РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Благоевград, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102631 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от З. Б. А., ЕГН **********, от гр.
***** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***“, бл. 1, бул. „***, представлявано от *** Д.а и *** в качеството на управители.
Ищцата е предявила срещу ответника отрицателен установителен иск, с който претендира,
да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 1000 лв. по отпуснат
заем по договор за кредит № 1112812 от 18.01.2022г.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответното дружество, което оспорва ищцовата
претенция.
Ищцата заявява, че след направена справка в Централния кредитен регистър на БНБ била
установила, че на нейно име било вписано, че на 18.01.2022г. й е бил отпуснат кредит от
ответника с № 1112812 в размер на сумата от 1000 лв. Поддържа, че такъв кредит от
ответника не била взимала, нито била сключвала с ответника договор за кредит № 1112812.
Заявява, че не била получавал паричен превод от Изи пей, както и че не била полагала
собственоръчно подписа си на разписка за получена сума. В тази връзка навежда, че
процесният договор за кредит е нищожен и не дължи на ответника сумата от 1000 лв.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че процесният договор за кредит е бил сключен съгласно Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и ЗПК. Сочи, че при сключването на договора е
нямало физически контакт между кредитоискателите и служителите на ответното
дружество, като всички действия във връзка с одобрението и отпускането на кредитите, се
базирали на предоставените от кредитоискателите лични данни и сметки. Развива подробни
съображения, че процесният договор е сключен съгласно изискванията на ЗПФУР.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1000 лв. по Договор за
1
потребителски кредит № 1112812 от 18.01.2022г.
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от установяване на факта,
че процесното задължение не е възникнало в правната сфера на ищцата. Като тежестта за
доказване на предпоставките, при които това задължение се поражда, се носи от ответната
страна. В тази връзка ответникът следва да докаже наличието на главно задължение,
произтичащо от валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за
Договор за кредит № 1112812, по силата на който има качеството на кредитодател, а ищцата
на кредитополучател; реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на
заемната сума по договора в размер на 1000 лв. От своя страна ищцата следва да докаже при
условията на непълно и насрещно доказване, че не сключила процесния договор за кредит.
Във връзка с тези предпоставки е необходимо да бъде съобразено следното:
За да докаже сключването на процесния договор за кредит ответникът е представил копия
от Договор за потребителски кредит №1112812; Погасителен план към Договор за
потребителски кредит №1112812; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити; Общи условия приложими към договорите за
потребителски кредит на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ “ЕООД; Заявка за кредит №1112812;
Кореспонденция между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ “ЕООД“ и ищцата по повод сключването
на кредит №1112812; Справка RegiX; Два броя снимки за идентификация, Разписка за
извършено плащане от 18.01.2022г., Разписка с № 0700014777876867 с изх. №
2023022217003806/07.03.2023г., издадена от „Изипей“ АД.
За изясняване на въпроса за начина на сключването на процесния договор по делото бяха
назначени и приети основна съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-
техническа експертиза, изготвени от вещото лице инженер ***.
От основното заключение става ясно, че за да бъде сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит клиентът преминава през процес на лична идентификация и е
необходимо да изпрати потвърждение, че е получил и приема условията и сключването на
договора за потребителски кредит, съгласно Общите условия за предоставяне на
потребителски кредити на „Фератум България" ЕООД и декларацията по ЗМИП.
Потвърждението за получаване на документите, приемането им и изразяване на съгласие за
сключване на договора за кредит се осъществява чрез изпращане на кратко съобщение
(SMS) с текст FER PRIEMAM на номер 1917 или чрез уникален web код, с който може да
потвърди съгласието си с Договора за потребителски кредит и посочените по-горе
документи чрез въвеждането му в поле „ПОТВЪРДИ" на заглавната страница на сайта
www.ferratum.bg. Установява се от основното заключение, че съгласно съдържащата се в
системата на ответника „Фератум България" ЕООД информация, която вещото лице
установило при извършеното изследване, потвърждението за получаване на документите,
приемането им и съгласието за сключване на договор е осъществено чрез мобилен номер
*** От този мобилен номер на 18 януари 2022 г. в 17:29 ч. е получен SMS със съдържание
„FER PRIEMAM" на номер 1917 по договор за потребителски кредит № 1112812, което
съгласно изложеното по-горе означава, че по този договор за кредит са получени
документите и е изразено съгласието за приемането им и за сключване на договора за
кредит.
От допълнителното заключение на експерта инженер *** става ясно, че електронната
поща на клиента, на който е била осъществявана кореспонденцията, съгласно съхраняваната
информация в системата на Фератум България" ЕООД, по отношение на клиент З. Б. А. е
***. Установява се и че в системата на ответника, в 14:56:39 ч. е регистрирана заявка към
системата на „Фератум България" ЕООД от мейл сървъра на ABV.BG от следния IP адрес
195.245.231.43. При проведеното изслушване на допълнителното заключение на вещото
лице инженер *** в откритото съдебно заседание от 04.04.2024г., става ясно този IP адрес е
всъщност на мейл сървъра на Abv.bg и не може да се свърже с конкретно лице. IP адресът е
един от мейл сървъра, на който се получават заявките и електронна кореспонденция.
2
За да докаже тезата си, че не е сключвала процесният договор за кредит, ищцата ангажира
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката **** (позната на ищцата);
представи и справка от „А1 България“ ЕАД от 31.03.2023г по отношение на мобилен номер
*** по нейно искане бе допусната и назначена съдебно-графическа експертиза.
В показанията си свидетелката **** заявява, че ищцата З. А. й е споделяла притесненията
си и тормоза, свързани с това, че имало изтеглени кредити на нейно име. Ищцата била
много шокирана от внезапната поява на тези кредити, като за тях разбрала в началото на
2022г., след като била поставена под карантина, заради Ковид-19. След като се върнала на
работа, изведнъж започнали да идвали служители на вратата на дома й, които й лепели
бележки, както и да и звънели по телефона, и да й казвали, че дължала пари. От показанията
на свидетелката става ясно, че сестра й Силвия А. е откраднала личната карта на ищцата З.,
като последната разбрала, че сестра й е теглила кредитите от нейно име. Кредитите били
изтеглени, докато е ищцата е била под карантина. Свидетелката, заявява, че били изтеглени
девет кредити – от „Фератум“, „Сити кеш“, „Вива кредит“.
От приетата по делото справка от „А1 България“ ЕАД от 31.03.2023г. се установява, че
мобилен номер ***е бил активен и регистриран към предплатена карта „Прима“ на името на
****, ЕГН ********* (сестра на ищцата) за периода от 17.01.2022г. до 19.02.2023г.
Посредством заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза (л. 67 – л. 89
от делото), се установява, че подписите, положени за „подпис" върху Договор за издаване на
предплатена Карта № 2600014770033471 от 18.01.2022 год. и Разписка № 0700014777876867
от 19.01.2022год., за получена сума от 1000,00/хиляда/ лева от името на З. Б. А., ЕГН
********** не са изписани от ищцата З. Б. А., ЕГН **********, а от някой друг, който е
имитирал подписа й. Става ясно от заключението, че ръкописните текстове, които са
изписани в частта „З. Б. А." върху оригинал на Договор за издаване на предплатена Карта №
2600014770033471 от 18.01.2022 год. и „З. А." и върху оригинал на Разписка №
0700014777876867 от 19.01.2022 год., за получена сума от 1000,00 /хиляда/ лева от З. Б. А.,
ЕГН ********** не са изпълнени от З. Б. А., ЕГН **********, а от някой друг.
Показанията на свидетелката **** следва да се кредитират, тъй като същите не се
опровергават от събрания по делото друг доказателствен материал. В тяхна подкрепа са и
гореописаната справка от „А1 България“ ЕАД от 31.03.2023г., заключението на вещото лице
по съдебно-графическата експертиза и заключението по основната съдебно-техническа
експертиза.
С оглед изложеното се налага изводът, че ответникът не проведе пълно и главно доказване
на вменените му в доказателствена тежест факти. По делото се установи, че ищцата не е
била сключила процесния договор за кредит, като той е бил сключен от нейно име от сестра
й ****, която е била откраднала личната карта на сестра си, докато последната е била под
карантина от Ковид-19. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че потвърждаването на
сключването на договора е било извършено от мобилния номер на сестрата на ищцата ****.
Ответникът не доказа и реалното предоставяне от ищцата на заемната сума по договора в
размер на 1000 лв. В тази връзка по делото се установи, че процесната разписка за
получаване на сумата не е била подписана от ищцата, а от някой друг, който е имитирал
подписа й.
В заключение може да се посочи, че предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и като такъв подлежи на уважаване.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата,
която претендира такива в размер на общо 1490,50 лв., от които 50 лв. за заплатена
държавна такса за образуване на делото, 450 лв. са заплатено възнаграждение на вещото
лице по приетата съдебно-графическа експертиза, 15 лв. за държавни такси за издаване на 3
броя съдебни удостоверения, 175,50 лв. за възнаграждение на вещото лице по приетите
основна съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза и
3
800 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. При определяне на
дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищцата от адвокатско
възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако
претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски
възнаграждения. Ищцата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., като с
оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 400 лв. (арг. от чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от
предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по
въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело
C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд
е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС.
Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с
минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно
може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба №
1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай са налице причини за намаляване на
изплатения хонорар на адвокат Г.. Исканият адвокатски хонорар е два пъти повече от
минималния размер, който вече не е задължителен за съда. От друга страна, следва да се има
предвид, че казусът се характеризира с фактическа и правна сложност, като по него са били
приети три заключения на вещи лица. Съобразявайки всички тези обстоятелства,
настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат Г. се следва справедливо
възнаграждение за оказаните услуги, което е в размер от 400 лв. При това положение следва
да се намали половината от претендирания адвокатски хонорар в размер на 800 лв., като се
присъдят 400 лв.
Ето защо ответникът „Фератум България“ ЕООД следва да заплати на ищцата З. Б. А.
разноски в производството в общ размер на 1090,50 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд - гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че З. Б. А., ЕГН
**********, от гр. *****, не дължи на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***“, бл. 1, бул. „***, представлявано от *** Д.а и *** в качеството
4
на управители сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ по договор за кредит № 1112812 от
18.01.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***“, бл. 1, бул. „***, представлявано от *** Д.а и *** в
качеството на управители да заплати на З. Б. А., ЕГН **********, от гр. *****, разноски в
производството в размер на сумата от 1090,50 лв. /хиляда и деветдесет лева и петдесет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5