№ 4043
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110205929 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № ***/03.04.2025г. по описа на ОПП
СДВР от И. П. Ц. с ЕГН: ********** и адрес в гр.София, ж.к."Хаджи
Димитър" № 35, ет. 4, ап. 20, чрез адв. Н. С. с адрес: гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 66, вх. Б, ет. 3, ап. 18 срещу Наказателно постановление N *** от
18.03.2025г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел “ПП”, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н. С..
В хода на съдебните прении последния моли за отмяна на процесното
НП, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага аргументи
за техническа неизправност на измервателното средство, с което е
констатирано процесното нарушение. Не претендира присъждането на
разноски.
В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се
1
явява и не изпраща представител.
По делото е постъпило становище от пълномощник на
административния орган, в което се излагат аргументи за неоснователност на
жалбата.Претендират се разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено
следното:
Жалбата на И. П. Ц. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление N *** от 18.03.2025г., издадено от началник сектор в СДВР,
отдел “ПП”, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право
на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 31.12.2024 г. в 10:26 часа, било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство CORDON-M с № MD1193 движение на
лек автомобил марка ***, модел *** с регистрационен номер *** със скорост
от 54 км. /ч. – над разрешената за движение в населено място, а именно в град
София, по бул. “Ботевградско шосе” до №459, с посока на движение от ул.
“Околовръстен път” към бул. “Владимир Вазов”.
На 19.02.2025г. жалбоподателят И. П. Ц. с ЕГН: ********** е попълнил
саморъчно декларация за предоставяне на информация, във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, с която декларира, че на 31.12.2024г. около
10:26 часа той е управлявал лек автомобил марка ***, модел *** с
регистрационен номер ***.
В тази връзка на 19.02.2025 година М. П. П. съставил акт за
установяване на административно нарушение серия АД № 021154 срещу И. П.
Ц. за това, че на 31.12.2024г. около 10:26 часа, в гр.София, по бул.
“Ботевградско шосе”, с посока на движение от ул. “Околовръстен път” към
бул. “Владимир Вазов” управлявал личния си лек автомобил марка ***, модел
*** с регистрационен номер ***, като до №459 се движил с превишена
наказуема скорост от 104 км/ч (при приспаднат 3% толеранс от измерената
скорост от 108 км/ч) при ограничение 50 км/ч, валидно за населено място.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно
постановление N *** от 18.03.2025г., издадено от началник сектор в СДВР,
2
отдел “ПП”, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови
решението си съдът следва да обсъди наличието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-
наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в АУАН и в Наказателното постановление фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се
считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране
на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП касае единствено и само административно-наказателното производство
пред административно-наказващия орган. Във въззивното производство пред
съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни
доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Административно-наказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН серия АД № 021154, който е съставен от мл. автоконтрольор при
ОПП СДВР, в съответствие с материалната и териториална компетентност на
същия, съгласно чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. Въз основа на него е издадено и процесното НП, което също
е издадено от надлежно оправомощено лице, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДВП.
Правилно актосъставителя е избрал общия ред за установяване на
3
нарушението и правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с
наказателно постановление. Макар и фиксирано с техническо средство,
нарушението подлежи на установяване и санкциониране по общия ред, тъй
като с оглед на тежестта му е предвидена санкция от две кумулативни
административни наказания - глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, води до извода, че
специалния ред за установяване и санкциониране с електронен фиш, намира
приложение само за нарушенията за които се предвижда наказание глоба.
След като законът не предвижда възможност с електронен фиш да се налагат
други по вид административни наказания, то изводът който се налага е, че за
деяния наказуеми с различно от глобата наказание или за деяния за които
задължително се налага кумулативно наказание - в случая лишаване от право,
то следва производството да се развие по общия ред. Условия за това са
налице, макар и да се касае до нарушение фиксирано с техническо средство,
тъй като разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, изрично предвижда
субсидиарно приложение на общите правила на ЗАНН, а следващата алинея
изрично посочва, че изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Законът не дава възможност за тези по-
тежки нарушения да се ползва привилегията по чл. 189, ал. 9, от ЗДвП,
отнасяща се до глобите налагани с електронен фиш.
Не се констатират нарушения на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН,
относно съставянето на АУАН и издаването на НП.
Във връзка, с възражението в жалбата, че средството, с което е заснето
процесното нарушение към момента на заснемане не е било техническо
изправно съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч.,
като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта,
4
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
В случая е съставен АУАН, а въз основа на него и НП за налагане на
глоба за нарушение, установено с „автоматизирано техническо средство” по
смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, което е годно
да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на
Министъра на вътрешните работи образец.
По делото е наличен коректно и в пълнота попълнен протокол за работа
на техническото средство по чл.10 от Наредбата, придружен със снимка на
техническото средство установило нарушението.
От представеното и прието по делото приложение по чл. 10, ал. 1 е
видно, че автоматизирано техническо средство CORDON № MD1193 е
стационарно и на дата 31.12.2024г. е било позиционирано гр. София, по бул.
“Ботевградско шосе”, с посока на движение от ул. “Околовръстен път” към
бул. “Владимир Вазов”.
При това положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има
характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. В протокола за използване на АТСС
е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена
графа "стационарен" режим на измерване.
Посочената система записва време, скорост, дата и рег.№ на автомобила
и към 31.12.2024г. е била технически изправна и годна за експлоатация до
13.06.2027г.
При отчитане на скоростта и последвалото издаване на АУАН и НП е
взето предвид допустимото отклонение в показанията на техническото
средство и от резултата са извадени 3 %, като гаранция за обективност на
измерването.
Видно е, че в АУАН и НП е приета скорост на движение на автомобила от
104 км./ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от
автоматизирано техническо средство, е отчетена скорост на движение 108
км./ч.
5
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно
нарушение.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на
скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на
ППС от категория В, както е в случая.
При служебна проверка на АУАН и НП Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им, които да
са нарушили правото на защита на нарушителя.
Съдът намира, че АУАН и НП съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на
нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и
на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват вмененото на наказаното лице нарушение. Посочени са дата и
място на нарушението, както и нарушените законови норми, като е налице
пълно единство между фактическо и правно обвинение. Както в АУАН, така и
в НП са посочени и доказателствата, които подкрепят административно
наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода
на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото
на защита на наказаното лице, с оглед на което се явяват неоснователни
наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения в
тази насока.
С обжалваното Наказателно постановление N *** от 18.03.2025г.,
издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП” на жалбоподателя са
6
наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и
от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя
Ц. е ангажирана правилно.
Същият като като водач на моторно превозно средство, управлявал
личния си лек автомобил марка ***, модел *** с регистрационен номер ***,
като се движил с превишена наказуема скорост от 104 км/ч при ограничение
от 50 км/ч, валидно за населено място.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетел М. П. П., въпреки че същият не е пряк очевидец на нарушението, тъй
като показанията му са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната
заинтересованост.
От писмо от Столична община, вх. № 163350/12.05.2025 г., е видно че в
процесния участък има въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта
от 50 км/ч.
При това положение и според съда правилно е била ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя, като му е бил съставен
АУАН, като съвсем точно е посочена правната квалификация на извършеното
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, който сочи, че при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на
скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на
ППС от категория В.
Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, която гласи, че за превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място нарушителят се наказва за превишаване
над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над
50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
7
Именно в предметния обхват на тези норми-нарушена и санкционна,
влизат действията, извършени от жалбоподателя на процесните дата и място.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
пряк умисъл като форма на вината, обхващащ в своите параметри
интелектуален момент, включващ представите-отражение на
действителността относно свойствата и общественоопасния характер на
деянието - че управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за
движение в населено място и волеви момент- проекция на насочеността на
волята на субекта, сочеща на това, че е искал да осъществи фактическите
елементи на нарушението.
Подобно съзнателно поведение по оживени улици в градовете
застрашават живота и здравето на останалите участници в движението, а също
така и на случайно преминаващи пешеходци, а застрашават живота и здравето
и на самия водач и на останалите пътници в автомобила, поради което се
характеризират с висока степен на обществена опасност.
В случая е налице абсолютно определена санкция, в която
предвидените наказания са точно фиксирани по вид и размер, поради което
същото не може да бъде редуцирано по страна на съда.
Не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случай.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл.
28 от ЗАНН, а тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната
власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно, а същевременно
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП забранява прилагането на чл. 28 и 58г от ЗАНН
по отношение на нарушенията по ЗДвП. Наред с това, видно от справката картон
на водача, Ц. е многократно санкциониран за различни нарушения на
правилата за движение по пътищата.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
8
С оглед изхода от делото в тежест на жалбоподателя, следва да бъдат
разноските на АНО за процесуално представителство в минималния размер
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото на основание чл.
27е от Наредба за заплащане на правната помощ.
ВОДИМ от горното и на основание чл. 63, ал.1 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН
съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N *** от 18.03.2025г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел “ПП”, с което на И. П. Ц. с ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. П. Ц. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата
от 130 лева, възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му, на касационните
основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9