Присъда по дело №898/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 4
Дата: 27 януари 2025 г.
Съдия: Веселина Вълева
Дело: 20241000600898
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
и прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000600898 по описа за 2024 година

П Р И С Ъ Д И :

Въз основа на закона и данните по делото и на основание чл. 336, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК
ОТМЕНЯ присъда № 25 от 16.05.2024 г. посТ.ена по н.о.х.д. №
636/2022г. на Окръжен съд - София, с която подсъдимата С. И. А. е призната за
невиновна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 343
ал. 1, б. ”в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимата С. И. А. - родена на ******** г. в гр. ***,
живуща в с. ***, *** област, ул. “***“ № *, българка, българска гражданка,
със средно образование, работеща, омъжена, неосъждана, ЕГН ********** за
1
ВИНОВНА в това, че на 14.10.2020 г., около 20,50 ч., на път I-8, между с.
Храбърско и с. Петърч, общ. Костинброд, обл. Софийска, при управление на
МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. №
********, с посока на движение от с. Храбърско към с. Петърч, нарушила
правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, а именно:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“, като управлявайки лекия автомобил на включени къси светлини
в тъмната част на денонощието не се е съобразила с конкретните условия на
видимост, в следствие на което настъпил удар между предната дясна част на
лекия автомобил и движещия се пеша на платното за движение пешеходец Л.
С. С., с което по непредпазливост причинила смъртта на Л. С. С., ЕГН
**********, поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б.”в”, във вр. с чл. 342
ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК я осъжда ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимата С. И. А.
за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата
в сила.
На основание чл. 343г от НК, вр. чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЛИШАВА подсъдимата С. И. А. от право да
управлява МПС за срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в
сила.

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК от ОСЪЖДА подсъдимата С. И. А. да
заплати направените по делото разноски, както следва: в размер на 760 лева в
полза на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - София; в размер на
905.88 лева по досъдебното производство в полза на ОД на МВР - София и в
размер на 2005 лева по досъдебното производство в полза на Окръжна П. -
София.

2
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Върховен касационен съд.


ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И към присъда от 20.11.2024 год. по ВНОХД №820/2024г. по
описа на Софийски апелативен съд.

Подсъдимата С. И. А. е предадена на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, изразяващо
се в това, че на 14.10.2020 г., около 20,50 ч., на път I-8, между с. Храбърско и с.
Петърч, общ. Костинброд, обл. Софийска, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ********, с посока
на движение от с. Храбърско към с. Петърч, нарушила правилата за движение,
визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, а именно:„Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение, да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като управлявайки лекия
автомобил на включени къси светлини в тъмната част на денонощието не се е
съобразила с конкретните условия на видимост, в следствие на което настъпил
удар между предната дясна част на лекия автомобил и движещия се пеша на
платното за движение пешеходец Л. С. С., с което по непредпазливост
причинила смъртта на Л. С. С., ЕГН **********.
С присъда №25 от 16.05.2024г. по н.о.х.д. № 636/2022г. на Окръжен съд -
София подсъдимата А. е призната за невиновна и оправдана по така
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 343 ал. 1,
б.”в”, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
Присъдата е атакувана от прокурор в Окръжна прокуратура - София, с
протест, последван от процесуален документ озаглавен „допълнение и към
протеста“. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна. Счита се, че изводът на окръжния съд за наличие на
случайно деяние е неправилен и е в противоречие със събраните по делото
доказателства. Подробни съображения за наведените упреци са развити в
допълнение към въззивния протест, депозирано след изготвяне на мотвите на
съдебния акт. Твърди се, че заключенията на изпълнените автотехническа
експертиза и комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза
безспорно доказват, че подсъдимата С. А. е нарушила разпоредбата на чл. 20,
ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, тъй като скоростта на движение на управляваното от нея
превозно средство от 73 км/ч. е била несъобразена с конкретните условия на
пътя - на намалена видимост и на степента на осветеност при движение на
къси светлини на фаровете. Навежда се още, че според заключението на
комплексната експертиза в конкретните усло вия на видимост съобразена би
се явявала скорост от 59 км/ч. или по - ниска. Счита се, че като не е изпълнила
това свое задължение, подсъдимата сама се е поставила в невъзможност да
избегне удара чрез нормативно предвидените способи - намаляване на
1
скоростта, спиране или заобикаляне, като по този начин е създала по-голяма
опасна зона, отколкото е разстоянието на видимост. Обстойно и подкрепено с
позоваване на съдебна практика се аргументира, че така допуснатото
нарушение по чл. 20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП е основната предпоставка за
възникване на ПТП, поради което в случая не би могло да се възприеме
случайно деяние, макар да е налице съпричиняване от страна на пострадалия,
който под въздействието на употребен алкохол се е движил неправомерно по
пътното платно. В тази връзка се изтъква, че подсъдимата като водач на МПС
е била длъжна да очаква, да предвижда и да допуска, че във всеки момент би
могло да възникне препятствие на пътя и да осигури възможност чрез
избраната от нея скорост да спре. Отделно от това се твърди, че
първоинстанционният съд не е отчел посоченото от вещите лица в
заключението на изготвената комплексна експертиза, а именно, че подс. А. не
е реагирала незабавно след възприемането на пострадалия, като е предприела
аварийно спиране, едва когато се е намирала на 11 м. преди мястото на удара.
В обощение, прокурорът намира, че ОС-София не е изследвал задълбочено
релевантните по делото фактически обстоятелства, което е довело до
постановяването на неправилен и незаносъобразен съдебен акт. Иска се
присъдата на ОС-София да бъде отменена, като вместо нея да бъде
постановена нова, с която подсъдимата С. И. А. да бъде призната за виновна
по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-София
поддържа протеста и изложените в него съображения. Пледира присъдата да
бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимата да
бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и й бъде наложено
съответно наказание.
Защитникът на подсъдимата А. моли присъдата да бъде потвърдена, като
правилна, обоснована и законосъобразна. Мотивира позицията си, че в
конкретния случай е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Пледира и за присъждане на направените по делото разноски .
Подсъдимата С. И. А. изразява съгласие с позицията на защитника и
също моли да бъде оправдана. В последната си дума заявява, че нарушенията
по ЗДвП са извършени от съпруга й, а не от нея.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в
хода на което е събрал относимите доказателствени източни и е използвал
нужните доказателствени способи. От съвкупната им преценка се установява
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С. И. А. е родена на ******** г. в гр. *** и заедно със
2
семейството си се е установила в с. ***, *** област, ул. “***“ № *. Има
завършено средно образование. Към датата на инкриминираното събитие е
била безработна, но вече работи. Омъжена е и е майка на две деца - И. А., род.
на ********г. и ********, род. на ********г., видно от справка от АИС
„Български документи за самоличност“ /т. I, л. 72 от ДП/. Тя е правоспособен
водач на МПС, категория „В“ от 13.02.2007г. Има наложени административни
наказания за допуснати административни нарушения на ЗДвП .
За подсъдимата С. А. са събрани положителни характеристични данни
по местоживеене. В населеното място, където живее със съпруга си и двете им
деца, се ползва с добро име, съгласно характеристична справка на ОД на МВР,
РУ - Сливница /т. I, л. 95 от ДП/.
На 14.10.2020 г., около 20,50 ч., подсъдимата С. И. А. управлявала
собствения си лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № ********, по дясната
/източна/ лента на платното за движение на път I-8, с посока на движение от с.
Храбърско към с. Петърч, Софийска област. На задната седалка на
автомобила, се возил малолетния й син - ********, тогава на четири години.
Платното за движение в този участък от пътя било организирано двупосочно,
с две ленти за движение във всяка посока, без ясно изразена маркировка, с
обща ширина от 7,10 м. От двете страни на платното имало затревен банкет.
Платното за движение било покрито с асфалт, сухо, без неравности, наклони,
замърсявания или разхвърляни предмети. Времето било сухо, с намалена
видимост, поради движение в тъмната част на денонощието. Към
инкриминираната дата нямало въведени временни ограничения на скоростта
на движение на МПС в посочения пътен участък и максимално разрешената
скорост на движение, съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП била 90 км/ч.
По същото време, в дясната (източната) лента на платното за движение,
пред автомобила на подсъдимата А., се движел пешеходецът Л. С. С., който
бутал пазарска количка. В един момент, докато управлявала лекия автомобил
„Мерцедес” със скорост на движение около 73 км/ч., на къси светлини,
подсъдимата А. забелязала движещия се пред нея пешеходец. Тя задействала
аварийно спирачната система на МПС, но поради невъзможност да спре преди
мястото, където се намирал пострадалия С., настъпил удар между тях - по
широчина на пътното платно - на 1,5-1,8 м. западно от източната /дясната/
граница на платното за движение и по дължина на пътното платно - на 63-67
м. южно от ориентира (25 м. от левия край на платното за движение по посока
от с. Петърч към ПП-8). Инициалният контакт между тялото на пострадалия
пешеходец и управлявания от подсъдимата автомобил бил осъществен с
предна дясна част на автомобила /бронята и предния капак/ в дясната страна
на тялото на пешеходеца. От удара последвало падане на тялото на
пострадалия върху капака на автомобила, удар на главата в челното стъкло на
автомобила, отхвърляне на тялото нагоре и падане на същото на платното за
движение, зад автомобила.
Веднага след възникване на пътнотранспортното произшествие
3
подсъдимата С. А. спряла, слязла от автомобила и съобщила на телефон 112.
На мястото на произшествието пристигнали дежурни полицейски екипи от РУ
на МВР - гр. Сливница - свидетелите К. К. и А. А., и от РУ на МВР - гр.
Костинброд - свидетелите К. М., Ц. Б., Х. В. и И. П.. Полицейски служители
видяли разположения по корем на платното за движение труп на пострадалия
Л. С. С., намиращ се зад лекия автомобил на подсъдимата С. И. А.. На
последната била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, което отчело отрицателен резултат. На място пристигнал и екип на
Спешна медицинска помощ. Той констатирал смъртта на пострадалия
пешеходец Л. С. С..
Малко по - късно, във времевия интервал от 23.20 ч.- 01.50 часа бил
извършен оглед, резултатите от който били обективирани в протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум към него, съдържащ 20 бр. снимки /т. I, л.
17-30 от ДП/.
Видно от заключението на изпълнената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на труп № 752/2020 г. /т. I, л. 37, 38 от ДП/,
при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Л. С. С. са констатирани
тежка гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребрата в дясно, на трети и
седми гръдни прешлени с оформен сегмент, контузия на белия дроб,
травматично разкъсване на аортата в зоната на аортната дъга, двустранен
хемоторакс в количество 2600 мл., счупване на костите на долните крайници,
охлузвания и кръвонасядания по кожата на лицето, тялото и крайниците,
както и наличие на етилов алкохол в кръвта му в концентрация 2,9 промила.
Характера и морфологията на описаните травматични увреждания са дали
основание на вещото лице да заключи, че същите са резултат от удари с или
върху твърди тъпи предмети с голяма енергия на въздействието, и могат да
бъдат получени от пътно транспортно произшествие. Според вещото лице Т.
смъртта на Л. С. е настъпила бързо, била е неизбежна и се дължи на тежката
несъвместима с живота травма. Вещото лице е посочило, че към момента на
настъпването на смъртта, загиналият се е намирало в тежка степен на
алкохолно опиване, предвид концентрацията на етилов алкохол в кръвта му.
От заключението на изпълнената на досъдебното производство съдебна
химикотоксилогична експертиза /т. I, л. 48 - 49 от ДП/ се установява, че в
кръвта на подсъдимата С. А. не е имало етилов алкохол и наркотични
вещества.
По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
автотехническа експертиза /т. I, л. 56 - 69 от ДП/. Вещото лице инж. А. А. е
дало заключение, че ударът между лекия автомобил, управляван от
подсъдимата и загиналия пешеходец е настъпил на платното за движение на
междуселския път, свързващ с. Храбърско и с. Петърч, по широчина на
пътното платно - на 2,5 - 3,00 м. в дясно от левия край на платното за
движение, считано по посоката на огледа и по дължина на пътното платно на
68 - 71 м. след линията на ориентира, приета в огледния протокол, считано по
4
посоката на огледа. Скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес” в
района преди произшествието и в момента на удара е била около 78 км/ч. При
тази скорост на движение на лекия автомобил „Мерцедес”, опасната зона за
спиране на същия е била 83 м. Отстоянието на предната част на автомобила до
мястото на удара, в момента на реакция на водача с аварийно спиране, е било
17 м. Според вещото лице причините за настъпилия пътен инцидент се
коренят както в поведението на подс. А., така и в поведението на пострадалия
С.. Последният неправилно се придвижвал по платното за движение, в
коридора на превозното средство и не е осигурил собствената си безопасност.
Подсъдимата пък, като водач на лекия автомобил, е избрала скорост на
движение 78 км/ч., която при осветеност от късите светлини на фаровете, не й
е позволила да спре аварийно при наличие на препятствие пред автомобила.
Основание за това заключение, вещото лице е намерило в установените
констатации /точка четвърта/, че ударът е настъпил в зоната на десния фар,
където при къси светлини осветеността е 70-75 м., което отстояние е по-малко
от опасната зона за спиране на автомобила. Вещото лице е посочило, че в
конкретната пътна обстановка, подс. А. е имала техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, при избраната от нея скорост
на движение от 78 км/ч., като си осигури оптимална видимост пред фронта на
автомобила, чрез използване на дългите светлини на фаровете, тъй като при
режим на дълги светлини, величината на опасната зона за спиране на
автомобила, е по-малка от осветеното пространство пред автомобила /около
170 м./ Вещото лице А. е поддържало, че водачът на лекия автомобил е имал
възможност да спре и в осветената от късите светлини зона пред автомобила,
но при положение, че избере скорост на движение до 69 км/ч.
По делото е приета и изслушана комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза /т. III, л. 3 - 45 от ДП/, според която мястото на
удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимата и загиналия
пешеходец е в дясната (източната) лента на платното за движение, по
широчина на пътното платно - на 1,5-1,8 м. западно от източната /дясната/
граница на платното за движение и по дължина на пътното платно - на 63-67
м. южно от ориентира. Вещите лица са приели, че скоростта на лекия
автомобил „Мерцедес“, непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 73 км/ч. Вещите лица са изяснили, че средната дължина
на осветеност от късите светлини пред фронта на автомобила е била 75 м., а
средната стойност на дължината на видимост за пешеходец с тъмни дрехи, при
движение на лекия автомобил „Мерцедес“ на къси светлини, е била 55 м.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил, при скорост на движение от 73
км/ч. е била 73,59 м. Вещите лица са посочили, че избраната от подсъдимата
скорост на движение от 73 км/ч. е била технически съобразена в конкретната
пътно - климатична обстановка и при движение в условията на намалена
видимост от тъмнината и дължината на осветеност от фаровете на автомобила
на къси светлини, но не и с далечината на видимост към пешеходец с тъмни
дрехи. Вещите лица са заключили, че скоростта на движение на лекия
5
автомобил „Мерцедес“ от 73 км/ч. е била технически несъобразена в
конкретната пътно - климатична обстановка и конкретните условия на
видимост към пешеходец с тъмни дрехи, при движение на къси светлини.
Според обсъжданата експертиза, в настоящия казус технически съобразена
скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост към
пешеходец с тъмни дрехи, при движение на къси светлини е била 59 км/ч., при
която скорост и при своевременна реакция на водача удар не би настъпил,
защото л.а. би спрял преди мястото на удара. В медицинската част на
експертизата, вещите лица са изложили идентични на единичната
съдебномедицинска експертиза изводи, относно вида и характера на
причинените на пострадалия травматични увреждания, наличието на
причинна връзка на същите с настъпилия фатален изход и механизма на
причиняването им.
Гореизложената фактическа обстановка не се различава от възприетата на
първостепеният съд. Настоящият въззивен състав споделя фактическите
изводи, направени в проверяваната присъда. Те са изведени след подробен и
прецизен анализ на доказателствената съвкупност.
С основание първостепенният съд се е доверил на показанията на
свидетели К. К., А. А., Х. В., И. П., Д. И., З. Г., И. Т., К. М., Г. К. и Ц. Б.,
дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство от
последните петима свидетели, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК. Показанията на всички свидетели са еднопосочни и не
разкриват противоречия, които да налагат отделното им обсъждане. Казаното
важи и за показанията на З. Г., И. Т., К. М., Г. К. и Ц. Б.. Приобщаването на
показанията им от досъдебното производство се е наложило поради липса на
спомен, като след използване на проц. инструмент на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК, и четиримата свидетели са потвърдили прочетеното.
Показанията на обсъдените от първостепенния съд свидетели К. К., А. А., Х.
В., И. П., И. Т., Д. И., З. Г., К. М., Г. К. и Ц. Б. кореспондират помежду си и с
останалите събрани по делото доказателства, поради което заслужават кредит
на доверие. В унисон с тях са и показанията на свид. В. Н., работил като
разузнавач в група „Криминална полиция“ в РУ - Костинброд.
Първоинстанционният съд е пропуснал да анализира показанията на свид. В.
Н., но това не се отразява на направените изводи за установената фактология и
за достоверност на гласните доказателствени източници, понеже
коментирания свидетел не внася нови факти. Напротив, той утвърждава
сведенията, депозирани от другите свидетели, част от които негови колеги.
Настоящият съдебен състав се съгласява с дадената от Окръжен съд -
София оценката на показанията на свидетелите и на обясненията на
подсъдимата, поради което няма нужда да я преповтаря.
Първостепенният съд е изложил верни съображения и за
доказателствената стойност на заключенията на съдебномедицинската
експертиза /т. I, л. 37 - 38 от ДП/, съдебно-автотехническа експертиза /т. I, л.
6
56 - 69 от ДП/, комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза
/т. III, л. 3 - 45 от ДП/ и химикотоксилогичната експертиза на кръвта на подс.
А. /т. I, л. 48, т.1/. Всички те са компетентно изготвени и от специалисти,
притежаващи знания в съответната област, поради което включването им в
доказателствената съвкупност е правилно и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон.
Окръжният съд внимателно е обсъдил различните изводи на вещите
лица, изпълнили заключението на съдебно-автотехническата експертиза и
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза относно скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от
подсъдимата, опасната зона за спиране и дължината на конкретната видимост
на пешеходец с тъмни дрехи. Правилно съдът е кредитирал заключението на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза. За да
възприеме това заключение при формиране на изводите си, съдът е взел
предвид, че то е съобразено с обективните находки, с всички събрани по
досъдебното производство допустими гласни доказателствени източници и с
писмените материали, включително съставените след депозиране на първата
автотехническа експертиза, каквито са протоколът за оглед на л.а. „Мерцедес“
с фотоалбум към него /т. I, л. 127 от ДП/ и справка на община Костинброд от
11.01.2021г. /т. II, л. 58 - 68 от ДП/. Освен това заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза е по -всеобхватно и
обстоятелствено.
Съобразно заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза скоростта на движение на лекия автомобил
„Мерцедес” е била около 73 км/ч., а опасната му зона за спиране - 73,59 м..
Средната дължина на осветеност от късите светлини пред автомобила е била
75 м.. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да забележи
пешеходеца на платното за движение на 55 м. Вещите лица М., П. и Х. са
приели, че технически съобразена скорост с атмосферните условия и с
конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при
шофиране на къси светлини е била 59 км/ч.
За останалите релевантни обстоятелства липса разминаване в
становищата на вещите лица по единичната автотехническа и комплексната
съдебно - медицинска автотехническа експертиза. Всички вещи лица са
единодушни, че загиналият пешеходец към момента на удара се е намирал на
платното за движение и то в пътната лента, предназначена за движение на л.а.
„Мерцедес“. Пострадалият не се появил внезапно на платното за движение, а
се е движел там, бутайки пазарска количка. Този съществен релевантен факт
се извежда устойчиво от инкорпорираните доказателствени източници.
Вещото лице М. е разяснило при изслушване на комплексната съдебно -
медицинска автотехническа експертиза в съдебно заседание, че извън
платното е имало трева, а не банкет. Пешеходецът е бутал ръчна количка.
Бутаното на ръчна количка е трудно по трева, което означава, че загиналият С.
се е движел по платно за движение. Очертаното фактическо положение,
логично обосновано от вещото лице със състоянието на земната площ, където
е възникнал пътния инцидент, кореспондира с възприетото от свид. Г. около 2
7
часа по - рано, а и не се опровергава от обясненията на подсъдимата. Самата
тя е заявила пред окръжния съд, че го е видяла „изведнъж“, а не че
пешеходецът е навлязъл внезапно в пътната лента. Дори и да бе лансирала
подобна версия, тя не би издържала проверката за достоверност, предвид
показанията на свид. Г. за бутането на ръчна количка, фиксирането на
последната в протокола за оглед и отсъствието на банкет, заместен със
затревена площ. Вещото лице А., изпълнило единичната автотехническа
експертиза, аналогично на колегата си М. е заело позиция, че пострадалият е
бил на платното за движение: „ Аз съм работил на база наличните показания,
че се е движел по платното за движение“. По - натам в разпита пред
първостепенния съд, вещото лице А. е пояснило: „Без значение посоката на
движение на пешеходеца - по посока на движение на МПС, от ляво, дясно,
обратно на посоката на движение, за водачът на лекия автомобил, при
движение на къси светлини, ударът е бил непредотвратим… При движение на
дълги светлини, ударът е предотвратим“ /л. 166 - 167 от първоинст. дело/.
Посоката на движение на загиналият пешеходец и евентуално негово залитане
/предвид установената концентрация на алкохол в кръвта/ не е доминантен
фактор и според вещото лица М.. И той е категоричен, че от значение е дали
пешеходецът се е намирал на платното за движение, но не и направлението му.
„Дали залита или ходи направо, или накриво, има значение дали това е на
платното или извън платното… Ако криволичи на платното за движение, то е
ясно, че водачът на л.а. трябва да се съобрази с пешеходеца, който се намира
на платното за движение, без значение дали ходи, лежи, в права или крива
линия“ /от разпита на в.л. 170 - 171 от първоинст. дело/. В отговор на зададен
от защитника въпрос, дали ударът е бил технически предотвратим, вещото
лице М. е разяснило: „Ако пешеходецът е бил на платното, водачът при
движение 73 км/час, на къси светлини, не е можел да избегне удара. Но това
се дължи на водача, защото той се е движел на къси светлини и с посочената
скорост. Ако се движеше на дълги, видимостта е по - голяма…
Предотвратимостта на удара в случая зависи от избраната от водача скорост на
движение“.
При така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е
приел, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и е оправдал
подсъдимата по повдигнатото й обвинение.
Настоящият съдебен състав не възприема правните изводи на
първостепенният съд.
Неотклонна е съдебната практика, че „Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП задължава водача на моторно превозно средство да избире скорост,
съобразена с отрицателното влияние на всички онези фактори, които
усложняват конкретната пътна обстановка, за да може да спре пред всяка
предвидима опасност на пътя и предотврати настъпването на
пътнотранспортно произшествие. Няма основание за приложението на чл. 15
от НК, когато водачът предварително не е изпълнил това свое задължение и
поради движение с несъобразена скорост, сам се е поставил в ситуация на
невъзможност да предвиди и предотврати пътнотранспортното
произшествие, респ. обществено опасните последици.” /решение №96 от
8
09.09.2019г. по н.д. №218/2019г. II н.о на ВКС/. В същия смисъл е и решение
№211 от 20.04.2011г. по н.д. №1232/2011г. III н.о. (постановено по казус,
аналогичен на настоящия) „Възможността на подсъдимата да се възползва от
нормата на чл. 15 от НК и да бъде оправдана би съществувала само в случай,
че тя е управлявала правомерно своя автомобил. След като подсъдимата сама
се е поставила в състояние на управление на МПС в нарушение на законови
разпоредби, не би могла да претендира, че нито е била длъжна, нито е могла
да предвиди настъпването на обществено опасните последици“. Идентични са
и разясненията на върховната инстанция в решение №3 от 03.01.2023г. по н.д.
№918/2022г. II н.о.
С обвинителния акт, поставил началото на първоинстанционното
производство е инкриминирано движение със скорост от порядъка на 73 - 78
км/ч, несъобразена с конкретните условия на видимост при движение в
тъмната част на денонощието, на къси светлини на фаровете, по неосветен
пътен участък.
Възприетата от първоинстанционния съд скорост на движение от 73
км/час не се оспорва във въззивния протест, нито от подсъдимата и нейния
защитник. Спорният въпрос е дали подсъдимата като водач на л.а. „Мерцедес“
е допуснала нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2 , изр. I -во от ЗДвП, с
която норма е запълнен бланкетния състав на чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
Съгласно императивното правило на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.”. Касае се за т.нар. „предвидима
опасност”, при която има обективни затруднения в пътната обстановка и
шофьорът следва да подбира скоростта си на движение, за да отговори на
изискването за безопасност и да може да спре пред всяка предвидима
опасност на пътя и да предотврати настъпването на ПТП. При движение в
тъмната част на денонощието или при намалена видимост скоростта на водача
трябва да е такава, че да му позволи да спре в зоната, осветена от късите
светлини. В тази насока е тълкувателно решение №28 от 28.11.1984г. по н.д.
№10/1984г. на ОСНК на ВС, на което първостепенния съд се позовал,
погрешно посочвайки т. 10. В т. 9 на тълкувателното решение е указано, че
при движение нощно време водачът на моторно превозно средство следва
„своевременно да възприема всички затруднения и възникващи опасности на
пътя и да е в състояние да ги предотврати на разстояние на видимост. Под
израза „разстояние на видимост“ се включва както възприемане на опасността,
така и възможността моторното превозно средство да бъде спряно в тези
граници…Ако разстоянието на видимост на съответства на скоростта на
движението, попадането в удължена опасна зона за спиране на моторно
превозно средство е виновно нарушение на правилата за движение по
9
пътищата и причина за настъпване на произшествие, която предварително е
поставена от водача“.
В разглежданата хипотеза, подсъдимата А. е управлявала със скорост от
73 км/час, а опасната зона за спиране на л.а. е била 73,59 м. Тази скорост,
макар и по - ниска от разрешената за конкретния пътен участък не е била
съобразена с конкретните условия на видимост, при движение на облечения с
тъмни дрехи пострадал на платното за движение. По делото няма спор, че в
района не е имало ограничителни пътни знаци, отрицателни атмосферни
условия или особености на пътната настилка, които да са налагали движение
със скорост, по - ниска от разрешената. Последните обстоятелства са посочени
коректно в обстоятелствената част на обвинението и не те предопредят
съставомерността на деянието. Величината на скоростта на л.а. не е била
съобразена с намалената видимост, поради осъществяване на движението
нощно време на къси светлини. Подсъдимата твърди в обясненията си, че се е
движела на дълги светлини, но преди удара е превключила на къси светлини,
понеже се разминала с друг автомобил. Това обстоятелство не я оневинява,
защото ако действително се е наложило да промени режима на светлините от
дълги на къси, тя е трябвало да коригира и скоростта на движение на л.а., в
изпълнение на цитираното по - горе правило на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Разстоянието на видимост е сред факторите, които следва да се отчитат при
избора скоростта на движение. За да може да спре, водачът трябва да има
обективна възможност да наблюдава пътя на разстояние, по - голямо от
опасната зона за спиране. Движение със скорост, при която опасната зона е по
- голяма от осветеното пространство, не съответства на видимостта и не
позволява своевременно възприемане на появило се препятствие в лентата за
движение на л.а. и безопасното му спира.
Съобразно заключението на обсъдената по - горе комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза технически съобразена
скорост с атмосферните условия и с конкретните условия на видимост към
пешеходец с тъмни дрехи при шофиране на къси светлини е била 59 км/ч. Ето
защо съдът приема, че правомерното поведение на подсъдимата в конкретната
пътна ситуация е предполагало да избере скорост от 59 км/час. Именно при
тази скорост, подсъдимата би могла да възприеме своевременно опасността за
движението и да спре в зоната на осветеност от късите светлини.
Несподеляемо е виждането на първостепенния съд, че пешеходецът не е
представлявал предвидимо препятствие. Изложените съображения не
кореспондират с възприетата преди това фактическа обстановка. Никъде в
мотивите от стр. 1 до стр. предпоследна, не присъства фактическа
констатация, че пешеходецът е пресичал. Едва на последната страница, такова
поведение е маркирано в скоби, като синоним на движение. Движението по
платното за движение, макар и в драстично нарушение на правилата за
движение и пресичането на пътното платно не са равнозначно понятия.
Въззивният съд няма да се спира върху смисловата разлика на двата израза,
защото както беше упоменато по горе, по делото е несъмнено установено, че
10
пострадалият е бил на платното за движение, т.е. той не се е появил внезапно и
непредвидено в опасната зона, а се е намирал там. Подсъдимата е управлявала
с несъобразена скорост с конкретните условия на видимост за пешеходец с
тъмни дрехи и по този начин сама се е поставила в състояние да не може да
види неправомерно движещия се пешеходец и да спре. С други думи, при
конкретната пътна обстановка подсъдимата не е могла да предотврати
възникване на пътния инцидент, но това се дължи не на обективна
невъзможност, а на собственото й неправомерно поведение, свеждащо до
движение с несъобразена с условията на видимост скорост. Пострадалият С.
не е навлязъл внезапно в платното за движение за да се приеме, че е налице
непредвидима препятствие, а се е намирал там.
Вън от съмнение е, че е налице пряка причинна връзка между
нарушаването на правилата за избор на скоростта от подс. А. и леталния изход
на С..
Предвид изложеното, въззивният съд прие, че А. е осъществила от
обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, а поведението й не може да бъде подведено
под нормата на чл. 15 от НК.
Престъплението е извършеното от подс. А. при форма на вината
несъзнавана непредпазливост. Тя не е предвиждала обществено опасните
последици на деянието, но с оглед на това, че се е движела в тъмната част на
денонощието, на къси светлини, то е била длъжна и е могла да ги предвиди.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата
основни принципа, върху които е изградена наказателно- правната ни система
- принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Съгласно първият принцип в специалния текст на НК (ред. ДВ бр. 95 от
2016г.) действал към датата на деянието е предвидено наказание лишаване от
свобода от две до шест години. С изменението на НК с ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г. законодателят е завишил стойностите на санкционната част на
нормата на чл. 343, ал. 1, б.”в” от НК, като е предвидил наказание лишаване от
свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от
свобода от пет до дванадесет години. Съгласно чл. 2, ал. 1 от НК за всяко
престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила към момента на
извършването му. Според чл. 2, ал. 2 от НК ако до влизане на присъдата в сила
последват различни закони, прилага се законът, който е най - благоприятен за
дееца. Актуалната към датата на извършване на деянието редакция на
разпоредбата (ДВ, бр. 95 от 2016 г.) е по-благоприятна за подсъдимата, поради
което съдът се ръководи именно от нея.
С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената
опасност на деянието, личността на подсъдимата, както и всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства.
В тази насока съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
11
положителните данни за личността на подсъдимата С.. Тя е с чисто съдебно
минало - не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на чл. 78 а от НК. Подсъдимата А. е трудово и семейно обвързана, майка
на две деца.
Смекчаващо вината обстоятелство е и приноса на загиналия С. за
настъпване на противоправния резултат. Движението му по пътното платно, в
тъмната част на денонощието и с тъмни дрехи, без светлоотразителна
жилетка, несъмнено има сериозно значение за възникналия пътен инцидент.
В наказателноправен аспект каузалният принос на пострадалия лица
рефлектира върху оценката за тежестта на деянието и се отчита при
индивидуализацията на наказанието. Косвено значение има и при преценката
на възможността за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК с
прилагането на института на условното осъждане, както е посочено и в ТР №
2 от 22.12.2016 г.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са наложените на подсъдимата
административни наказания за извършени нарушения на правилата за
движение по пътищата. От справка-картон на името на подсъдимата се
установява, че тя е правоспособен водач на 13.02.2007г. Прегледът на сравката
показва, че тя е санкционирана многократно за административни нарушения,
предвидени в ЗДвП, както следва:
С наказателно постановление №68926 от 09.06.2007г. на осн. чл. 183, ал.
4, т. 3 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 40 лева и са отнети 10 точки от
контролния й талон;
С фиш от 08.06.2016 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, състоящо се
в превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с над 31
до 40 км/час, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, й е наложена глоба в размер на
200 лева;
С фиш от 09.02.2017 г. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
/водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория/, на осн.
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е санкционирана с глоба в размер на по 10
лева.
С фиш от 11.12.2018 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, състоящо се
в превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с над 31
до 40 км/час, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е санкционирана с глоба в
размер на 400 лева;
С фиш от 27.10.2018 г. за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП /през деня
моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение
през деня или с къси светлини/, на осн. чл. 185 от ЗДвП е санкционирана с
глоба в размер на 20 лева;
С фиш от 31.01.2022 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, състоящо се
в превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място с
12
над 11 до 20 км/час, на осн. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 50 лв.
С фиш от 22.03.2023 г. отново за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
състоящо се в превишаване на разрешената максимална скорост извън
населено място с над 11 до 20 км/час, на осн. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП й е
наложена глоба в размер на 50 лв.
С фиш от 04.08.2023 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, състоящо
се в превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място с
над 21 до 30 км/час, на осн. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 100 лв.
С фиш от 18.10.2023 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, състоящо
се в превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с над
11 до 20 км/час, осн. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на
50 лв.
С фиш от 23.10.2023 г. за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на осн. чл.
185 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20 лв.
С фиш от 02.01.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, състоящо
се в превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място с
над 11 до 20 км/час, като нарушението е извършено повторно, на осн. чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 лв.;
С фиш от 29.08.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, състоящо
се в превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с над
21 до 30 км/час, като нарушението е извършено повторно, на осн. чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лв.;
С фиш от 30.09.2024 г. за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 2 от ЗДвП
/Водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа устройствата
за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти, видими,
регулирани и в изправност/, на осн. чл. 185 от ЗДвП й е наложена е глоба в
размер на 20 лв.;
С фиш от 09.10.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, състоящо
се в превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с над
11 до 20 км/час, като нарушението е извършено повторно, на осн. чл. 182, ал.
4, вр. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 лв.;
С фиш от 29.10.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, състоящо
се в превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място с
над 11 до 20 км/час, като нарушението е извършено повторно, на осн.чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 лв.;
С фиш от 14.11.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, състоящо
се в превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място с
над 31 до 20 км/час, като нарушението е извършено повторно, на осн.чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 600 лв и
С фиш от 26.11.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, състоящо се
13
в превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място с
над 41 до 50 км/час, на осн. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 400 лв.
Само едно от обсъжданите адм. деяния - това по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП не поставят в опасност другите участници в движението. Останалите
нарушения са пряко свързани с безопасността на движението. Сред тях с
особена укоримост се открояват многократните нарушения по чл. 21, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП. В рамките на 9 години - от 08.06.2016г. до 26.11.2024г.,
подсъдимата е управлявала 12 пъти МПС със скорост над разрешената. При
това, нарушенията са извършени преимуществено през последните две
години. Деянието, предмет на настоящото производство, макар да не е
реализирано чрез управление на МПС със скорост надхвърляща максимално
допустимата, също е свързано с неспазване режима на скоростта.
В последната си дума подсъдимата заявява, че нарушенията са
извършени от съпруга й, но са регистрирани на нейно име, понеже тя е
собственик на автомобилите. Това възражението е неоснователно. За всички
цитирани по горе фишове е отбелязано, че са влезли в сила. Подсъдимата А.
не е оспорила констатациите на административния орган за извършените
нарушения по реда на в чл. 186 от ЗДвП, поради което издадените й фишове се
приравняват на наказателни постановления с присъщият им удостоверителен
/по отношение на нарушението/ и изпълнителен /по отношение на глобата/
ефект. Ето защо, не може да се приеме, че очертаните административни
нарушения са осъществени от друго лице, различно от посоченото във
влезлите в сила фишове.
От гореизложеното се налага извода, че подсъдимата е недисциплиниран
водач. Наистина, първото отклонение от установените правила за движение по
пътищата датира от 2007г. и е последвано от 9 - годишен период, в които
подсъдимата не е извършвала нарушения. След това обаче, от 2016г.
подсъдимата е реализирала множество нарушения, концентрирани основно
през 2023г. и 2024г., което предопределя заключението, че у нея се е
формирало пренебрежително отношение към установените правила за
движение по пътищата и склонност да ги игнорира. Нарушенията са с
различна тежест, но сред тях преобладава управление с превишена скорост -
12 броя. Посочената численост на неспазване на режима на скоростта, заедно
с останалите нарушения на ЗДвП, разкриват негативния облик на подсъдимата
в качеството й на водач и представляват отегчаващо отговорността
обстоятелство. То обаче не може да се разглежда изолирано от останалите
данни за личността на подсъдимата. Същата е с чистото съдебно минало,
ползва се с добро име в обществото и е семейно и трудово ангажирана. Всичко
това сочи, че извън отрицителната страна като водач на МПС, подсъдимата не
представлява голяма обществена опасност.
Съвкупната преценка на обсъдените смекчаващи и отегчаващи
отговорността показва, че наказание „лишаване от свобода” в минималния
14
размер от две години в пълна степен съответства на тежестта на извършеното
и личната обществена опасност на дееца, както и на целите на наказателната
репресия, очертани в чл. 36 от НК.
Настоящият съдебен състав счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимата не се налага тя да изтърпи ефективно наложеното й наказание.
Социалната адаптираност на подсъдимата, родителските й задължения,
положителните данни за нейната личност и приносът на загиналия С. за
настъпилия фатален резултат мотивират настоящият съдебен състав да
приеме, че откъсването от обичайната й семейна и социална среда е
прекомерно и надхвърля нуждите на наказателната репресия. Предхождащите
административни нарушения на ЗДвП не водят до друг извод, понеже извън
сферата на безопасността на движението, подсъдимата не е осъществила
други протовообществени прояви. Недисциплинираността й като водач,
следва да бъде санкционирана с по - дълга продължителност на лишаването от
право да управлява МПС.
Ето защо съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимата
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, за изпитателен срок
от три години.
На осн. чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимата и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
три години. Същото надхвърля с една година наказанието „лишаване от
свобода“, като при фиксиране размера на коментираното наказание по чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК съдът отдаде приоритетно значение на множеството
административни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Наложеното на осн. чл. 343г от НК наказание в размер на три години
съответства на подробно обсъдената по - горе отрицателна характеристика на
подсъдимата в битието й на правоспособен водач на МПС.
Съдът намира, че така отмереното наказание би въздействало
предупредително и възпитателно върху нея и останалите членове на
обществото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата А. да
заплати направените по делото разноски, разпределени както следва: в размер
на 760 лева в полза на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - София; в
размер на 905.88 лева по досъдебното производство в полза на ОД на МВР -
София и в размер на 2005 лева по досъдебното производство в полза на
Окръжна прокуратура - София.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК съдът
постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

15



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.




16
Съобщи за изтекли лични данни