Определение по дело №351/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.462 и чл.463 от ГПК, и е образувано по жалба на „Г.-К.” , срещу разпределение на суми от 11.01.2010г. по изп.д. № 759/ 2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие КОС.

Твърди се, че сумата от 75 947,23лв., посочена в т.1, б.”а” от обжалвания протокол за разпределение, била произволно определена, тъй като по никакъв начин и с никакви документи не се доказвал размерът й. Сочи се, че начисляването на такси и разноски било в противоречие с разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, а също и, че липсвали оправдателни документи за направени такива разходи. Жалбодателят моли съда да отмени разпределението на суми, получени по банков път в размер на 13 267,20 лв., в частта относно т.1, б.”а”, б.”б” и б. ”г”, и съдът да разпореди сумата да бъде изцяло преведена на взискателя П. Х. П..

В писмените обяснения ЧСИ Росен Сираков е обосновал действията си по изпълнителното дело и конституирането на Държавата като присъединен кредитор. В разпределението бил посочен само размера на дължимите такси и разноски и ДДС, но реален превод не бил извършен.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 462,ал.2 от ГПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Изп.д. № 759/2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков е образувано по молба на П. Х. П. от С. И., О., чрез адв. Н. от АК- София, против „Г.- К.” със седалище гр. К., на основание изпълнителен лист от 25.06.2009г., издаден по гр.д. № 608/2008г. по описа на КРС, за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.07.2008г., както и сумата от 60.00лв. разноски по делото.

В резултат на наложен от ЧСИ Росен Сираков запор на банкови сметки на длъжника, на 11.01.2010г. по сметката на ЧСИ е постъпила сумата 13 267,20 лв. На същата дата ЧСИ е изготвил разпределение на постъпилата сума съобразно чл.136 от ЗЗД, според което по т.1 – „дължими такси и разноски” е предвидил следните суми: по б.”а” сумата от 744.68 лв. върху сумата 75 947,23 лв., задължение по изпълнителен лист и разноски към взискателя и присъединени публични задължения, съгласно чл.136, т.1 от ЗЗД; по б.”б”за ДДС по т.26от ТТРЗЧСИ в размер на 148,94 лв.; по б. „г”за допълнителни разноски по делото в размер на 1.50 лв. за банкова такса -всички те в полза на ЧСИ. По т.2 е предвидена сумата от 12 372,08 лв. за изплащане на взискателя П. Х. П. на основание чл.136, т.5 от ЗЗД. За държавата не е предвидена сума, тъй като вземането било по т.6 на чл.136 от ЗЗД.

От доказателствата по делото се установява, че от 31.08.2009г. по изп.д. №759/2009г. по описа на ЧСИ Р.Сираков Държавата е присъединен кредитор срещу „Г.- К.” , с размер на вземането 45 052.37 лв.- главница, лихва 16 003.65 лв. и неолихвяема част 0.08 лв.

От данните по делото се установява, че постъпилата сумата от 13 267,20 лв. не е достатъчна да удовлетвори взискателите и на основание чл.460 от ГПК ЧСИ е пристъпил към извършване на разпределение на същата сума, съобразно чл.136 от ЗЗД.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител и предполага няколко взискатели по същото изпълнително дело и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели.

При определянето на дължимите такси и разноски по т.1, б.”а” от атакуваното разпределение относно размера на пропорционалната такса по т.26, б.”г” от ТТРЗЧСИ, ЧСИ е определил същата в размер на сумата 744,68 лв. Като извърши необходимите изчисления, съдът намира, че размерът на дължимата такса по този текст е неправилно изчислен, тъй като се дължи такса върху събраната сума в размер на 1 021,03 лв. Поради изложеното, жалбата в тази й част като неоснователна и недоказана следва да се остави без уважение, а атакуваното разпределение да бъде потвърдено в тази му част.

По отношение на разпределената сума за ДДС по т.26 от Тарифата, макар определен върху неправилна база, данъкът върху сумата по б."б" на т.1 от разпределението е правилно изчислен, поради което жалбата в тази й част е неоснователна, а разпределението следва да бъде потвърдено.

В частта, с която са определени допълнителни разходи по изпълнението, съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ, възпроизведен в текста на т.33 от ТТРСЗЧСИ, за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл.78, аÙ.2 от Закона се внася авансово, като таксите, предвидени в тарифата се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършването на съответното изпълнително действие. А съгласно т.34 от Тарифата, таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Нормата е императивна, затова всички такси и разноски следва да бъдат внесени от взискателя. От доказателствата по изпълнителното дело не се установяват авансово внесени суми от взискателя за допълнителни разноски. Ето защо, в тази му част атакуваното разпределение следва да се отмени.

Водим от изложеното, съдът следва да отмени разпределението от 11.01.2010г. по изп.д. № 759/2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, в частта по т.1, б. „г” - допълнителни разноски, и следва да се извърши ново разпределение, съобразно мотивите на съда, изложени по-горе.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ извършеното разпределение от 11.01.2010г. по изп.д. № 759/2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие КОС, в частта относно т.1, б. „ г”, и връща делото на ЧСИ Росен Сираков за извършване на ново разпределение в тази част, съобразно мотивите на съда, изложени в обстоятелствената част на настоящото решение.

ПОТВЪРЖДАВА разпределението частта му по т.1, б.”а” и б. „б”.

Решението се обявява в регистъра за съдебните решения при КОС и подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: Членове: 1. 2.