Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 96
гр. Ботевград, 17.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря М.Й., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 274 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439 от ГПК.
Ищците- П.М.Г. и М.Н.Г. твърдят, че с
покани за доброволно изпълнение на ДСИ при РС- Ботевград били уведомени, че въз
основа на изпълнителен лист от 08.11.2016 г., издаден по гр. д. No 535/2004 г.
по описа на РС- Ботевград, гр. д. No 521 по описа на Софийски окръжен съд, е
образувано изпълнително дело No **************, по което дължат на ответника
сума в размер на 3333.30 лв. Към поканата за доброволно изпълнение е приложен и
изпълнителен лист 08.11.2016 г., издаден от РС- Ботевград въз основа на
посочените решения. Излагат, че това вземане е погасено по давност и поради
това е недължимо от тях, като съдебното решение, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист, е влязло в законна сила на 19.05.2010 г., от която дата е
започнала да тече петгодишната погасителна давност за установеното със съдебно
решение вземане. Сочат, че молбата за образуване на изпълнителното дело и
започване на принудително изпълнение е подадена до ДСИ при РС- Ботевград на
11.01.2018 г., до която дата – в продължение на повече от седем години и
половина, не е било образувано изпълнително дело и не е предприето каквото и да
е действие за събиране на вземането, като подаване на молба за издаване на изпълнителен
лист и издаването му не прекъсват давността. Твърдят, че нито един от тях не
дължи и сумата от 245.00 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса за
всеки един то тях по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК е полза на РС- Ботевград в
размер на 153.33 лв., тъй като никой не са станали причина и не е дал повод за
завеждане на изпълнителното производство. Молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че всеки от двамата
ищци не му дължи сумата от 1666.65 лв., представляваща ½ от 3333.30 лв.,
за която е издаден изпълнителен лист от 08.11.2016 г. по гр. д. No 521/2008 г.
на Софийски окръжен съд, поради
погасяването й по давност, сумата от 245.00 лв. за разноски по
изпълнителното дело, както и сумата от 153.33 лв. по чл. 53 от Тарифата за ДТ
по ГПК, и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело No **************
по описа на ДСИ при РС- Ботевград. Претендират заплащане на направените по
делото разноски.
Ответникът- В.М.Г. в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
вземането не е погасено по давност. Сочи, че решението на РС- Ботевград по гр.
д. No 535/2004 г. е влязло в законна сила на 19.05.2010 г. с Определение No 421
от 19.05.2010 г. на ВКС. На 01.10.2012 г. е подал молба за издаване на
изпълнителен лист по гр. д. No 535/2004 г. на РС- Ботевград. Излага, че
издаването на изпълнителен лист за присъдените му се суми не му е отказан, но
по независимо от него причини, касаещи фактически грешки в решението на
Софийски окръжен съд, му е издаден едва на 08.11.2016 г. Поддържа, че до
момента на издаване на изпълнителния лист от страна на съда не е имал никаква
възможност да извършва каквито и да било действия по защита на своите права.
Счита, че за периода от влизането в сила на решението на РС- Ботевград на
19.05.2010 г. до издаването на изпълнителен лист от съда на 08.11.2016 г.
давност не тече, като същата е спряна, тъй като е продължила висящността на
съдебния процес относно вземането му на основание чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Твърди, че погасителната давност спира да тече по време на съдебния процес
по установяване на вземането, тъй като до момента на издаване на изпълнителния
лист не е можел да реализира правата си в рамките на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането му. Сочи, че само подаването на молба за
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение, но процесното вземане по отношение
на ищците не е на несъдебно изпълнително основание, а се основава на съдебно
призната претенция. Заявява, че поради това с подаване на молбата му на
01.10.2012 г. за издаване на изпълнителен лист е прекъсната давността. Претендира
разноски
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
По делото безспорни между страните са обстоятелствата,
че решението на РС- Ботевград по гр. д. No 535/2004 г., въз основа на което е
издаден изпълнителният лист, по който е образувано изпълнително дело No **************
по описа на ДСИ при РС- Ботевград, вземането по които е предмет на оспорване в
настоящото производство, е влязло в законна сила на 19.05.2010 г.
Видно и от приложеното гр. д
No 535/2004 г. по описа на РС- Ботевград,
с Решение No 76 от 27.12.2006 г. по гр. д. No 535/2004 г. на РС- Ботевград е намален размерът на
направеното дарение от наследодателката П.Н.В.на сина й Н.М.Г. на собствен на
дарителката недвижим имот до размер на запазената част на законните й
наследници В.М.Г. и М.М.Я.с 3805.32 лв. общо или за всеки от тях с по 1902.66
лв. от стойността на наследствената маса към датата на откриване на наследството
в размер на 8562.00 лв., като е прекратено производството по делото по иска за
делба на наследствения недвижим имот. С Определение No 287 от 11.07.2007 г. по гр. д. No 464/2007 г. по описа на Софийски окръжен съд е
отменено решението от 27.12.2006 г. по гр. д. No 535/2004 г. на БРС в частта му /имаща характер на
определение/, с която е прекратено производството по иска за делба, и делото е
върната на Ботевградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по делото тази му част. С Решение No 105 от
19.12.2007 г. по гр. д. No 535/2004 г.
на РС- Ботевград е отхвърлен искът, предявен от В.М.Г. и М.М.Я.против П.М.Г. и М.Н.Г.
/наследници и правоприемници на Н.М.Г./ за делба на недвижимия имот, находящ се
в с. В., обл. Софийска. С Решение No 616 от
13.10.2008 г. по гр. д. No 521/2008 г.
на Софийски окръжен съд е отменено решение от 19.12.2007 г. на БРС по гр. д. No 105/207 г. по описа на същия съд и вместо него е
постановено друго, с което е намалено на основание чл. 30 от ЗН дарение,
извършено от наследодателя П.Н.В.в полза на Н.М.Г. в размер на 1500.00 лв. със
сумата от 6666.6 лв., възстановена е запазената част на В.М.Г. и М.М.Я.от
наследството на П.Н.В.в размер на 6666.6 лв., за всеки от тях съответно по
3333.3 лв., и П.М.Г. и М.Н.Г. са осъдени да заплатят на В.М.Г. и М.М.Я.сумата
от 6666.6 лв., респективно на всеки по 3333.3 лв., която биха получили от
дарението, извършено от П.Н.В.в ползва на Н.М.Г. – техен наследодател, починал
на 23.07.2005 г., и представляваща стойността на тяхната запазена част. Със
същото решение е оставено в сила решението на БРС, с което е отхвърлен искът за
делба на недвижимия имот. С Определение No 4121 от 19.05.2010 г. по гр. д. No 1881/2009 г. по описа на Върховен касационен съд не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение No 616 от 13.10.2008 г. по гр. д. No 521/2008 г. на Софийски окръжен съд.
С Решение No 321 от 21.06.2016 г. по гр. д. No 521/2008 г. на Софийски окръжен съд е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 13.10.2008 г. по в. гр. д. No 521/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд, като е
постановено вместо “Отменя решение от 19.12.2007 г.
на Ботевградски районен съд по гр. д. No 105/2007
г.”, да се чете: “Отменя решение от 19.12.2007 г. на Ботевградски
районен съд по гр. д. No 535/2004 г.”
С молба вх. No 8588/02.22.102 г. по гр. д. No 535/2004 г. В.М.Г. е поискал да му бъде издаден
изпълнителен лист по това дело, което е отменено с решение No 66 от 13.10.2008 г. по гр. д. No 521/2008 г. на Софийски окръжен съд.
Видно от направеното върху решение No 616 от 13.10.2008 г. по гр. д. No 521/2008 г. на Софийски окръжен съд отбелязване, в
полза на В.М.Г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 3333.3 лв. на 08.11.2016
г.
Видно от заверено копие на изпълнително
дело No ************** по описа на СИС при РС- Ботевград, с молба вх. No
43/11.01.2018 г. до Държавен съдебен изпълнител при РС- Ботевград, В.М.Г. е
поискал принудително изпълнение срещу П.М.Г. и М.Н.Г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр. д. No 535/2004 г.
по описа на РС- Ботевград и гр. д. No
521/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд, по силата на който последните са
осъдени да му заплатят сумата от 3333.3 лв., като с разпореждане от 11.01.2018
г. на ДСИ при РС- Ботевград е образувано изпълнително дело за вземането. С
покани за доброволно изпълнение от 17.01.2018 г. по изп. дело No **************
длъжниците по същото П.М.Г. и М.Н.Г. са поканени в двуседмичен срок от връчване
на поканите да изпълнят доброволно задължението си, възлизащо за всеки от тях
на 1666.65 лв. неолихвяема сума, и 245.00 лв. разноски по изп. д., както и
таксата по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на БРС в размер на 153.33
лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 439
от ГПК за установяване недължимост от всеки
от ищците на ответника на сумите от по 1666.65 лв., представляваща ½ от
3333.30 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 08.11.2016 г. по гр. д. No
535/2004 г. по описа на Районен съд- Ботевград, гр. д. No 521/2008 г. по описа
на Софийски окръжен съд, сумата от 245.00 лв. за разноски по изпълнителното
дело, както и сумата от 153.33 лв. по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК, и които
са предмет на принудително изпълнение. Исковете са допустими, като е налице
правен интерес от предявяването им, тъй като чрез същите ищците, като длъжници
в изпълнително производство, оспорват изпълнението на посочените задължения,
позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно
изискването на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а именно погасяване на вземанията по
давност. Съдът намира така предявените искове за основателни.
По делото е
безспорно между страните, че вземанията на ответника към ищците по настоящото
дело са му присъдени със съдебно решение No 616 от 13.10.2008 г. по гр. д. No 521/2008 г. по описа на
Софийски окръжен съд, с което е отменено частично решението на РС- Ботевград по
гр. д. No 535/2004 г., като решението е влязло в сила
на 19.05.2010 г., когато е постановен
окончателният съдебен акт в производството -
Определение No 4121 от 19.05.2010 г. по гр. д. No 1881/2009 г. по описа на Върховен касационен съд.
След влизане в сила на решението, с решение от 21.06.2016 г. по гр. д. No 521/2008 г. на Софийски окръжен съд е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 13.10.2008 г. по в. гр.
д. No 521/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд относно
посочения в диспозитива му номер и година на решението на РС- Ботевград.
Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата
давност е винаги пет години. Съдебното решение за вземанията на ответника е
влязло в сила на 19.05.2010 г., като започналата да тече от този момент
петгодишна погасителна давност е изтекла на 19.05.2015 г. Изпълнителният лист
за вземанията е издаден на 08.11.2016 г., а изпълнителното производство е
образувано на 11.01.2018 г., към който момент - 11.01.2018 г., вземанията са били
вече погасени по давност. Поради това ищците не дължат заплащане на сумите по
изпълнителния лист, тъй като вземанията са погасени по давност.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че за периода от влизането в сила на
решението на РС- Ботевград на 19.05.2010 г. до издаването на изпълнителен лист
от съда на 08.11.2016 г. по подадена от него молба за това на 01.10.2012 г.
давност не тече, като същата е спряна, тъй като е продължила висящността на
съдебния процес относно вземането му на основание чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, доколкото до момента на издаване на изпълнителния лист от страна на съда
не е имал никаква възможност да извършва каквито и да било действия по защита
на своите права. Давността по чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, както беше посочено по-горе, започва тече от датата на влизане в
сила на решението, с което е присъдено вземането, като това е моментът на
установяване на вземането със съдебно решение. С влизане в сила на решението
приключва висящността на съдебният процес относно вземането, поради което след
този момент чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД не намира приложение, а давността започва да тече. Предвид това
възражението на ответника за спиране на давността в периода от влизане в сила
на съдебното решение до датата на издаване на изпълнителния лист е
неоснователно. Действително, ответникът, като кредитор, не е можел да
реализира правата си по съдебно установеното вземане до издаване на
изпълнителния лист, но неблагоприятните последици от последното не може да се възложат
в тежест и на длъжниците, които да бъдат принудени да търпят притезанието на
кредитора за по-дълъг от законоустановения давностен срок.
Същевременно, безпротиворечиво съдебната практика приема, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист,
разпореждането на съда, с което се уважава искането за издаване на изпълнителен
лист и издаването на изпълнителен лист по молба на кредитора не представляват
предприемане на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. “в” от ЗЗД. С ТР No 2/2015 г. по т. д. No 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 14 от ТР е разрешен по
задължителен за съдилищата начин единствено спорният до тогава въпрос дали
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание представлява предприемане на действие по принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. “в” от ЗЗД (като е даден отрицателен отговор), тъй като
по отношение на молбата за издаване на изпълнителен лист на съдебно
изпълнително основание не е имало противоречива практика, а именно, че същата
не представлява такова действие.
Предвид всичко изложено
съдът намира, че предявените отрицателни
установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и направеното от
ищците искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да им
заплати направените от тях разноски по делото в размер на 733.34 лв., от които 233.34 лв. за държавна такса и 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от П.М.Г., с ЕГН ********** ***, срещу В.М.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във
вр. чл. 439 от ГПК, че П.М.Г. не дължи на В.М.Г. сумата от 1666.65 лв.,
представляваща ½ от 3333.30 лв., за която е издаден изпълнителен лист от
08.11.2016 г. по гр. д. No 535/2004 г. по описа на Районен съд- Ботевград, гр. д. No 521/2008 г. по описа на Софийски
окръжен съд, сумата от 245.00 лв. за разноски по изпълнителното дело, както и
сумата от 153.33 лв. по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК, и които са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело No ************** по описа на ДСИ
при РС- Ботевград, поради погасяването по давност на вземанията.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от М.Н.Г., с ЕГН **********,***, срещу В.М.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във
вр. чл. 439 от ГПК, че М.Н.Г. не дължи на В.М.Г. сумата от 1666.65 лв.,
представляваща ½ от 3333.30 лв., за която е издаден изпълнителен лист от
08.11.2016 г. по гр. д. No 535/2004 г. по описа на Районен съд- Ботевград, гр. д. No 521/2008 г. по описа на Софийски
окръжен съд, сумата от 245.00 лв. за разноски по изпълнителното дело, както и
сумата от 153.33 лв. по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК, и които са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело No ************** по описа на ДСИ
при РС- Ботевград, поради погасяването по давност на вземанията.
ОСЪЖДА В.М.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на П.М.Г., с ЕГН **********
и М.Н.Г., с ЕГН **********,***, сумата
от 733.34 лв. /седемстотин тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ за
направените по настоящото дело разноски.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :