Решение по адм. дело №2310/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Производството по делото е образувано по жалбата на „Алексмакс“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. Ж., против Решение рег. № 32-976831/20.08.2024 г. на Директора на ТД Митница Варна към митническа декларация MRN 23BG02005109223R0 от 24.09.2023г., с което: 1) е коригирана МД с MRN23BG002005109223R0/24.09.2023г.; 2) определена е митническа стойност на стока № 25 по МД с MRN 23BG02005109223R0 от 24.09.2023 г. в размер на 22350,45 лв. и № 47 по МД с 23BG02005109223R0 от 24.09.2023 г. в размер на 3520,49 лв. и са определени за досъбиране ДДС в размер на 4052,52 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Решението се оспорва като незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че посочената цена на етикета в размер на 159 лв. е тази, на която стоката ще бъде обявена на крайния купувач и не представлява договорната цена, реално платената или подлежаща на плащане Твърди, че стоките, внасяни от третото лице, са различни модели от процесните стоки. Излагат се твърдения, че стоките не могат да се сравняват по килограми, тъй като се различават в тежестта си почти три пъти, което според жалбоподателя показва, че става дума за различни модели. Сочи, че административният орган, следва да обоснове наличието на съмнения, относно достоверността на митническата стойност и след това да докаже, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Навежда доводи, че изброените хипотези в чл. 74 от МК не могат да послужат като основание за отхвърляне на декларираната договорна стойност и определяне на нова такава чрез резервните способи по реда на чл. 74, § 2, буква „б“ от МК. Сочи, че митническите органи са се позовали на Решение на СЕС по дело № С-291/2015, но същото не може да служи като аргумент за мотивиране на съмненията относно верността на декларираната стойност, тъй като в административния акт няма данни за изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки. Навежда доводи, че не е била извършена проверка в счетоводството на дружеството, както и липсват доказателства, че дружеството е заплатило повече, отколкото е декларирало, за да твърдят митническите органи, че стойността е била значително занижена. Излага доводи, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е спазена процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение № 2015/2447 на ЕС. Твърди, че не е спазена процедурата по чл. 147, § 3 от Регламента за изпълнение № 2015/2447 на ЕС, тъй като митническите органи не са съпоставили колко вноса има жалбоподателя и колко третото лице. Сочи, че стоките, внасяни от жалбоподателя, съществено се различават от тези, внесени от третото лице, което изключва възможността да са произведени от сходни материали като състав и качество, съответно не попадат в обхвата на определението за сходни стоки. Освен това се излагат доводи, че липсват доказателства стоките да са сходни, тъй като няма взети мостри от стоката на третото лице. В заключени твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като освен посочване на номера на митническата декларация няма данни, нито за произхода на стоката, нито за търговското равнище. С оглед изложеното моли съда да отмени оспореното решение. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – директорът на Териториална дирекция Митница - Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага съображения, че използваният вторичен метод е достатъчно мотивиран. Твърди, че митническите органи са проявили нужната процесуална активност, за да мотивират в достатъчна степен решението си. Освен това сочи, че за стока № 47 новата митническа стойност е определена по основния метод по чл. 70 от МК, като за това също са представени достатъчно убедителни доказателства. Излага съображения, че при изготвяне на ССчЕ са изследвани само вторични документи, а първичните са представени впоследствие, като жалбоподателят не е доказал авторството им. Моли за решение в този смисъл. По делото са депозирани писмени бележки с развити доводи за неоснователност на жалбата. С писмените бележки е направено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба от процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК, намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова за подлежащо на разглеждане по същество.

За да се произнесе по оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

На 24.09.2023 г. дружеството декларира при ТД Митница Варна на режим „Допускане за свободно обръщение“ 47 стоки, 678 колета, 20550,00 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, обща фактура стойност 39510,00 EUR, условие на доставка СРТ Варна. Към митническата декларация е приложена търговска фактура № BNG2023000000055 от 22.09.2023 г., сертификат A.TR № F1685984, сертификат за произход № Z0890004, опаковъчен лист, декларация за външен транзит на Общността/общ транзит Т1 № 23TR34130002773722, Debit notice to invoice на стойност 1630,00 EUR и на стойност 840,00 EUR.

В митническата декларация е декларирана стока под № 25, която е описана както следва: „панталон деним унисекс – 545 бр., код по ТАРИК **********, 164.00 кг. нето, държава на произход Турция, декларирана митническа стойност в размер на 3730,75 лв., съответстваща на 22,75 лв./кг нетно тегло, 6,85 лв./брой. Предоставената мостра представлява един брой панталон деним, с пришит и закачен етикет, съгласно който панталонът е PAUSE JEANS, модел HOPE, код 670105, състав 98 % памук, 2 % ликра. На закачения етикет било посочено, че е произведен за „Богара“ ООД, цена 159,90 лв./брой.

С писмо рег. № 32-566451/25.09.2023 г. дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 752,00 лева. На 25.09.2023 г. дружеството е представило изисканото обезпечение под формата на паричен депозит.

Извършена е митническа проверка на декларираните стоки, резултатите от която са обективирани в протокол № 23BG002000М035700 от 25.09.2023 година. Взета е 1 бр. мостра от стока № 25.

Митническите органи са извършили проверка в Портала за електронни услуги на Патентно ведомство на Р. България и са установили, че PAUSE JEANS е регистрирана търговска марка с притежател „Богара“ ООД, [населено място].

Установили са също, че на интернет страницата на PAUSE JEANS са представени сини дънки HOPE, с код 670105, 98 % памук, 2 % ликра, с включени снимки, съответстващи на взетата мостра и цена, на която се продават 159,90 лв./броя.

Извършена е проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ в митническата система за вноса на стоки с код по ТАРИК ********** и произход от Турция, за периода от 24.06.2023 г. до 24.09.2023 година. Установени са 20 бр. записи със средностатистически размер на покупните цени при вноса – 35,60 лв./кг., 13,29 лв./брой. От извършената справка са установени 4 бр. внос, осъществен от „Богара“ ООД. Митническите органи са установили, че от данните за „order №“, посочени в описанието на стоките, същите съответстват на панталони деним с марка PAUSE JEANS, различни модели – ОSSO, JASPER, MAT и др., представени на интернет страницата на PAUSE JEANS.

Установено е, че за стока с № 25 декларираната митническа стойност е значително по-ниска от приети стойности на сходни стоки. В тази връзка от дружеството са изискани допълнителни документи с писмо рег. № 32-791682/26.03.2024 година. Дружеството не е представило такива в предоставения му срок.

Предвид горното е прието от митническите органи, че остават съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност на стока № 25, тъй като няма категорични доказателства за реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките.

За същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за „идентични стоки“.

Митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 2, буква „б“ от приложимия регламент. След анализ митническите органи са установили, че износител от Турция на стоките по четирите митнически декларация е RASEN TEKSTIL SAN.VE TIC.LTD.STI. Внесените стоки, които са приети по договорната стойност от други митническите учреждения са описани като мъжки панталони деним, със сходно съдържание на памук и ликра/еластан. Посочено е, че няма данни стоката да е с по–ниско качество, както и че такива данни липсват в процесната митническа декларация, поради което е прието, че съпоставените стоки са с еднакво качество.

Предвид периода на износ на стоките митническите органи са приели, че за целите на определяне на нова митническа стойност по реда на 74, § 2, буква „б“ от МК следва да се вземе за база МД с MRN 23BG004300006199R6/13.09.2023 г., предвид че подлежащите на остойностяване стоки са изнесени в приблизително същото време за територията на ЕС. Посочили са, че съставът на внесената стока по митническата декларация на третото лице е 98 % памук и 2 % еластан, с какъвто състав именно е и стока № 25 по процесната митническа декларация.

Установено е, че декларираната и приета митническа стойност по декларацията на третото лице е в размер на 39864,71 лв. за 972 броя, т.е. цената на брой панталон от деним е в размер на 41,01 лв./бр., която се получава като декларираната стойност се раздели на броя внесените панталони. С оглед горното по отношение на процесната стока № 25 е определена митническа стойност в размер на 22350,45 лева.

Извършен е анализ на представените към митническата декларация фактура и два бр. дебитни известия, като е прието, че декларираната обща фактурна стойност на стоките по митническата декларация е в размер на 39510,00 EUR, включваща стойностите по фактура № BNG20230055/22.09.2023 г. /37880,00 EUR/ и дебитно известие към фактурата на стойност 1630,00 EUR. Поради което митническите органи са извели извод, че едно от дебитните известия към фактурата със стойност 840,00 EUR не е било включено в митническата стойност на внесените стоки.

Митническите органи са приели, че в дебитното известие е посочено CHAIR, 24 PCS, 35 EURO, 840 EURO. С оглед на което е направен извод, че дебитното извести е за увеличаване на стойността на стоката, декларирана като стока № 47 от МД с MRN 23BG002005109112R0/24.09.2023 г. – „МЕТАЛЕН СТОЛ С ТАПИЦЕРИЯ – 24 БР“. На основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 към митническата стойност на стока № 47 от МД с MRN 23BG02005109223R0 от 24.09.2023 г. митническите органи са добавили стойността от 840,00 EUR.

Преди издаване на оспореното решение е изпратено писмо с рег. № 32-893089/14.06.2024 г. от директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, „Алексмакс“ ООД е уведомен за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно МД MRN 23BG02005109223R0 от 24.09.2023 година. Писмото е получено от представител на дружеството на 23.07.2024 година. С писмото е предоставена възможност на дружеството да изрази становище, като в указания 30-дневен срок не е депозиран писмен отговор.

Процесното Решение № 32-976831 е издадено на 20.08.2024 г. и е връчено на дружеството на 11.09.2024 г., видно от приложеното на л. 9 от преписката, известие за доставка.

По преписката е приложен Доклад за служебно ползване № [рег. номер]/2/59/31.05.2024 г. от последващ контрол на процесната митническа декларация.

От ответната страна са представени превод на документите, съдържащи се на чужд език по преписката, както и Писмо с изх. № 32-781682/26.03.2024 г. от Директора на ТД Митница Варна, с което са изискани допълнителни документи от жалбоподателя; служебна бележка № 32-855265/16.05.2024 г. на началника на отдел „Последващ контрол“; справка от митническа информационна система МИС3А.

По делото са представени митнически декларации MRN 23BG004300006022R3/26.07.2023 г.; MRN 23BG004300006029R7/02.08.2023 г.; MRN 23BG004300006083R3/15.08.2023 г. и MRN 23BG0043000060199R6/13.09.2023 г. на третото лице „Богара“ ООД, ведно с документите, придружаващи митническата декларация. От представените документи се установяват данните за доставката по подадените декларации от това дружество.

От жалбоподателя са представени 2 бр. преводно нареждане, електронна фактура от 22.09.2023 г., фактура № **********/28.09.2023 г., фактура № **********/28.09.2023 г. и главна книга за периода м. 01 – м. 12.2023 г., дебитно известие към фактура № BGN20230000055/22.09.2023 г., разписка/касов бон от 21.09.2023 г. за 7870 евро, разписка/касов бон от 21.09.2023 г. за 11500 евро, разписка/касова бележка за 9500 евро, разписка/касов бон от 19.09.2023 г. за 9000 евро и разписка/касов бон от 22.09.2023 г. за 1630 евро.

По делото е работила съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението на която ще бъде обсъдено по-долу в мотивите..

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. За целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната МД е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за ДДС.

По валидността на акта:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 19, ал. 1, предл. 2 вр. ал. 7 от Закона за митниците. По смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, решенията, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение – същите в случая са възникнали пред митническото учреждение, където е подадена процесната митническа декларация, поради което и съгласно чл. 101, § 1 от същия Регламент териториалната материалноправна компетентност принадлежи на директора на ТД Митница Варна. Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и не са налице основания за обявяване на неговата нищожност.

По съответствието с процесуалните правила, материалния закон и целта на закона:

Съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

С писмо рег. № 32-893089/14.06.2024 г., на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, връчено на жалбоподателя с обратна разписка на 03.07.2024 г. /л. 27 от преписката/, последният е уведомен за образуваното срещу него административно производство и за мотивите, на които ще се основава решението. С уведомлението му е указано правото да се запознае с документите по преписката, да прави бележки и извадки от същата като му е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище, считано от неговото получаване.

Съдът намира, че връченото на жалбоподателя уведомление отговаря на всички формални изисквания. Разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, приложима по силата на препращането в чл. 29 от същия регламент и в производствата по издаване на решения без предварително заявление, урежда процесуалното задължение на митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. В чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013: в него следва да са посочени а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считан от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби. Според чл. 8, § 1 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 на Комисията, срокът, в който заявителят може да изрази своето становище, преди да бъде взето решение, което би било неблагоприятно за него, е 30 дни.

Разпоредбата на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Съдът на ЕС приема (вж. решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16, Valsts ienemumu dienests срещу „LS Customs Services“ SIA, т. 2 от диспозитива на същото), че митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 29 и 30 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 955/1999, методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага предвиденият в член 31 от него метод, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи и да установят дали и доколко е възможно такъв порок да бъде саниран в хода на съдебната фаза от производството, при условие че се спазват принципите на равностойност и на ефективност.

Следва да се отбележи, че Регламент № 2913/92 е отменен по силата на чл. 286, § 2 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, но тълкуването, дадено от СЕС по отмененото съюзно законодателство напълно запазва действието си, предвид идентичността на предходната и сега действащата уредба.

В мотивите към цитираното решение се сочи /т. 40–47/, че задължението да се мотивират приетите от националните органи решения е от особено значение, тъй като позволява на адресатите им да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения. Отбелязано е, че съгласно постоянната практика на Съда, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс, сега чл. 70 и чл. 74 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, се намират в отношение на субсидиарност помежду си като само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност (вж. чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013).

Съдът на ЕС приема, че задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на посочените разпоредби, трябва да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, като в решението си митническите органи са длъжни да изложат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките. Посочено е (т. 52 и т. 56), че като се има предвид субсидиарното отношение между различните предвидени в чл. 30, § 2 от МК (сега чл. 74, § 2 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013) методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба.

В случая посочените изисквания относно начина на мотивиране на решението са изцяло спазени. В оспорения административен акт подробно са изложени съображенията, поради които административният орган е приел, че методът на определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на стоката, поради липсата на такава, като като е определил същата въз основа на вторичния метод метод по чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. В мотивите на акта са посочени и конкретните данни, въз основа на които е изчислена митническата стойност, а именно въз основа на стойността, декларирана с митническа декларация MRN 23BG004300006199R6/13.09.2023 г., с която същата по вид стока е допусната за свободно обращение с крайно потребление, с митническа стойност в размер на 41,01 лв./брой. С оглед всичко изложено дотук настоящият съдебен състав приема всички възражения, направени в жалбата в тази връзка за неоснователни.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на която и да е от предвидените в § 2 на чл. 74 МК хипотези, митническото остойностяване се извършва по реда на резервния вторичен метод по § 3 на чл. 74 МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило, без да се нарушава установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има тяхната договорна стойност по смисъла на чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015 година, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото съюзно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. (Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по адм. д. № 4902/2012 г.).

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015 г. и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 144 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

За да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т. 52. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2018 г., Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т. 36.

По силата на този принцип лицата, които са адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т. 49.

Това императивно изискване в случая е спазено, тъй като директорът на ТД Митница Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност на процесните две стоки, като е посочил и защо ги намира за основателни. Освен това на дружеството е предоставена възможност да предостави всички документи, обосноваващи тяхната декларирана митническа стойност, но в предоставения срок такива не са представени. Съдът намира, че митническите органи са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Правилно и законосъобразно митническите органи след като не са открили стоки, които да бъдат еднакви във всяко едно отношение с процесните, са преминали към следващия предвиден в МК метод за определяне на митническа стойност.

В Решение по дело № С-291/2015 г. СЕС е приел, че когато декларираната цена е по–ниска от средностатистическата с повече от 50% тази голяма разлика в цените е достатъчна, за да обоснове съмненията на митническите органи и отхвърлянето от тяхна страна на декларираната митническа стойност на разглежданите стоки. В настоящия случай митническите органи след извършени проверки са разгледали 4 бр. митнически декларации на трети лица, като без съмнение във всяка една от тях посочената митническа стойност е над 50% по-висока от тази, посочена в процесната митническа декларация. В цитираното решение на СЕС не е посочено, че митническите органи следва да изготвят данни за изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки, каквито твърдения са наведени в жалбата.

Неоснователно в жалбата се твърди, че неправилно митническите органи са приели, че процесните стоки са сходни с тези, внесени по митническата декларация на третото лице, тъй като стоките са различни. От представената по делото митническа декларация, касаеща внос от трето лице „Богара“ ООД с MRN 23BG004300006199R6/13.09.2023 г. /л. 133 – 134 от делото/, се установява, че стоката, която се внася, е мъжки панталони деним със съдържание 98% памук и 2% еластан. От събраните по делото доказателства се установява, че процесните стоки, внесени под № 25 представляват панталон деним унисекс, с поставен етикет, на който е отбелязан съставът на панталона, а именно – 98% памук и 2% еластан. Представената мостра на стоката внесена от „Алексмакс“ ООД е изработена от 98% памук и 2% ликра. Стоките и по двете митнически декларации са панталони деним с еднаква марка - PAUSE JEANS.

Следващото изискване, предвидено в МК за това едни стоки да бъдат сходни, е да бъдат произведени в една и съща държава. От представените по делото доказателства – митнически декларации, сертификати за произход и движение, с категоричност се установява, че и двата вида панталони са с държава на произход Турция. По декларацията на третото лице са внесени мъжки панталони деним, а по процесната митническа декларация е посочено, че се внасят панталони деним унисекс. Терминът „унисекс“ описва продукти, услуги или стилове, които са предназначени за хора от всички полове, като подчертава неутралността, т.е. процесните панталони могат да бъдат предназначени, както за мъже, така и за жени. Ето защо съдът приема, че стоките по двете декларации имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Фактът, че са от различни производители е ирелевантен към определянето им като сходни стоки. Митническото право на Съюза няма изискване стоките да са произведени от един и същи производител дори за идентични стоки, а още по–малко законодателят е въвел такова изискване при сходните стоки. Според цитираните по-горе определения за идентични и сходни стоки е напълно достатъчно същите да са произведени в една и съща държава, което в настоящият случай категорично е установено.

Настоящият състав на съда не възприема и следващото възражение, направено с жалбата, а именно, че неправилно стоките са приети за сходни, тъй като внесените модели от третото лице се различават от тези, внасяни от жалбоподателя. Идентичност в моделите на внасяните панталони би имала значение, ако митническите органи бяха приели, че стоките са идентични и бяха определили новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, буква „а“ от МК, тъй като за да бъдат едни стоки идентични, изискването към тях е да бъдат еднакви във всяко едно отношение, включително и физическите им характеристики. Сходните стоки въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики, какъвто именно е и настоящият случай. Стоките и по двете декларации представляват панталон от деним, от една и съща марка, което според настоящия съдебен състав е достатъчно да обоснове сходство.

Неоснователно се твърди, че не следва да се взема предвид на какви цени и какви стоки купува „Богара“ ООД. На първо място не се възприема твърдението, че третото лице внася стоки епизодично. Видно от изготвената справка от митническите органи само в рамките на 2 месеца „Богара“ ООД е осъществило 4 вноса на мъжки панталони от деним, което според настоящият съдебен състав представлява регулярно внасяне на стоки. По никакъв начин не се доказаха твърденията на жалбоподателя, че „Богара“ ООД внася чрез трети дружества, които впоследствие им продават стока, която носи тяхната търговска марка. В тази връзка не са представени никакви доказателства.

Неправилно в жалбата е сметнато теглото на един килограм от процесната стока и на тази, внесена по митническата декларация на третото лице. Видно от описаното в жалбата процесуалният представител на жалбоподателя е разделил броя на внесените панталони на общото им нетно тегло, като е получил тегло - 1,37 кг за стоките от декларацията на „Богара“ ООД и 3,32 кг за стоките по декларацията на жалбоподателя. Съдът не възприема този подход. За да се достигне до теглото на един брой панталон, следва да се раздели общото тегло на стоките на броя панталони, т.е. по процесния внос един панталон е с тегло 0,72 кг или 720 гр (706,44 кг /нетно тегло/ : 792 /броя на панталоните/ = 0,72 кг), а по вноса на „Богара“ ООД един панталон е с тегло 0,33 кг или 330 гр (164 кг /нетно тегло/ : 545 /броя на панталоните/ = 0,33 кг). С оглед на всичко изложено съдът приема, че разликата от 0,39 кг или 390 гр не е такава, която може да обоснове толкова съществено различие в двата вида стоки и да се приеме, че същите попадат извън обхвата понятието за сходни стоки. Тази разлика е възможно да се дължи на различни допълнителни части като ципове, капси, копчета, поставени върху панталоните, като това не променя характеристиките на стоките толкова съществено, че да обоснове тезата на жалбоподателя.

Освен това посоченото условие на доставка в процесната митническа декларация е CPT – Варна. Това е условие за доставка, при което продавачът организира и плаща превоза на стоката до определена крайна точка и поема разходите за експортно митническо оформяне, но рискът от загуба или повреда на стоката се прехвърля към купувача в момента на предаване на стоката на първия превозвач, който е нает от продавача. Докато условието на доставка по митническата декларация на третото лице е FCA - условие на доставка по Incoterms, при което продавачът доставя стоките на превозвача, определен от купувача, на уговорено място в страната на продавача, като поема всички рискове и разходи до този момент, включително и експортното митническо освобождаване. При FCA, купувачът поема разходите и рисковете за основния превоз и вносното мито. От изложеното следва, че в цената на стоката при вноса на жалбоподателя следва да са включени разходите за транспорта до договореното място на доставка, а именно [населено място], докато при вноса на „Богара“ ООД уговорените условия на доставка се включват частично в цената – само до мястото, където стоката се предава на купувача или неговия превозвач. С оглед на изложеното извън всякаква търговска логика е митническата стойност по процесната митническа декларация да бъде значително по–ниска от тази на „Богара“ ООД.

Съдът намира, че след като митническите органи са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съдът не кредитира заключението по назначената ССчЕ, тъй като същото е изготвено единствено въз основа на счетоводните записвания при жалбоподателя, които са направени на основание 5 бр. разписки, озаглавени „Получаване на пари“, за които вещото лице е констатирало, че са без номер и основание за извършеното плащане. Разписките са оспорени от процесуалния представител на ответника относно тяхното авторство, във връзка с което е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, като съдът е разпределил доказателствената тежест на оспорващото дружество – аргумент от чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК. Във връзка с оспорването от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, като дори самите оспорени документи са представени едва след приемане на заключението по ССчЕ, поради което оспорването им следва да бъде прието за успешно. Счетоводните сметки и счетоводните регистри представляват вторични документи, които съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ са носители на преобразувана /обобщена или диференцирана/ информация, получена от първичните счетоводни документи, които от своя страна са носители на информация за регистрирана за първи път стопанска операция – аргумент от чл. 4, ал. 2 от ЗСч. В случая първичните документи, послужили като основание за извършване на счетоводните записи, са оспорените разписки, в които липсват съществени реквизити – номер и основание за извършеното плащане – обстоятелство, установено и от вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ. След като заключението по ССчЕ е изготвено въз основа на вторични счетоводни документи, пресъздаващи информация от първични счетоводни документи с липсващи реквизити и чието авторство е успешно оспорено от ответната страна, същото не може да послужи като доказателство за определяне стойността на платената от „Алексмакс“ ООД цена за процесните стоки.

По отношение на представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство фактури за последваща реализация на стоките, съдът намира, че от значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, поради което ирелевантна за определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар.

По отношение на стоката под № 47 от MRN 23BG02005109223R0 от 24.09.2023 г. в жалбата не са изложени конкретни възражения.

По правило и съгласно чл. 70 § 1 и § 2 от МК митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20. В настоящия случай правилно и законосъобразно митническите органи са приели, че към фактурната стойност на стока № 47 следва да се добави и сумата от 840 EUR по дебитно известие № 20230000055/22.09.2023 година. Този извод на съда се подкрепя и от приетото заключение по ССчЕ, според което стойността на фактурираната стока по процесната фактура е в размер на 37 880,00 EUR и когато към нея се добави стойността по дебитното известие в размер на 1630 EUR се получава декларираната митническа стойност /въпрос 3 от ССЕ/, т.е. в митническата стойност не е включена сумата от 840 EUR по приложеното по делото второ дебитно известие от 22.09.2023 година. Правилно митническите органи са увеличили стойността на стоката, декларирана под № 47 – метален стол с тапицерия.

По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи е надлежно обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 144 от Регламента за прилагане, вр. чл. 70 и чл. 74, § 2, буква „б“ от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларации на трети лица, директорът на ТД Митница Варна е постановил законосъобразен административен акт, който следва да се потвърди.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130. 00 лв.

Съдът констатира, че съгласно приложената към ССчЕ справка-декларация за възнаграждение на вещите лица / л. 168 от делото/ на вещото лице К. К. следва да се изплати сума в размер на 400 лева, от които 300,00 лв. са изплатени на 13.05.2025 г. /л. 147 от делото/, а за остатъка от 100 лева, с протоколно определение от 13.05.2025 г. съдът е задължил жалбоподателят да ги внесе. Съдът констатира, че до приключване на устните състезания по делото сумата не е постъпила по сметка на Административен съд – Варна, поради което намира, че с настоящото съдебно решение следва да осъди жалбоподателя да я внесе.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алексмакс“ ООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], [жк], [адрес], против Решение рег. № 32-976831/20.08.2024 г. на директора на ТД Митница Варна към митническа декларация MRN 23BG02005109223R0 от 24.09.2023г., с което: 1) коригира МД с MRN23BG002005109223R0/24.09.2023г.; 2) определя се митническа стойност на стока № 25 по МД с MRN 23BG02005109223R0 от 24.09.2023 г. в размер на 22350,45 лв. и № 47 по МД с 23BG02005109223R0 от 24.09.2023 г. в размер на 3520,49 лв. и са определени за досъбиране ДДС в размер на 4052,52 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.59 ал.2 ЗДДС и чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

ОСЪЖДА „Алексмакс“ ООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], [жк], [адрес], представляван от управителя А. Х., да заплати на А. М. юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА „Алексмакс“ ООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], [жк], [адрес], представляван от управителя А. Х., да внесе по сметка на Административен съд – Варна за вещи лица сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща доплащане на възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд , в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.