Решение по дело №12851/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5765
Дата: 12 декември 2023 г. (в сила от 12 декември 2023 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20231110212851
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5765
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110212851 по описа за 2023 година
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 с-в в публичното заседание на девети
ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 12851
по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. В. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
7240996, издаден от СДВР-МВР, с който на К. В. М., ЕГН-**********, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100(сто) лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят- редовно призован, не се явява лично, ползва процесулен представител-
адв. Б. В. от КАК, чрез който е депозирана жалбата. В жалбата с/у ЕФ се моли за отмянаата
му с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна, ако се претендира такова.
Въззиваемата страна -редовно призована, не изпраща представител. Приложено е
становище от пълномощник-гл. юрк. **** с изразено становище за потвърждаване на ЕФ
поради осъществен състав на адм.нарушение и съобржания за осъществен състав на
нарушение и законосъобразност на издадения ЕФ. Иска се присъждане на разноски за
процесуално представителство.
1
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Към 24.03.2023 г. лек автомобил „**** рег. № ***** е собственост на К. В. М..
На 24.03. 2023г. в 11: 39 ч. в гр. София, по „Околовръстен път“ до № 467 с посока на
движение от бул.“Ботовградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“ с АТСС - „CORDON
M2“ с номер на устройството № MD1192 била засечена скорост на движение на лек
автомобил от 119 км/ч. ( при отчетен толеранс от 3%), при максимално разрешена скорост
на движение от 90 км. /ч. за извън населено място. Нарушението било установено с
техническо средство – видеорадарна система за наблюдения и регстрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации. АТСС било
вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е
одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г.
Поради констатираното нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДП бил издаден
Електронен фиш Серия К, № 7240996 на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен Фиш серия К № 7240996;
Справка за регистрация на МПС; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; Заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта;Протокол от
проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от БИМ; Часови график; Ежедневна форма на отчет; схема на организация на движението
на посочения в ЕФ участък, както и веществени доказателствени средства – разпечатки на
фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за отхвърляне на който и да е от писмените
доказателствени източници.
При установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице
и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Относно доводите на жалбоподателя съдът намира, че не са допуснати процесуални
нарушения, свързани с издаването на ЕФ. Спазени са изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
и обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни реквизити- данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
2
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019 г.
предвижда че "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение". Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от
13.03.2015 г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да
бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес", както и в настоящия случай.
Следва да се отбележи, че въведеното уточнение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно
отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия
електронен фиш, а не на установяване на нарушението. Процесната АТСС- „CORDON M2“
сериен номер на устройството № МД 1192, с която е установена скоростта на движение на
МПС-то , а именно-123 км/ч., е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на
контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на
автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед
разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Видно от приложения Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на
24.03.2023 г. за времето от 11. 30 до 13. 30 часа, което включва и часа на контрол,
отчитането на скоростта на движение на пътните превозни средства осъществявано чрез
техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в
действие, е, че същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една
страна е спазена предварително определената процедура, установена в цитирания
подзаконов нормативен акт, от друго правилно е издаден ЕФ на жалбоподателя.
Видно от приложения снимков материал – заснетия клип, от който се установява датата –
24.03.2023 г., 11:39 часа, мястото на извършване на нарушението – гр. София, Околовръстен
път до №467, с посока от бул“Ботевградско шосе“ към бул“Цариградско шосе“ заснетото
превозно средство – лек автомобил с ясно различим регистрационен номер - рег. № *****, е,
че измерената скорост на движение е 123 км/ч, при ограничение на скоростта на движение в
3
този пътен участък – 90 км/ч, и отразени географски координати на пътния участък, номер
№ 42.685362,Е23. Видно от отразените данни в обжалвания ЕФ е, че като скорост на
движение е определена от 119 км/ч., след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача. При
елементарно математическо изчисление се установява, че от измерената скорост на
движение с процесното АТСС от 123 км/ч, след приспадане на толеранс от 3% се получава
стойност от 120 км/ч., която е различна от тази, посочена в ЕФ като установена стойност на
скоростта, а именно от 119 км/ч, а при изваждане от нея на разрешената стойност на
скоростта извън населено място – 90 км/ч, като резултат се получава различен от посочения
в ЕФ – в случая от 30 км/ч. Съдът отчита този математически резултат като несъществен и
непроменящ основния извод на АНО, а именно осъществяване на състава на нарушението,
вменено на ж-ля К. В. М. за извършено –по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗДП. С оглед на
изложеното, релевираните в жалбата възражения за допуснато съществено процесуално
нарушение поради неправилно изчисляване на скоростта на движение на процесното МПС,
се явяват неоснователни. Посоченото несъответствие при определяне на скоростта на
движение на л.а е несъществено съоразно предвиденото в разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като максимално допустима грешка при измерването, и
съответно неправилното изчисление на превишената скорост в резултат на допуснатото
нарушение, не повлиява на основния извод за реализиране състава на чл. 21, ал.1 от ЗДП,
още повече, че скоростта, определена в ЕФ, е по-малка от реално отразената след отчетения
толеранс от 3% в полза на водача. Същевременно така определената скорост попада в
обхвата и на приложената сакнционна разпоредба.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта /общественоопасния
характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването
на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него
самия скорост независимо от наличието на изрично ограничение.
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на максимално допустимата
скорост в населено място, за превишаване от 21 до 30 км/ч – налагане на глоба от 100 лева.
Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТТС.
С оглед изложеното и като прие, че наведените в жалбата възражения са неоснователни,
съдът намери, че издаденият ЕФ следва да бъде потвърден.
При този изход на делото е основателно и искането на процесуалния представител на
4
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно
съдебно заседание, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 (осемдесет) лева за
представителството пред настоящата инстанция.
Воден от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 7240996, издаден от СДВР-
МВР, с който на К. В. М., ЕГН-**********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100(сто) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. В. М., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5