№ 19523
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110152123 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците С. Г. М. и Г. С. М. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: *** като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите
общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което
ответниците не са сторили, поради което претендира от тях сумите, както следва: по
отношение на С. Г. М. – 4/6 от общия размер на дълга, а именно: 928,97 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 162,85 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 13.02.2023 г.; 22,85 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г.; 4,09 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 05.03.2020 г. до 13.02.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.02.2023 г. до окончателното им
заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 9068/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2023 г.; по отношение на Г. С. М. –
1/6 от общия размер на дълга, а именно: 232,24 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 40,72 лв., представляваща мораторна
1
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
13.02.2023 г.; 5,71 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г.; 1,02 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението
за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 13.02.2023 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 23.02.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
9068/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
28.02.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. Г. М. и Г. С. М., чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. М., са подали отговор на исковата молба, с
който оспорват исковете. Навеждат довод за изтекла погасителна давност. Оспорват да е
доказано, че са собственици или ползватели на процесния имот, респ. да се намират в
облигационно правоотношение с ищеца. Считат, че представените удостоверение за
наследници и отговор от районната администрация не са годни да установят връзката им с
процесния имот. Оспорват доказателствената стойност на представените от ищеца извадки и
справки. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото, съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответниците се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот при
следните квоти – 4/6 идеални части (по отношение на С. Г. М.) и 1/6 идеална част (по
отношение на Г. С. М.), респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на
правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
18.03.1985 г. (л. 84-85 от делото) се установява, че С. Г.ев М. и С. Г. М. са придобили
2
собствеността върху апартамент № 111, находящ се в *** заедно с избено помещение № 17 и
1,093 % идеални части от правото на строеж върху мястото, като видно от отбелязването в т.
5 собствеността се прехвърля без да е необходима нотариална форма, поради което съдът
приема, че въз основа на тази придобивна сделка посочените лица се легитимират като
собственици на имота, предмет на същата. Нещо повече, извод в тази насока следва и въз
основа на данните, удостоверени в представеното писмо с изх. № ****/14.08.2019 г.,
издадено от Столична община, р-н „Люлин“ (л. 18 от делото), съставено от длъжностно лице
в кръга на службата му, поради което има характер на официален удостоверителен
документ, в което също е отразено, че на основание Зпаовед № ДИ-03-293/13.07.1984 г. и
договор за покупко-продажба от 18.03.1985 г. апартамент № 111, находящ се в *** е
продаден в полза на посочените по-горе лица, като с оглед описанието на административния
му адрес, съдът намира, че имотът, предмет на придобивната сделка от 18.03.1985 г., изцяло
съответства на този, за който се отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение. По делото няма данни към момента на
осъществяване на придобивната сделка от 18.03.1985 г. купувачите по нея да са били в брак,
като съдът не може да формира извода си в тази наоска с оглед евентуално съвпадане на
фамилните им имена - М.и, тъй като наличието на такова би било само индиция, но не и
безспорно установен факт по делото. Ето защо, съдът приема, че апартаментът, предмет на
договора за покупко-продажба от 18.03.1985 г., е придобит от С. Г.ев М. и С. Г. М. при
условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал
носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС.
На следващо място, от удостоверение за наследници с изх. № ****/14.08.2019 г. (л. 17 от
делото) става ясно, че С. Г.ев М. е починал на 02.08.2011 г., оставяйки за свои наследници по
закон С. Г. М. – съпруга, К, С. М. – дъщеря и Г. С. М. – син, като при липсата на данни по
делото относно осъществяването до смъртта наследодателя на юридически факти, довели до
промяна в правата върху него, съдът приема, че процесният апартамент № 111 е бил част от
наследствената му маса, при което може да се направи извод, че на основание наследствено
правоприемство всяко едно от посочените лица е придобило съответна идеална част от
правото на собственост върху притежаваната от него 1/2 идеална част от собствеността, т. е.
по 1/6 всеки – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се
придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на
наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници
носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от
същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този
смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по
делото ответниците С. Г. М. и Г. С. М. не твърдят и не доказват да са приели наследството на
С. Г.ев М. по опис, или да са се отказали от него, поради което се налага извод, че същите са
наследили включените в наследствената му маса права и задължения. Следва да се
отбележи, че на самостоятелно основание С. Г. М. се легитимира като носител и на 1/2
идеална част от правото на собственост върху апартамента, доколкото лично е участвала в
придобивната сделка от 18.03.1985 г., поради което тя се явява носител на общо 4/6 идеални
части от правото на собственост върху процесното жилище № 111. По делото няма данни
относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в
правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. именно ответниците се явяват активно легитимирани да
отговарят за процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същия, съобразно твърдяния от ищеца обема от участието им в
съсобствеността. Действащата нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и
категорична, като тя свързва качеството потребител на топлинна енергия единствено с
титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, като първото
измежду двете е установено по делото.
3
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 111 съдът
прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 10.07.2008 г., списък към него (л. 21-
22 от делото), както и от изводите в констативната част от заключението по съдебно-
техническата експертиза, в рамките на исковия период услугата по извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна собственост, находяща се на
адрес: *** е била възложена и извършвана от ищеца.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в
процесната сграда – етажна собственост е измервана чрез определено от ЗЕ средство за
измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния
период в имота на ответниците са начислявани единствено суми за битово гореща вода, като
детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало
съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за битово гореща
вода са начислявани на база 1 брой потребители за 2020 г. и по данни от редовен отчет за
2021 г. съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020
г. за топлоснабдяването. От техническа гледна точка индивидуалните изравнителни сметки
също са изготвени в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице
изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155,
ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
4
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на
ответниците количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
възлиза на сумата от 1 393,47 лв., която видно от таблица № 3 на заключението отразява
осъществената в рамките на исковия период корекция в промяната на цената, като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях. Ответниците, които носят тежестта, не доказват възраженията си за допуснати
нарушения в отчитането на топлинната енергия, което да е довело до завишаване на сумите
за топлинна енергия. Нещо повече, по делото не се твърди, а и не се доказва те да са се
възползвали от възможността за отправяне на рекламация (възражения) по отчета на
показанията на уредите, да искат допълнителен отчет на уредите или да са оспорили начина
на разпределение на топлинната енергия в изравнителната сметка в срока по чл. 70, ал. 8 от
горната Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума ответниците С. Г. М. и Г. С. М. дължат да заплатят, като в тази връзка бъде
разгледано своевременно релевираното от всеки от тях възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 21.02.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост не след и на 21.02.2020, а след и на
14.12.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния
период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно, действително е налице изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019
г., тъй като най-късното месечно задължение – това за м. септември 2019 г. е станало
изискуемо на 15.11.2019 г., т. е. преди 14.12.2019 г., поради което то, както и предхождащите
го такива, включени в рамките на исковия период, са обхванати от изтекла погасителна
давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
5
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия,
които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2020
г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се
цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края
на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза стойността на задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. се равнява на сумата от
252,68 лв., поради което тя следва да се приспадне от общо дължимата такава за целия исков
период от 1 393,47 лв., при което размерът на месечните задължения за цена на топлинна
енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г., които съдът прие, че не са обхванати от
изтекла погасителна давност, възлиза на 1 140,79 лв. (1 393,47 лв. – 252,68 лв.), която сума
ответниците не твърдят и не доказват да са заплатили. Ето защо, при съобразяване на дълга
на всеки един от тях, С. Г. М. се явява задължена за сумата от 760,52 лв. (4/6 от 1 140,79 лв.),
а Г. С. М. се явява задължен за сумата от 190,13 лв. (1/6 от 1 140,79 лв.), до които размери
предявените срещу тях искове за цена на топлинна енергия са основателни и следва да бъдат
уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от 928,97
лв., или за размера от 168,45 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. (по отношение
на С. Г. М.), както и от 232,24 лв., или за размера от 42,11 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г. (по отношение на Г. С. М.).
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 34,28 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в
исковия период – това за м.01.2020 г. се счита за възникнало на 31.01.2020 г., или същото е
станало изискуемо на 01.02.2020 г., т. е. след 14.12.2019 г., поради което то не е обхванато от
изтекла погасителна давност. Отново при съобразяване на дълга на всеки един от
ответниците, С. Г. М. се явява задължена за сумата от 22,85 лв. (4/6 от 34,28 лв.), а Г. С. М. се
явява задължен за сумата от 5,71 лв. (1/6 от 34,28 лв.), колкото са и заявените от ищеца
размери, поради което предявените срещу тях искове за цена на топлинна енергия са
основателни и следва да се уважат изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
6
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.02.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2022 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./.
По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът
на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия в общ размер на 1
140,79 лв., попадащи в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 210,34
лв., начислена за претендирания период от 15.09.2020 г. до 13.02.2023 г. Отново при
съобразяване на дълга на ответниците, С. Г. М. се явява задължена за сумата от 140,02 лв.
(4/6 от 210,34 лв.), а Г. С. М. се явява задължен за сумата от 35,05 лв. (1/6 от 210,34 лв.), до
които суми предявените срещу тях искове за мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия са основателни и следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата
до пълните предявени размери съответно от 162,85 лв., или за размера от 22,83 лв. (по
отношение на С. Г. М.), както и от 40,72 лв., или за размера от 5,67 лв. (по отношение на Г.
С. М.).
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.02.2023 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за лихва за забава,
начислена за периода от 05.03.2020 г. до 13.02.2023 г., се явява неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя – ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
9068/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 57,47 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и на 719,71 лв. - платена държавна такса, депозит
за особен представител на ответниците, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец
в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. Следователно, ответницата С. Г. М. следва да бъде осъдена да
7
заплати сумата от 45,98 лв. – разноски за заповедното производство, както и сумата от
359,87 лв. - разноски за исковото производство, а Г. С. М. следва да бъде осъден да заплати
сумата от 11,49 лв. – разноски за заповедното производство, както и сумата от 359,84 лв. -
разноски за исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците
не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като те
не претендират, а и не доказват извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: *** срещу С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *** установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Г. М. дължи на „***, сумата от 760,52 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *** за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 22,85 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 21.02.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 140,02 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 13.02.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 9068/2023
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
28.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 760,52 лв. до пълния предявен размер от 928,97 лв., или за размера от 168,45 лв. и
за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.; иска за мораторна лихва върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 140,02 лв. до пълния
предявен размер от 162,85 лв., или за размера от 22,83 лв., както и иска за мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,09 лв. за
периода от 05.03.2020 г. до 13.02.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: *** срещу Г. С. М., ЕГН ********** и адрес: *** установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. С. М. дължи на „***, сумата от 190,13 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: *** за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 5,71 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 21.02.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 35,05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 13.02.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 9068/2023 г. по описа
на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 190,13
лв. до пълния предявен размер от 232,24 лв., или за размера от 42,11 лв. и за периода от
01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.; иска за мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 35,05 лв. до пълния предявен размер
от 40,72 лв., или за размера от 5,67 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението
за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,02 лв. за периода от 05.03.2020 г. до
13.02.2023 г.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „***, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,98
8
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 9068/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 359,87 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН ********** и адрес: **** да заплати на „***, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 11,49
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 9068/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 359,84 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9