№ 290
гр. Пазарджик, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500444 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 77 по описа на
съда за 2023 година е осъдена Прокуратура на Република България, с адрес:
гр. София., бул. "Витоша" №2, да заплати на Е. П. Н., с ЕГН: ********** от
гр.С., общ.П., ул. „***“ № *, сумата от 3000 (три хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди болки
и страдания, в хода на наказателното преследване за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК срещу ищеца по ДП № 77/2023 година по описа на РУ П., пр. пр.
11932148/2023г./2022г. по описа на РП - Пазарджик, ТО П., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 26.10.2023 г. до окончателното
изплащане , като е отхвърлен иска за до размер на 5000 лева.
Осъдена е Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София., бул.
"Витоша" №2, да заплати на Е. Н. разноските по делото, както следва: сумата
от 10 (десет) лева - за внесена държавна такса и сумата от 234.68 лева (двеста
1
тридесет и четири лева и 68 стотинки) - за адвокатско възнаграждение,
изчислено по съразмерност.
В срок постановеното решение е обжалвано от Прокуратурата на РБ
,чрез прокурор в Районна прокуратура Пазарджик.
Обжалват решението в осъдителната му част и молят да бъде отменено ,
а предявеният иск отхвърлен.
Представените към исковата молба писмени доказателства, както и
събраните в хода на гражданското дело, не установявали наличието на
претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена
последица от действията на Прокуратурата. Доказването им било в тежест на
ищеца. Ищецът следвало да проведе пълно и главно доказване кои конкретни
вреди по вид, размер и интензитет са в резултат само и единствено от
образуването на досъдебно производство от страна на органите на полицията.
Не било доказано наличието на причинна връзка между воденото
производство и причинените вреди.
Прокуратурата нямала вина за това, че експертизата по делото се е
забавила повече от 5 месеца във ВМА София.
Според жалбоподателя противоречало на логиката на закона, на всяка
цена и при всички случаи да се приема, че след като е било образувано
досъдебно производство и впоследствие наказателното производство е било
прекратено, то непременно да са претърпени вреди.
Такава презумпция нямало в закона .
Определеният от съда размер на обезщетение от 3 000лв. бил завишен и
не бил в съответствие с принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика.
Присъденото обезщетение било несправедливо.
Иска бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен, съответно заедно
с претенцията за присъждане на законна лихва.
Евентуално се прави искане за намаляване размера на обезщетението.
Писмен отговор от ответника по жалбата не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността на решението изцяло ,допустимостта
в обжалваната част , за да се произнесе по съществото на спора в пределите на
2
въззивната проверка , взе предвид следното:
Предявени са два иска – за присъждане на имуществени и
неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по иска за неимуществени
вреди,като няма произнасяне по иска за имуществени вреди.В мотивите има
изложени известни доводи по този иск , но категорична и ясна воля относно
основателността на този иск не е формирана.Страните не са направили искане
за допълване на решението , поради което предмет на въззивното
производство е решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част
относно неимуществените вреди.
Освен това , съдът констатира ,че в известна част – относно началния
момент на дължимост на законната лихва решението е недопустимо.
Това е така ,защото в исковата молба е заявена претенция за присъждане
на лихва ,считано от предявяване на иска – 8.11.2023 година.
Лихвата е присъдена ,считано от 26.10.2023 година.Тъй като процеса е
диспозитивен ,то без значение е от кой момент се дължи лихва върху
обезщетението,съдът е обвързан от направеното искане.
В тази част,за периода от 26.10.2023 година до 8.11.2023 година ,
решението е недопустимо ,като постановено по непредявена претенция и
следва да бъде обезсилено.
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В исковата си молба против Прокуратурата на РБ България ищецът Е. Н.
твърди ,че на 21.04.2023г. около 11:05 часа управлявал собствения си лек
автомобил „****и“ с рег. № **** по бул.“***“ в град С., когато бил спрян от
полицаите И.К.В.в и И.Т.Л.. Същите го тествали с техническо средство
„Dreger Drug Check – 500 ARLK 0074“, който отчел положителна проба за
наличие на а..
Съставили надлежен „Протокол за извършване на проверка за употреба
на **** или упойващи вещества“.
Н. се притеснил силно и уверявал полицаите, че никога не е употребявал
**** вещества и не допуска, че изобщо е възможно техническото средство да
отчете положителен резултат.
3
На място бил уведомен, че срещу него започва наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, глоба от 1500 лева и
лишаване от право да управлява МПС поне за две години.
Образували срещу него административно-наказателно производство,
като съставили АУАН, серия АД № 221536/21.04.2023г., по описа на РУ-П. при
ОДМВР- Пазарджик.Отнето било свидетелството му за управление на МПС,
свалили регистрационните табели на автомобила му, отнели му СРМПС-част
II, и обявили, че го лишават от право да управлява МПС за срок от 18 месеца и
спират от движение автомобила за срок от 6 месеца;
Издадена била и Заповед № 23-0310-00052/21.04.2023г., с която му била
наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до 18
месеца и Заповед № 23-0310- 00053/21.04.2023г., с която била прекратена
регистрацията на автомобила му, управляван от ищеца, за срок от 6 месеца и
отнети СРМПС и 2 броя регистрационни табели с № ****.
Демонстративно, пред присъстващите граждани, ищецът бил качен в
патрулния автомобил и отведен до ФСМП-П., където му били взети проби от
кръв и урина за химически анализ.
Незабавно след това го обискирали, иззели личните му вещи и връзките
на обувките, заключили го в помещението за задържани в РУ-П. при ОДМВР-
Пазарджик и му връчили заповед за задържане за срок от 24 часа по ЗМВР, на
основание започнало срещу него наказателно производство.
На сутринта бил уведомен от г-жа Б.-З. – разследващ полицай в
ОДМВР-Пазарджик,че за разследване на извършеното от него деяние е
образувано Досъдебно производство № 77/2023г. по описа на РУ-П. при
ОДМВР-Пазарджик, пр. пр. № 2148/2023г. по описа на Районна прокуратура -
Пазарджик, за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. В период от
шест месеца Е. Н. претърпял имуществени и неимуществени вреди.
С него в колата била приятелката му Д.П., която – след като научила за
започналото срещу него наказателно производство, заявила, че е
компрометирано доброто му име, поради което *************************
/Тя изпълнила заканата си, от което Н. и досега не може да възстанови
4
душевното си равновесие./
Н. се почувствал унизен и отчаян от действията на държавните органи,
недоумявал относно причините за случващото му се .Веднага след
освобождаването му ангажирал адвокат и заплатил адвокатски
хонорар.Доводите в исковата молба, относно претенцията за имуществени
вреди съдът не обсъжда , тъй като в обжалваното решение, съдът макар да е
изложил известни мотиви не се е произнесъл надлежно по този въпрос в
диспозитива на решението си.
Информацията за воденото наказателно производство станала достояние
на колеги, приятели, близки и роднини, което уронило доброто му име.
През този шестмесечен период Н. изпитвал психически и емоционален
дискомфорт, неудобство, безпокойство, срам и стрес.
Бил лишен от възможността да ползва собствения си лек автомобил в
продължение на повече от 6 месеца, което му причинило значителни битови
неудобства.
Нямал право да управлява МПС, което го принудило да премине на по-
нископлатена работа.
В хода на разследването по горното наказателно производство била
назначена и извършена Съдебна химико-токсикологична експертиза ,според
заключението на която не е установено наличието на **** вещества.
Ищецът бил разпитан като свидетел ,като това действие било извършено
в присъствие на адвоката му.
Повече от шест месеца след образуването на ДП, то било прекратено с
Постановление № 2148/2023г./20.10.2023г. на Районна прокуратура-
Пазарджик, Териториално отделение-П., влязло в сила на 28.10.2023г.
Позовава се на съдебна практика, според която , когато ДП е образувано
на основание деяние на конкретно лице с посочване на името му в
постановлението, и то е разпитано като свидетел, т. е. извършено е действие
по разследване с участието му, въпреки че не е било привлечено като
обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че от воденето на
досъдебно производство, прекратено поради неизвършване на деянието или
поради неговата несъставомерност, то може да претърпи вреди, отговорна за
които е държавата на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
5
Ищецът счита ,че са налице предвидените в чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ
предпоставки за отговорност на държавата за причинените му имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на воденото Досъдебно производство
№77/2023г. по описа на РУ-П. при ОДМВР-Пазарджик, пр. пр. №2148/2023г.
по описа на Районна прокуратур-Пазарджик.
Обезщетението за неимуществени вреди ищецът оценява на 5000 лева.
Причинени му били неимуществени вреди, тъй като:
- изпитал психически и емоционален дискомфорт, неудобство,
безпокойство, срам и стрес;
- негативно е бил засегнат личния му живот;
- уронени са били честта и достойнството му,
- имал е отрицателни изживявания поради отнета възможността да
води обичайния си начин на живот като ползва правото си да управлява МПС
и правото да ползва автомобила си.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за
причинените му имуществени вреди в размер 1100 лева и неимуществени в
размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
08.11.2023г., до окончателното изплащане
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Оспорват иска по основание и размер.
Представените доказателства не установявали наличието на претърпени
неимуществени вреди.
В тежест на ищеца било да докаже по безспорен начин, че в
действителност е претърпял претендираните неимуществени вреди, техния
интензитет, размер, както и че те са пряка и непосредствена последица от
конкретни действия на прокуратурата.
Претендираният размер от 5 000 лв. бил прекомерно завишен и не бил
справедлив.
Е. Н. не бил привлечен в качеството му на обвиняем, като не му била
взета мярка за неотклонение.
6
Нямало конкретни доказателства ,че образуваното досъдебно
производство се е отразило негативно на начина и качеството на живот на
ищеца или да е довело до ограничаване на неговите права и свободи.
Ако са търпени такива вреди ,то те били с един нисък интензитет и по
никакъв начин не обосновавали обезщетение в поисканият от ищеца размер.
При определяне размера на обезщетението следвало да се съобрази ,че
наказателното производство е протекло и приключило в много кратък срок -
около 6 месеца ,образувано е за установяване извършено ли е престъпление по
чл.343б,ал.3 от НК ,което не е тежко наказуемо ,не е повдигнато обвинение ,не
са налагани мерки за процесуална принуда производството е приключило още
на досъдебната фаза.
Изложени са доводи и относно претенцията за имуществени вреди
,която ответникът намира за неоснователна.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
по свое убеждение , прие за установено следното:
Видно от приетите доказателства на 21.04.2023 година на основание
чл.211 ал.1 от НК е образувано досъдебно производство № 77/2023 по описа
на РУ П. за това ,че на същата дата в гр.С. Е. Н. е управлявал МПС – лек
автомобил „**** „модел „*****,след употреба на ***** вещества –
а.,установено по надлежния ред,чрез извършена проверка с техническо
средство.
След проверката ищецът дал и кръв за изследване.
Съставен му е акт за установяване на административно нарушение.
Издадена е заповед за задържане на ищеца за срок от 24 часа.
Ищецът е разпитан като свидетел,след като вече са били известни
резултатите от кръвната проба.
Видно е от представената справка ,че лицето има многобройни
нарушения на ЗДвП,като са му съставяни актове.Само за 2023 година те са
осем на брой,за различни нарушения-не представяне на свидетелство за
правоуправление,липса на пожарогасител,за превишена скорост, липса на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност, непоставяне на
обезопасителен колан.
7
Видно е от доказателствата по делото ,че на ищеца е наложена ПАМ
временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса
за отговорността ,но не повече от 18 месеца и ПАМ прекратяване
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Химикотоксикологичната експертиза е изпратена по ДП и заключението
и е , че в предоставените биологични проби няма наличие на **** вещества.
Видно от приложената по делото справка за съдимост ,ищецът е
осъждан за нелегален трафик на емигранти ,като изтърпяването на
наказанието е отложено. Споразумение е сключено от него пред РС Ихтиман
няколко дни след извършената проверка ,дала основания за предприемане на
мерки от страна на надлежните органи.
Поради липса на експертно заключение срокът на разследване е
удължен два пъти и с постановление на прокурор при РП Пазарджик от
20.10.2023 година производството по ДП е прекратено.
По делото са събрани гласни доказателства – проведен е разпит на двама
свидетели.
Св.Н.а е майка на ищеца. Тя установява ,че заради работата си сина и се
предвижвал с автомобил, работил на частно.Липсата на възможност да
управлява автомобил се отразила на възможността му да работи. След
случилото се започнал да се ограничава ,не излизал с приятелите ,околните
смятали ,че е *****. Някой приятели сами ограничили контактите си с него.
Случилото се станало известно в общността, тъй като живеят в малко населено
място. Ищецът бил нервен и притеснени.
По това време – след инцидента се разделил и с приятелката си. Според
свидетеля, случилото се било обсъждано в населеното място.След като
станало ясно какъв е резултата от кръвната проба , сина и се успокоил и
възстановил отношенията си с околните.
Св.А. е приятел с ищеца от детските им години. Инцидента сринал
ищеца психически ,според него.Доста приятели преустановили контактите си
с него , приемайки ,че е *****. След като бил лишен от свидетелство за
правоуправление ищецът не можел и да работи ,тъй като колата му била
необходима да работи като електротехник на различни обекти.Ищецът
ограничил контактите си , а случилото се ,се разчуло в малкия град.
8
При така приетата фактическа обстановка , съдът намира предявения
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за основателен.
Безспорно е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Срещу ищеца е образувано и водено наказателно производство,което е
продължило около шест месеца и е прекратено от прокурор при РП Пазарджик
поради липса на престъпление.От доказателствата по делото е безспорно ,че
производството е водено против ищеца /макар и да е разпитан в качеството на
свидетел\ , постановено е задържане за 24 часа и по отношение на него са
наложени ПАМ.
Странен е довода на представителя на прокуратурата ,че в закона нямало
презумция ,според която от всяко неоснователно провеждано наказателно
производство да са търпени вреди.ВКС е имал повод да отговори на този
въпрос , като се изхожда от нормалната житейска логика.
На първо място следва да се съобрази вида, характера и тежестта на
воденото срещу ищеца досъдебно наказателно производство – за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Същото не е тежко – за него е
предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години. Съставът на
престъплението обаче изисква да е "установена по надлежния ред" "употреба
на **** вещества или техни аналози", след която употреба деецът "управлява
моторно превозно средство. " В случая органите на досъдебното производство
са приели за установена употреба на наркотично вещество "а." при полево
изследване на ищеца с техническо средство "Дрегер Дръг тест 5000", без да са
сигурни, че същото покрива изискуемата сериозна степен на надеждност. В
настоящия случай деецът е оспорил резултата от теста, този резултат от
полевото изследване с техническо средство не може да се цени като
доказателствен източник за установяване употребата на наркотици, а
меродавен е резултатът от химико-токсилогичното изследване на
експертизата. На ищеца не е била наложена мярка за неотклонение, но
въпреки неговото несъгласие с резултата от полевия тест, той е бил задържан
за срок от 24 часа и са му били наложени двете ПАМ – прекратяване на
регистрацията на автомобила му и отнемане на свидетелството му за
управление. Било е ограничено правото на свобода на ищеца за 24 часа и той е
търпял в продължение на 6 месеца ограниченията, наложени му с ПАМ.
Неоснователни са доводите на ответната ПРБ, че тя не носела
9
отговорност ,тъй като заключението на експертизата било забавено.Отделно
от това органита на МВР ,макар да са административни органи,
осъществяващи административна дейност, те са и разследващи правозащитни
органи, действали в случая във връзка с разкриване и събиране на
доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – в рамките
на предприетото срещу ищеца незаконно наказателно преследване, развило се
под надзора и ръководството на наблюдаващия прокурор. Следователно,
ответната ПРБ носи деликтната имуществена отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ при условията на солидарност – чл. 53 от ЗЗД и чл. 4, ал. 2 от
ЗОДОВ – и за извършените под нейния надзор действия на полицейските
служители, включително – за задържането на ищеца и за наложените му
ПАМ, като изцяло от неговата воля зависи срещу кого от процесуалните
субституенти на държавата да насочи иска си.
Вида и характера на търпените от ищеца вреди в резултат на
негативните изживявания ,поради воденето срещу него наказателно
производство се установяват от събраните гласни доказателства.Макар и
свидетелите да не са разпитани изрично в тази насока ,то от доказателствата
по делото става ясно ,че към този момент е имало висящо и друго наказателно
производство срещу него – за нелегален трафик на емигранти.
Същественото за определяне размера на обезщетението е на първо място
,че ищецът е бил задържан 24 часа , както и това ,че за определен период той
неоснователно е бил лишен от възможността да управлява автомобила си.
От друга страна ищецът има немалък брой нарушения на ЗДвП и към
момента на извършване на проверката е имал и друго висящо наказателно
производство- тоест негативните изживявания ,свързани с поведението на
околните и положението му в обществото не могат да се приписват само на
конкретното ДП.
Негативното отражение на личния му живот , относно връзка с жена ,
която според твърденията в исковата молба била прекратена именно ,заради
случилото се , са недоказани по делото.
Отговор на въпроса кои са и как следва да се прилагат критериите за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е даден в задължителната
тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 (раздел II от
10
мотивите към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена
практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
Според тази практика понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52
от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни
обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на обвинението и дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления, за които ищецът е оправдан, респ.
наказателното производство е прекратено; продължителността на
наказателното преследване срещу ищеца, включително дали то е в рамките
или надхвърля разумните срокове за провеждането му; дали е взета, респ. –
вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение; всички други
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване
на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца предвид данните за неговата личност,
начин на живот и обичайна среда, и изобщо – цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване.
Следва да се съобразява и обстоятелството, че осъждането на държавата
в лицето на процесуалния й субституент – ПРБ за заплащане на обезщетение,
само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение
се определя глобално – за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на незаконосъобразното наказателно преследване срещу него.
Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
Ръководейки се от това и съобразявайки всичко установено по делото ,
съдът намира ,че справедливия размер на обезщетението е 1000 лева.
11
Този размер съдът счита за справедлив ,защото търпения психически и
емоционален дискомфорт, неудобство, безпокойство, срам и стрес,доколкото
са установени от гласните доказателства , няма как да се дължат единствено
на конкретното ДП и действията , предприети по него.Към този момент срещу
лицето е имало висящо наказателно производство,за което се съдържат
доказателства в приложеното ДП.Това наказателно производство е за по-тежко
наказуемо престъпление и е приключило със споразумение.
Не е установено личния живот на ищеца да е засегнат в по-висока
степен от нормалното житейско отразяване на такива събития.
По делото липсват каквито и да било доказателства по повод
твърденията за връзката му и за основанията за прекратяването и.
Що се отнася до засягането на честа и достойноството му в общността
,то много грижливо свидетелите не са дали никакви показания за наличието на
другото наказателно производство срещу ищеца .Това производство също
сочи,че доброто име на ищеца не е накърнено единствено и само от
проведеното срещу него , впоследствие прекратено наказателно производство.
Съдът , приема ,че ищецът е имал през периода от шест месеца
отрицателни изживявания, поради отнета възможността да води обичайния си
начин на живот, като ползва правото си да управлява МПС и правото да
ползва автомобила си,но пък показанията на свидетелите никак не са
конкретни и убедителни относно отражението на това състояние върху
трудовата му заетост.
Съобразявайки всичко това , съдът приема ,че справедливия размер на
обезщетението е 1000 лева.В тази част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено ,като лихвата се дължи от момента на предявяване на иска ,както
е поискано.
В останалата част решението следва да бъде отменено и иска отхвърлен.
С оглед този изход следва да претърпи корекция и размера на разноските
, присъден от първоинстанционния съд , като следва да се отбележи ,че
неправилно е присъден целия размер на платената държавна такса.
Общия размер на сторените пред първоинстанционния съд разноски е
510 лева.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат от ответника разноски в
12
размер на 102 лева.
В производството пред въззивната инстанция ответникът по жалбата е
направил разноски в размер на 700 лева , заплатено адвокатско
възнаграждение.
От представителя на прокуратурата е направено възражение за
прекомерност ,което съдът намира за основателно.
Възнаграждението пред въззивната инстанция,производството пред
която не е по сложно от фактическа и правна страна ,е с 200 лева по-голямо от
възнаграждението ,заплатено за производството пред първоинстанционния
съд.
Като се има предвид материалния интерес , за който спора е пренесен
пред въззивната инстанция ,то минималния размер на възнаграждение ,
съобразно Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа ,установеното в
която съдът използва като ориентир за цената на адвокатския труд,би бил 420
лева .Поради това и съдът счита ,че справедливо и обосновано е
възнаграждение в размер на 500 лева и за въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора дължимите разноски са 333 лева за въззивната
инстанция.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 77 по
описа на съда за 2023 година,с което е осъдена Прокуратура на Република
България, с адрес: гр. София., бул. "Витоша" №2, да заплати на Е. П. Н., с
ЕГН: ********** от гр.С., общ.П., ул. „***“ № *, сумата от 3000 (три хиляди)
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
болки и страдания, в хода на наказателното преследване за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК срещу ищеца по ДП № 77/2023 година по описа на РУ П.,
пр. пр. 11932148/2023г./2022г. по описа на РП - Пазарджик, ТО П., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 26.10.2023 г. до окончателното
изплащане,в частта с която е присъдена законна лихва за периода от
26.10.2023 година до 8.11.2023 година.
13
ОТМЕНЯ решението ,в частта , с която е присъдено обезщетение на Е.
П. Н. за причинените му неимуществени вреди болки и страдания, в хода на
наказателното преследване за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК срещу
ищеца по ДП № 77/2023 година по описа на РУ П., пр. пр.
11932148/2023г./2022г. по описа на РП - Пазарджик, ТО П., над размера от
1000 лева,ведно със законната лихва ,считано от 8.11.2023 година до
окончателното изплащане ,както и в частта относно разноските,като
ОТХВЪРЛЯ иска до размер на 3000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София., бул.
"Витоша" №2, да заплати на Е. П. Н., с ЕГН: ********** от гр.С., общ.П., ул.
„***“ № *, разноски за двете инстанции в размер на 435 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14