|
РЕШЕНИЕ гр.Кърджали, 17.05.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на петнадесети април през две хиляди двадесета и първа
година в състав: Председател: Дарина Байданова при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 248 по описа за 2021г., и за да
се произнесе, взе предвид следното: |
Предявен е иск с правно основание
чл.3, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР.
Ищецът М.В.А. *** твърди в
исковата молба, че е роден на ***г***, като през годините носел имената М. В.А., М.В.Д.и М.В.А.. Твърди, че на 01.03.1976г. започнал работа като „лаборант" в
АПК - с. Перперек, където работел без прекъсване до 31.12.1979 г., като за времето от 30.06.1976г.
до 19.12.1978г. длъжността му била
„лаборант", а за времето от 20.12.1978г. до 31.12.1979г. - „бригадир". През целия му трудов стаж в АПК - с.
Перперек работил на пълно работно време при шестдневна работна
седмица, като възнаграждението му се изплащало
от АПК - с. Перперек. На 31.12.1979 г. трудовото му правоотношение с АПК - с.
Перперек било прекратено на основание чл. 31, буква „а" от КТ и след
31.12.1979г. до 30.06.1989г. продължил да работи на същото място, заемайки
същата длъжност - бригадир, но наименованието на работодателя било променено на
Клоново стопанство - с. Перперек, впоследствие Смесена бригада - с. Перперек,
впоследствие КЗС „Перперикон" - с. Перперек. Трудовият му стаж през всички
посочени периоди бил отразяван в трудовата му книжка. Сочи,че на 03.09.2020г.
подал в ТП на НОИ гр. Кърджали заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал. 3 от КСО,като съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО в редакцията ѝ за 2020 г. до 31
декември 2020г. лицата придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66
години и 06 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. При
подаване на заявлението за пенсиониране, ищецът бил на 66 г. 08 м. 06 дни, а
действителният му осигурителен стаж - над 15 години. Сочи,че с разпореждане № Ц
2113-08-1134#7/22.10.2020г. на ръководител „ПО" в ТП на НОИ - Кърджали,
исканата пенсия му била отказана с мотив, че действителния му осигурителен стаж
е в размер на 14 г. 06 м. 00 дни, поради което не отговарял на условията на чл.
68, ал. 3 от КСО. Сочи, че след справка в ТП на НОИ - Кърджали, установил, че
за времето от 01.03.1976 г. до 31.12.1979 г., през което работил в АПК - с.
Перперек, служебно било изискано от OA към ТП на НОИ - Кърджали
удостоверение за трудовия му стаж за горепосочения период, тъй като записът в
трудовата му книжка не бил надлежно заверен. С удостоверение обр. УП- 13, с
изх. № Ц 5506-08-1802#7/ 14.10.2020 г., издадено от Началник на сектор OA към ТП
на НОИ Кърджали, бил удостоверен трудовия стаж на ищеца, положен в АПК - с.
Перперек, на длъжност „лаборант" за периода от 01.03.1976 г. до 31.12.1978 г., а за периода от 01.01.1979 г. до
31.12.1979 г. било посочено, че ищецът не фигурира в наличната документация,
поради което за същата година не може да му бъде издаден образец УП-13. В
същото удостоверение изрично било посочено и че с приемо-предавателен протокол
№ 32-08/ 21.12.2006г. била извършена приемо-предавателна процедура за
съхраняваните от осигурителя разплащателни ведомости и трудовоправни документи
към момента на подаване на заявлението - декларация по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО, но Осигурителният
архив на НОИ не можел да удостовери дали осигурителят предал пълния обем
документация за периода на упражняваната от него дейност и не носел отговорност
за деклариране на неверни данни от задължените лица. Поради
това, с разпореждане № Ц 2113-08-1134#7/22.10.2020г. на ръководител „ПО" в
ТП на НОИ - Кърджали не бил зачетен трудовия стаж на ищеца за периода от
01.01.1979г. до 31.12.1979г. и исканата от него пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО
била отказана. Сочи, че трудовият му стаж за периода от 01.01.1979 г. до
31.12.1979 г. бил отразен в представената към заявлението му за отпускане на
лична пенсия трудова книжка, като продължителността на стажа била заверена с
подпис и печат на осигурителя, посочена била заеманата от него длъжност,
размера на месечното му възнаграждение и основанието за прекратяване на
трудовото му правоотношение. По повод подадено от ищеца заявление, било
издадено Удостоверение обр. УП-17, № 1/28.01.2021г. от ТП на НОИ - Кърджали, в
което било отразено, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи
на АПК - с. Перперек били приети от ТП на НОИ - гр. Кърджали с
приемо-предавателен протокол № 32-08/21.12.2006г., но липсвали данни за ищеца
за периода от 01.01.1979г. до 31.12.1979г. Счита, че е налице правен интерес от
водене на настоящото дело и моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника трудовия стаж на ищеца в АПК -
с. Перперек на длъжност „бригадир", за времето от 01.01.1979г. до
31.12.1979г. в размер на 1 г. 00 м. 00 дни. Претендира разноски. В
допълнителна молба сочи, че АПК - с.Перперек е прекратило дейността си на
13.12.1989г., а КЗС „Перперикон“-с.Перперек също е прекратило дейността си и
няма правоприемник. Позовава се на §12 и § 13, ал.1 и ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ ,
както и на § 28, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и счита, че АПК-с.Перперек и КЗС
„Перперикон“-с.Перперек са прекратили дейността си и не съществуват в правния
мир, като ведомостите първоначално се съхранявали в кметство с.Перперек, а
впоследствие били предадени в Осигурителен архив към ТП на НОИ-Кърджали с Приемо-предавателен
протокол № 32-08/21.12.2006г. Позовава се и на издаденото от ответника
Удостоверение обр.УП-17, № 1/28.01.2021г. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа
иска и моли съдът да го уважи. Претендира разноски по представен списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът ТП на НОИ-Кърджали в
срока по чл.
131 от ГПК счита иска за допустим при спазване изискванията на чл. 4 от ЗУТОССР и чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, предвид представеното удостоверение от съответното ТП наНОИ, че в Архивното стопанство
липсват писмени данни за претендиралия стаж – в случая удостоверение обр. УП-17 изх. №
5506-08-265#1 /28.01.2021 г., от което се установява, че разплащателни ведомости на осигурителя АПК с.
Перперек са приети в ТП на НОИ - Кърджали (сектор „Осигурителен архив") с
приемо-предавателен протокол № 32-08- / 21.12.2006 г., но в тях липсват данни
за ищеца за периода 01.01.1979 г. - 31.12.1979г. По основателността на иска ще вземе
становище след събиране на всички доказателства по делото, като за свидетеля Ф.Х.М.
счита, че се установява,че е работил при същия работодател за част от процесния
период, за който ищецът претендира установяване на трудов стаж. В съдебно
заседание чрез упълномощен представител поддържа отговора на исковата молба и
моли искът да бъде отхвърлен. Не претендира разноски по делото.
Съдът, като обсъди приобщените
по делото доказателства – писмени и гласни, както и доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Установява по делото, че ищецът М.В.А.
*** в миналото си ползвал и имената М.В.Д.и М.В.Р. и че в трудовата му книжка са направени следните записи,
съдържащи подпис и печат на длъжностно лице: - че от 01.03.1976г. от
19.12.1978г. е изпълнявал длъжността в АПК - с. Перперек „лаборант“ при
трудово възнаграждение в размер на 100,00лв.; - че от 20.12.1978г. до
31.10.1979г. е преназначен в СК „Трайни насаждения“ към АПК - с. Перперек на длъжност
„бригадир“ при трудово възнаграждение 128,25лв.; - че със заповед №
263/30.12.1979г. на осн. чл.31,букв. „а“ от КТ /отм. и съгласно който - ДВ, Изм., бр. 92 от 1957 г. - при пълна или
частична ликвидация на предприятието, учреждението или организацията или при
съкращение в щатовете предприятието, учреждението или организацията може да
прекрати трудовият договор, като отправи предизвестието, при спазване сроковете по чл. 30 от с.к/ е преназначен отново
в СК „Трайни насаждения“ към АПК - с. Перперек на длъжност „бригадир“ при трудово възнаграждение
170,00лв. за периода от 01.11.1979г. до 31.12.1979г., вписан е всичко трудов
стаж: 3 години и 10 месеца и че от 01.01.1980г. до 31.12.1984г. и от 01.01.1985г.
до 30.06.1989г. е преназначен на длъжността „бригадир“ в Клоново стопанство
–с.Перперек и съответно „бригадир“ в Смесена бригада – с.Перперек при
възнаграждение 210,00лв. Поставен е завършващ печат и подпис за прослужено
време в КЗС „Перперикон“- с.Перперек от 01.01.1980г. до 30.06.1989г. в размер
на 9 г. и 6 м.
Установява се, че с удостоверение Обр.УП-13 №
Ц5506-08-1802#1 от
14.10.2020г. на ТП на НОИ-Кърджали е удостоверено, че ищецът е работил в АПК –
с.Перперек на длъжност „лаборант“ от 01.03.1976г. до 31.12.1978г. с всичко
трудов стаж 2г. и 10 месеца, както и че за 1979г. лицето не фигурира в
наличната документация, поради което за тази годин не може да бъде издаден образец УП-13.Шестдневна работна седмица. Посочено
е, че с приемо-предавателен протокол № 32-08/21.12.2006г. е извършена
приемо-предавателната процедура за съхраняваните от осигурителя разплащателни ведомости и трудовоправни – документи към момента на
подаване на заявлението –декларация по реда на чл.5,ал.10 от КСО, както и се
Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал
пълният обем документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи
отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица.
С разпореждане № Ц 2113-08-1134#7/22.10.2020г. на ръководител „ПО“ –ТП на НОИ –Кърджали е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца М.В.А. от с.Чифлик, поради липса на изискуем
осигурителен стаж по чл.68,ал.2 от КСО /38 години и 10 месеца/ за 2020г. при
навършени 66 години и 6 месеца и най-малко 15 години действиетелен осигурителен
стаж съгласно чл.68, ал.3 от КСО, при доказан за лицето действителен
осигурителен стаж 14 години 06 месеца и 00 дни. Като мотив е прието, че
периодът на наборна военна служба с продължителност 02 години 00 месеца и 12
дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за
действителен стаж по смисъла на §1,ал.1 т.12 от ДР на КСО и тъй като ищецът
имал 14 години и 06 месеца действителен трудов стаж при изискуеми се 15 години
действителен трудов стаж, исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст
следвало да бъде отказана. Така постановеното разпореждане,имащо характер на
индивидуален административен акт, въпреки незаконосъобразността му относно
отказа военната наборна служба да не се признава за действителен осигурителен
стаж /ВЖ. решение № 2477 от 17.02.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 5956/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев/, е
влязло в сила като необжалвано.
С Удостоверение изх.№ 5506-08-265#1/28.01.2021г. на ТП на НОИ-Кърджали
/отдел ООА/сектор ОА/, в качеството му на орган по чл.5,ал.10 от КСО, приемащ и
съхраняващ разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурители с
прекратена дейност без правоприемник и издаващ документи за осигурителен стаж и
доход, е издадено същото на ищеца в уверение на това,че разплащателните
ведомости и трудовоправни документи на АПК – с.Перперек са приети от ТП на НОИ
/отдел ООА/сектор ОА/, гр.Кърджали с приемателно-предавателен протокол № 32-08/21.12.2006г. , но липсват данни за лицето за периода от 01.01.1979г.
до 31.12.1979г.
Установява се още по делото,че дейността
на АПК-с.Перперек е закрита, поради преминаване на бригадите в КЗС, считано от
01.12.1989г., както и че ТКЗС-Перперек на осн. §12 от ПЗРЗСПЗЗ е прекратило
съществуването си със заповед № 379/12.05.1992г. на областен управител на
област Хасково, със същата е назначен ликвидационен съвет за приключване на
работата по ликвидацията и прекратяването и обявяването в ликвидация на
ТКЗС „Перперикон“, с.Перперек е надлежно вписано в регистъра на кооперативните
организации и ЖСК при Окръжен съд – Кърджали.
При извършена справка в съдебно
заседание по оригинал на трудова книжка
№ 396, издадена на свидетелката Ф.Ш.С.бе установено, че на стр.12 и стр.13 е
отбелязано, че Ф.Ш.С.е назначена в АПК Перперек на 01.03.1975г. на длъжност
касиер-деловодител, след това на 01.11.1979г. е преназначена на длъжност
счетоводител в същото предприятие, както и на 01.03.1983г. е преназначена в
същото предприятие на длъжност счетоводител и е поставен печат за прослужено
време от 01.03.1975г. до 31.12.1984г. с печат
и подпис на КЗС Перперикон , с.Перперек.
Ищецът в нарочна
декларация по чл.8 от ЗУТОССР под страх от наказателна отговорност е декларирал истинността на
всички изложени в исковата молба обстоятелства.
От показанията на
изслушания пред настоящия състав свидетел Ф.Х.М. – колега на ищеца от 1975г. до 1979г. в с.Перперек,
в зеленчуковата градина, се установява ,че свидетелят е работел като помпиер, а
М. –като бригадир. Свидетелят напуснал през м.януари 1979г., а ищецът останал в същата кооперация. И двамата работели
на шестдневна работна седмица, на пълно работно време.Свидетелят познава св. Ф.С.от
Перперек,която също работела в същото ТКЗС
в счетоводството и която останала след напускането на свидетеля. Първоначално
било ТКЗС, след това АПК, след това Зеленчуковата
градина и накрая КЗС. С ищеца работели на зеленчуковата градина и в зеленчуковата
бригада той бил бригадир.
Свидетелката Ф.Ш.С.установява,
че работели заедно с ищеца на зеленчуковата градина в с.Перперек. Тя работела
от 1969г. до ликвидацията, а ищецът започнал работа през 1976г. и напусна през
1989г. при изселването в Турция, бил бригадир на пълно работно време при
6-дневна работна седмица и нямал прекъсвания за този период. Свидетелката работела
като счетоводител в АПК, а заплатата ищецът получавал от ТКЗС, към което била зеленчуковата
градина, впоследствие Клоново стопанство, след това КЗС. Лично с ищеца свидетелката
нямала работа, но е категорична, че той работел като бригадир на зеленчуковата
градина в Перперек.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът намира предявеният иск за основателен.
От приобщената по делото
доказателствена съвкупност, бе установено,че архивите на АПК-с.Перперек, в
което е работел ищецът, са приети за съхранение в ТП на НОИ-Кърджали /отдел
ООА/сектор ОА/ с приемателно-предавателен протокол №32-08/21.12.2006г., като за
процесния период от 01.01.1979г. до 31.12.1979г. липсват данни за ищеца.
Установено бе,че дейността на работодателя АПК – с.Перперек е прекратена,
бригадите са преминали в КЗС от 01.12.1989г. и впоследствие
ТКЗС“Перперикон“-Перперек е ликвидирано. Или, не се установява, работодателят
да има правоприемник, като разплащателните ведомости и трудовоправните му
документи са предадени на НОИ,без в тях да се съдържат писмени данни за
претендирания от ищеца стаж, надлежно удостоверено с удостоверение по чл.5,
ал.2 от ЗУТОССР. Съгласно посочената норма когато осигурителят е прекратил дейността
си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния
осигурителен институт, издадена на основание чл.
5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая, е установено, че ведомостите
и трудовоправните книжа на прекратилия дейността си работодател са приети от
НОИ, но за процесния период - от 01.01.1979 г. до 31.12.1979 г., когато се
претендира стаж от ищеца, такива не са налични, което е надлежно
удостоверено.
От разпитаните по делото
свидетели, бе категорично установено, че от 1975г. до 1989г. ищецът е работел
първоначално в АПК-с.Перперек, преобразувано в предприятие СК „Трайни
насаждения“ към АПК-с.Перперек на пълен работен ден при 6-дневна работна
седмица без прекъсване, като от 20.12.1978г. до 31.12.1978г. е изпълнявал
длъжността „бригадир“, което правоотношение е прекратено на осн. чл.31, букв.
„а“ от КТ от 1951г./отм./ - при пълна или частична ликвидация на предприятието,
учреждението или организацията или при съкращение в щатовете, но непосредствено
след това - от 01.01.1980г. същият е
назначен отново на длъжността „бригадир“ в Клоново стопанство –Перперек. Така
обсъдените писмени и гласни доказателства са в еднопосочна обвързаност и се
създават съмнение за липса на достоверност. Доколкото същите не са оборени или
опровергани с други доказателства по делото, следва да се приеме,че за
процесния период - от 01.01.1979 г. до 31.12.1979 г., ищецът действително е положил трудов
стаж в размер на 1 година 00 месеца и 00 дни. В тази връзка съдът съобрази,
разпоредбата на чл.6, ал.1 и 4 от ЗУТОССР, че по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния
стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, и по време на полагане на стажа,както и че за свидетели се допускат
само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който
е положен претендираният стаж, каквито обстоятелства бяха категорично
установени по отношение на разпитаните по делото свидетели,а именно, че св.Ф.Х.М.
е работел в АПК-Перперек, в отдел Зеленчукова градина за месеците
януари,февруари,март, юли и август 1979г., а св.Ф.Ш.С.– е работела в
АПК-Перперек като касиер-счетоводител и счетоводител за периодите от
01.03.1975г. до 31.10.1979г., от 01.11.1979г. до 30.01.1983г. и от 01.02.1983г.
до 31.12.1984г., общо 9 г. и 8 месеца, надлежно оформено в завършващ печат и
подпис на работодателя. Или, в случая е налице т.нар. начало на писмено доказателство
и свидетелските показания на посочените свидетели са допустими.
Доколкото по делото е представено
писмено доказателство по чл.6,ал.2 т.5 от ЗУТОССР – трудова книжка, съдържаща
подпис и печат на работодател, с която се установява вероятността на положения трудов
стаж и обстоятелствата от която бяха установени и с допустими свидетелски
показания, както и предвид представената по делото декларацията по чл.8 от
ЗУТОССР, която доказателствена съвкупност е еднопосочна и не е оборена, следва
да се направи извод, че искът за претендираният период от 01.01.1979г. до
31.12.1979г. е изцяло доказан и следва да се уважи.
На осн.чл.78,ал.1
от ГПК с оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в размер на
400,00лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установен на осн. чл.3, ал.2 във
вр. с чл.1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР по
отношение на Териториално
поделение на Национален
осигурителен институт - гр.Кърджали трудов стаж на М.В.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
положен в АПК – с.Перперек за времето от 01.01.1979г. до
31.12.1979г. по трудов договор на длъжност „бригадир“ при пълно
работно време, което време се зачита за трудов стаж.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр.Кърджали да заплати на М.В.А.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, направените по делото разноски в
размер на 400,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: