№ 1964
гр. Варна, 30.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501982 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:06 часа се явиха:
Въззивницата Ж. Ж. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.К.
Д. и от адв.Д.К., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Въззиваемата Ц. Ц. Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.С.
Ж., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ.К.: Нямам процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Ж.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3943/21.10.2022 г.
АДВ.К.: Поддържаме жалбата, нямаме възражения по доклада.
АДВ.Д.: Нямаме възражения по доклада.
АДВ.Ж.: Оспорвам жалбата, поддържам отговора, който сме подали. Нямам
1
възражения по доклада.
АДВ.Д.: Нямаме доказателствени искания. Представям единствено списък на
разноските. Представям препис и за ответната страна.
АДВ.Ж.: Нямам доказателствени искания. Нямам списък на разноските. Нямам
възражения срещу размера на разноските.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представения от процесуалните представители на въззивника
списък с разноските и доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Д.: Моля да уважите подадената въззивна жалба и да отмените постановеното
първоинстанционно решение на всички изложени във въззивната жалба твърдения. Считаме,
че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Направените от съда изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Допуснати са редица нарушения на процесуалните правила, които са довели
до тези необосновани изводи. Едно такова нарушение е несъобразяване с принципа за
разпределение на доказателствената тежест. Така съдът е направил изводи, които в
противоречие с това разпределение на доказателствената тежест, като е прието, въпреки че в
производството по иск по чл.240 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е предал сумите,
а възражението на ответника следва да е свързано с това да докаже, че тези суми са
получени на различни основания. В случая съдът приема за доказано, че ищецът е
предоставил сумите, но твърдението на ответната страна, че сумите са предоставени на
друго основание считаме за недоказано в противоречие с приетото от първоинстанционния
съд. Така от представените доказателства от страна на ответната страна не се доказа
твърдението, че тези суми се преминали през банковата сметка на Ц. Б. с идеята, че същите
представляват предоставен заем от Ж. К. на М.К.. Видно е от представената извадка от
банково извлечение, е че някакви суми, не тези които са конкретни, защото няма как да се
докаже за какво са използвани, но някакви суми са били предоставени от Ц. Б. не на М.К., а
на четвърто лице – С.К. при това с основание „в заем“ от 05-ти декември. Не заем на Ж. К., а
2
заем, т.е. заем предполага, се този, който Ц. е предоставили на това четвърто лице, т.е.
абсолютно недоказано е твърдението, че тези суми са предоставени за да преминат като заем
към М.К.. В този ред на мисли недоказано е твърдението на ответницата, че е налице друго
основание за предоставяне на сумата освен твърдяното от ищцата, а именно, заем
предоставен от Ж. К. на Ц. Б..
АДВ.К.: Искам само да маркирам, като подкрепям и казаното от колегата. Искам да
отбележа съвсем на кратко важните моменти по отношението, което е възникнало. По
делото сме представили документ за платежно нареждане, с който е заверена сметката на Ц.
– ответницата. В този документ ясно е посочено основанието за превода, а то заем.
Представена е и кореспонденция на страните по електронен път, в което казват, че сумата е
получена от нея. В съдебно заседание не се оспорва изобщо факта за получаване на сумата и
това е прието като безспорно обстоятелство, т.е. сумата от нас е преведена като неформален
договор за заем, с платежно нареждане от Германска банка с ясно посочено основание на
сделка „заем“ и тя е призната за получена по банковата сметка на ответната страна. Фактът
според нас на получаване на сумата е доказан. Два иска са повдигнати алтернативно, първия
за връщане на сумата - неформален, а вторият е по чл.55, където се изясни в съдебно
заседание при настъпила ранна преклузия в противоречие на съдопроизводствените правила
са допуснати доказателства, които не е вярно, както в отговора се твърди, че не сме
оспорили, ние сме ги оспорили в съдебно заседание и смятаме, че същите са ирелевантни,
т.к. касаят правоотношения между други страни. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответника прави признание и за лица, които са неучастващи в процеса и
представя кореспонденция по електронен път с твърдението, че сумата била само преминала
от сметката на ответницата и била предоставена всъщност на М., но от самите му
доказателства се вижда, че след получаване на сумата ответница е превела на друго лице
С.К. отново със заем, т.е. тя ги е приела тези пари в своя собственост и отново ги е
предоставила на заем и то не на М.К., а на трето лице. В този смисъл решението е изобщо
необосновано и за това са допуснати и процесуални нарушения, които изброихме. С оглед
изложеното моля да отмените първоинстанционното решение и да постановите да бъде
осъдена за сумата от 28750лева безспорно дължима, т.к. е предоставена. Втората част от
иска алтернативна, изобщо не е разгледана, не е разпределена доказателствената тежест по
решението на Върховния съд, както сме го цитирали и за това Ви моля да ни присъдите и
разноски за един адвокат.
АДВ.Ж.: Моля да не уважавате подадената въззивна жалба. Решението на
първоинстанционния съд е правилно. Съгласно цитираната практика на ВКС в самия
съдебен акт, няма противоречива практика на ВКС по подобни случаи, а именно, че в
случай на предаване на паричната сума, в случай, че предаваното на паричната сума е
установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то не може да се
презюмира, че задължението е възникнало в заемен договор, т.к. задължението може да
произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този
3
източник с допустимите от закона доказателствени средства. В първоинстанционното
производство ищецът беше поискал да бъде разпитана Ц. Б., в последствие той се отказа.
Пак съгласно тази съдебна практика при наличието на документ за предаване на сумата,
става въпрос, че това е нещо, което те са можели да установят каква е действителната воля
на страните, но такива доказателства по делото не са събрани. Ето защо считам, че
решението е правилно в частта, в която казва, че предаването е безспорно установено, но не
е установено първо ответникът да е поел задължение да върне сумата и не е установено, че е
сключвала договор за заем именно с ищцата. Доказателствата, които сме представили в
съдебно заседание именно показаха на съда, защото отричайки наличието на заемни
правоотношения искахме да докажем каква е била действителната воля на страните за това
сме представили писмени доказателства, от които е видно, че сумата не е предоставена на
ищцата под формата на заем и тези доказателства не са оспорени по реда на ГПК. Така, че
считам, че решението в тази част е правилно. По отношение на евентуално предявения иск
на основание чл.55 от ЗЗД считам, че отново първоинстанционният съд правилно се е
произнесъл, тъй като не е налице превод на сума без правно основание. Така, че ще Ви моля
да оставите в сила решението на първоинстанционния съд.
АДВ.К.: Не става въпрос за данни. Аз казвам, че преводния документ ясно е посочил
основанието. Това основание не се оспорва от ответницата и в разменената кореспонденция,
в която казва включително и в отговорите на исковите молби, където казва „аз дължа тази
сума и ти си в правото да си я искаш от мен“. В преводното нареждане е посочено „заем“,
изрично е посочено „заем“. Ние не сме се отказали от искането да я разпитаме за
обстоятелствата, а просто по усмотрение на първоинстанционния съд това доказателствено
искане той го отклони приемайки, че е безспорно с оглед признанието на страните, че
сумата е получена, по конкретната сметка и тази сметка е на титуляра.
АДВ.Д.: Във връзка с цитираното решение и твърдението, дори да се приеме, че
ищецът не е доказал, че ответникът е поел задължение да върне това е отвело задълженото
на първоинстанционния съд да разгледа евентуалния иск. Там обаче доказателствената
тежест на ответницата е да докаже основанието. Твърди се, че съдът е приел, че е налице
правно основание, но какво е това правно основание беше в тежест на ответницата. Тя
твърди, че правното основание е предоставен заем от Ж. на М.К.. Наличие на такова
правоотношение не беше доказано.
АДВ.Ж.: Ние сме признали получаването на сумата, но никъде Ц. Б. не е признавала,
че тя ги дължи.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:21часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5