О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2521 5.07.2019 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 5 юли
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 2553 по описа за 2018 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила
е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, в която сочат,
че с договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-14156311 П.Л.С. дала
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъдел отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 21.02.2017 г.
П.Л.С. активирала, предоставената и от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната
карта №
CARD-14376440, с максимален кредитен лимит в размер 2500.00 лв. Същият
представлявал
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални
устройства (POS) и др.,
осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси
за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Съгласно чл. 1
и чл. 14
от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за
кредитополучателя възниквало
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
П.Л.С.
преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2018
г.,
когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата била в размер на минус
2735.24 лв.
Това принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените и покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно, тя продължавала виновно да
неизпълнява, което порадило интерес от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да
потърси съдебна зашита на вземането
си.
Сочат, че преди подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, на
28.08.2018 г.
постъпило
плащане от клиента на стойност 100.00 лв. Същите погасили задължението в реда:
разноски, лихва и
главница, поради което към датата на подаване на Заявлението по чл. 410,
задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 2735,24
лв., представляващо използваната главница в размер на 2322.61
лв.,
както и договорна лихва от 01.02.2018 г. (първа пропусната
вноска) до 06.07.2018 г. (дата
на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използванта сума в
размер на 346.31 лв. П.Л.С. дължала и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 108.83 лв.
/сто и
осем лева и 83 стотинки/ за периода от 06.07.2018 г.
(дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.02.2019 г.
(дата на
завеждане на дело).
Заявяват, че претендираната главниц, ведно с възнаградителна
лихва била с 66.32 лв. по-малка от посочената в графа
"Използван кредитен лимит (28)" в последното месечно извлечение сума.
Същата съставлявала
такса, която била опростена едностранно от фирмата Кредитор.
В случай, че установителният иск, бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, молят
съда при
приемете, че при условие на евентуалност предевяват осъдителен иск. Считат, че същия осъдителен
иск има характер на волеизявление за обевяване на кредита за изискуем, чрез
връчване на препис от същия на ответната страна.
Сочат, че към настоящия момент ответникът дължал на дружеството
следните суми: Главница
- 2322.61 лв.; Възнаградителна лихва - 346.31
лв. и Законна
лихва за забава - 108.83 лв., общо на стойност 2777.75 лв.
За събирането на посочените суми, БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като
подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към
Районен съд – Стара Загора. По ч.г.д. № 1044/2019 г., 7 с-в била издадена
Заповед за изпълнение, след което постъпило възражение от П. Лекова С. срещу
издадената заповед, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество
подало настоящият иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
На основание чл. 238 от ГПК, молят съда да разгледа и
постанови решение по делото в тяхно отсъствие.
Молят
съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че е налице
вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от П.Л.С. в размер на
2322.61 лв. /две хиляди триста двадесет и два лева и 61 ст./, представляваща
главница по реолвиращ кредит; сумата от 346.31 лв. /триста четиридесет и шест
лева и 31 ст./, представляваща договорна лихва по кредита за периода от
01.02.2018 г. до 06.07.2018 г.; сумата от 108.83 лв. /сто и осем лева и 83
ст./, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за
периода от 06.07.2018 г. до 11.02.2019 г. или общи дължима сума 2777.75 лв.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
В условията на
евентуалност, при разглеждане на осъдителния иск, молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество
горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Претендират направените в
заповедното и настоящо производства, съдебни разноски.
В едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор ответника П.Л.С..
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск
е с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 ЗЗД, като производството е по
реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя
характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1044/2019 г. по описа на
СтРС съществува. Страните следва да
докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора.
Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът
– възраженията си срещу вземането.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните
предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и
десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба
не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се
ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи
заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към
медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на
спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да
постигнат споразумение. Спорът може да
бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна
спогодба.
Съдът
счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата
молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла
на ГПК, следва да приложи ч.гр.д. № 1044/2019 г. по описа на РС-Стара
Загора. Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото: Извлечение от основно
вписване в Търговския и фирмен регистър към 13 март
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 1044/2019 г. по описа на РС-Стара Загора.
ВНАСЯ делото в
открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 15.10.2019 г. от 10.40 ч., за
която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от
разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: