Р Е Ш
Е Н И Е № 261
гр.Видин, 21.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска
колегия, 3 – ти състав в публичното
заседание на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 1791 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба от П.Д.П. ***, чрез адв.Л.И. ***, с която са предявени искове с правна
квалификация чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от
възникнало служебно
правоотношение с ответника. Посочва
се, че със Заповед № 8121К-4775 от
18.05.2017г. ищецът е назначен като държавен служител. Съгласно чл. 181, ал. 1
от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява ежемесечно храна или левовата
ѝ равностойност. С посочени заповеди на Министъра на вътрешните работи е
определена левовата равностойност на храната на служителите на МВР за
съответната година – 2017, 2018, 2019 и 2020г. в размер на 120.00 лева месечно.
Твърди се, че от встъпването в длъжност на ищеца до момента не е осигурявана
храна нито му е заплащана левовата равностойност.
Иска да бъде постановено решение,
с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4320.00 лева,
представляваща левовата равностойност на неосигурена на ищеца храна за периода
от 01.10.2017г. до 31.10.2020г. и сумата от 1500.00 лева – мораторна лихва
върху ежемесечните плащания от падежа на всяко едно от задълженията до датата
на предявяване на иска, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска в съда до окончателното плащане.
Ответникът в срока за отговор
е оспорил исковите претенции като
неоснователни. Навел е доводи, че съгласно пар. 69, служебните правоотношения
на държавните служители в МВР, за които се прилага пар. 86 от ЗИД ЗМВР /ДВ бр.
14 от 2105г./ и които към датата на влизане в сила на този закон заемат
длъжности за държавни служители с висше образовани и притежаващи висше
образование, се преобразуват в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител, считано от влизане в сила на
този закон. Посочено е, че претенциите на ищеца са неоснователни поради
обстоятелството, че на същия съгласно пар. 69, ал. 6 от ПЗР на ЗИДЗМР е
определена индивидуална основна заплата, включваща левовата равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
С протоколно определение от
17.05.2021г. по искане на ищеца съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е
допуснал изменение в размера на исковите претенции, както следва: искът за
главницата да се счита предявен за сумата от 4440.00 лева, а искът за лихвата
за забава да се счита предявен за сумата от 646.95 лева.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
такава.
С оглед данните по делото, Съдът
намира за установено от фактическа
страна следното :
Не се оспорва, че страните се
намират в служебно правоотношение, считано от 25.05.2017г., когато ищецът е
назначен на длъжност Началник на сектор
„Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ към
отдел „Административен“ при ответника.
Не се оспорва, че за исковия период от 01.10.2017г.
до 31.10.2020г. ищецът е работил на посочената длъжност.
Спорно е дали на ищеца се дължат
допълнителни средства за храна и начислени ли са му във възнаграждението му, с оглед статута му на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Към момента на назначаването на
ищеца е действала разпоредбата на чл.142, ал. 4 от ЗМВР в редакцията й от
14.10.2016г., постановяваща, че статутът на държавните служители по ал.1, т.2
се урежда със ЗДСл.
В чл.181,ал.1 от ЗМВР в
редакцията ДВ бр.14/2015г. от 20.02.2015г е посочено, че на служителите на МВР
се осигурява храна или левовата равностойност. С изменението на същия текст с ДВ
бр.97 от 05.12.2017г. е посочено същото. Съгласно алинея 4 размерът на сумите и
доволствията по ал.1-3 се определя ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи. Видно е, че текста на разпоредбата не прави разлика между
различите категории служители на МВР.
Действително в чл. 142, ал. 4 ЗМВР е посочено, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се
урежда със Закона за държавния служител, но тази разпоредба следва да се
тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР, който има характер на обща разпоредба,
определяща предметния обхват на закона и гласи, че ЗМВР урежда принципите,
функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на
служителите в него. Разпоредбата на чл. 1 от ЗМВР представлява общо положение,
като разпоредбите на закона в отделните глави и раздели следва да се тълкуват с
оглед и във взаимовръзка с нея. Оттук и Закона за държавния служител е приложим
относно статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и
единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало
общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи
на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.
Относно това следва ли да се
начислява левовата равностойност за храна на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР, съдът намира, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не
съдържа ограничение относно служителите от системата на МВР, на които следва да
се осигури храна или левовата
равностойност. Съгласно чл. 181 ЗМВР, на служителите на МВР се осигурява
храна или левовата равностойност – т. е. на всички служители на МВР. По този
въпрос не се спори, доколкото ответникът твърди, че тази сума е включена при
определяне на индивидуалното възнаграждение на ищеца. От основното и
допълнителното заключение на вещото лице обаче не се установи по категоричен
начин, че при формирането на индивидуалното възнаграждение на ищеца , левовата
равностойност за храна е включена. След като ищецът твърди, че такава
допълнителна сума не е включена във
възнаграждението му, а ответникът твърди, че е включена, то в тежест на
последния е да докаже по безспорен начин този факт.
Видно от заповед №8121К-4775/18.05.2017г.
на ищеца е определена основна месечна заплата 1778.00 лева, която, съобразно
посочените в заповедта за назначаване ниво на основна месечна заплата 18 и степен на основна месечна заплата IV, ръководно ниво 8, с ранг II младши. Тази заплата е
определена съобразно действащите Вътрешни правила за заплатите на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР въз основа на Заповед №
8121з-194/01.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения., а съгласно чл. 177, ал.
1 от същия закон държавните служители
получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за
длъжност, т.е неоснователно е твърдението , че в основната заплата на ищеца е
включена и равностойността на храната, тъй като тя съдържа само заплатата за
длъжност.
Така определеното възнаграждение,
съпоставено с размера, определен със Заповедта на Министъра на вътрешните
работи, налага извода, че посочената сума представлява индивидуалната основна
заплата, включващо заплата за длъжност и допълнително възнаграждение за
прослужено време. От заповедта не става ясно дали при формирането на
индивидуалната заплата в нея е било включено перо за храна. В тежест на
работодателя е да установи какви пера
включва заплатата на държавния служител, като се има предвид и това, че
служебното правоотношение възниква по силата на заповед, а не от трудов
договор, при който страните да са равнопоставени.
По делото липсват и доказателства
за счетоводните записи, от които да се установи дали такива суми са били
заделени и изплатени от работодателя на конкретния служител.
На тези служители, на които по
силата на закона правоотношенията се преобразуват на служебни такива по ЗДС, се
дължи левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР – така, изрично §
69, ал. 6 от ПЗР на ЗМВР. Следователно ЗМВР изрично урежда, че в хипотези на
преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива
по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена
храна. Същото следва да бъде и разрешението при сключването на служебно
правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР след проведен конкурс, предвид
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и справедливото и равно третиране на
работниците и служителите в системата на ЗМВР. С оглед изложеното съдът намира,
че на ищеца в качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи
храна или левова равностойност. Предвид липсата на правна уредба относно нейния
размер, следва по аналогия съответно приложение да намерят именно правилата на
подзаконовите нормативни актове. Ето защо и на основание чл. 4 от Наредбата от
01.07.2015 г. във връзка със заповедите на Министъра на вътрешните работи, на ищеца за процесния период се дължи
ежемесечно левова равностойност за неосигурена храна в размер на 120.00 лева
или дължимото обезщетение за неосигурена храна за процесния период съгласно
заключението на вещото лице е 4440.00 лева и следва да се присъди в поискания
размер.
Обезщетението за забавено плащане
,за периода от възникване на всяко месечно вземане до предявяване на иска
следва да се присъди в установения от вещото лице размер от 646.95 лева.
По изложените съображения съдът
приема предявеният иск за основателен и затова следва да бъде уважен. С оглед
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за
заплащане на обезщетение за забава.
При този изход на спора,
ответникът следва да понесе направените разноски по делото. Възнаграждението на
адвокат пълномощника на ищеца следва да се присъди по реда на чл.38, ал.1,т.2
ЗА, видно от ДПЗС от 01.10.2020г. и съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
584.35 лева .
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати в полза на РС- Видин дължимата държавна такса в размер на 203.48 лева и разноски за вещо
лице в размер на 50.00 лева.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
Цар Симеон Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин да
заплати на П.Д. П. с ЕГН ********** *** със съдебен
адрес:*** 24 сумата
от 4440.00 лева, представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена
храна за периода от 01.10.2017г. до 31.10.2020г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 06.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 646.95 лева, представляваща мораторна лихва върху ежемесечните плащания от падежа на всяко едно от задълженията
до датата на предявяване на иска – 06.10.2020г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
Цар Симеон Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин да
заплати на адвокат Л.И. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 584.35 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
Цар Симеон Велики № 87, представлявана от Директора Петър Коцин да
заплати по сметка на РС – Видин сумата от 203.48 лева – държавна такса, както и сумата от 50.00 лева – разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: