№ 607
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110114955 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ВЛ. АТ. ВЛ. , ЕГН ********** с адрес
**** срещу ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Симеоновско шосе № 67А иск с правно основание чл. 409 КЗ за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 70лева, представляваща дължимо обезщетение за
забава начислено за периода 22.06.2019г. до 19.11.2020г. върху главница от 515лева,
представляваща присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 14982/2020г. по описа на
ВРС застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ полица №
93001910032012 за имуществени вреди на л.а „Хонда сивик“ с рег. № В 1874 НР, причинени
от реализирано на 28.05.2019г. ПТП.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
28.05.2019г. около 19,45ч. в гр.Варна на ул. Цар Иван Срацимир 2А е реализирано ПТП със
собствения на ищеца л.а „Хонда сивик“ с рег. № В 1874 НР. Автомобилът е бил застрахован
при ответника по полица Каско № 93001910032012. За събитието ответникът е бил
уведомен на 31.05.2019г., когато е извършил оглед на автомобила, снимков материал и
изготвил опис заключение. На 20.11.2020г., поради отказа на ответника от плащане на
застрахователно обезщетение, ищецът предявил иск срещу ответника, по която искова
молба било образувано гр.д. № 14982/2020г. по описа на ВРС. С влязло в сила решение по
гр.д. № 14982/2020г. по описа на ВРС му е било присъдено обезщетение в размер на
515лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
20.11.2020г. до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава в плащането на обезщетението считано от изтичане 15-дневния срок, в
който е следвало да го изплати, доколкото при извършване на огледа от 31.05.2019г.
1
ответникът не му е изисквал други документи за определяне на обезщетението. Ето защо
понастоящем претендира обезщетение за забава за периода от 22.06.2019г. до 19.11.2020г. -
датата предхождаща подаване на исковата молба, по която е било образувано гр.д. №
14982/2020г. на ВРС. Искането е за уважаване на исковата молба и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
претенцията се оспорва като неоснователна. Счита, че при влязло в сила съдебно решение
недопустимо е претенцията за лихви да обхваща период предхождащ подаването на вече
разгледан от съда иск. Твърди, че обратното би довело до нарушаване принципа на
недопустимо пререшаване на спор за материално право между страните. Искането е за
отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответникът редовно уведомен не е изпратил представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
409 КЗ. За да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване фактите от състава на твърдяното право, а именно наличие на
главен дълг и падеж на задължението за плащане на обезщетението, в т.ч. че е отправил до
ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение и е изпълнил
задължението си по представянето на всички доказателства по отправената претенция,
изискани от ответника по повод установяване основание и размер на обезщетението; размер
на обезщетението за забава.
Ангажирани са писмени доказателства, от които се установява, че: С влязло в сила
решение по гр.д. № 14982/2020г. по описа на ВРС, ответникът е бил осъден да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 515лв. частичен иск от целия в размер на
1000лева, за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л. а. „Хонда Сивик”,
рег. № В 1874 НР изразяващи се в увреждане на тръба средна изпускателна система дясна и
държач десен, настъпили в резултат на реализирано на 28.05.2019г. ПТП в гр. Варна, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
За така настъпилото застрахователно събитие, ответното дружество като
застраховател по имуществена застраховка полица Каско е било уведомено писмено от
застрахования на 31.05.2019г. и е образувало щета, по която на 04.06.2019г. е изготвен и
опис заключение. На 31.05.2019г. ищецът е попълнил и декларация с посочване на
банковата си сметка, по която желае да бъде изплатено определеното му застрахователно
обезщетение. На 21.06.2019г. застрахователят е постановил отказ от определяне и плащане
на застрахователно обезщетение, позовавайки се на текстове от ОУ.
2
На първо място, възражението на ответника за недопустимост на производството са
неоснователни. Предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 14982/2020г. на ВРС, следва че
между страните са установени със сила на пресъдено нещо всички елементи от
правопораждащия фактически състав, от който възниква отговорността му. На основание чл.
298, ал.1 ГПК всички възражения по факти от фактическия състав на отговорността на
ответника са преклудирани. След като е установено със СПН главното вземане, налице е
основание за дължимост и на аксесорното му за мораторно обезщетение, считано от датата
на забавата. Ищецът е този, който определя обема на търсената от него защита, по
отношение на която се формира и СПН. След като в рамките на производството по гр.д.
14982/2020г. на ВРС, ищецът не е претендирал обезщетение за забава, извън законната лихва
като последица от упражнено право на иск, то няма пречки тази претенция да бъде заявена в
следващ процес, като необхваната от СПН.
Съгласно чл. 409, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят дължи плащане на застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок, който обаче
не може да е по- дълъг от срока по чл. 108, ал.1- 3 или ал. 5 КЗ, т.е 15работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106. В случая, отправената застрахователна
претенция е с дата 31.05.2019г. и на същата дата на застрахователя е предоставена банкова
сметка, по която да се извърши плащането, т.е не е налице освобождаване от последиците на
забавата по см. на чл. 380, ал. 3 КЗ. Няма твърдения, съответно данни ответникът да е
изисквал от ищеца допълнителни документи по чл. 106 КЗ, които ищецът да не му е
представил, за да се приеме, че срокът за произнасяне, имащ отношение и към забавата, е по-
дългия по чл. 108, ал.2. А и принципно самото произнасяне на застрахователя от
21.06.2019г. по претенцията и основанията му за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение, свидетелстват че такива не са изисквани от застрахования. Нямало е
твърдения, респ. доказателства за уговаряне между страните на конкретен срок, в който
застрахователят следва да извърши плащане на застрахователното обезщетение, поради
което следва да се приложи законово уредения такъв като максимален, а именно 15работни
дни от завеждането на застрахователната претенция. След като ответникът е уведомен на
31.05.2019г., то срокът в който е следвало да изплати застрахователното обезщетение е бил
до 21.06.2019г. На тази дата е произнасянето му с отказ от плащане на застрахователно
обезщетение. С влязлото в сила решение по гр.д. 14982/2020г. на ВРС, отказът е приет за
неоснователен, а обезщетение за забава е присъдено от датата на подаване на исковата
молба, т.е от 20.11.2020г. За периода от 22.06.2019г. до 19.11.2020г. застрахователят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Същевременно, съдът следва да
съобрази императива на разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13март 2020г. в редакцията на ДВ
бр. 28/24.03.2020г. предвиждаща, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
3
разваляне на договор и изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика
относно основанието, от което са възникнали задълженията. Ето защо за периода от
13.03.2020г. до 08.04.2020г. / когато с ДВ бр. 34/09.04.2020г. в сила от 09.04.2020г. е изм.
същият закон/ не може да се начислява законна лихва за забава върху дължимата сума за
главница. Изчислено от съда с програмен продукт Апис финанси върху главницата от
515лева обезщетението за забава за периода 22.06.2019г. до 12.03.2020г.вкл. и от
09.04.2020г. до 19.11.2020г. възлиза на сумата от 70,09лева, което обосновава
основателност на претенция в целия й заявен размер от 70лева.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца. Представил е
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендират се разноски от 50лева- платена ДТ и
адв. възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв. На основание по чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните адв. възнаграждения съдът определя адв. възнаграждение за
оказана правна помощ в производството в размер на 300лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. АТ. ВЛ. , ЕГН **********
с адрес **** сумата от 70лева, представляваща дължимо обезщетение за забава начислено за
периода 22.06.2019г. до 12.03.2020г.вкл. и от 09.04.2020г. до 19.11.2020г.вкл. върху
главница от 515лева, представляваща присъдено с влязло в сила решение по гр.д. №
14982/2020г. по описа на ВРС застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско“ полица № 93001910032012 за имуществени вреди на л.а „Хонда сивик“ с рег. № В
1874 НР, причинени от реализирано на 28.05.2019г. ПТП, като отхвърля иска за периода
13.03-08.04.2020г.вкл., на основание чл. 409 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. АТ. ВЛ. , ЕГН **********
с адрес **** сумата от 50лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.П. П. от АК Варна, л.№
********** в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д. № 14955/2021г. по описа на
ВРС сумата от 300лева, представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5