РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Пловдив, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20245300900520 по описа за 2024 година
Иск с правна квалификация чл.432 КЗ.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Г. Г. с
ЕГН **********, действащ като непълнолетен със съгласието на своя баща Г.
Х. Г. от гр. П., с която е предявен иск против „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, гр.София за заплащане на обезщетение по застраховка
гражданска отговорност за неимуществените вреди- болки и страдания,
причинени на ищеца в резултат на получени телесни увреждания при ПТП,
настъпило на 24.06.2021 г. по вина на водача на микробус Форд Транзит с рег.
№ ****, за който е имало валидно сключена задължителна застраховка „ГО“
при ответния застраховател, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 24.06.2021 г. в гр.Пловдив, на
кръговото кръстовище между бул.Цар Симеон и ул.Шипка, ищецът,
придвижвайки се с велосипед по маркирана велосипедна алея, не е бил
пропуснат от завиващия надясно микробус Форд Транзит, управляван от Г. Б.
А., при което настъпил удар в предната лява част на микробуса и в задното
колело на велосипеда. Ударът настъпил на велосипедната алея,
непосредствено до която имало и маркирана пешеходна пътека. В резултат на
ПТП на ищеца било причинено контузия на дясното ходило с оток, охлузвания
и счупване в основата на 5-та ходилна кост, довело до трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник. За извършеното деяние водачът бил
1
признат за виновен с одобрено от съда споразумение по АНД № 962/2022 г. на
РС Пловдив.
Виновният водач на МПС попадал в кръга на лицата, чиято отговорност
се покрива от застраховка "Гражданска отговорност" при ответника
застраховател.
Получените травматични увреждания причинили на ищцата
неимуществени вреди- болки и страдания, подробно описани в исковата
молба.
По молба на пострадалия била образувана застрахователна преписка, по
която било определено и изплатено обезщетение в размер на 20 000лв., с което
ищецът не е съгласен. Счита, че справедливото такова е в размер от 50 000 лв.,
което съответства на претърпените от него болки и страдания. Затова е
предявил иск за заплащане на сумата от още 30 000 лв.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете.
Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ ,
действаща към датата на ПТП, както и че е изплати обезщетение на
пострадалия в размер от 20 000 лв.
Възразява, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който сам се поставил в опасност, като не спрял на
означеното за това място при наличие на маркирана стоп линия на
велосипедната алея и не се е огледал, за да пропусне движещия се Форд
Транзит, който бил с предимство.
Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението за
съпричиняване. Излага становище , че като велосипедист, движещ се по
велосипедна алея и в близост до пешеходна пътека, е следвало да бъде
пропуснат от микробуса, завиващ надясно, а не обратното. Поддържа, че
претендираното обезщетение съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В отговор на ДИМ ответникът поддържа възраженията си.
Страните са ангажирали доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията
на страните, прие следното:
Искът по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е процесуално допустим , тъй
като е предявен в хипотезата на изплатено застрахователно обезщетение, с
чийто размер пострадалият не е съгласен- чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
2
Безспорно е по делото, че на 24.06.2021 г. в гр.Пловдив, на кръговото
кръстовище между бул.Цар Симеон и ул.Шипка, ищецът, придвижвайки се с
велосипед по маркирана велосипедна алея, е бил ударен от завиващия надясно
микробус Форд Транзит, управляван от Г. Б. А.. Не се оспорва също така, че в
резултат на произшествието на ищеца са били причинени контузия на дясното
ходило с оток, охлузвания и счупване в основата на 5-та ходилна кост, довело
до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. По силата на
одобрено от съда на осн.чл.375а, вр.чл.381, ал.5 НПК споразумение по АНД
№ 962/2022 г. на РС Пловдив, водачът Г. А. е признат за виновен в това, че на
посочената дата същият е нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.20, ал.2 и чл.117 от ЗДП и по непредпазливост е причинил на ищеца
описаната телесна повреда- счупване в основата на 5-та ходилна кост на десен
крайник, довело до трайно затрудняване на движенията на този крайник за
около 1,5-2 месеца. Следователно в настоящия случай извършването на
деянието, противоправността му и вината на дееца са установени по делото.
Не се спори между страните, че за управлявания от виновния водач
автомобил е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, действаща към момента на ПТП.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице д-р М., изготвено след запознаване с медицинската документация и
извършен личен преглед на ищеца, се установява следното: Непосредствено
след ПТП ищецът е бил откаран с екип на БМП в Спешно отделение на
УМБАЛ «Св.Георги» ЕАД, където след преглед от ортопед, хирург, педиатър,
анестезиолог, рентгенолог се установяват описаните контузия на дясно ходило
с екскуриации. След обработка на раните се освобождава за домашно лечение.
Поради неповлияващи се болки и увеличаващ се оток на дясно стъпало е
прегледан отново от ортопед-травматолог и е описано- счупване на основата
на пета предноходилна кост. Поставена му е ортеза за един месец и дадени
указания да ходи с две патерици, ненатоварвайки десния крак. След сваляне
на ортезата провежда ЛФК и приучване към прохождане в домашни условия.
Поради остатъчни болки провежда ЛФК и физиотерапия след една година в
гр.Хисаря.
При извършения от вещото лице преглед на ищеца на 29.04.2025 г. се е
установило, че е напълно възстановен , със самостоятелна походка, без
ограничени движения в областта на дясната глезенна става и стъпало.
Според заключението на вещото лице е била причинена болка със силно
изразен характер. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали
бавно с времето. Страданията са били силно изразени поради засягане на
десен долен крайник и от там затруднения при придвижване и
самообслужване. Интензивността на болката е била голяма непосредствено
след травмата и началния период на раздвижването. Зарастването на такъв вид
счупване при спазване на предписанията и добро протичане е за период от 25
дни, но периода включващ впоследствие прохождане, раздвижване на
глезенната става и възстановяване е период от около 30 дни, т.е. такава увреда
3
довежда до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник за
период от 2 месеца.
Претърпените от ищеца болки , страдания и неудобства се
потвърждават и от показанията на свид.Х. Г.- негов ****, които съдът
напълно кредитира, тъй като кореспорндират със заключението на вещото
лице. Така свидетелят съобщава, че ищецът му се обадил веднага след
инцидента и като отишъл на мястото, заварил **** си в лошо състояние.
Много го болял кракът. Бил откаран с линейка в Хирургиите, където на
кушетка бил отведен за рентгенова снимка. Лекарите сметнали, че няма нищо
счупено, обработили раната и го пуснали да се прибира. И. не можел да
стъпва и бил свален с инвалидна количка до първия етаж на болницата. С
помощта на баща им бил качен в колата и пак с помощ се качил и вкъщи. На
следващия ден все още не можел да стъпва и имал силни болки. След
посещение при личния лекар отишли при друг специалист, който констатирал
счупването. Изписана му била ортеза, която носил един месец. Докато бил с
нея се придвижвал с патерици. След като я махнал- продължи да ползва една
патерица още около месец. След като премахнал и нея доста време- около
година изпитвал болки и накуцвал. На следващото лято , по препоръка,
провел балнеолечение за десет дни в гр.Хисаря. Едва след това почувствал
подобрение. През целия този период от повече от една година бил променен
психически, не бил същото дете. Не се качил повече на колело. Към момента
на инцидента бил на 13 години и в периода на възстановяване на излизал с
други деца. Травмата се отразила и на контактите и срещите със съученици,
стоял си само вкъщи, а бил доста активно дете. Дотогава тренирал плуване,
карал колело, тренирал футбол. През периода на възстановяване не можел да
бъде така активен и това му повлияло негативно. Понастоящем много плахо се
върнал на тренировките по плуване, а към футбола още по-плахо с доста
притеснения да не го ударят по болния крак. На колело изобщо не искал да се
качва. Понастоящем , въпреки , че бил физически възстановен, психически не
бил същото дете. Изпитвал постоянен страх да не се случи нещо подобно като
пресича.
Въз основа на обсъдените дотук доказателства съдът приема за
установено, че в резултат на противоправното поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, ищецът е претърпял неимуществени
вреди- болки, страдания и неудобства, установени от събраните гласни
доказателствени средства и заключението на вещото лице М., подлежащи на
обезщетяване.
Възражението на ответника по чл.52, ал.2 ЗЗД, че пострадалият е
допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, е неоснователно.
Според САТЕ , изготвена въз основа на материалите по делото и
показанията на свид Г. А.- водачът на МПС, причинил ПТП, механизмът на
произшествието е следният:
Водачът А. е управлявал товарния автомобил по дясната пътна
4
лента на западното платно за движение на бул.Цар Симеон в посока от север
на юг. По същото време ищецът се е движил с велосипед по маркирана върху
десния /западен/ тротоар велосипедна алея в посока от север на юг. При
достигане на стоп линията велосипедистът е спрял или е преминал без да
спира през стоп линията с надпис СТОП. По същото време при достигане на
кръстовището с ул.Шипка водачът на т.а. е предприел завой надясно към
ул.Шипка, като е имал техническа възможност визуално да възприеме
велосипедиста както при преминаване на стоп линията, така и при
навлизането му на платното за движение по маркираната върху десния
/западен/ тротоар велосипедна алея. В резултат на скорости и пресичане на
траектории е настъпил удар в предната лява част на т.а. и в задното колело на
велосипеда. Вещото лице излага обосновано мнение, че след потегляне от
стоп линията при реакция на велосипедиста при навлизане на платното за
движение и екстрено задействане на спирачната система велосипедът ще спре
преди мястото на удара, но ще остане в траекторията на автомобила, т.е., удар
отново ще настъпи, но в предната дясна част на автомобила и дясната част на
системата велосипед-велосипедист. Експертното заключение е, че единствено
при спиране в зоната на стоп линията и пропускане на автомобила да
премине, удар не би настъпил. При това положение, с оглед даденото
заключение, от значение за разрешаване на въпроса за наличието на
съпричиняване е това дали велосипедистът е имал задължение да пропусне
автомобила да премине. Според настоящия състав отговорът на този въпрос е
отрицателен. Установено е , че ищецът се е движил по велосипедна алея, която
в зоната на кръстовището е била налице велосипедна пътека – М9, която
съгласно дефиницията по § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 2/2001 г. за
сигнализацията на пътищата с пътна маркировка, е част от платното за
движение, очертана с пътна маркировка, сигнализирана с пътни знаци и
предназначена за преминаване на велосипедисти и се явява продължение на
велосипедната алея върху платното за движение. Значението на пътната
маркировка - стоп-линия "М 6", като вид напречна маркировка, се извежда от
чл. 21, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 2001 г. на МРРБ, според която с напречна
пътна маркировка се обозначават местата, в които водачът трябва да спре, за
да пропусне движещите се с предимство участници в движението. В случая
обаче водачът на МПС, предприемайки маневра- завой на дясно за навлизане
по друг път, е следвало да съобрази поведението си с правилото по чл.25, ал.1
от ЗДвП, според което водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, включително и завой надясно за
навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
и скорост на движение. Следователно, в случая водачът на МПС е този
участник в движението, който е следвало да пропусне движещият се направо
по велосипедната алея велосипедист , както го задължава нормата на чл.25,
ал.1 ЗДвП .
Неоснователно е и възражението , че ищецът е допринесъл за увреждането
си, като се е движил с велосипед без устройство за излъчване на бяла или
5
жълта добре различима светлина отпред и червен свелтоотразител отзад,
светлоотразителни елементи на колелата, тъй като според заключението на
САТЕ излъчването и/или отразяването на светлина в светлата част на
денонощието, когато е настъпило ПТП, няма съществено значение за
възприемането му. При конкретните условия водачът на автомобила не е имал
обективни пречки да възприеме своевременно велосипедиста по пътното
платно, както и да предприеме необходимите действияза предотвратяване на
произшествието.
Изводът е, че ищецът не е допринесъл за увреждането.
Относно размера, в който следва да бъде присъдено обезщетението за
неимуществените вреди:
Съдът, като се ръководи от критериите за справедливост, визирани в чл.52
от ЗЗД и взема предвид възрастта на ищеца към момента на настъпване на
ПТП и към настоящия момент, вземайки предвид характера на получените
при ПТП травматични увреждания, на степента на засягане на здравословното
му състояние вследствие на тях, на силата, интензитета и продължителността
на търпените болки, страдания и неудобства- затрудненото движение на
крайника за около 2 месеца и остатъчните болки и дискомфорт в продължение
на около една година, негативното отражение на социалния му живот приема,
че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 35 000
лв. Тъй като застрахователят е изплатил извънсъдебно обезщетение в размер
на 20 000 лв., искът ще се уважи за сумата от 15 000 лв., като до пълния
предявен размер от 30 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Законната лихва по чл.86 ЗЗД ще се присъди от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение, както
е поискано в исковата молба.
Относно разноските.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ в полза на
съда съобразно размера на уважения иск , възлизаща на 600 лв.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска, възлизащи на 646,50 лв. от общо направените
такива на стойност 1293 лв. изплатени на вещите лица. На осн.чл.78, ал.8 ГПК
ще се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв.
Ищецът е бил представляван безплатно от адвокат , на който следва да
се присъди възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. Като съобрази , че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с дела от същия
вид, взе предвид продължителността на разглеждането му в четири открити
съдебни заседания и обема на предоставената от адвокат З. правна защита,
Съдът намира, че съответното възнаграждение следва да се определи в размер
от 1500 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София район Триадица, бул.Витоша №
89Б да заплати на И. Г. Г. с ЕГН **********, действащ като непълнолетен със
съгласието на своя баща Г. Х. Г. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.****0,
сумата от 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания,
причинени му в резултат от ПТП, настъпило на 24.06.2021 г. в гр.Пловдив, по
вина на водача на микробус „Форд Транзит“ с рег.№ ****, за което МПС към
датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва , считано от 23.08.2025 г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА И. Г. Г. с ЕГН **********, действащ като непълнолетен със
съгласието на своя баща Г. Х. Г. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.****0
да заплати на „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София район Триадица, бул.Витоша №
89Б сумата 646,50 лв. направени деловодни разноски, както и сумата от 150
лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София район Триадица, бул.Витоша
№ 89Б да заплати сумата от 600 лв. ДТ в полза на Бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София район Триадица, бул.Витоша
№ 89Б да заплати на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат Б. З. от АК-Пловдив
сумата от 1500 лв. възнаграждение за процесуално представителство на ищеца
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7