О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №325
Стара Загора, 22.05.2023
г.
Старозагорският административен съд – III състав, в закрито
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 278 по описа
за 2023 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Бойчо Бойчев от АК-Хасково,
против разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Стара Загора, приета с Решение № 107 от 29.03.2012 г. и изменена с Решение №
695 от 16.05.2013 г. на Общински съвет Стара Загора.
По
изложени в жалбата съображения се иска обявяване на оспорената разпоредба за
нищожна, алтернативно – отмяната й като незаконосъобразна. Претендират се
разноски.
За
да обоснове правния си интерес от оспорването, жалбоподателят твърди, че често
ходел в гр. Стара Загора, където посещавал операта и Регионалната библиотека
„Захари Княжески“, чийто постоянен читател бил и в която проучвал краеведска
литература, плувал в закрития плувен басейн, какъвто нямало в Хасковско,
пазарувал в „Декатлон“ и гостувал на свои близки, при което заплащал такса за
паркиране. За тези обстоятелства представя капия на личната си карта и свидетелството
си за управление на моторно превозно средство, фактура № ********** от
31.03.2022 г., издадена му от Община Стара Загора за такса паркиране зелена
зона, талони за паркиране, заявление по ЗДОИ до кмета на Община Стара Загора и
решение по него, читателска карта, заемна бележка, фискални бонове и квитанция
за ползвани услуги от Регионалната библиотека „Захари Княжески“. Цитират се две
решения на Административен съд Стара Загора от 2016 г., постановени по негови
жалби срещу разпоредби на общински Наредби, оставени в сила от ВАС с решения от
2017 г., с които жалбите му са били приети за допустими.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя за наличието на правен интерес от
оспорването и представените от него доказателства в тази насока, включително
цитираните в жалбата му съдебни решения, намира за установено следното:
Според
чл. 186 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. От посочената разпоредба следва, че АПК изисква оспорващият
нормативен акт да докаже пряк и непосредствен интерес от оспорването, като в
актуалната съдебна практика е застъпено становището, че при липса на трайна
връзка на лицето със съответното населено място не се доказва пряк и
непосредствен интерес за обжалване на нормативен акт с териториален обхват за
същото населено място.
В
случая оспорената разпоредба на чл. 23, т. 1 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Стара Загора, приета с Решение № 107 от 29.03.2012 г. и изменена с Решение №
695 от 16.05.2013 г. на Общински съвет Стара Загора, достъпът до която е
публичен на сайта на Община Стара Загора, въвежда такси за кратковременно
паркиране или престой на МПС на терените общинска собственост, определени като
„Зелена зона“ по смисъла на Наредбата за обществения ред при ползване на
превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.
Жалбоподателят обаче е физическо лице – жител ***, а сочените от него
обстоятелства за правния му интерес от оспорването и представените от него
доказателства в тази насока не установяват трайната му фактическа връзка с
териториалната административна единица, за която действа оспорената разпоредба.
Липсата на постоянен и настоящ адрес, както и на други центрове на интереси –
например месторабота, място на обучение, бизнес дейност и т.н., на
жалбоподателя в община Стара Загора навеждат на обратен извод, а именно – на
инцидентност и епизодичност на взаимоотношенията.
В
този смисъл е Определение № 5392 от 06.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2022
г. – VII о., както и др. съдебни актове на ВАС, постановени след
цитираните в жалбата, включително по оспорване от същия жалбоподател на
разпоредби от различни общински Наредби от вида на процесната, а и на
разпоредби от последната, при това по същите или сходни оплаквания: Определение
№ 9531 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2021 г. – VIII
о., Решение № 15114 от 07.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2018 г. – III
о., Решение № 7002 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13369/2017 г. – III
о., Определение № 267 от 09.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2017 г. – I
о.
Ето
защо – при липсата на трайна връзка на жалбоподателя с община Стара Загора,
съдът намира, че не е налице пряк и непосредствен интерес от оспорването, с
което е сезиран, поради което жалбата се явява недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Воден
от горните мотиви, Административен съд Стара Загора – III състав, на основание
чл.159, т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З., ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощник – адв. Бойчо Бойчев от АК-Хасково, против
разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, приета с
Решение № 107 от 29.03.2012 г. и изменена с Решение № 695 от 16.05.2013 г. на
Общински съвет Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 278/2023
г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване от жалбоподателя и ответника – Общински съвет Стара
Загора, с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му, ведно с препис от него, пред Върховния
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.