граница, указваща на повишен риск от
кетоацидозна кома, белодробна тромбемболия, пострадалият е имал анемия, стойностите на
хемоглобина му са значително под долната референтна граница, което е било индикация за
значителна кръвозагуба. Четири дни след това е установено от взет гърлен секрет, че
пострадалият е имал бактерия Acinetobacter baumannii. Поради това и приносът на лекарите
е оценен на 90 %. Трето, налице е съпричиняване и от страна на пострадалия, който е можел
да възприеме идващия автомобил и пътната обстановка и да предприеме действия, с които
да избегне сблъсъка. Вместо това, Х.П. е изскочил внезапно на пътното платно, въпреки
ограничената видимост, като зле е преценил разстоянието до приближаващото МПС, с които
действия е нарушил чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Неспазването на цит. правни норми от страна
на Х.П. е допринесло в значителна степен за получените телесни повреди и последвалата
смърт, като с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало
да се намали с оглед приетия процент на принос. На четвърто място, не е доказана вината на
водача на причинилото ПТП превозно средство. Пето, излага се от ответната страна
становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова
претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС,
справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим,
но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените
вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за
3
необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52
от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.
В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване
на ищците и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер. Шесто,
началният момент за претендиране на лихви не е този, изложен в исковата молба, тъй като
постановеният отказ е поради непредставяне на изискани от ищците документи. Твърде се,
че началният момент следва да се изчисли при условията на чл.497 ал.1, т.2 от КЗ. Отделно
на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД, застрахователят би изпаднал в забава едва след като бъде
поканен да плати, тъй като не е прекият причинител на щетата или това е 28.06.2021 г.
Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове
и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на
исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа и експертиза.
Ответната страна чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание
поддържа направените възражения. В подкрепа на тезата си ангажира съдебно-
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. Подробни доводи разви в писмени
бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според
чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. От приложеното удостоверение за наследници е видно, че
М.П. е била съпруга на пострадалия, а К.К. и Д.К. са негови синове (л.278 по делото). Това
обосновава и правото им на иск против застрахователя по полица „ГО“ на автомобила,
управляван от причинителя на ПТП.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52
и чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложените препис - извлечение от акт за смърт № */ 25.01.2020 г.
(л.277), на 25.01.2020г. е починал пострадалият Х. К. П.. Не се спори относно наличието на
застрахователно правоотношение между застрахователя и водача С. К. по повод ЗЗГО
полица № BG/23/119001837499 със срок на покритието 03.07.2019 г. – 02.07.2020 г.
(непредставена). Съставени са били констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
изготвена схема и протокол за оглед на местопроизшествие (л.14-17; 18-21) и фотоалбум, с
описани участници и пострадали лица в ПТП от 02.01.2020 г. Видно от приложените молби
(л.279-285) и писма от ответника до адвокатското дружество „В. и Бачева“ (л.286-297), била
е заведена щета № 0411-800-0002-2020 по застраховка „Гражданска отговорност“, като в
крайна сметка е отказано изплащане на застрахователно обезщетение поради това, че
доказателствата не установяват основание затова.
С влязла в сила на 19.07.2021г. присъда № 16/ 02.07.2021г. по НОХД №
4
509/2021г. по описа на ОС-Бургас (л.346-347), С. Ж. К. е бил признат за виновен затова, че
на 02.01.2020 г. около 10.04 ч. в гр.Бургас по бул. „Янко Комитов“ в посока ул. „Лазар
Маджаров“, до хипомаркет „Кауфланд“ при управление на моторно превозно средство лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № А 28 46 МА, нарушил правилата за
движение, установени в чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х.
К. П. с ЕГН **********, като деянието е било извършено на пешеходна пътека тип М 8.1,
поради което и на основание чл.343 ал.3, предлож.последно, б.“б“ предложение първо,
вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а и чл.54 от НК, съдът го е
осъдил на лишаване от свобода за срок от 2 години, отложено за изпитателен срок от 4
години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 4 години.
Видно от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.550-
563), след ПТП на 02.01.2020г., пострадалият е бил откаран в УМБАЛ АД – Бургас с тежка
съчетана травма: глава, гърди, таз, крайници, където е пролежал до 14.01.2020г. До
20.02.2020г. е било проведено лечение в Ортопедичното отделение, по кл.п. 217. На
24.01.2020г. отново е бил приет за лечение, но с диагноза ОДН, двустранна
бронхопневмония, кома. Проследени са всички предприети стъпки по лечението на Х.П..
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД твърди, че липсва пряка причинно-следствена
връзка между станалото ПТП и настъпилата смърт, а вината е на УМБАЛ АД – Бургас,
чиито лекари не са провели правилно лечение на развилата се двустранна бронхопневмония,
предизвикана от бактерия Acinetobacter baumannii, която от своя страна пострадалият е
придобил в лечебното заведение, т.е. като резултат от вътреболнична инфекция. Подобна
теза може да се счита за възможна, но същата не е безспорна с оглед събраните по делото
доказателства. Дадените в съдебно заседание обяснения от вещите лица водят до извод, че
са били налице и други травми, които са били животозастрашаващи. Според поясненията на
д-р Х. в съдебно заседание, при гръдната травма има счупване на 5 – 12 ребро вляво, с
контузия на белия дроб, пневмоторакс, хемоторакс. Д-р К. заяви, че в отделни периоди
нивата на кръвната захар на пациента са били над препоръчителните граници, но не и
екстремни, а проведените процедури показват, че се е действало правилно. Не е установено,
Х.П. да е изпаднал в кетоацетозна кома – имало е такава работна диагноза, която
впоследствие не е била потвърдена. От друга страна, д-р П.П. допуска възможността
пневмонията да е била предизвикана от откритата бактерия Acinetobacter baumannii, която е
характерна за интензивните отделения на всяка болница, но в периода 21-24.02.2020г.
пострадалият не е бил в болницата и би могло да е развил друго заболяване, което да е
причина за пневмонията. За нуждите на настоящото производство е достатъчно, че
причината изобщо Х.П. да бъде настанен в болничното заведение, е станалото ПТП.
Настъпилите усложнения са последица от проведените медицински манипулации спрямо
пострадалия и такива усложнения биха били възможни и в друго лечебно заведение. Ако
застрахователят счита, че УМБАЛ АД – Бургас е изцяло отговорно за леталния изход, би
могло да проведе задълбочено съдебно разследване в друго производство. Като краен извод
съдът счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
5
смъртта на Х.П..
Според заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.392-
396), управляваният от К. лек автомобил е ударил пострадалия в края на пешеходната
пътека, като при установена скорост на движение на автомобила от 50 км/ч. и опасна зона от
60 метра, Х.П. преди да навлезе в пътното платно не е бил длъжен да взема някакви мерки,
за да се предпази от удар. Подробно е обяснен механизма за настъпване на катастрофата.
Направено е предположение, че водачът е имал намерение да премине пред пешеходеца, без
да намаля скоростта – липсва спирачен път, а ударът е с дясната страна на автомобила. За
пострадалия не е имал никаква възможност да предотврати удара. Тялото на пострадалия е
подхвръкнало нагоре и е ударена главата на П. в предното панорамно стъкло на автомобила,
а след това е паднало пред колата.
Ответната страна оспори механизма на ПТП като сочи, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия Х. П., който е изскочил внезапно на пешеходната
пътека. Влязлата в сила присъда в частта досежно констатациите за липса на съпричиняване
няма задължителна и обвързваща сила за настоящия граждански съд. Това е така, тъй като
не се касае за част от фактическия състав на приложената от наказателния съд правна норма.
Това сочи на допустимост на възражението и възможността същото да бъде установявано с
допустимите и релевантните за това по ГПК доказателствени средства.
Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за вредите, причинени на
увредения, може да се намали само ако той сам е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД показва,
че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат. Така е разрешен въпросът и в практиката на съдилищата относно приложението на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или
бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по смисъла на разглежданата норма, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произтичащите вреди.
Това разбиране, свързано с приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е застъпено и в ТР № 1/
23.12.2015 година по тълк. дело № 1/2014 година, ОСТК на ВКС. Съпричиняване ще е
налице само тогава, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на ЗДП и виновно. Ако се установи, че пострадалият е допринесъл за настъпване
на вредите, обезщетението за вреди може да се намали, като намаляването е въпрос на
преценка във всеки конкретен случаи в зависимост от събраните доказателства по
конкретния спор.
За установяване наведените в горната насока твърдения от страна на
ответника по делото беше допусната и извършена съдебна автотехническа експертиза. От
6
заключението на вещото лице инж. Г. се установи безспорно, че пострадалият Х.П. в
момента на преминаване през пешеходната пътека, е бил на разстояние около 60 м. от
наближаващия автомобил и не може да става дума за „внезапност“ на „изскачането“ му.
Това е нелогично и с оглед възрастта на пострадалия – 71 г. Напротив, водачът на лекия
автомобил е имал достатъчно време да възприеме преминаващия пешеходец и да спре. А
липсата на спирачен път ясно показва самонадеяност у виновния С.К.. Вещото лице в
заключението си твърди, че К. е подценил опасността и с действията си е създал
предпоставки за анализираното ПТП. От всичко изложено следва да се направи обосновано
заключение, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия Х.П., което прави и
възражението на ответника неоснователно.
Оспорва се и размера на претенцията, като ответникът счита същата за
завишена съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Според показанията на свидетелката Я. Б. – сестра на ищцата М.П., с Х. били
женени от 1971 г. и се готвели да празнуват 50 годишен юбилей. Заедно с двамата им сина
били сплотено и задружно семейство, като починалият се грижел за тях. Затова и смъртта на
Х. била огромен шок за всички. Живеели в къща в Д. Е., после К. заживял отделно с жена
си, имали детенце кръстено на Х.. Д. живее в центъра на Б., но често си гостували, помагали
си за всичко. За катастрофата научила от сестра си, Х. бил в реанимация и не могли да го
видят, бил потрошен. Направили му операция на крака и го изписали, но после се влошил.
След смъртта му, ищцата била много зле, още не може да го прежали. Цялото семейство
станали по-затворени. Преди ПТП Х. имал **, наследствен от баща си.
Свидетелят Д. С. – баща на съпругата на ищеца Д. П., заявява, че познава
семейството на пострадалия от 2008г. Били изключително щастливо семейство, сплотени и
работливи – често се събирали заедно да празнуват. Проблемите обсъждали винаги заедно,
били много близки. За катастрофата научил на следващия ден от дъщеря си. Опитали се да
го видят в болницата, но не ги пуснали в реанимация. През цялото време за него се грижели
роднините. Ищците понесли много тежко загубата, ищцата отказвала да излезе навън със
свидетеля и съпругата му. Често ходят на гробищата, дори и хора от пенсионерския клуб.
Починалият бил весел човек, душата на компанията.
Представените доказателства водят до извода за частична основателност на
исковете. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахования е
отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи пряко от застрахователя.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на лекия автомобил с рег.№ А 28 46
МА. С влязла в сила присъда по НОХД № 509/2021г. по описа на ОС-Бургас е установено,
че при ПТП на 02.01.2020 г. водачът на лек автомобил „Рено Меган“ с ДК № А 28 46 МА –
С. К., нарушил правилата за движение и причинил смъртта на Х. П.. Механизмът на
настъпилото ПТП е установен в мотивите на присъдата, а от заключението на приетата в
7
настоящото производство съдебно-автотехническа експертиза беше установено липсата на
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия П., на което заключение съдът се
позовава изцяло.
В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищците
М.П., Д.К. и К.К. са претърпели болки и страдания, изразяващи се в шок, стрес и мъка след
смъртта на техния спътник в живота и баща Х. П., загинал вследствие на пътно-транспортно
произшествие, за причиняването на което вина има С.К.. Последният, чрез своите действия,
противоправно е причинил смъртта на Х.П., а с това и неимуществени и имуществени вреди
на ищците, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на
непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на
настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № А 28 46
МА, управляван от С. К..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че исковете за присъждане на обезщетение за
посочените неимуществени вреди, се явяват основателни и следва да ги уважи, но частично
спрямо претендирания размер. Явно е, че след смъртта на своя близък Х. П., ищците не
могат да живеят както преди това. Смъртта му е огромен удар за тях като съпруга и синове,
особено след като това е станало внезапно, а не след заболяване, в зрелите години от живота
на починалия. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че загиналият не е
живял в едно домакинство с двамата си сина. Между П. и ищците са съществували
взаимоотношения на привързаност и близост, а като семейство М.П. и Х.П. са се надявали
на спокойни старини. Смъртта на Х.П. е довела до мъки и страдания за тях, изпадане в
депресия, продължително ненормално протичане на техния живот. Претърпените болки и
страдания от ищците М.П., К.К. и Д.К. вследствие на преживяното, невъзможността да
водят живот както преди, съдът преценява че отговарят на сумата от по 120 000 лв. за всеки
от тях. Или исковете по чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди се явяват основателни до
размера от по 120 000 лв. за всеки от ищците, като в останалата част до пълния предявен
размер от по 150 000 лв. за разликите от по 30 000 лв., следва да бъдат отхвърлени като
недоказани.
Основателни и доказани се явяват исковете за заплащане на имуществени
вреди в полза на ищцата М.П.. Приложените по делото фактури и квитанции (л.254-276), са
на обща стойност 5758 лв. и представляват разноски за закупени: медицински консумативи
на стойност 14.55 лв.; медицински консумативи на стойност 17.73 лв.; мед.медикаменти на
стойност 37.95 лв.; медицински импланти с цена 3390 лв.; мед.консумативи и медикаменти
на стойност 131.69 лв.; фиксатор за рамо тип „Дезо“ с цена 40 лв.; мед.консумативи на
стойност 285 лв.; медицински услуги в „УМБАЛ – Бургас“ АД на стойност 30 лв.;
8
мед.медикаменти на стойност 33.38 лв.; мед.консумативи на стойност 19.98 лв.;
мед.консумативи и медикаменти на стойност 49.72 лв.; 1708 лв. за погребални услуги,
траурна церемония, стоки. Описаните стоки, вещи и услуги съдът приема, че без съмнение
са свързани именно с процедурите по лечение на пострадалия и следователно са извършени
като последица от претърпяното ПТП, поради което и следва да бъдат заплатени от
застрахователя.
По делото ищците претендират лихва за забава, считано от датата на изтичане
на законоустановения 15-дневен срок за произнасяне след представяне на всички документи
по чл.106 от КЗ или това е датата 03.04.2020 г. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и
лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в
рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на
увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният
размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на
обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието
от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се
възприеме 03.04.2020 год. – датата, на която е изтекъл 15-дневния срок за произнасяне след
като ищците М.П., К.К. и Д.К. са представили изисканите от застрахователя документи след
подадените заявления за изплащане на застрахователно обезщетение.
Процесуалният представител на ищците е поискал присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА. Ищците са освободени от
заплащането на държавна такса и разноски, предвид влязлата в сила присъда, обосноваваща
наличие на хипотезата на чл.83 ал.1, т.4 от ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищците направените по делото съдебни разноски и
заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете им. По
делото са ангажирани доказателства за предоставяне на безплатна адвокатска защита на
основание чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата, поради което основателно е искането на
процесуалния им представител за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния размер, установен от Наредба № 1/ 2004 г. По тези съображения и съобразно
частичното уважаване на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение в следните размери: 4854 лв. за ищцата М.П. и по 4716 лв. за
всеки един от ищците Д.К. и К.К. или общо 14 286 лв. Сумите са с включен ДДС, тъй като
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС.
След като ищците изцяло са освободени от заплащане на държавна такса и
9
разноски, дължимата държавна такса върху присъдените обезщетения следва да се възложи
върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 14 630.32 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, ЗАД
„ОЗК - застраховане“ АД има право да получи част от направените разходи за адвокатско
възнаграждение, за САТЕ и СМЕ. От ищцовата страна беше направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Същото е неоснователно,
доколкото договорената сума от 10 645.16 лв. без ДДС съвпада с минималното дължимо
възнаграждение, изчислено според чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. Останалата част е
дължимия ДДС. Или в крайна сметка дължимата от ищците сума е в размер на 2758.92 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Св.София“ № 7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров да заплати в полза на всеки един от Д. Х. К. с ЕГН ********** и К. Х. К. с ЕГН
**********, всички чрез процесуалния си представител Адвокатско дружество „В. и
Бачева“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 3“,
блок 303А, ет.5, ап.21, чрез адв.Цветомила Вукова от АК-София сумата от по 120 000 (сто и
двадесет хиляди) лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на Х. К. П. вследствие от
станалото на 02.01.2020 г. ПТП, причинено от С. Ж. К. – водач на МПС: лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № А 28 46 МА, ведно със законната лихва от
03.04.2020г., до окончателното изплащане, като исковете до претендираните за всеки от тях
по 150 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Св.София“ № 7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров да заплати в полза на М. Д. П. с ЕГН **********, с процесуален представител
Адвокатско дружество „В. и Бачева“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Младост 3“, блок 303А, ет.5, ап.21, чрез адв.Цветомила Вукова от АК-
София, сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лв., като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, стрес и страдания, причинени от
смъртта на Х. К. П. вследствие от станалото на 02.01.2020 г. ПТП, причинено от С. Ж. К. –
водач на МПС: лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № А 28 46 МА, ведно със
законната лихва от 03.04.2020г., до окончателното изплащане, като иска до претендираните
150 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Св.София“ № 7, ет.5,
10
представлявано от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров да заплати в полза на М. Д. П. с ЕГН **********, с процесуален представител
Адвокатско дружество „В. и Бачева“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Младост 3“, блок 303А, ет.5, ап.21, чрез адв.Цветомила Вукова от АК-
София, сумата от 5758 (пет хиляди седемстотин петдесет и осем) лв. като обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени от смъртта на Х. К. П. вследствие от станалото
на 02.01.2020 г. ПТП, причинено от С. Ж. К. – водач на МПС: лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган“, с ДК № А 28 46 МА, ведно със законната лихва от 03.04.2020г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Св.София“ № 7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров да заплати в полза на Адвокатско дружество „В. и Бачева“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 3“, блок 303А, ет.5, ап.21, чрез
адв.Цветомила Вукова от АК-София сумата от 14 286 (четиринадесет хиляди двеста
осемдесет и шест) лв. дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА М. Д. П. с ЕГН **********, Д. Х. К. с ЕГН ********** и К. Х. К. с
ЕГН **********, всички чрез процесуалния си представител Адвокатско дружество „В. и
Бачева“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 3“,
блок 303А, ет.5, ап.21, чрез адв.Цветомила Вукова от АК-София да заплатят в полза на
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Св.София“ № 7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров сумата от 2758.92 лв. (две
хиляди седемстотин петдесет и осем лв. деветдесет и две ст.) направени по делото разноски
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Св.София“ № 7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 14 630.32 лв.
(четиринадесет хиляди шестстотин и тридесет лв. тридесет и две ст.) лв. дължима такса
върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11