Присъда по дело №198/2023 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 33 |
| Дата: | 15 март 2023 г. (в сила от 31 март 2023 г.) |
| Съдия: | Ивайло Асенов Йорданов |
| Дело: | 20234520200198 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 18 януари 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районна прокуратура – Русе е повдигнала обвинение и предала на съд
подсъдимия А. С. Т., роден на ****г. в град София, област София, български
гражданин, живущ в *****, с основно образование, неженен, безработен,
ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран), за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 2, и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, а именно за това, че на
10.10.2022 г. в град Русе, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот и чрез използване на техническо средство отнел чужди
движими вещи - 1 бр. велосипед „CROSS CAUSA SL1“, с поставени на него
преден и заден силиконов фар с мигаща светлина и 1 бр. аларма за велосипед,
1 бр. велосипед „Specialized Rockhopper“ с номер на рамата: WSBC60
2229236М и 196DJ 3I2564, и 1 бр. катинар - спирала за велосипед, всичко на
обща стойност 1036 лева, от владението на Т. А. Д. от град Русе, без нейното
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК, в
хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение
поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа обстановка и
правна квалификация на деянието, както изложените в обвинителния акт.
Пледира за доказаност на обвинителната теза. По отношение размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, предлага същото да
бъде в размер ориентиран към минималния предвиден за това престъпление, с
оглед смекчаващите отговорността обстоятелства – направеното
самопризнание, критичното отношение и възстановяването на вредите почти
в пълен размер, а като отегчаващи да бъде съобразено миналото осъждане на
подсъдимия. Предлага се наказанието на подсъдимия, с което ще бъдат
постигнати целите на чл. 36 НК да бъде „Лишаване от свобода“ за срок от
една година, което след редукцията по чл. 58а НК да бъде намалено с една
трета на осем месеца и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 НК за срок от три години като в тежест на подсъдимия да бъдат
възложени направените в хода на досъдебното производство разноски, както
и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК вещественото доказателство – 1 бр.
отвертка да бъде отнето в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия, се солидаризира с изложеното от
държавното обвинение, по отношение индивидуализацията на наказанието и
отчетените от страна на държавното обвинение смекчаващи отговорността
обстоятелства и счита, че един такъв размер на наказанието в пълнота би
постигнал целите на личната и генерална превантивна функция на
наказанието.
Упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума
подсъдимият изразява съжаление за постъпката си.
1
Подсъдимият А. С. Т. е роден на ****г. в град София, област София,
български гражданин, живущ в *****, с основно образование, неженен,
безработен, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран).
Подсъдимият Т. не работел, поради което не разполагал със средства за
задоволяване на потребностите си и същият решил да си набави такива по
запретен от закона начин.
Пострадалата Т. Д. живеела в жилищен блок, находящ се в град Русе,
****.
На 09.10.2022г. подсъдимият А. Т. се разхождал в района на **** и
когато минал покрай жилищния блок, в който живеела пострадалата Т. Д.,
забелязал, че във входа има велосипеди и решил да открадне същите през
нощта.
Същата вечер, около 22:30 часа пострадалата Д. се прибрала в дома си,
като заключила входната врата на блока.
На 10.10.2022г., около 05:10 часа, в изпълнеине на взетото решение
да открадне видяните във входа велосипеди, подсъдимият се върнал до блока,
находящ се на **** №o 10 като носел със себе си отвертка, с черно-червена
дръжка и обща дължина 20 см. С отвертката той окривил входната врата на
блока, в областта на заключващия й механизъм, и влязъл във входа, откъдето
изнесъл велосипед „CROSS CAUSA SL1“, с поставен на него преден и заден
силиконов фар с мигаща светлина и 1 бр. аларма за велосипед и велосипед
„Specialized Rockhopper“ с номер на рамата: WSBC60 2229236М и 196DJ
3I2564, и с поставен на него катинар-спирала за велосипед и се отдалечил
заедно с двата велосипеда.
Същия ден, около 06:40 часа, свидетелката А. П. тръгнала да излиза от
входа на блока и видяла, че два от велосипедите на пострадалата Т. Д.
липсват, както и че входната врата на блока е повредена и е отворена. За
установеното свидетелката П. уведомила пострадалата Д., която подала
сигнал в полицията, за извършената кражба.
Подсъдимият А. Т. се разпоредил с велосипеда „CROSS CAUSA SL1“ ,
с поставени на него преден и заден силиконов фар с мигаща светлина и 1 бр.
аларма за велосипед, като го дал на свидетеля Е. В. К., на когото дължал пари.
По-късно свидетелят К. се разпоредил с процесния велосипед, като го
подарил на брат си свидетелят В. В. К..
Другият велосипед – „Specialized Rockhopper“ с номер на рамата:
WSBC60 2229236М и 196DJ 3I2564, и с поставен на него катинар-спирала
подсъдимият оставил на съхранение при свидетеля А. В. П., без да го
уведоми, че същият е краден.
В хода на проведените оперативно издирвателни мероприятия
подсъдимият Т. бил установен като автор на инкриминираната кражба и
последният подробно обяснил на полицейските служители как е извършил
същата и къде са вещите предмет на престъплението.
С протоколи за доброволно предаване подсъдимият Т. предал на
2
полицейските служители велосипеда „Specialized Rockhopper" с номер на
рамата: WSBC60 2229236М и 196DJ 3I2564, и с поставен на него катинар-
спирала за велосипед, и 1 бр. отвертка, с черно-червена дръжка и обща
дължина 20 см. и велосипедът бил върнат на неговия собственик.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно - техническа експертиза на охранителни камери, разположени в
близост до ****, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано, при която са фиксирани действия на подсъдимия.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство СЦИЕ, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано се установява, че общата стойност на отнетите движими вещи
възлиза на 1 036 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, изведена след
оценка на приобщените по делото доказателствени източници, намиращи се в
корелативно единство, както по между си, така и с направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.
3, пр. 2, и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
От обективна страна, подсъдимият на 10.10.2022 г. в град Русе, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез
използване на техническо средство отнел чужди движими вещи - 1 бр.
велосипед „CROSS CAUSA SL1“, с поставени на него преден и заден
силиконов фар с мигаща светлина и 1 бр. аларма за велосипед, 1 бр.
велосипед „Specialized Rockhopper“ с номер на рамата: WSBC60 2229236М и
196DJ 3I2564, и 1 бр. катинар - спирала за велосипед, всичко на обща
стойност 1036 лева, от владението на Т. А. Д. от град Русе, без нейното
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на защита са обществените отношения,
осигуряващи нормалното упражнявана на правото на собственост по
отношение на движими вещи от страна на собствениците и лицата,
упражняващи правомерна фактическа власт по отношение на същите.
Предмет на престъплението извършено от подсъдимия са чужди
движими вещи, подробно индивидуализирани в обвинителния акт, намиращи
се във фактическата власт на техния собственик.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие,
изразяващо се в прекъсване на правомерно упражняваната фактическа власт
върху вещите и установяване на своя такава, без да е било налице съгласие за
това от страна на собственика на вещите.
Деянието е осъществено при наличието на квалифициращия признак по
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 НК, тъй като при извършеното деяние, подсъдимият е
повредил преграда – входна врата на блока, за да си осигури достъп до
вещите.
3
Деянието е осъществено при наличието на квалифициращия признак по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, тъй като подсъдимият е използвал техническо
средство – отвертка, посредством което техническо средство е повредил
преградата за защита на вещите и си е осигурил достъп до същите.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевия
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили отражение
представи, досежно всички обективни признаци на деянието, включително и
сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че
процесните вещи са чужди, както и че не е било налице съгласие от страна на
собственика на вещите, фактическата власт по отношение на тях да бъде
упражнявана от подсъдимия. Във волево отношение, подсъдимият е
предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от
извършеното от него деяние – прекъсване на упражняваната от собственика
на вещите фактическа власт и установява на своя неправомерна такава, с
намерението да присвои вещите и пряко е целял настъпването на същите.
Доказателства за това се съдържат в извършеното от подсъдимия
разпореждане с част от вещите.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия А. С. Т. за
виновен в извършването на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, и т. 4,
пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, съдът намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, като наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено съобразно разпоредбите на общата
част на наказателния кодекс, при спазване правилата на чл. 54 и чл. 36 НК и
така определеното наказание да бъде намалено с една трета, доколкото по
делото не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да налага
приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до десет години.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия Т., съдът съобрази степента на обществената
опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената
опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При отчитане обществената опасност на деянието извършено от
подсъдимия, съдът съобрази, наличието на две квалифициращи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства, включени в състава на
престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за ниска, тъй като
след последното извършено от него деяние, по отношение на което е
4
настъпила реабилитация, не са налице противообществени прояви извършени
от този подсъдим.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на
деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим обстоятелства,
извън по- високата степен на обществената опасност на деянието не бяха
констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, следва да бъде отчетено, оказаното от същия съдействие в
хода на досъдебното производство, в резултат на което са върнати част от
вещите, възстановяването на почти пълната сума на предмета на
престъплението в хода на съдебното производство, направеното от
подсъдимия признание в хода на досъдебното производство, както и
критичното му отношение към извършеното от него деяние.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият
е в работоспособна възраст, без данни да страда от заболяване, което да
препятства възможността му да полага труд, то подбудите за извършване на
деянието, касаят само и единствено желание на подсъдимия да се
облагодетелства по неправомерен и запретен от закона начин.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът намира, че
наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим, по правилата
на чл. 54 НК, като следва да бъде индивидуализирано в размер на минимума
на предвидената в особената част на НК за това престъпление санкция, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл.
58а, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК, да бъде намалено с една трета и на същия
да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от
три години.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства, релевантни за
индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното постигане на
целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия наказание,
се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с оглед
конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на
всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията
на наказанието и като такова се явява справедливо и в най-пълна степен би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на
личната така и по отношение на генералната превантивна функция на
наказанието.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, съдът постанови отнемане в полза
на държавата, като вещ послужила за извършване на престъплението, на
5
приобщеното като веществено доказателство – 1 бр. отвертка.
Съдът постанови връщане на собственика, на приобщените по делото
като веществено доказателство 1 бр. флаш памет „Kingston“.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 219,00 лева
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6