РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Перник, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720102361 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу И. И. П., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „Б. п.“, бл. *, вх. *, ап. ** с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Позовава се на чл. 139в от ЗЕ. Изяснява, че от своя страна купувачът
не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната
енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата
на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези
съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за
1
дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 1185,82 лева, от които сумата от 952,74 лв.,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Б. п.“, бл. *, вх. *, ап. ** за периода от месец август
2020 г. –изравнителна сметка, касаеща отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на
заявлението-21.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 233,08 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 10.10.2020 г. до 22.02.2023 г.
Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е депозирал в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба чрез процесуален представител по пълномощие. Оспорва, че е
единствен собственик на процесния имот.
В писмения отговор на исковата молба ответникът твърди, че към края на м. септември 2020
г./30.09.2020/, получил изравнителната сметка за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., както
и преди това втора изравнителна сметка, според която се установявало, че има ново
изравняване - сума за доплащане в размери много над преди това определените такива от
221.89 лева, а именно: 985.68 лева. Съобразно първата изравнителна сметка за периода се
установявало, че при преизчислението на дължимите суми по доставената ТЕ за периода
отм. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. било налице сумата от 221.89 лева сума за доплащане. Заявил
бил също така, че доколкото сумите се начислявали при условията на чл. 5 от Договор за
заплащане на ТЕ на равни вноски от клиенти на ТЕ за битови нужди № 6035 / 16.10.2019 г.
и с ежемесечно плащане на по 91 лева и една изравнителна сметка, бил заявил изрично че
счита, че начисления размер на задължението му за доставена ТЕ в размер на 221.89 лева по
първата изравнителна сметка и в размер на 985.68 лева по втората изравнителна сметка и
начислена в м. 08.2020 г. били взаимно изключващи се и втората сума недължима, като
многократно и необосновано завишена. Поставил бил въпроса си по надлежния ред пред
ответното дружество и ФДР, като бил заявил, че необяснимо оставало за него
обстоятелството, как така от 221.89 лева по изравнителна сметка за доплащане, изведнъж
сумата ставала 985.68 лева за доплащане по втората изравнителна сметка, като в този
смисъл бил и заявил, че оспорва определянето на такъв завишен размер на претенцията за
доплащане по втората изравнителна сметка и желае да бъде предоставена информация в
разбираем вид, как и от къде именно се е получило това разминаване в размера на двете
суми по двете изравнителни сметки.
До 31.08.2020 г. реално бил издължил всичките си задължения по съответните фактури, то и
съобразно фактурата за м. 08.2020 г. се установявало, че дължи ново определена сума в
размер на 985.68 лева и която сума въобще бил заявил, че счита, че е неправилно
определена, разпределена, изчислена и начислена за плащане от него и в този смисъл
2
изрично бил заявил, че не дължи сума над предварително определената сума за доплащане
от 221.89 лева до ново начислената такава от 985.68 лева и претендирана от ответника, като
и бил заявил че оспорвам дължимостта и на каквото и да било основание. Въпреки това и до
днес не бил получил никакъв отговор от ответното дружество на направеното от него
възражение.
Твърди, че изрично бил заявил, че счита, че не дължи сумата над първоначално начислената
сума по първата изравнителна сметка от 221.89 лева до начислената по втората
изравнителна сметка сума то 985.68 лева на никакво основание, най-малко защото не било
поискано съгласието му за изменение на дължимите се суми за другите потребители, ако
било налице такова възражение от тях самите, а освен това и изрично бил заявил, че бил
изпълнил задължението си да заплати всички дължими суми за отоплителен сезон - период -
м. 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. спрямо Топлофикация Перник АД, като бил поискал да се
извърши действително отразяване на това положение в счетоводството на дружеството. Тъй
като не получил отговор на възражението си, което му давало и право да се ползва от
правата си да оспори размера на цената на сделката между страните, респ. да не плаща
претендираната сума от ответника по фактурата съобразно разпоредбата визирана в ТЗ, се
принудил да депозира жалба до КЕВР, до ответното дружество „Топлофикация Перник” АД
и отново до Фирмата за дялово разпределение - „ТЕХЕМ” - гр. Перник със която по
съществото си преповторил направените с първоначалното му заявление възражение, а
преди това и не в срока от Топлофикация Перник АД получил отговор с изх. №
4073/29.10.2020 г. с което последното го уведомявало, че бил сключил договор за плащане
на задълженията на равни месечни вноски от 91.00 лв., като крайния срок на договора бил
31.08.2020 г., като и с подписване на този договор и при изпълнение на условията по чл. 8 и
чл. 9 относно методите на изчисление се бил съгласил. Въз основа на това изявление
узнавал, че имал реално потребление на ТЕ на стойност 1953.74 лева, а платената до
момента сума от него била 1001.00 лв., като основния мотив да твърди Топлофикация
Перник АД че дължи доплащане на разликата от 952.74 лева била липсата на възражение от
други потребители на ТЕ от СЕС и тази сума била начислена и дължима само от него.
В крайна сметка в жалбата си бил заявил изрично, че това изявление само по себе си е нон
сенс, доколкото той самият прави възражение за неправилно отчитане и липса на реално
потребление на ТЕ за стойността от 952.74 лева и това било достатъчно да се направи
проверка и се извърши преизчисление на дължимата се сума. Твърди, че не на последно
място в тази си жалба посочил, че във фактурата за м. 8.2020 г. която получил сумата не
била 952.74 лева, а 985.68 лева, като се установявало разминаване в претендираните суми,
което означавало и че самата Топлофикация Перник АД нямала реална информация за
задължението му. Продължил бил да поддържа, че евентуално дължал само и единствено
сумата по първата изравнителна сметка по доставената ТЕ за периода от м. 05.2019 г. до
м.04.2020 г. в размер на 221.89 лева сума за доплащане, но не и останалата произволно
начислена без никакво основание сума за доплащане впоследствие.
Видно и от извлечението от сметка се установявало, че била начислена сума в размер на
3
952.74 лева в м. 08.2020 г. и този размер се коренно разминавал с описаната в
изравнителната сметка и отговора на ищеца сума от 985.68 лева. Изрично заявил, че
необяснимо оставало за него обстоятелството, как така от 221.89 лева по изравнителна
сметка за доплащане, изведнъж сумата ставала 985.68 лева за доплащане по втората
изравнителна сметка, а във отговора вече тя била 952.74 лева, като в тази връзка отново бил
заявил, че оспорва определянето на такива завишени размери на претенцията за доплащане
по втората изравнителна сметка и бил поискал да му бъде предоставена информация в
разбираем вид, как и от къде именно се е получило това разминаване в размера на двете
суми по двете изравнителни сметки, като такава информация и до днес не му била
предоставена.
Освен това писмо и от ДКЕВР или ФДР не бил получил, като въпросът с възражението му
останал открит, като от друга страна това не давало право на ответника да депозира иск
срещу мен, доколкото било налице оспорване размера на претенцията по издадената
фактура, което само по себе си представлявало недовършен оспорен по надлежния ред
счетоводен документ и до разрешаването на възражението не можело да служи като годно
писмено доказателство установяващо описаното в нея задължение.
Оспорва така предявения иск в контекста на гореизложеното по основание и всички
приложени към исковата молба документи включително твърденията на ищеца за
наличието, обхвата и приложимостта на евентуалните общи условия и то за настоящия
случай спрямо този ответник с това име и този имот, по петитума на исковата молба.
Оспорва, че именно ответникът бил дължал повторната сума изчислена като изравнителна
такава, като това преизчисление не било намерило отражение във каквито и да било
документи, най-малкото да били налице каквито и да било възражения от страна на
останалите потребители в ЕС, а доказателства за това следвало да представи именно ищеца.
Ищецът следвало да докаже начина на формиране на изравнителната сметка първо за 221.89
лева и втори път за 952.74 лева по направеното възражение от негова страна, като и
предостави реалното преизчисление, ведно със направените възражения и от кого е станало
това, като да докаже основанието на това си преизчисление в този му вид.
Моли съдът да укаже на ищеца че доказателствената тежест лежи именно у него, а не в
ответника, като укаже на същия да предостави в цялост преписката по повод на която е
извършено преизчислението, респ. увеличаването му до неприемливи размери. Освен това
следвало да докаже по какъв начин е достигнал до стойността на претенцията, респ. как е
разпределена доставената ТЕ по топлинни единици и дали същите са били отчетени реално
от СТИ находящи се в имота и отчетени по надлежния ред при годишното отчитане през м.
05.2020 г. Прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по
давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани. Претендира сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност
на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
4
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно и кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.410 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл.
153, ал. 1 ЗЕ за процесните суми, за които е издадена Заповед №693 от 22.03.2023 г. по ч.г.д.
№1242/2023г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това
качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №97, том пети, рег. № 16437,
н.д. №836 от 29.12.2005 г. на нотариус при ПРС ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния апартамент. Видно от приложеното по делото заявление-
декларация за откриване на партида за битови нужди от 08.06.2015 г. ответникът е пожелал
да бъде открита при ищцовото дружество партида за заплащане на топлинна енергия за
битови нужди по отношение на процесния топлофициран имот.
Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex
lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството
“клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
5
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
6
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4
от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
С протоколно определение от 13.12.2023 г. съдът е отделил като безспорни между
страните обстоятелства, че ищецът е потребител на топлинна енергия, че имотът е
топлоснабден и че до имота е била доставена топлинна енергия на стойността обективирана
в представените от ищеца 13 бр. фактури.
В процесния случай е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода. Същият
разход е начисляван прогнозно, като след края на отоплителния сезон разходът е коригиран
по реален отчет по показанията на монтирания в имота един брой водомер.
За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 159 куб.м. Разходът на
топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно
методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този
разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е
работила отоплителната инсталация. Тези обстоятелства се установяват от приложените по
делото 13 бр. фактури.
Дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за
процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен
период. По служебно определения отчет на средствата за измерване след всеки един период
прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а
веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.
Начислените суми са коректни и начислени съгласно методологията, действаща за
процесния период. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, като прогнозно
начислените суми са приведени в съответствие с реално дължимите за отчетеното
потребление. Тези обстоятелства се установяват от приетата и кредитирана от съда съдебно-
7
икономическа експертиза.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. П. ответникът дължи за процесния
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и изравнителна сметка за м.8.2020 г. и сключения
договор №6035/16.10.2019 г. сума за БГВ с ДДС в размер на 829,36 лв., сума за отопление с
ДДС в размер на 894,32 лв., а стойността на общо начислената за процесния период
топлинна енергия е 1723,68 лв., като платената сума по договора е равна на 1001 лв.
Задължението за неплатената топлинна енергия е в размер на 952,74 лв. по компоненти за
абонатен № ********* с титуляр на партидата ответника е както следва: сумата от 829, 36
лв. с ДДС, съставляваща сума за БГВ, сумата от 894,32 лв. с ДДС, съставляваща сума за
отопление и изравнителна сметка за м.05.2019 г. –м.04.2020 г. в размер на сумата от 230,06
лв., като платената сума по договор №6035/16.10.2019 г. е в размер на 1001 лв./11 месечни
вноски по 91 лв./. Към задължението на ответника в счетоводството на ищеца е отразена
изравнителна сметка издадена от фирмата за дялово разпределение за топла вода за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 230,06 лв. Дължимата главница за процесния
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 952,74 лв., като лихвите за забава на
плащането са в размер на 233,08 лв. или общият дълг се равнява на 1185,82 лв.
Топлофикация — Перник “ АД с фактура № **********/31.08.2020 г. е извършила
изравняване на задължението по фактури и плащанията но договор № 6035/16.10.2019 г.,
след вземане на сумата за доплащане по изравнителна сметка за БГВ, което по фактурата е в
размер на 952.74 лв. - незаплатена топлинна енергия за исковия период. Във фактурата е
включена обща сума 985.68 лв. / БГВ за м. 08.2020 г. - 32.02 лв. + 2.23 лв. вноска дялово
разпределение - 6.80 лв. разлика в промяна цената на топлинна енергия/ =27.45 лв. без ДДС
или 32.94 лв. с ДДС, която сума от 32.94 лв. не се претендира, тъй като м.08.2020 г. не е в
исковия период. При проверката в електронните регистри на ищеца се установиха плащания
от ответника по дълга по Договор № 6035/16.10.2019 г. в размер на 1001.00 лв., действащ от
м.09.2019 г. до 31.08.2020 г.:
м.09.2019 г. - 33.54 лв.
м.10.2019 г. - 148.46 лв.
м.11.2019 г. - 91.00 лв.
м. 12.2019 г.- 91.00 лв.
м.01.2020 г. - 91.00 лв.
м.02.2020 г. - 91.00 лв.
м.03.2020 г. - 91.00 лв.
м.04.2020 г. - 91.00 лв.
м.05.2020 г. - 91.00 лв.
м.06.2020 г. - 91.00 лв.
м.07.2020 г. - 91.00 лв.
Определената сума за плащане от ответника по сключения договор № 6035/16.10.2019 г. е
определена на база прогнозен размер на задължението за топлинна енергия и плащане по
договор за 91.00 лв. на месец. След отразяване на действително потребената топлинна
8
енергия ответника дължи разликата между платената сума по договор и действително
потребената топлинна енергия, която е размер на 952.74 лв.
Изравняването при действително потребената топлоенергия за БГВ и фактурираната такава
е в размер на 221.89 лв. за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. Задължението на ответника
И. И. П. за апартамент, находящ се в гр. П., ул. “ Б. т. ” бл. *. вх. *, ап. **, с абонатен №
********* е в размер на 952.74 лв.: начислена сума от 1723,68 лв., уравнителна сметка ФДР
от 230,06 лв., реално начислена сума от 1953,74, платена сума по договор от 1001 лв. и сума
за изравняване в размер на 952,74 лв. Размерът на задължението на ответника И. И. П. към
ищеца “Топлофикация - Перник” АД за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот в гр. П., ул. “ Б. п. ” бл. *, вх. *, ап. **, е абонатен номер:
0********* за процесния период 01.05.2019 г. до 30.04.2020, главница 952.74 лв. и лихва за
забава на месечните плащания за периода 10.10.2020 г. до 22.02.2023 г. е в размер на 233.08
лв., общ дълг 1185.82 лв.
Към задължението на ответника в счетоводството на ищеца е отразена изравнителна
сметка, издадена от фирмата за дялово разпределение за топла вода за отоплителен сезон
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както следва: сума за изравняване в размер на 230,06 лв.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза като съставена от
безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност, което пълно и
изчерпателно на основата на извършените проверки в счетоводството на ищцовото
дружество е отговорило на поставените му въпроси.
Ответникът не е представил доказателства за плащане и в настоящето производство,
въпреки указаната му доказателствена тежест. Предвид изложеното съдът намира, че следва
да признае за установено, че ответникът дължи плащане на ищеца за процесната главница.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. П. на ищцовото дружество
ответникът дължи сумата от 233,08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
10.10.2020 г. до 22.02.2023 г., поради което и този установителен иск следва да бъде уважен
като основателен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и плащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесните суми са
погасени по давност, тъй като не е изтекла тригодишната давност предвид датата на
9
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение-21.03.2023 г., а падежът на
задължението за заплащане на главницата е 31.08.2020 г.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за
правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства или в
размер на 50 лв. за заповедното производство и в размер на 100 лв. за исковото
производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
исковото производство в общ размер на 405,00 лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу И. И. П.,
ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б. п.“, бл. *, вх. *, ап. **, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1185,82 лева, от които сумата от 952,74 лв., представляваща главница за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. „Б. п.“, бл. *, вх. *, ап. **за периода от месец август 2020 г. –изравнителна сметка,
касаеща отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението-21.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 233,08 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 10.10.2020 г. до 22.02.2023 г., за които суми е издадена
Заповед №693 от 22.03.2023 г. по ч.г.д.№1242/2023г. на ПРС.
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б. п.“, бл. * вх. *, ап. **, да
заплати на “Топлофикация- Перник”АД, със снети по делото данни, сумата от 405,00 лв.,
представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни
такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
10
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ 1242/2023г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11