Решение по дело №215/2020 на Районен съд - Ловеч

                                        Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                         №

                                              гр.Ловеч, 02.07.2020 г.  

                 

                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на втори юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря……………………ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА………...и в присъствието на

прокурора…………………………………………………………...като разгледа докладваното от

съдията гр.дело №215  по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:

             Иск за отмяна на дарение с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД

           Съдът е сезиран с искова молба, подадена  от   С.Т.Т.,  с пост.адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.Ловеч, бул.”България”№1,ет.2 /чрез адв.П.К./ против Т.Н.Т., с пост.адрес: ***.

           Ищцата излага в ИМ, че на 28.02.2000 г. с договор за дарение, обективирано в нот.акт за дарение на недвижим имот № 13, том 1, дело № 16/2000 г. на нотариус с рег.№ 173 при РС – Ловеч е дарила на сина си – ответника Т.Н.Т. собствения си недвижим имот, подробно описан в исковата молба.

             Ищцата твърди, че от 38 години живее сама. През 2017 г. се пенсионирала и от тогава се издържа от получаваната пенсия, която е в размер на 349.27 лв. Изтъква, че тези средства са крайно недостатъчни за  посрещане на ежемесечните й разходи, които са: за лекарства – 110.00 лв., за ток – 70.00 лв., за вода – 20.00 лв., за телефон и телевизия – 30.00 лв. Твърди, че за храна, облекло и консумативи й остават 120.00 лв. на месец, които разделени на 30 дни са по 4.00 лв. на ден, която сума е крайно недостатъчна за посрещане на тези нужди.

             Според ищцата, за посрещане на ежедневните и ежемесечните й нужди за поддържане на минимални условия на живот са необходими още 250.00 лв. месечно извън пенсията, която получава. Заявява, че е поискала тези пари от ответника, като му изпратила покана, но той отговорил, че няма възможност да й дава исканата издръжка.

             Позовава се на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.»в» от ЗЗД, според която дарението може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Отбелязва, че задължението на дарения за даване на издръжка произтича от закона.

 В петитумната част е изведено искане съдът да  постанови решение, с което да отмени на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, договор за дарение от 28.02.2000 г, обективиран в нотр.акт за дарение на недвижим имот № 13, том І, дело № 16/2000  г. на нотариус с рег.№ 173 при РС  - Ловеч, по силата на който ищцата С.Т.Т. е дарила на сина си Т.Н.Т.  описания в ИМ недвижим имот, като си запазила пожизнено правото на ползване върху дарения недвижим имот.

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор. Заявява, че не оспорва иска и счита същия за основателен. Счита, че предявеният иск е допустим, предявен пред компетентен съд и ищецът се явява активно легитимиран да предяви иск по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД. Намира иска за основателен, тъй като действително на 28.02.2000 г. с договор за дарение майка му е дарила процесния недвижим имот – жилище, апартамент. Не оспорва, че е получил покана от майка си да й дава издръжка в размер на 250 лв. месечно, но заявява, че няма възможност да дава исканата издръжка и не възразява договорът за дарение да бъде отменен на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.

В хода на процеса ищцата  С.Т.Т. не взема лично участие. В заседанието по същество се представлява от адв.Братанова, която поддържа иска така, както е предявен и моли да се отмени направеното дарение.

             Ответникът  Т.Н.Т. не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

             Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             По делото не е спорно, че с Договор за дарение на недвижим имот от 28.02.2000 г., обективиран в Нот.акт № 134, том І, дело № 16/2000 г. на Младен Дойнов– нотариус  с рег.№ 173 на Нот.камара с р-н на действие РС - Ловеч, ищцата С.Т.Т. е  дарила на своя син – ответника Т.Н.Т. собствения си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №35 в гр.Ловеч, находящ се в жил.блок „Пеньо Пенев”, на ІІІ етаж, със застроена площ от 43.16 кв.м., състоящ се от: спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, антре, при граници на жилището: отгоре – апартамент № 50на Пламен Петков, отдолу- апартамент №20 на Кольо Иванов Колев, коридор, улица, апартамент №34 и апартамент № 36 – ведомствени, заедно с избено помещение №40 със светла площ: 7.17 кв.м., заедно с 1.77337% ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавен парцел V в квартал 119, по регулационния план на гр.Ловеч, като доверителката запазва за себе си пожизнено право на ползване върху дарения недвижим имот.

             Установява се, че по действащата КККР на гр.Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК имотът се индивидуализира като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор №43952.512.170.1.35, с адрес на имота: гр.Ловеч, обл.Ловеч, ул.”Отец Климент”№13, вх.А, ет.3, ап.35, като самостоятелният обект се намира на етаж: трети, в сграда с идентификатор № 43952.512.170.1, с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № 43952.512.170, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обект един, със застроена площ от 43.16 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж – 43952.512.170.1.36,

43952.512.170.1.34, под обекта-43952.512.170.1..20, над обекта - 43952.512.170.1.5, заедно с избено помещение № 40, със светла площ 7.17 кв.м., заедно с 1.77337% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното правото на строеж върху имот с идентификатор 43952.512.170.

   По делото не е спорно, че ответникът Т.Н.Т. е син на С.Т.Т. – ищец по делото и дарител по сделката, който с предявяване на настоящия конститутивен иск е упражнил потестативното си право да отмени дарението.

   Видно от данните по делото, ищцата е пенсионерка и живее сама в гр. Ловеч, а ответникът е с местоживеене ***.

   От представеното Разпореждане от 12.01.2017 г. на ТП на НОИ – гр.Ловеч е видно, че  ищцата С.Т. получава лична пенсия за осигурителен стаж. Това е единственият месечен доход, с който Т. разполага и който основно разходва за ежемесечно закупуване на лекарства и заплащане на дължимите консумативни разноски – вода, ток, телефон и телевизия. Както самата тя е заявила и не е оспорено от ответника, след приспадане на сумата, с която трябва да покрие горните разходи, й остава сума в размер на около 120 лв., т.е. по около 4.00 лв. на месец, с които да посреща нуждите си от храна, облекло и други непредвидени разходи.

   Тъй като средствата, с които разполага месечно, се явяват крайно недостатъчни да обезпечат финансово дори и минимални условия на живот, ищцата е отправила покана до ответника, с която го поканила  всеки месец, считано от м.януари 2020 г. да й дава сумата от 250.00 лв, представляваща издръжката от която се нуждае.

  Поканата е получена от ответника на 10.01.2020 г., което същият собственоръчно е удостоверил и е направил писмено изявление, че няма възможност да дава исканата издръжка.

  При тези фактически данни ищцата е предявила настоящия иск за отмяна на договора за дарение, обективиран в Нот.акт № 134, том І, дело № 16/2000 г. на Младен Дойнов– нотариус  с рег.№ 173 на Нот.камара с р-н на действие РС - Ловеч .

             Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗЗД договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден, като задължение за осъществяване на имуществена престация поема единствено дарителят. За надарения възниква правото да заяви, че приема дарението, но не се пораждат никакви задължения. Единствено от морална гледна точка същият следва да проявява уважение и признателност за направения му дар.

             При действието на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД дарението може да бъде отменено, но условието е да са настъпили две обстоятелства – дарителят да изпадне в нужда, която да е с траен характер, и да е поискал издръжка от дарения. Единствено при кумулативната даденост на тези две предпоставки моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка. Докато дарителят не е поискал такава от надарените, дори и при наличие на обективна трайна нужда, задължението на надарения остава само морално и не е скрепено със санкция.

               В рамките на настоящия процес съдът намира, че тези предпоставки са налице кумулативно и предявеният иск от ищцата, с който се претендира отмяна на дарението на недвижимия имот поради отказ на надарениия ответник да дава на дарителя издръжката, от която той се нуждае, се явява основателен.

             По делото е безспорно установено, че страните не живеят в общо домакинство, тъй като местижовеенето им е в различни населени места. Установено е, че ищцата е в напреднала възраст, живее сама и има здравословни проблеми, като получаваната от нея  лична пенсия е единственият й месечен доход, с който същата е принудена да покрива всичките си месечни разходи. Тези средства обаче се явяват крайно недостатъчни, за да се осигурят едно нормално съществуване. В случая е налице едно обективно състояние дарителката да не може сама да се справя и да се издържа само от пенсията си. Поради това преди предявяването на иска същата е отправила искане към надарения ответник във връзка с осигуряване на издръжка с оглед възникналата нужда от такава. Това свое искане същата е обективирала в изпратена писмена покана, която е доведена до знанието на ответника с получаването й.

             Събраните по делото доказателства дават основание на съда да направи извод, че ищцата има трайни нужди, които сама не е в състояние да задоволи. От своя страна ответникът отказва да заплаща исканата издръжка, с която да обезпечи месечно покриването на личните и обичайни нужди на дарителката. Същият не е ангажирал доказателства, които да налагат извод, че с плащане на исканата издръжка би накърнил свои нужди, както и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и че по този начин би поставил себе си и тези лица в по-лошо положение от това на дарителя.

             С отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че не оспорва  твърдените в исковата молба факти, вкл. и че е получил покана от майка си да й дава месечна издръжка в размер на 250 лв. месечно, но твърди, че няма възможност да дава такава и не възразява договорът за дарение да бъде отменен. Важно е да се отбележи в настоящия случай, че поради  обстоятелството, че надареният живее в друго населено място, то същият не е в състояние да осигурява издръжка под формата на непосредствени грижи и помощ в домакинството.

             С оглед на всичко изложено дотук, съдът намира, че  по делото са установени всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Налице е трайна нужда на дарителя от издръжка  за задоволяване на нейни елементарни нужди. Надарената е отправила искане за издръжка до ответника, каквато обаче  последният е отказал да дава.  При тези съображения предявеният конститутивен иск за отмяна на дарението на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

   Разноски по делото не се претендират и такива не следва да се присъждат.

      

  

 

 

 

Мотивиран от горните съображения съдът

 

 

 

                                              Р   Е   Ш   И   :

 

             ОТМЕНЯ, на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, Договор за дарение, сключен на 28.02.2000 г, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том І, рег.№ 664, дело № 16/2000 г. на Младен Дойнов– нотариус  с рег.№ 173 на Нот.камара с р-н на действие РС - Ловеч, вписан в СВп с вх.рег.№ 144/28.02.2000г., Акт № 62, том І, дело №83/2000 г., по силата на който ищцата С.Т.Т., с ЕГН **********,с пост.адрес: *** дарява на сина си – ответника Т.Н.Т.,ЕГН **********, с пост.адрес: *** следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №35 в гр.Ловеч, находящ се в жил.блок „Пеньо Пенев”, на ІІІ етаж, със застроена площ от 43.16 кв.м., състоящ се от: спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, антре, при граници на жилището: отгоре – апартамент № 50 на Пламен Петков, отдолу- апартамент №20 на Кольо Иванов Колев, коридор, улица, апартамент №34 и апартамент № 36 – ведомствени, заедно с избено помещение №40 със светла площ: 7.17 кв.м., заедно с 1.77337% ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавен парцел V в квартал 119, по регулационния план на гр.Ловеч, а по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК имотът съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор №43952.512.170.1.35, с адрес на имота: гр.Ловеч, обл.Ловеч, ул.”Отец Климент”№13, вх.А, ет.3, ап.35, като самостоятелният обект се намира на етаж: трети, в сграда с идентификатор № 43952.512.170.1, с предназначение – жилищна сграда – многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № 43952.512.170, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обект един, със застроена площ от 43.16 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж – 43952.512.170.1.36, 43952.512.170.1.34, под обекта-43952.512.170.1.20, над обекта - 43952.512.170.1.5, заедно с избено помещение № 40, със светла площ 7.17 кв.м., заедно с 1.77337% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното правото на строеж върху имот с идентификатор 43952.512.170.

   Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Съобщение ведно с препис от решението да се изпрати на ищцата на посочения съдебен адрес:*** – адв.П.К. от ЛАК.

 

 

     

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: