Присъда по дело №2795/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 85/15.04.2022г. по НЧХД № 2795/2021г. по
описа на ПРС – ХХІІІн.с.

С тъжба от 20.04.2021г. Л. И. В. от гр. ... е повдигнал обвинение срещу З. К.
С. ЕГН ********** от гр. ... за това, че на 28.02.2021г. гр. П. му е причинил
лека телесна повреда:разкъсно-контузна рана, контузия и кръвонасядане на
горната устна, кръвонасядане на носа, представляващи разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК – престъпление по
чл. 130, ал.1 от НК.

Частният тъжител лично и чрез повереника си – адвокат Д., поддържа
повдигнатото обвинение. Изразява становище, че в производството пред съда
са установени твърденията, изложени в тъжбата и поради това прави
заключение, че е извършено престъпление от частен характер и се предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание във вид и размер, който съдът
намери за справедливо, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.

Подсъдимият З. К. С. не се признава за виновен и не дава обяснения по
делото. Защитникът на подсъдимия – адвокат Д., счита, че следва
повдигнатото обвинение да бъде преквалифицирано.
На основание чл.84 от НПК са приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове, предявени срещу подс. С. от частния
тъжител В. за сумата от 100 лева, като обезщетение за причинените на
последния имуществени вреди от престъплението, вменено във вина на
подсъдимия, както и такъв за сумата от 3 000лева за репариране причинените
на тъжителя неимуществени вреди от същото деяние. Претендира се и
заплащане на законната лихва върху двете суми от датата на деянието –
28.02.2021г. до окончателното им изплащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият З. К. С. е роден на ...г. в гр. ..., живущ в същия град, ...,
български гражданин, женен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********.
Частният тъжител бил собственик на жилище, находящо се в гр. П., ул.
„...“ № ..., ет.... ап..... Около три години преди подаване на настоящата тъжба
1

В. предоставил жилището за живеене на дъщеря си, съпругът й и малолетното
им дете, за да го ползват като семейно жилище
На 27.02.2021г. подсъдимият З. К. С. - съпруг на дъщерята на
тъжителя, извършил акт на домашно насилие над нея и малолетната им
дъщеря - Г.З. С.а, ЕГН ********** – нанесъл им побой. Принудени от
агресията на подсъдимия, двете избягали от жилището и се прибрали в гр. ...,
където тъжителят и съпругата му живеят - гр...., ул. „....“ №...
На 28.02.2021г. около 16 часа, В., съпругата и внучката му отишли до
апартамента в гр.П., за да вземат учебници и вещи, необходими на детето,
тъй като същата била ученичка. Заварили подсъдимия З.С. във видимо
нетрезво състояние, като на масата се виждала чаша с алкохол. Тъжителят го
помолил най-учтиво да напусне жилището, тъй като то не е негова
собственост и след като има агресивно поведение към дъщеря му и внучка
му, то повече той и съпругата му не желаят същия да го обитава. З.С. се
ядосал, започнал да крещи, че ще ги убие всички и нанесъл няколко удара с
юмрук в областта на лицето на тъжителя, около носа и устата.
Всички се уплашили и съпругата на В. - свидетелката Е. В.а, подала
сигнал на телефон 112, за да се предотвратят евентуални по-сериозни
наранявания върху тях.
На място пристигнали пристигнали двама полицейски служители, които
предупредили подсъдимия да напусне жилището, съставили Протокол за
предупреждение, който С. отказал да подпише и затова бил повикан съсед,
който удостоверил този отказ.
На 01.03.2021г. тъжителят и съпругата му посетили Университетската
болница „Св.Георги“-гр. П., откъдето извадили медицинско свидетелство за
нанесения побой.
Тъй като В. се чувствал зле и имал постоянни болки в областта на
челюстта, в областта на нанесения удар, на 02.03.2021г. посетил зъболекар,
който установил : синини в областта на горната устна и нос,както и
кръвонасядания по гингивата в областта на 21/12 зъб.
След случая била подадена и жалба с вх.№ 000-3660/05.03.2021г. във
Второ РУ на ОД на МВР- гр. П. и Жалба с вх.№ 2474/01.03.2021г. при
Районна Прокуратура гр. П..
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни относно уврежданията, причинени на частния тъжител. Видно
от заключението на същата на В. са били причинени разкъсно-контузна рана
на горната устна, контузия и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане
на носа, кръвонасядане на венеца на горната челюст в областта на първи ляв и
десен горен зъб, изкълчване /разклащане/ на първи ляв и десен горни зъби
втора степен. Според вещото лице така описаните травматични увреждания
са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да са причинени от удар с юмрук в областта на устата и
носа на пострадалия. Разкъсно-контузната рана на горната устна и
2

изкълчването /разклащане/ на първи ляв и десен горни зъби втора степен са
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Останалите увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето.
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели Е. Г. В.А, И. И. А., М. Р. Т., както писмените
доказателства по делото – съдебно-медицинско удостоверение, преписка на
Районна прокуратура-П., образувана по повод подадената от тъжителя жалба
за инкриминирания случай, Решение № 1307/26.07.2021г. по гр.д. №
4395/2021г. по описа на ПРС-ІІІгр.с., заключение на съдебно-медицинска
експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В.а, А. и Т. като
последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалия
доказателствен материал. Тук следва да се отбележи, че съдът отчита
обстоятелствата, че Е. В.а е съпруга на частният тъжител, както и че явно
също е във влошени отношения с подсъдимият С.. Въпреки горното съдът
намира, че показанията на свидетелката не следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност по делото, тъй като добре съответстват с
показанията на другите свидетели по делото и в частност – с тези на
свидетелите А. и Т., които следва да се определят като такива, за който няма
никакви данни да е в конфликт с подсъдимия, или в приятелски отношения с
частния тъжител или съпругата му. Още повече, че посочените двама
свидетели са станали очевидци на част от инкриминираните събития
единствено и само по повод изпълнение на служебните им задължения в
качеството им на полицейски служители. В този смисъл и двамата също
непротиворечиво сочат, че са видяли подсъдимия С. да е бил под
въздействието на алкохол. Освен това същите, макар да не са възприели
пряко следи то насилие върху тъжителя, потвърждават, че им е било заявено
такова обстоятелство както от В., така и от В.а, поради което и съставили
протокол за предупреждение на С., който той отказал да подпише. Съдът не
намира противоречие в показанията на Е. В.а и тези на свидетелите А. и Т.,
поради което изцяло възприема и кредитира всички тях.
Относно показанията на свидетелите съдът съобрази и заключението на
изготвената, не оспорена от страните и приета съдебно медицинска
експертиза, съгласно която на инкриминираната дата на тъжителят е било
причинено: разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия и
кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане на носа, кръвонасядане на
венеца на горната челюст в областта на първи ляв и десен горен зъб,
изкълчване /разклащане/ на първи ляв и десен горни зъби втора степен.
Според вещото лице така описаните травматични увреждания са причинени
по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
възможно да са причинени от удар с юмрук в областта на устата и носа на
пострадалия. Разкъсно-контузната рана на горната устна и изкълчването
3

/разклащане/ на първи ляв и десен горни зъби втора степен са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Останалите увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето.

В този смисъл неоснователно е възражението на защитата, че съгласно
заключението, установените видими травматични увреждания не отговарят на
правната квалифэикация на извършеното, дадена в тъжбата като деяние по
чл.130 ал.1 от НК, като същото следвало да се преквалифицира на
престъпление п о чл.130 ал.2 от НК. Действително вещото лице е посочило в
заключението, че причинените контузия и кръвонасядане на горната устна,
кръвонасядане на носа, кръвонасядане на венеца на горната челюст в областта
на първи ляв и десен горен зъб са причинил болка и страдание, без
разстройство на здравето, тоест следва да се квалифицират като телесни
увреждания по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Същевременно другите
посочени увреди представляват разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, тоест са телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, каквото
е и повдигнатото обвинение по делото. Следователно, с оглед трайно
установената съдебна практика, първите посочени увреждания се поглъщат
от тези по по-тежката правна квалификация по чл.130 ал.1 от НК, поради
което и не се налага изменение на обвинението или частично оправдаване на
подсъдимия за тях. Тоест макар безспорно да са установени нанесени на В. с
деянието разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129
от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, то и болка и страдание по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК, то едновременното наличие на последните две,
които се намират в отношение на поглъщане, задължава съда да приеме, че в
случая е причинена телесна поведа по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Ето
защо същото посочване в заключението, посочено от защитата, не налага
извод в смисъл противен на общото заключението на вещото лице, вече
посочено от съда.

С оглед на горната доказателствена съвкупност, съдът намира, че
подсъдимият З. К. С. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на
28.02.2021г. гр. П. му е причинил лека телесна повреда:разкъсно-контузна
рана, контузия и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане на носа,
представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и
чл. 129 от НК.
От субективна страна подсъдимият С. е осъществил деянието при
форма и вид на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването на тези последици. Извод за последното се
прави от установената фактическа обстановка и в частност – действията на
4

подсъдимия от които е видно, че същия пряко е целял да засегне обекта на
престъплението.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
страна на подсъдимия З. К. С. инкриминирано деяние – престъпление по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, както и с оглед на целите по чл.36 от НК,
обстоятелствата по чл.54 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието
на дееца, съдът счита, че в конкретния казус на същия следва да бъде
определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според
настоящия състав именно с това наказание ще бъдат постигнати целите на
горепосочената норма. При определяне конкретния размер на наложеното
наказание “лишаване от свобода” съдът взема предвид всички обстоятелства
по делото, а именно балансът на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Като такива от първата група се отчитат чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст. Като отегчаващо отговорността
обстоятелства се явява безпричинната агресия, проявена от подсъдимия. Ето
защо при така очертаните обстоятелство при извършване на престъплението
от страна на З. К. С. настоящият състав намира, че най-подходящо е на същия
да се определи и наложи наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед размера на определеното наказание и чистото съдебно минало
на подсъдимия по време на извършване на деянието, за поправянето и
превъзпитанието му, настоящият състав е на становище, че така наложеното
наказание шест месеца „лишаване от свобода“ НЕ Е необходимо да бъде
изтърпяно от същия реално. От една страна наказанието по вид и размер
съответства на изискванията на чл.66 от НК, подсъдимият не е осъждан, като
съдът намира, че е налице и третата предпоставка за отлагане на наказанието.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на
подсъдимото лице и именно на тази плоскост - личността на подсъдимия и
прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание, като в конкретния случай
съдът преценява, че с условното осъждане тази цел може да бъде постигната.
Освен това за този извод се отчитат и данните за семейното положение на
подсъдимия, което отново обосновава извод за положително осъществяване
на поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В
допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с
приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл.
66, ал. 1 от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от
наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на въпроса
за ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото,
изразяват негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради
това са предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху
останалите членове на обществото. Поради това, тежестта на извършените
престъпления и тяхната морална укоримост не могат да бъдат подминати при
решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия
5

Красимиров, с оглед и на осъществяване на целите на генералната превенция.
Същевременно предвид горепосочените смекчаващи отговорността му
обстоятелства, на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия З. К. С. наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА следва да бъде ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила. Според
състава постановяването на реално изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода” не би допринесло за реализиране целите на
индивидуалната и генералната превенции, които биха се достигнали и без
откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия се предостави реална
възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и
член на обществото.
По гражданските искове :
Що се касае до предявения от пострадалия В. граждански иск за сумата
от 100 лева против подсъдимия С., представляващи обезщетение за
причинените на първия имуществени вреди, настоящата инстанция намира, че
същият се явява доказан по основание. В тази връзка подсъдимият С. беше
признат за виновен в извършено престъпление против личността именно на
частния тъжител, касаещо засягане на телесната му неприкосновеност. На
следващо място така заявената имуществена претенция касае компенсиране
на разходите, направени от тъжителя за освидетелстването му от съдебен
лекар с цел установяване причинените телесни увреждания на В.. Видно от
приложените към тъжбата фактура и касова бележка за целта частният
тъжител е заплатил сумата от 50лева. По отношение размера, в който
претенцията следва да бъде уважена, то на първо място следва да се отчете
характер на претенцията-репариране на причинените на гражданския ищец
имуществени вреди. С оглед характера на противоправното посегателство,
както и отчитайки факта на изготвеното и прието по делото заключение на
съдебно-медицинската експертиза, установяваща причинените увреждания на
тъжителя въз основа именно на приложеното и издадено от съдебен лекар
съдебно-медицинско удостоверение. Предвид всичко изложено и настоящият
състав намира, че в конкретния случай справедливият размер за репариране
на причинените гражданския ищец имуществени вреди от престъплението по
чл. 130 ал.1 от НК, реализирано от подсъдимия, се явява сумата от 50 лева.
Поради това и подсъдимият З. К. С., следва да бъде ОСЪДЕН да заплати на
Л. И. В. сумата от 50лева, като обезщетение за причинените на последния
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
деянието – 28.02.2021г. до окончателното й изплащане. В останалата му част,
до пълния предявен размер от 100лева, така посоченият граждански иск
следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕДОКАЗАН.
Относно предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск
за обезщетяване причинените на първия неимуществени вреди настоящата
инстанция намира, че същият се явява доказан по основание. В тази връзка
подсъдимият С. беше признат за виновен в извършено престъпление против
6

горепосочения пострадал. По отношение размера, в който същият следва да
бъде уважен, то на първо място следва да се отчете характер на претенцията-
репариране на причинените на гражданския ищец болки и страдания от
физическо естество. С оглед характера на противоправното посегателство –
престъпление против физическата неприкосновеност, както и отчитайки
факта на необходимия период на възстановяване от същото, то се налага
извода, че пострадалият е преживял не малки по характер и продължителност
страдания във връзка с действията на подсъдимия по накърняване
физическата му цялост, като на В. са причинени редица увреди - разкъсно-
контузна рана на горната устна, контузия и кръвонасядане на горната устна,
кръвонасядане на носа, кръвонасядане на венеца на горната челюст в областта
на първи ляв и десен горен зъб, изкълчване /разклащане/ на първи ляв и десен
горни зъби втора степен. Според вещото лице обичайният период на
възстановяване относно кръвонасяданията е 10-15 дни, а по отношение на
останалите увреждания – 25-30дни. Предвид всичко изложено и настоящият
състав намира, че в конкретния случай справедливият размер за репариране
на преживените от гражданския ищец и частен тъжител Л.В. болки и
страдания от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, реализирано от
подсъдимия, се явява сумата от 1 500лв. Поради това и подсъдимият З. К. С.
следва да бъде ОСЪДЕН да заплати на Л. И. В. сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на деянието – 28.02.2021г. до окончателното
й изплащане. В останалата му част предявеният от пострадалия против
подсъдимия граждански иск, за разликата над горепосоченото сума до пълния
му претендиран размер от 3 000лв., следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като
НЕДОКАЗАН.
С оглед признаването на подсъдимия З. К. С.за виновен по
повдигнатото му обвинение и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, същият
следва да бъде ОСЪДЕН, да заплати по сметка на ПРС сумата от 60лв.,
представляваща 4% държавна такса върху уважените размери на
гражданските искове.
Също така, на основание чл. 189, ал.3 от НПК подс. З. К. С. следва да
бъде ОСЪДЕН да заплати направените разноски по делото от страна на
частния тъжител в размер на общо 614.40лева включваща държавна такса за
завеждане на дело от частен характер, депозит за изготвена съдебно-
медицинска експертиза и адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7

Номер на акта:	85
Дата:	15 април 2022 г.
Съдия:	Теофана Божидарова Спасова

Дело:	20215330202795
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 април 2021 г.

Присъда по дело №2795/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите