Решение по КНАХД №1503/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Р. К. П. [ЕГН] от [населено място], чрез адв. Ж. Г., срещу Решение № 615/27.05.2025 г., постановено по АНД № 692/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, XXIII състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0819-005338 от 06.01.2025 г., издадено от началник на група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Р. К. П., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата. С решението на Районен съд – Варна Р. К. П. е осъден да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сума в размер на 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът твърди, че ВРС неправилно не е взел предвид събраните пред него независими свидетелски показания, съгласно които пътната настилка била мокра, поради което се получило леко приплъзване и занасяне на автомобила, но не и „дрифт“ с него. Според Р.П., липсата на регламентирано определение и изрична квалификация на действието „дрифт“ като административно нарушение прави недопустимо и налагането на санкция по реда на ЗАНН. Приема, че административнонаказващият орган не е обсъдил внимателно налице ли са предпоставките за прилагане на чл.28 б.“а“ от ЗАНН, тъй като от санкционираното поведение на жалбоподателя не са произтекли имуществени вреди, както и каквито и да е негативни последици. С жалбата се прави искане за отмяна Решение № 615/27.05.2025 г., постановено по АНД № 692/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито заседание касаторът чрез представител по пълномощие адв. П.Б. поддържа жалбата на изложените в нея мотиви. Отново подчертава безпристрастността на свидетеля, който бил очевидец на случилото се, тъй като е пътувал в автомобила заедно с касатора и единствен е възприел действията му пряко. Като е изключил от преценката си неговите обяснения, въззивният съд е лишил от възможността жалбоподателят да докаже твърденията си. Именно според показанията на св.Вл.Д., приплъзването на автомобила не се дължало на умишлени действия на водача, а на особености на настилката и най-вероятно на неопитност на водача. Поради това и поради липсата на състав на вмененото нарушение поддържа искането за отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник на група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, представител не се явява. В писмени бележки, чрез процесуалния си представител ю.к. Л.- А., счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена - да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, като счита, че ВРС правилно е подвел установените факти в хипотезата на извършено нарушение по чл.104б от ЗДвП, поради което решението на ВРС следва да се потвърди.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция и при служебната проверка,осъществена по реда на чл.218,ал.2 от АПК, приема следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Р. К. П. срещу Наказателно постановление № 24-0819-005338 от 06.01.2025 г., издадено от началник на група в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Р. К. П., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 29.11.2024 г. около 23,50 часа в [населено място] полицейски служители, осъществяващи контрол на движението по пътищата, се движели с полицейски автомобил по [улица]в посока Катедрален храм и по-конкретно били на кръстовището с [улица]. Светофарната уредба на кръстовището работела в нормален режим и светела в забранен червен сигнал. Чули шум от двигател и забелязали автомобил, който се движел в дясна пътна лента по [улица]. Автомобилът бил марка и модел „А.“ с рег. № [рег. номер], собственост на „И ЕЛ Д. ФИНАНС“ ЕАД. Посоченият лек автомобил преминал в лява лента и извършил маневра „десен завой“, при което излязъл извън контрол, доколкото се загубило сцеплението на гумите с асфалтовото покритие на пътя. Автомобилът навлязъл в крайна лява лента на [улица], след което направил обратен завой към полицейските служители. Същите пуснали звуков и светлинен сигнал и го спрели за проверка, като установили самоличността на водача, а именно жалбоподателят Р. К. П.. Съставен бил АУАН за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който последният подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. На 06.01.2025 г. началник на група в ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ издал оспореното пред ВРС Наказателно постановление. Гореизложената фактическа въззивният съд установил въз основа на гласни доказателствени средства, събрани от актосъставителя и свидетелят по съставянето на АУАН, както и от В. Д., свидетел на касатора, така също от писмени доказателства.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като вмененото нарушение е безспорно установено, правилно квалифицирано и са наложени предвидените в санкционната разпоредба наказания. ВРС е обсъдил възраженията в жалбата, които е приел за неоснователни. Изрично и аргументирано е изложил доводи във връзка с твърдението на касатора, че показанията на свидетеля Вл.Д. опровергават възприятията на актосъставителя и свидетеля по съставянето на АУАН, като е приел, че Вл.Д. е заинтересован от изхода на спора, поради приятелските си взаимоотношения с касатора. Така също, защото показанията му са противоречиви и нелогични, като е изложил конкретни мотиви за този извод.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Настоящата инстанция намира, че ВРС правилно и законосъобразно е кредитирал показанията на разпитаните в хода на въззивното производство свидетели, като ги е преценил ведно със събраните по делото писмени доказателства и е достигнал до правилния извод, че на 29.11.2024 год. около около 23,50 часа в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица], които улици представляват пътища за обществено ползване, Р.П. е извършил рязка маневра надясно и е извел управляваното от него МПС извън контрол, довеждайки до загуба на сцеплението на гумите с асфалтовото покритие, след което е навлязъл в крайна лява лента за движение по [улица].

Съгласно чл. 104б т. 2 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътища. По делото не е налице спор, че касаторът като водач на МПС е бил на описаното в НП място-кръстовище. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства-гласни и писмени, че касаторът на посочената дата и място в АУАН и НП при управление на МПС - модел „А.“ с рег. № [рег. номер], е използвал път, отворен за обществено ползване, за друга цел, като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/.

ВРС е изложил подробни мотиви относно вмененото с НП деяние, както и за понятието „дрифт“, които се споделят от настоящата инстанция.

Независимо, че липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Тази техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприета е непосредствено от полицейските служители.

Установените факти са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност и правилно квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административно - наказателния състав на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – в случая обществения път е умишлено използван от касатора не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи отношение към ползването на пътя по предназначение.

Предвид горното неоснователно е твърдението в касационната жалба, че ВРС не е установил по безспорен начин извършване на нарушението от обективна и субективна страна, както и че не са събрани достатъчно доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин фактическата обстановка описана в АУАН и издаденото НП. Въззивният съд е анализирал събраните по делото доказателства, като е обсъдил показанията на свидетелите Кр.З. и КР.Д., очевидци на нарушението. ВРС е анализирал механизма на реализиране на нарушението, като е приел за безспорно установено виновното поведение на касатора, който е ползвал пътя за други цели, а именно за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на гумите.

Въззивният съд изрично е коментирал в решението извода си, че не констатира смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Приел е, че се касае за типично нарушение, още повече, че управлението на МПС е дейност, която винаги е източник на повишена опасност, а извеждането на моторно превозно средство извън контрол благоприятства настъпването на инциденти със значителни общественоопасни последици, поради което и процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Така мотивиран, този касационен състав възприема твърдението в касационната жалба, за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на въззивното производство, поради необсъждане на приложението на чл.28 от ЗАНН, като неоснователно. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, ВРС е преценил предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН и като не ги е констатирал, правилно е потвърдил НП.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, с които е счел, че правилно е приложена и санкционната разпоредба, която установява фиксиран размер на наказанията, съответстващ на извършеното нарушение и съобразен с целите на чл.12 ЗАНН.

Варненският районен съд е изложил подробни мотиви за обосноваността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Обсъдени са всички събрани доказателства, като са анализирани показанията на свидетелите и е формиран крайния извод на съда за извършено административно нарушение.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдените в жалбата пороци, не са допуснати нарушения на процесуалния закон. Освен процесуално и материално законосъобразно по гореизложените съображения, при извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80лв.

Така мотивиран и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, I тричленен състав при Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 615/27.05.2025 г., постановено по АНД № 692/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, XXIII състав.

ОСЪЖДА Р. К. П. [ЕГН] от [населено място] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.