Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,23.12.2019г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, Първи брачен възивен състав,
в закрито заседание от същата дата в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Димана
Йосифова
ЧЛЕНОВЕ
: Катя Хасъмска
Емилия Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова, ч.гр.д.№ 16331/019г., по описа на Софийски
градски съд и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от ТД „Т.С. ЕАД“ с
ЕИК *******, чрез юрисконсулт С.Д.срещу разпореждане
/постановление/ , обективирано в ПДИ с изх.№1974/27.09.2019г., по изп.д. № 20197850400302 по описа на ЧСИ Л.М.с
рег.№ 785 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено на
взискателя по изпълнителното дело до размер от 200 лева.
Частният жалбоподател твърди, че
размерът на адвокатското възнаграждение, с определен размер от 350 лева, е
прекомерено с оглед фактическата и правна сложност на делото и следва да се
намали до размера от 200 лева.
Поддържа, че при приемане на
разноските в частта за адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на
взискателя не е отчетен фактът, че размера на дълга е само 300 лева. Това обстоятелство
изисква съобразяване с всички действия
по удовлетворяване на паричното вземане по смисъла на чл.10, ал.1, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съответно, с присъждания размер на разноските във връзка със събирането на дълга.
Поддържа, че в обжалваното
разпореждане не са изложени никакви мотиви, водещи до обосновка на постановения
отказ за редуциране на определения адвокатски хонорар и не става ясно кои
именно факти и обстоятелства налагат приемане на възнаграждение в такъв размер.
Излага, че действията на процесуалния представител на взискателя се изчерпват с
образуване на изпълнителното дело, поради което не е налице основание за
дължимост на възнаграждение, свързано с водене на делото, съответно за
възлагане на отговорността за това възнаграждение в тежест на длъжника.
Жалбоподателят иска отмяна на
обжалваното разпореждане и намаляване размера на адвокатското възнаграждение,
определено на взискателя, до размера на сумата от 200 лв., съгласно чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Взискателят ТД“К.М.“ЕООД с ЕИК *******,
чрез адв. М.Л.е депозирал писмени възражения по подадената жалба в срока по
чл.436, ал.З ГПК.
По делото са депозирани и мотиви от ЧСИ Л.М.с рег.№785 на
КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20197850400302 по описа на ЧСИ Л.М.с
рег.№ 785 на КЧСИ, е образувано по молба от 26.09.2019 г. на ТД“К.М.“ЕООД с ЕИК
*******, чрез адв. М.Л.срещу ТД „Т.С. ЕАД“ с ЕИК *******, въз основа на
изпълнителен лист от 12.07.2019г.,
издаден от Софийски Районен съд, 118-ти състав, по ч.гр.дело № 73012/2017г. за сумата от 300 лева. Към молбата за
образуване на изпълнителното дело по чл.426 ГПК са приложени :изпълнителния
лист, Договор за цесия от 22.07.2019г., пълномощно, Договор за правна защита и
съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение от 350 лева , платено в брой
за образуване и процесуално представителство в изпълнителното производство ..
На 01.10.2019г., на длъжника ТД „Т.С.
ЕАД“ с ЕИК *******е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 1974/27.09.2019г.,
в която е посочен и размерът на дължимите разноски по изпълнителното
производство, в това число сумата от 350 лв. за адвокатско възнаграждение. По
повод последното длъжникът ТД „Т.С. ЕАД“ с ЕИК ******* е сезирал ЧСИ с
възражение вх.№ 1836/11.10.2019г., за намаляване на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение като прекомерно, предвид правната и
фактическа сложност на делото, както и предвид на размер на претендираната
главница от 300 лева.
С постановление от 14.10.2019г., ЧСИ Л.М.с
рег.№ 785 на КЧСИ е уважил възражението и е намалил адвокатския хонорар с 50
лева до размера на 300 лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК
е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките
на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител - разпореждане /постановление/ ,
обективирано в ПДИ с изх.№1974/27.09.2019г., по
изп.д. № 20197850400302 по описа на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ, с което
е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено на взискателя по
изпълнителното дело до размер от 200 лева.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК, е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От това следва, че разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде приложена
и в изпълнителния процес. В този смисъл е определение № 403/1.12.2008 г. По ч.
гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.
Преценката за правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се
вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото.
В конкретния случай се установява, че
в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител
на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане.
При тази хипотеза съдът приема, че
изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят
има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното делопо чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не
и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От това следва, че обжалваното разпореждане /постановление/ ,
обективирано в ПДИ с изх.№1974/27.09.2019г., по
изп.д. № 20197850400302 по описа на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ, с което
е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено на взискателя по
изпълнителното дело, до 200 лева, следва да бъде отменено като неправилно.
Определените на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата от 200 лева,
т.е от 300 на 200 лева.
Настоящата съдебна инстанция намира
претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за настоящето
производство е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията
за това са следните:
В производството по реда на чл. 435 ГПК
предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане
на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на
такива, е общият исков ред, чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
По изложените съображения Софийски градски
съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ТД „Т.С. ЕАД“ с ЕИК *******, представлявано от
юрисконсулт С.Д.разпореждане
/постановление/ , обективирано в ПДИ с изх.№1974/27.09.2019г., по изп.д. № 20197850400302 по описа на ЧСИ Л.М.с
рег.№ 785 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено на
взискателя по изпълнителното дело до размер от 200 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя – ТД „Т.С. ЕАД“ с ЕИК *******, представлявано
от юрисконсулт С.Д., поради прекомерност
, начислено по по изп.д. № 20197850400302 по описа на ЧСИ Л.М.с
рег.№ 785 на КЧСИ, от 300 лева на 200
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя ТД „Т.С. ЕАД“ с ЕИК *******, представлявано от юрисконсулт С.Д.за присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437 ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.