СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 12259 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 146292 от 19.06.2019 г. по гр. д. № 76083/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 60 състав, С.П.С., ЕГН **********
е осъден да
заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. първо
ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, сумата от 5502,52
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.11.2013 г. до м.04.2016 г. за следния топлоснабден имот, а именно: апартамент
№ 67, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с абонатен № 265834, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2016 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума; както и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата от 893,28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.01.2014 г. до 09.12.2016 г., като са отхвърлени искът, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
първо
ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 5502,52 лв. до пълния предявен размер
от 6764,08 лв., както и искът, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над присъдения размер от 893,28 лв. до пълния претендиран
размер от 940,84 лв. и за периода от 09.08.2013 г. до 31.12.2013 г.
С решението С.П.С.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 685,15 лева -
разноски в исковото производство.
С решението „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на С.П.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 155,46 лева - разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение в частите, с които предявените искове са отхвърлени, е
подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност
на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди,
че неправилно първоинстанционният съд е
кредитирал заключението на допуснатата по делото СТЕ, съгласно която общият
разход за топлинна енергия за процесния период в топлоснабдения имот, е в
размер на 6537,51 лв. Изразява несъгласие с възприетото от съда становище за
дължимост от ответника на сумата от 5502,52 лв. Оспорва възприетия от първостепенния
съд извод, че не се доказани в условията на пълно и главно доказване вземанията
на ищеца за предоставена услуга дялово разпределение. Излагат се доводи за
дължимост на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от С.П.С..
Срещу така постановеното решение в частите, с които предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба от С.П.С., в която са развити съображения за неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваните части, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Въззивникът твърди, че между страните липсва
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, като
излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че доколкото от събраните по делото доказателства не се установява
съществуването на договорно правоотношение между страните в производството, за
ответника не съществува задължение за заплащане стойността на топлинна енергия.
Претендира се и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С." ЕАД.
Третото лице - помагач „М.Е.“ ООД не е взело становище по изложеното във
въззивните жалби.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са процесуално
допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността на
решението, съдът намира следното:
СРС, II Гражданско отделение, 60 състав е бил
сезиран с обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът следва да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно купувач - страна по сключения договор за доставка на ТЕ до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена ТЕ, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува общите
условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл. 150, ал. 3, 4, 5
ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
В разглеждания случай ищецът основава претенциите си към ответника на
твърдението, че е собственик на процесния недвижим имот, представлвяващ апартамент
№ 67, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с абонатен № 265834.
По делото е представено удостоверение за наследници на П.С.С., от което е видно, че последният е починал на 07.10.2010
г., като е оставил за свой законен наследник С.П.С. - син.
Въззивният съд намира, че по делото
не е установено, че наследодателят на ответника
- П.С.С., е собственик на процесния недвижим имот. Обстоятелството, че в протокола от 26.10.2004 г. на общото събрание на етажната собственост, в която се намира имотът, ведно със списък на абонати, съгласно които ОС на
ЕС е избрало и възложило на третото лице - помагач на ищеца да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата, е вписан наследодателят на ответника П.С.С.,
без положен от него подпис, не установява факта, че последният се легитимира
като собственик. От горното следва и, че неправилно първостепенният съд е
възприел, че от удостоверението за наследници на П.С.С.,
от което е видно, че последният е оставил за свой законен наследник сина
си С.П.С., последният се легитимира като собственик на процесния имот, придобит
по наследяване.
Настоящият въззивен състав не възприема
мотивите на първоинстанционния съд, че ответникът С.П.С. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Не е установено ответникът да е собственик на процесния имот или носител на вещно право на ползване върху него, нито е установено да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна
енергия в имота за процесния период, поради което и съдът приема, че ответникът С.П.С. няма качество
на потребител на топлинна енергия в него, и отговорността му за заплащане
на стойността на потребената такава, съответно за възнаграждение за дяловото й
разпределение не може да се ангажира от ищеца. Качеството си на потребител
ответникът е оспорил с отговора на исковата
молба и в тежест на ищеца е било при условията на пълно и главно доказване да
установи същото по делото. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
ответникът С.П.С. е наследник на починалия П.С.С.,
за който обаче няма данни да е бил собственик на процесния апартамент. Приетият
по делото протокол от 26.10.2004 г. на общото събрание на етажната собственост, в която се намира имотът, ведно със списък на абонати, съгласно които ОС на
ЕС е избрало и възложило на третото лице - помагач на ищеца да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата, в който е вписан наследодателят на ответника П.С.С., без положен от него подпис, не установява
обстоятелството, че наследодателят на ответника е потребител на топлинна
енергия. Този списък не
е за собственици на имоти в сградата, а е за живущи в сградата. Събраните по делото писмени доказателства не са
такива, които да са годни да установят правото на собственост/вещното право на
ползване на ответника върху процесното
жилище, описано в издаваните от ищеца
фактури за исковите суми. Представените от ищеца списък на абонатите в
блока като приложение към протокол от ОС на ЕС на ж.к. „******, в
който се намира процесното жилище, не са такива документи, тъй като не се
ползват с такава материална удостоверителна сила - същите не попадат сред
документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл. 77
ЗС и
чл. 18 ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма,
други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове
по силата на закона: съдебни решения за признаване право на собственост,
постановленията за възлагане при публична продан. Протоколът от решение на ОС
на ЕС би имал /ако и да подписан от оправомощените лица съгласно
нормативната уредба/ удостоверителна стойност относно присъствалите лица и
взетите решения, но не и относно качеството собственици на присъствалите на ОС
на ЕС, поради което не може от него да се установи качеството собственик/нито
потребител на ТЕ на ответника. Не са събрани, следователно, годни доказателства
ответникът да е придобил правото на собственост върху процесното жилище преди
или по време на исковия период, при което предявените срещу него искове за
главница - за цена на ТЕ и за услуга
дялово разпределение, както са уважени,
на предявеното основание-наличие на облигационно отношение възникнало по
силата на закона и при ОУ поради качеството собственик на топлоснабдено жилище
в ЕС на ответника, без да е необходимо сключване на нарочен писмен договор, са
неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
Подаването на писмена молба-декларация от ответника също не е установено, тъй
като се прилага последицата по чл. 193, ал. 2 ГПК спрямо такъв документ, но
въззивният съд съобрази и
обстоятелството, че с исковата си молба ищецът не е посочил такова основание за
възникване на облигационна връзка с ответника, а именно не е посочил възникване
на облигационна връзка въз основа на молба-декларация и приемане от ищеца, а се
е позовал на възникване на
облигационната връзка по силата на ЗЕ само поради качеството на собственик на
ответника. Съдът не може да разширява предмета на делото с факти, които не са
били наведени от ищеца като основание на иска.
В случая приетите по делото
доказателства не установяват ответникът да има качеството на потребител на
топлинна енергия в имота през процесния период. Действително, приетото удостоверение за наследници установява, че ответникът е наследник по закон на П.С.С., починал на 07.10.2010 г., че не се е отказал от наследството му. По
делото, обаче, не са установени фактите, посочени от ищеца - че наследодателят
на ответника е бил собственик на имота и така ответникът по наследствено правоприемство е
придобил собствеността му. Приетият списък от 2004 г. сочи живущи, а не собственици на имоти в сградата на бл. ******“, в гр. София. Списъкът, сочещ собственици на имоти, без подпис, положен за П.С.С., макар и последният да е вписан в него, е преди 07.10.2010 г., когато той е починал. Нито един от тези
документи не е титул за право на собственост върху имота, поради което и не е
от естество за установи такива права. Отделно, тези списъци са съставени през 2004 г. и преди 07.10.2010 г., а процесният период е с начало м.11.2013 г., поради което
и на това допълнително основание съдът приема, че не установяват правото на
собственост върху имота на ответника за процесния период.
Липсата на валидно възникнала облигационна връзка
между ищеца и ответника С.П.С. на предявеното основание, прави безпредметно
обсъждането на другите наведени от страните доводи във въззивните жалби.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед възприетото от
настоящия съдебен състав становище за неоснователност на главната претенция,
неоснователна се явява и акцесорната такава за лихва върху главното вземане.
По
разноските:
За
първата инстанция: в исковото производство, предвид изхода на спора, ищецът
няма право на разноски. В исковото производство ответникът
претендира разноски, като не представя списък
по чл. 80 ГПК. Същият е сторил разноски, в размер на 200 лв. за депозит за вещо
лице, и сумата от от 715 лв. - адвокатско
възнаграждение. С оглед представения договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски
хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира,
че е доказано заплащането им. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно. Минимално
предвиденият размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ е 715,25 лв., с оглед на което
уговореното и заплатено възнаграждение от 715 лв., не надвишава минималните размери, поради което съдът намира, че същото не е прекомерно и не следва да бъде
редуцирано, доколокото е уговерено в
минималния предвиден в наредбата размер.
Общият размер на сторените от ответника в първоинстанционното производство
разноски е 915 лв.
За въззивната инстанция, предвид изхода на спора, въззивникът „Т.С.” ЕАД няма право на
разноски. При този изход на делото право на разноски има въззивникът С.П.С., който претендира такива. Същият е сторил разноски за
държавна такса за въззивното производство, в размер на 155 лв., които следва да
му се присъдят.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 146292 от 19.06.2019 г. по гр. д. № 76083/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 60 състав, в частта, с която С.П.С.,
ЕГН ********** е осъден да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
на основание чл. 79, ал. 1,
пр. първо
ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, сумата от 5502,52
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.11.2013 г. до м.04.2016 г. за следния топлоснабден имот, а именно: апартамент
№ 67, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с абонатен № 265834, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2016 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 893,28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.01.2014 г. до 09.12.2016 г., както и в частта, с която С.П.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 685,15 лева -
разноски в исковото производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК
****** срещу С.П.С.,
ЕГН ********** искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. първо ЗЗД вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ,
за осъждане на С.П.С., ЕГН ********** да заплати сумата от 5502,52
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.11.2013 г. до м.04.2016 г. за следния топлоснабден имот, а именно: апартамент
№ 67, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с абонатен № 265834, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2016 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума; както и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата от 893,28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.01.2014 г. до 09.12.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, да заплати на С.П.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 155 лв., представляваща разноски за
държавна такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, да заплати на С.П.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 915 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните .