№ 21424
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20251110139258 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 от КЗ за сумата от 350 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 95,47 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 20.06.2023 год. до 02.07.2025 год..
Ищецът-А.Б. АД излага в исковата молба, че на 12.08.2021 год., в гр. П, на
глуха улица зад хотел „Антола“ е реализирано ПТП с участието на лек автомобил
„Сузуки Игнис“ с рег. №///////// и лек автомобил „Рено 19” с рег. №/////. Поддържа, че
виновен за настъпилото ПТП водачът на лек автомобил „Рено 19“, който при потегляне
е ударил лек автомобил „Сузуки Игнис“, който е бил паркиран. Сочи, че лек автомобил
„Сузуки Игнис“ с рег. №///////// е застрахован при А.Б. АД по имуществена застраховка
„Каско”, със застрахователна полица №18-0300/170/5000383, валидна към момента на
застрахователното събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е
образувана преписка по щета №0300/21/777/507293 и по нея е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1537,56 лева на автосервиза извършил
ремонта на лекия автомобил. Твърди, че след изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” на основание чл. 411, ал.1 от Кодекса за
застраховането е встъпил в правата на застрахования. Сочи, че ответникът е
застраховател по риска „Гражданска отговорност” с причинителя на вреда, претърпяна
при ПТП, от който ищецът претендира сумата от 1562,56 лева с вкл. 15 ликвидационни
разноски. Твърди, че ответникът му е заплатил част от изплатеното обезщетение в
размер на 1212,56 лева. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
1
ответника да му заплати сумата от 350 лева, представляваща остатък от изплатено
застрахователно обезщетение на увредения, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.07.2025 год. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до
окончателното плащане на сумата и сумата от 95,47 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 20.06.2023 год. до 02.07.2025 год.. Претендира разноски.
Ответникът-„О.З.”, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск по
размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“ между ищеца и водача на лек автомобил с рег. № /////////, че е застраховател по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на
лек автомобил с рег. № ///////, настъпването на описаното в исковата молба ПТП и
неговия механизъм, виновното и противоправно поведение на застрахования при него
водач, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на дружеството,
осъществило ремонта на увредения лек автомобил.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената
презумпция за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № /////////, относно наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ///////, че на 12.08.2021г. в
гр. П е реализирано ПТП между лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № ///////// и лек
автомобил „Рено 19“ с рег. № /////// по описания в исковата молба механизъм, както и
че ищецът е заплатил сума в размер на 1 537,56 лв. на „Автосвят Моторс“ ООД за
извършения ремонт на застрахованото МПС.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № /////////, по средни
пазарни цени към момента на настъпване на ПТП, са в размер на 921,41 лева.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
2
застрахования срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че причинител на вредите от описаното ПТП е водачът на лек
автомобил „Рено 19“, който при потегляне не е съобразил разстоянието между двата
автомобила и удря лек автомобил „Сузуки Игнис“, с което е нарушил разпоредбата на
чл. 25 от ЗДвП. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за
покриване на отговорността за причинените при ПТП вреди от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на собственика на моторното превозно
средство, с което е причинена вредата.
В настоящия случай обаче, ответникът е платил на ищеца част от
претендираното обезщетение в размер на 1212,56 лева, а вещото лице е установило,
че стойността на щетите по лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № /////////, по средни
пазарни цени към момента на настъпване на ПТП са в размер на 921,41 лева. От страна
на ищеца не са ангажирани доказателства, че увреденият автомобил е бил в гаранция,
поради което отремонтирането му е следвало да се извърши в официален сервиз,
поради което съдът приема, ответникът е репарирал вредите в цялост.
В настоящия случай, с оглед акцесорния характер на иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД и доколкото той следва съдбата на главния иск, съдът приема, че
същият е неоснователен и недоказан.
С оглед изричната претенция на ответника и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 480 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б. АД, ЕИК /////////, със съдебен адрес: гр. /////////
срещу „О.З.” ЕАД, ЕИК /////////, със съдебен адрес: гр. ////, партер, искове с правно
основание чл. 411, ал.1 от КЗ за сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил
„Сузуки Игнис“ с рег. № ///////// от ПТП реализирано на 12.08.2021 год. и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за сумата от 95,47 лева /деветдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 20.06.2023 год. до 02.07.2025 год., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.Б. АД, ЕИК ///////// да заплати на „О.З.” ЕАД, ЕИК /////////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща сторените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4