№ 1157
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501783 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 2473/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 11579/2021 г. по описа
на Софийски градски съд, ГО, 1-16 състав e отхвърлил предявения иск с правно основание
163, ал. 3 от ЗУТ от „Бумекс“ ЕООД срещу „Булкарп“ ООД за заплащане на сумата от 104
960 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от некачествено строителство,
изразяващи се в необходимите разходи за заплащане на ремонт /отделните видове СМР са
подробно описани в количествено – стойностна сметка към молба от 10.12.2021 г./ за
отстраняване на дефекти, описани в констативен протокол от 30.01.2020 г., причинени от
течове в подземните нива и стълбищна клетка на вх. А, на жилищна сграда, построена от
ответника, находяща се в УПИ VIII-538, кв. 30, ПИ с идентификатор 68134.1932.2155, гр.
София, м. Манастирски ливади – запад, ул. „Ралевица“ , с площ 1158 кв.м.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „Бумекс“ ЕООД, което
моли въззивния съд да го отмени и да уважи предявения иск или да върне делото за ново
произнасяне. Счита, че исковата молба е била подкрепена с необходимите писмени
доказателства - строителни книжа, договори, писмени предписания за извършване на
строителната дейност от страна на ответника, от които се установявало, че на 14.05.2016 г.
„Билтрейд груп“ ООД, като инвеститор е сключило договор с „Булкарп“ ООД, в качеството
му на строител, за построяване на сграда със смесено предназначение в гр. София, м.
:”Манастирски ливади - запад”, кв. 11, УПИ 1-512.538, като отделните видове СМР били
посочени в приложение № 1 на договора и обхващат построяване на сградата до етап „груб
строеж” и полагане на хидроизолации в основата на сградата. На 08.11.2017 г. бил съставен
и приет акт 14 между „Бумекс“ ЕООД и „Булкарп“ ООД. След приключване на дейностите
1
по груб строеж и направата на хидроизолация в основата на сградата, строителството на
довършителните работи било поето от „Билдинг къмпани“ ЕООД. Късната есен на 2019 г.
започнали да се проявяват течове в подземните нива на сградата и стълбищната клетка на
вх. „А” . Свикана била комисия, в която взел участие и представител на строителя, която на
30.01.2020 г. съставила констативен протокол за проявили се дефекти в основата на сградата
и „Булкарп“ ООД бил поканен /с покана връчена на 31.03.2020 г./ да отстрани проявилите се
дефекти, изразяващи се в течове на подземните нива на сградата като му бил предоставен
срок от три дни за предприемане на нужните действия за отстраняване на появилите се
дефекти в рамките на гаранционния срок. За констатиране на появилите се дефекти била
изготвена на 30.10.2020 г. по поръчка на „Бумекс“ ЕООД експертна оценка от лицензиран
оценител. „Бумекс“ ЕООД предприело действия по намиране на нов строител, за
отстраняване на компроментирана хидроизолация при липса на предприети действия от
ответника, като поради сложността и обема на работа оферта била направена само от
„Полстарт” ЕООД на 10.06.2021 г. на стойност 104 960 лева. От тези факти и представените
по делото писмени доказателства се установявала причинно-следствената връзка между
некачествената работа на ответника и появилите се дефекти - течове в основата на сградата,
които били следствие от лошо поставена или некачествена хидроизолация. Това се
установявало от приложената по делото експертна оценка, която съдържала богат снимков
материал и точни оценки за некачественото строителство.
Въззиваемият „Булкарп“ ООД оспорва въззивната жалба по изложените в
отговора й съображения.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Бумекс“
ЕООД срещу „Булкарп“ ООД иск с правно основание чл.163, ал.3 от ЗУТ, за заплащане на
сумата от 104 960 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от некачествено
строителство, изразяващи се в необходимите разходи за заплащане на ремонт за
отстраняване на дефекти /отделните видове СМР са подробно описани в количествено –
стойностна сметка към молба от 10.12.2021 г./, описани в констативен протокол от 30.01.2020
г., причинени от течове в подземните нива и стълбищна клетка на вх.А, на жилищна сграда,
построена от „Булкарп“ ООД, находяща се в УПИ VIII-538, кв. 30, ПИ с идентификатор
68134.1932.2155, гр. София, м. Манастирски ливади – запад, ул. „Ралевица“ , с площ 1158
кв.м. „Бумекс“ ЕООД твърди, че в качеството си на собственик на УПИ VIII-538, кв. 30,
Манастирски ливади – запад, ПИ с идентификатор 68134.1932.2155, гр. София, ул.
„Ралевица“ , с площ 1158 кв.м., с административен адрес: гр. София, ул. „Ралевица“, на
26.08.2016 г. получило виза за проектиране на жилищна сграда с магазини (м+5) и подземни
гаражи, издадена от Главния архитект на СО, като на 16.12.2016 г. бил съставен протокол №
2 за откриване на строителна площадка. „Билдтрейд“ ООД било инвеститор на строежа и в
това качество сключвало договори със строителите, които следва да извършват конкретни
видове СМР. На 14.05.2016 г. „Билтрейд груп“ ООД, като инвеститор, сключило договор за
строителство с „Булкарп“ ООД, в качеството на строител, за построяване на сграда със
смесено предназначение в гр. София, м. „Манастирски ливади – запад“, кв. 11, УПИ I -
512.538, като отделните видове СМР били посочени в приложение № 1 на договора и
обхващали построяване на сградата до етап „груб строеж“ и полагане на хидроизолации в
основите на сградата. На 08.11.2017 г. бил съставен и приет акт 14 между „Булмекс“ ООД,
строителя „Булкарп“ ООД и строителния надзор „С - Консулт“. На 10.07.2019 г. от ДНСК
било издадено разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация. Късната есен на 2019 г.
започнали да се проявяват течове в подземните нива на сградата и стълбищната клетка на
2
вх.„А“. Строителят бил работил на обекта до 08.11.2017 г. След приключване на дейностите
по груб строеж и направата на хидроизолации в основата на сградата, строителството на
довършителните работи било поето от „Билдинг къмпани“ ЕООД. Свикана била комисия, в
която взел участие и представител на строителя, която на 30.01.2020 г. съставила
констативен протокол за проявили се дефекти в сградата и строителят „Булкарп“ ООД бил
поканен да отстрани проявилите се дефекти, изразяващи се в течове на подземните нива на
сградата на кота – 2,95 м. и – 5,94 м. Поканата била връчена на „Булкарп“ ООД чрез „Еконт“,
с обратна разписка на 31.03.2020 г. и в нея било посочено, че съгласно Наредба 2 от
31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минималните гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи,
минималните гаранционни срокове за бетонна конструкция и земна основа под нея са 10 г. и
за хидроизолации в неагресивна среда – 7 г. /чл. 20, ал. 3, т. 4 от наредбата/. С поканата бил
предоставен срок от три дни за предприемане на нужните действия за отстраняване на
появилите се дефекти за гаранционния срок. „Бумекс“ ООД поръчало изготвяне на
експертна оценка на лицензиран оценител, която била изготвена на 30.10.2020 г. Поради
спецификата на дейностите, които следва да извърши новия строител, а именно
отстраняване на стара хидроизолация, дейностите не следва да се извършват при лоши
атмосферни условия. „Бумекс“ ООД предприело действия по намиране на строител, но
поради сложността и обема на работа оферта била направена само от „Полстарт“ ЕООД на
10.06.2021 г. на стойност 104 960 лв. Констатираните дефекти - недостатъци на
строителството в рамките на гаранционните срокове били предмет на иска.
Ответникът „Булкарп“ ООД е оспорил иска като е твърдял, че е изпълнил
възложената му работа в съответствие с уговореното договора за строителство от 14.05.2016
г.. Било му възложено единствено строителство до степен „груб строеж“ на процесната
сграда, както и извършване на хидроизолации на основите на сградата, но не и на други
елементи на сградата. Не му били възложени дейности във връзка с хидроизолацията на
покривни тераси. При изполнението на строителството изпълнявал предписания, дадени от
строителния надзор и проектанта – инж. Ю. Н., във връзка с изолационните действия, по
начина указан в заповедната книга. Инвеститорът на строежа – „Билдтрейд груп“ ООД
нареждал на строителния надзор и проектанта да променят първоначалния проект на
строителството с оглед редуциране на влаганите при изолацията на сградата материали.
Налице били изрични писмени инструкции в заповедната книга на строежа да отпаднат
геотекстила и защитната мембрана (фундалин) при изолация на цялата периферия на
сградата. Считано от 08.11.2017 г. не бил допускан до обекта. От исковата молба и
приложените към нея доказателства не можело да се установи на какво се дължат
твърдените течове и в какви обеми са те.
По делото е представен договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 73, том IV, рег. № 12240, дело № 614 от 2008 г. на Г. Т. – помощник
нотариус по заместване на В. М., видно от който „Бумекс“ ООД e собственик на урегулиран
поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Витоша“, м. „Манастирски ливади – Запад“,
целият с площ по скица от 1160 кв.м., съставляващ по скица парцел VIII-538, от кв. 30 по
плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – Запад“.
Представена е виза за проектиране на жилищна сграда с магазини (м+5) и
подземни гаражи от 26.08.2016 г., ведно с обяснителна записка, издадена на „Бумекс“ ООД
от главния архитект на Столична община в УПИ VIII-538 /ПИ с идентификатор
68134.1932.2155), кв. 30, м. „Манастирски ливади – Запад“/.
По силата на договор за строителство от 14.05.2016 г., сключен с „Билдтрейд
груп“ ООД, като възложител, „Булкарп“ ООД като изпълнител е приел да изпълни
възмездно, със свои средства, качествено и в срок, по узаконени строителни книжа,
3
съобразно изискванията на договора и действащите нормативни актове, следните видове
СМР: изпълнение на „груб строеж“ на обект: сграда със смесено предназначение в гр.София,
м. „Манастирски ливади - Запад“, УПИ I-512.538. С чл.4, ал.1 от договора е предвидено, че
ориентировъчната стойност на договорените СМР е посочена в количествено – стойностна
сметка, представляваща Приложение № 1, с одобрени единични цени по оферта, приета от
възложителя.
Представено е Приложение № 1 към договор за строителство от 14.05.2016 г., в
което са посочени видовете СМР, сред които е договорено полагане на изолации в основите.
В Приложение № 1, представляващо и количествено-стойностна сметка към Договора за
строителство от 14.05.2016 г., в частта му „Изолации в основи" са предвидени 9 позиции, в
които са определени строителните материали, които трябва да се използват и работите, които
трябва да се извършат, с оглед изпълнение на хидроизолирането на подземната част на
процесната сграда. Съгласно проекта и договореното хидроизолацията включва полагане на
хидроизолационна вата, битумен грунд, усилване на натоварени участъци - 1 слой SBS - 4
кг., газопламъчно полагане, геотекстил, полиетиленово фолио, топлоизолация - XPS
пенополистирол с дебелина 2 см и фундалин - дренажна мембрана - 400 гр./кв.м..
Представен е протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа от 16.12.2016 г., както и заповедна книга на строежа,
приемо - предавателен протокол от 20.10.2017 г. за предаване на протоколи № 1 до № 16 на
„Билдтрейд груп“ ООД.
Представен е акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителство, от който се установява, че процесният строеж е спрян на 08.11.2017 г. Във
връзка със смяната на строителя, към тази дата е установено, че изпълнените СМР са по
одобрени проекти и съгласно заповедите в заповедната книга, с изключение на посочените в
т. 2 неизпълнени строителни и монтажни работи, а именно: хидроизолационни работи по
периферията на сградата от югоизток и юг над кота - 2,00, неизпълнен обратен насип,
неизчистени подземни нива от кол и строителни отпадъци, невъзстановена напълно
тротоарна настилка от изток към пътя.
Представено е разрешение № СТ-05-852 от 10.07.2019 за ползване на
процесната страда, издадено от началника на ДНСК.
С покана до строителя „Булкарп“ ООД, получена на 31.03.2020 г., която е
адресирана и до останалите участници в строителния процес – проектанта и инвеститора,
„Булмекс“ ООД, във връзка с установени течове в жилищната сграда през месеците
октомври, ноември и декември 2019 г., е поканило представител на „Булкарп“ ООД за
съставяне на констативен протокол.
Представен е констативен протокол от 30.01.2020 г., в който са описани течове
на подземно ниво на сградата. Протоколът не е подписан от представител на „Булкарп“
ООД, независимо, че в него е посочен като такъв К. Г. Т.. Ответникът с отговора на исковата
молба е оспорил констатациите в доклада.
По делото е представено уведомление до НАП, от което се установява, че К. Г.
Т. не е служител на ответното дружество считано от 19.06.2019 г..
С покана-уведомление до „Булкарп“ ООД, връчена чрез „Еконт“ на 31.03.2020
г., „Бумекс“ ООД го е поканило в 3 - дневен срок да предприеме нужните действия по
отстраняване на некачествено изпълнени бетонни работи и неизпълнена хидроизолация.
Представен е доклад за експертна оценка на СМР от „ВП – Консулт - 13“
ЕООД и оферта от „Полстарт“ ЕООД.
Представена е заповедна книга № 592 за процесния строеж, заверена на
16.12.2012 г.
С приемо-предавателен протокол от 20.10.2017 г. са предадени протоколи
обр.19 и сметка 22 за протоколи с номера от 1 до 16.
4
Със Заповед № 3/01.02.2017 г., на стр. 7 от Заповедната книга на строежа
проектантът на сградата инж. Ю. Н. е констатирал надлежно изпълнение на хидроизолация
на фундамент. Не са констатирани никакви недостатъци на използваните материали или на
работата на строителя, не са направени никакви забележки. В диаграмата, част от Заповед №
3 от 01.02.2017 г., изолацията на външната част на фундаментите на сградата следва да се
изпълнява чрез полагане на „2 пласта хидроизолация, лепена по газопламъчеи метод".
Съгласно заповедта не се предвижда полагането на геотекстил, дренажна мембрана и
допълнителна зашита на хидроизолацията.
Със заповед № 8/07.04.2017 г. от строителния надзор инж. С. К. и проектанта
инж. Ю. Н. на сградата са констатирали извършени хидроизолации и топлоизолации по
оградни стени по -3.00 метра като не са констатирани недостатъци на работата или на
използваните строителни материали, не са направени никакви забележки от строителния
надзор и проектанта. С тази заповед по изискване на инвеститора е предписано отпадане на
геотекстил и защитна мембрана (фундалин) по цялата периферия на сградата. Заповедта е
подписана от проектанта па сградата, от строителния надзор и от техническия ръководител
на обекта.
Предявен е иск с правно основание чл.163, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.163, ал.2,
т.2 от ЗУТ и във вр. с чл.21 и чл.20, ал.4 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за сумата 104
960 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди - разходите за труд и материали
за извършване на СМР за отстраняване на появили се дефекти в строителството.
Искът по чл.163, ал.3 ЗУТ дава възможност да се претендира обезщетение при
недостатъци в резултат на некачествено изпълнени строителни работи и е на разположение
на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя. В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че вредите се изразяват в дефекти
/отделните видове СМР са подробно описани в количествено – стойностна сметка към молба
от 10.12.2021 г./, описани в констативен протокол от 30.01.2020 г., причинени от течове в
подземните нива и стълбищна клетка на вх.А, на процесната жилищна сграда. Твърденията
са, че течовете се дължат на некачествено извършване на дейностите по груб строеж и
направата на хидроизолации в основата на сградата - неизпълнението на задължението на
ответника по договор за строителство от 14.05.2016 г. да изпълни строително монтажните
дейности качествено по узаконени строителни книжа, съобразно изискванията на договора и
действащите нормативни актове.В исковата молба са уточнени видовете и стойността на
необходимите ремонтни дейности по направата на необходимата хидроизолация. Искането
до съда е едно – за присъждане на обезщетение за възникнали вреди в гаранционния срок от
изпълнение СМР по един договор, което наред с еднородността на дължимата от ответника
престация – заплащане на обезщетение за вредите, определя претенцията като една. В
последния смисъл е и практиката по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
60069/03.08.2021 г. по т. д. 176/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и решение № 60103 от
06.10.2021 г. по т. д. 2104/2020 г., ВКС, ТК, I ТО.
Съгласно разясненията по ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС гаранционната
отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано
наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който
период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са
спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. Разпоредбата
на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че строителят носи имуществена отговорност за
причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и бездействия, а
разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 2/2003 г. постановява, че когато през време на
5
гаранционните срокове по чл. 20 след въвеждането в експлоатация (ползване) на
строителния обект се появят скрити дефекти на строителния обект, споровете при
непостигане на съгласие се решават по съдебен ред. Двете разпоредби уреждат
предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя за проявили се в
гаранционните срокове дефекти при строителството, като при гаранционната отговорност
всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно
възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци. Без
значение за гаранционната отговорност на строителя е дали проявилите се в гаранционния
срок недостатъци са изначално съществували, но не са могли да бъдат установени, защото не
са видими, или са възникнали по-късно, при нормалната експлоатация на вещта. В този
смисъл е и практиката по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 140 от
08.03.2021 г. по т. д. 2601/2019 г. на ВКС, ТК, I ТО. Предпоставка за реализиране на тази
отговорност на строителя не е формалното наличие на договор за изработка. Активната
легитимация на ищеца произтича от обстоятелството, че твърди, че в резултат на
некачествено извършени СМР от строителя – ответник по делото, търпи вредите, описани в
исковата молба.
Съгласно чл. 163 ал. 2 ЗУТ строителят носи отговорност за изпълнението на
строежа в съответствие с издадените строителни книжа, с изискванията на чл.169, ал.1-3 и с
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи /т. 1/, както и за
изпълнението им с материали, изделия, продукти и други в съответствие със съществените
изисквания към строежите и за спазване на технологичните изисквания за влагането им /т.2/.
Според чл. 163 ал. 3 ЗУТ строителят носи имуществена отговорност за причинените щети и
пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че на ответника (като
изпълнител - строител) е възложено извършването на определени СМР; че в гаранционния
срок, уреден в чл. 160, ал. 4 от ЗУТ вр. Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, респ.
съобразно уговореното в договора, са се проявили посочените в исковата молба
недостатъци; причинната връзка на изпълнението на ответника по договора с проявените
недостатъци; моментът на установяването им и момента на уведомяване на ответника, с
оглед гаранционната отговорност за отстраняването им; размерът на претенцията.
Строителният процес представлява съвкупност от дейности, извършвани в
определена последователност, фази и етапи през продължителен период от време, с
участието на различни лица, част от които трябва да имат специална професионална
подготовка. Участници в процеса на строителството са възложителят, строителят,
проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част
"Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и
технологично оборудване. /чл. 160, ал. 1 ЗУТ/. Възложител е собственикът на имота, лицето,
на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон /чл. 161, ал. 1 ЗУТ/.
Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти при условията и по реда на ЗУТ. Разпоредбата на чл. 169 ЗУТ предвижда, че
строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания
към строежите и техническите спецификации за осигуряване в продължение на
икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за
носимоспособност, безопасност при пожар, хигиена, опазване на здравето и живота на
хората, безопасна експлоатация, защита от шум и опазване на околната среда, енергийна
ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба
строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на
нормативните актове за опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите
защитени обекти и на недвижимите културни ценности /ал. 3, т. 1/, инженерно-техническите
6
правила за защита при бедствия и аварии /ал. 3, т. 2/ и физическа защита на строежите /ал. 3,
т. 3/. Наредбите за определяне на посочените изисквания, свързани с проектирането,
изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на
строителните конструкции, устойчивостта на земната основа, както и други изисквания за
безопасност при отчитане влиянието на географските, климатичните и сеизмичните
въздействия, се издават от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
съвместно с компетентните министри на основание чл. 169, ал. 4 ЗУТ.
Цитираната правна уредба изисква изпълнението на строителните и
монтажните работи да бъде в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията
на чл. 169, ал. 1 и 3, с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на
мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка; с
материалите, изделията, продуктите и други в съответствие с основните изисквания към
строежите, както и при спазване на технологичните изисквания за влагането им.
Разпоредбата на чл.163 възлага отговорността за това на строителя.
В Наредба № 2/31.7.2003 г. са предвидени минимални гаранционни срокове за
изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. Съгласно чл. 20, ал. 1 това са минимални
срокове за нормално функциониране и ползване на завършените обекти и отстраняване на
скрити дефекти. Езиковото тълкуване на тези норми извежда, че строителят на основание
чл. 163, ал. 3 от ЗУТ отговаря само за скрити недостатъци, а не за явни. Явните недостатъци,
следва да се отстранят от строителя преди подписване на акт обр. 15 или ако не са толкова
съществени, че да правят негодно приемането на сградата, то тогава могат да се релевират
от възложителя при приемането на работата, в съответствие с чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.
С чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 г. са регламентирани различни
минимални гаранционни срокове в зависимост от вида на изпълнените строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, както следва: 1. за всички видове
новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната
основа под тях - 10 години; 2. за възстановени строителни конструкции на сгради и
съоръжения, претърпели аварии - 8 години; 3. за хидроизолационни, топлоизолационни,
звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда - 5
години, а в агресивна среда - 3 години; 4. за всички видове строителни, монтажни и
довършителни работи /подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски
и др. /, както и за вътрешни инсталации на сгради, с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 - 5
години; 5. за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти,
контролно-измервателни системи и автоматика - 5 години; 6. за пречиствателни съоръжения
и депа за твърди битови отпадъци - 5 години; 7. за преносни и разпределителни проводи
/мрежи/ и съоръжения към тях на техническата инфраструктура - 8 години; 8. за
автомагистралите - 5 години, републиканските пътища от I, II, III клас - 3 години, при
основни ремонти и рехабилитация - две години; за останалите пътища и улиците - две
години, а при основни ремонти - една година; 9. за съоръжения за автомагистрали, пътища и
улици /мостове, тунели и др. / при ново строителство - 10 години; при основен ремонт и
рехабилитация - 4 години; 10. за железопътни линии и самолетни писти при ново
строителство - 10 години; при основен ремонт и рехабилитация - 8 години; 11. за
хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни съоръжения и системи - 8 години;
12. за пристанищни и брегоукрепителни съоръжения и системи - 8 години.
Гаранцията е изключително, специално право в полза на поръчващия или
възложителя, която осигурява нормално функциониране и ползване на реализираните
обекти и отстраняване на скритите недостатъци. Доказване на вината на строителя не е
необходима предпоставка за реализиране на гаранционната отговорност и не е основание за
освобождаване от отговорност. Неизпълнението на гаранционното задължение поражда за
възложителя две възможности – да развали договора по чл. 87 или да използва правата,
които чл. 79, ал. 1 ЗЗД му дава - реално изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или
компенсаторно обезщетение.
В конкретния случай, ищецът претендира сумата 104 960 лева.,
7
представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на появили се в
гаранционните срокове недостатъци - течове. Искът е за сумата 104 960 лв., представляваща
стойността на разходите, необходими за отстраняване на появили се в гаранционните
срокове недостатъци в резултат на течове, които недостатъци не са били забележими към
момента на приемането на обекта.
Няма спор между страните и от представените по делото доказателства се
установява, че „Булмекс“ ООД притежава правото на собственост върху земята и съответно
правото на строеж, а след изграждането – на правото на собственост върху изградената
сграда и следователно е активно легитимирана да предяви иска. Няма спор и от
представените по делото доказателства се установява, че ответникът е строителят на грубия
строеж на този обект. Искът е предявен в гаранционните срокове, предвидени в чл. 20 от
Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България
и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти.
По делото е установено , че на ответника е възложено изпълнение на „груб
строеж“ на обект: сграда със смесено предназначение в гр.София, м. „Манастирски ливади -
Запад“, УПИ I-512.538, като собствеността върху мястото принадлежи на ищеца като е
сключен договор за строителство от 14.05.2016 г.
По делото не е установено кои от възложените на ответника дейности са
изпълнени некачествено или не са изпълнени от ищеца. В тази връзка констатациите,
описани в протокола от 30.01.2020 г. не обвързват съда. Същият представлява частен
свидетелстващ документ като по делото липсват други доказателства, който да подкрепят
констатациите в него. Същият не съдържа подпис на представител на ответника и не може
да бъде приет като документ – признание на страната за неизгодни за нея факти. В него има
констатации за течове, но липсват констатации на какво се дължат тези течове, поради което
съдът не може да ги свърже с неизпълнение или некачествено изпълнение на възложената на
ответника работа по изграждане в груб строеж на процесната сграда.
По делото е установено, че след преустановяване на работата на ответника по
сградата собственикът е наел друг строител за нейното довършване. Считано от 08.11.2017 г.
след изготвянето на Акт № 10 няма достъп на представители на ответника до процесната
сграда. Към датата на протокола от 30.01.2020 г. в сградата е нает друг строител като
липсват ангажирани доказателства, че течовете са причинени от действията на ответника,
тъй като след напускането му на обекта строителните дейности са продължили и е
възможно твърдените дефекти да са причинени след отстраняването му от обекта и да са
следствие от работата на други лица на строежа. По делото липсват доказателства, че
течовете се дължат на действията на първия строител.
В акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителство от
08.11.2017 г., са посочени неизпълнени строителни и монтажни работи и дължимата сума за
отстраняването им, която е приспадната от дължимите плащания от гаранцията за качество
по договора за строителство, видно от представените фактури от 14.09.2018 г. и 30.10.2018 г.
и протокол за установяване на извършени натурални видове СМР от 03.09.2018 г. от
„Билдтрейд груп“ ООД.
От друга страна по делото е установено, че ответникът е изпълнил съгласно
проекта на сградата и договореното в Договора за строителство на изолационните работи на
процесната сграда до ниво -3.00 метра. Установено е, че инвеститорът на строежа е изискал
и наредил на строителния надзор и проектанта да променят първоначалния проект на
строителство с оглед редуциране на влаганите при изолацията на сградата материали.
Налице са изрични инструкции от строителния надзор и проектанта след ниво -3.00 метра да
отпаднат геотекстила и защитната мембрана (фундалин) при изолацията на цялата
периферия на сградата, които подробни и изрични писмени инструкции се съдържат в
Заповедната книга на строежа и са подписани от представителите на строителния надзор и
проектанта.
8
По делото липсват ангажирани доказателства освен за видовете неизпълнени
и/или некачествено изпълнени строителни работи от ответника, също и за стойността на
необходимите ремонтни дейности, във връзка с отстраняване на дефектите на
строителството. Приложената по делото частна експертиза има характер на частен
документ, но съдът не може да се позовава на експертните знания, приложени при
извършването й, тъй като тя не е назначена по реда на гражданския процесуален кодекс и не
може да бъде противопоставена на ответника и да бъде възприета като експертиза от съда.
Същата няма качеството на експертиза в гражданско дело и няма доказателствена тежест в
процеса. Процесуалните действия на съда по назначаване на вещи лица, изслушването им в
открито съдебно заседание и приемането на заключенията на вещото лице е регламентирано
в разпоредбите на раздел V от глава ХIV от ГПК. Вещото лице се определя от съда, който
разглежда делото. В открито съдебно заседание, след снемане на самоличността на вещото
лице, същото дава обещание пред съда, че ще даде заключение без всякакво пристрастие,
под страх от наказателната отговорност, предвидена в НК. Тези разпоредби на процесуалния
закон, изключват процесуална възможност заключение, дадено пред друг орган на съдебна
власт - орган на досъдебно наказателно производство или прокуратура, да се цени в общия
исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, без да е
спазена процедурата, въведена в процесуалния закон и заключението да е прието от
решаващия делото граждански съд. Процедурата, уредена в процесуалния закон гарантира
освен непосредственото възприемане на страните на депозираното заключение на вещото
лице, така и правото на защита на страните и дадената им в тази насока възможност както да
задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят същото по предвидения ред. В този
смисъл, по отговора на правния въпрос, състава на ВКС споделя становището, прието от ВС
с решения № 636/1977 г. по гр. д. № 3017/1976 г. на I г. о. на ВС и № 932/1991 г. по гр. №
699/1991 г. I г. о. на ВС
Представена е само оферта от трето лице за CMP, която не е подкрепена от
други доказателства и същевременно липсват данни за реално извършени разходи по
възстановяване на твърдените вреди.
Предвид изложеното искът е недоказан и по тази причина неоснователен.
Въззивната жалба е неоснователна също и обжалваното с нея решение следва да бъде
потвърдено като законосъобразно постановено.
По направените разноски:
При този изход на въззивното производство отговорността за разноските по
него следва да се възложи на въззивника, който държи и тези, направени от въззиваемия.
Последният е заявил искане за присъждане и е представил списък. Въззивникът следва да му
заплати сумата 6000 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2473/22.04.2025 г., постановено по гр.д. №
11579/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-16 състав.
ОСЪЖДА „Бумекс“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл.
1Б, вх. „А“, ет. 8, ап. 35, представлявано от управителя В. И. К. да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на „Булкарп“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Вихрен“ № 45 А, офис 7,
представлявано от управителя И. А. И. сумата от 60000 лв., представляваща възнаграждение
9
за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10