Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-114 Година 2019, 12 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав, на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова гражданско дело № 92 по описа за 2019г. За да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 от ГПК.
Образувано е
по жалба на С.Д.И., ЕГН: ********** *** чрез адвокат М.Х. от БАК със съдебен
адрес *** против отказ на ЧСИ Наско Георгиев с рег.№ 802 в КЧСИ да прекрати
изпълнително дело № 20178020401369 по отношение на нея. Съдът е сезиран с
искане за отмяна на обжалвания отказ.
От
фактическа страна по делото е установено следното:
През 2014г.
ЧСИ Делян Н. с рег.№ 804 в КЧСИ образува изпълнително дело № 20148040400284 с
взискател - А.Н.К. и длъжник – М.В.Д.. През 2017г. делото е изпратено на ЧСИ
Наско Георгиев с рег.№ 802 в КЧСИ за продължаване на изпълнителните действия и
е заведено под № 20178020401368. В хода на изпълнителното производство е установено,
че М.Д. притежава право на собственост върху 5/8 идеални части от поземлен имот
с идентификатор 07079.70.441 по КККР на гр.Бургас, находящ се в гр.Бургас,
местността „Острицата - 1“, ул.“Трета“, целият с площ от 533 кв.м. с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за
друг вид застрояване. Установено е също, че правото на собственост върху 3/8
идеални части от този имот принадлежи на С.Д.И.. Собствените на М.Д. идеални
части от имота са изнесени на публична продан. Проведени са две продажби, които
са обявени за нестанали.
На
25.09.2017г. Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист № 4956/25.09.2017г.,
с който осъжда М.В.Д., ЕГН: ********** и С.Д.И., ЕГН: ********** да заплатят на
А.Н.К., ЕГН: ********** сумата от 739 лева – разноски по гр.д. № 8006/2016г. по
описа на БРС и сумата от 600 лева – разноски по в.гр.д № 802/2017г. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
На 22.10.2018г.
А.К. представя изпълнителния лист по изпълнително дело № 20178020401368 и иска
от съдебния изпълнител да конституира С.И. като длъжник по делото. Прави искане
за оценка на целия имот № 07079.70.441 и за изнасянето му на публична продан.
На
22.10.2018г. ЧСИ изпраща на С.И. призовка за доброволно изпълнение, в която
посочва общия размер на задължението – 1569,04 лева.
На
20.11.2018г. И. внася по сметка на ЧСИ сумата от 800 лева, представляваща
половината от задължението по изпълнителен лист № 4956/25.09.2017г. и
половината от разноските за изпълнение на това задължение. Едновременно с това,
И. подава молба за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на нея.
Частният
съдебен изпълнител разпределя внесената от И. сума по следния начин: 96 лева –
пропорционални такси; 12 лева – такси по т.4 от ТЗЧСИ; 18 лева – такси по т.10
от ТЗЧСИ; 15 лева – държавна такса; 2,10 лева – такса по т.31 от ТЗЧСИ и 656,90
лева – задължение по изпълнителен лист № 4956/25.09.2017г. Заради извършеното
плащане, ЧСИ отменя насрочения за 21.11.2018г. опис на поземлен имот с идентификатор
07079.70.441 по КККР на гр.Бургас, но отказва да прекрати изпълнителното дело.
В изрично съобщение, ЧСИ посочва, че остатъкът от задължението на двамата
длъжници е 832,64 лева, а съдът не е постановил разделно плащане на сумата,
нито е посочил квоти.
На
05.12.2018г. С.И. подава жалба против отказа на ЧСИ Наско Георгиев за прекрати
изпълнителното производство по отношение на нея. В жалбата И. твърди, че отговорността
за разноски не е солидарна и тя дължи само половината от присъдената с
изпълнителния лист сума. Позовава се на чл.121 от ЗЗД и настоява за отмяна на постановения
отказ.
Препис от
жалбата е изпратен на ответната страна – А.Н.К., който не изразява становище по оспорването.
По делото са
представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които ЧСИ Наско Георгиев развива
доводи за неоснователност на възражението за разделна отговорност.
Въз основа на изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок. Отговаря на изискванията за форма и
реквизити и изхожда от надлежна страна. Насочена е против изпълнително действие
по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, което подлежи на съдебен контрол. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Този извод се налага по следните
съображения:
Основанията
за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в чл.433, ал.1 от ГПК. Според правилото на точка първа от цитираната норма, изпълнението се
прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. В конкретния случай е
безспорно установено, че сумата, която М.Д. и С.И. са осъдени да заплатят с
изпълнителен лист № 4956/ 25.09.2017г. е в размер на 1339 лева и е за разноски
по гр.д № 8006/2016г. на БРС и по в.гр.д. № 802/2017г. на БОС. Спорният по
делото въпрос е солидарна ли е отговорността за разноски? Отговорът на този
въпрос е отрицателен и се извежда от правилото на чл.78 от ГПК, вр. чл.121 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според чл.121 от ЗЗД освен в
предвидените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници
възниква само, когато е уговорена. Анализът на цитираните правни норми
обосновава извод, че отговорността за разноски е обективна, безвиновна
отговорност, за която законът не предвижда солидарност. В конкретния случай страните
не са уговорили помежду си солидарна отговорност за разноските, нито такава е
създадена със съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния
лист. Поради това, взискателят не може да изисква, а съдебният изпълнител да
събира целия дълг от единия от двамата длъжници. В процесния случай, с
плащането на половината от дължимата сума, И. е погасила своята част от
задължението за разноски и има основание да иска прекратяване на изпълнителното
дело по отношение на нея. Като е отказал да прекрати производството по
отношение на И., ЧСИ е извършил незаконосъобразно действие, което трябва да се
отмени. В резултат на това, делото трябва да се върне на ЧСИ със задължение да
прекрати изпълнително дело № 20178020401369 по отношение на С.Д.И., ЕГН: **********
***.
По делото е
направено искане от жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски. След като
се съобрази с нормата на чл.78 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът счита, че трябва да присъди в полза на С.И. извършените от нея
разноски в размер на 25 лева.
Мотивиран от
това, Бургаският Окръжен съд, ІV въззивен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ
на ЧСИ Наско Георгиев с рег.№ 802 в КЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20178020401369
по отношение на С.Д.И., ЕГН: ********** ***.
ВРЪЩА
изпълнително дело № 20178020401369 на ЧСИ Наско Георгиев с рег.№ 802 в КЧСИ със
задължение да прекрати изпълнително дело № 20178020401369 по отношение на С.Д.И.,
ЕГН: ********** ***.
ОСЪЖДА А.Н.К.,
ЕГН: ********** *** да заплати на С.Д.И., ЕГН: ********** *** съдебни разноски
в размер на 25 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: