№ 18034
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110103942 по описа за 2025 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.124
ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Столична община, в
която се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ общинска
мера – част от УПИ ХVІІІ, отреден за озеленяване, кв. 46, в **********, с площ от
6 659 кв.м., а по скица № 15-170426/24.04.2015 г. на ИД на АГКК е собственик на
поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес: **********, с площ от 5 507 кв.м., територия:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: „друг вид озеленени площи“. Твърди се, че
имотът бил актуван с Акт за публична общинска собственост № 84/26.06.2013 г., който
е съставен на основание АДС № 5085/1966 г., АОС № 500/23.02.2004 г. и нов АОС №
21/29.04.2009 г. за публична общинска собственост, като към момента на завеждане на
иска имотът е предоставен за управление на кмета на СО и се управлява от същия.
Поддържа се още, че в разрез с нормата на чл.7 ал.4 ЗОС, според която собствеността
върху имоти публична собственост не подлежи на възстановяване, ОСЗГ „Овча купел“
е възстановила правото на собственост на наследниците на А.Г.Р. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на недвижим имот, представляващ нива от 5.507
кв.м., находяща се в землището на ********** новообразуван имот 9050 от
кадастрален район 701 по плана на новообразуваните имоти на **********. Поддържа
още, че този акт бил нищожен като противоречащ на посочената материалноправна
норма. Въпреки това, въз основа на него ответниците се снабдили с констативен
1
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 112, том II, рег.№ 3647 по н.д.№
2461/2012 г. по описа на нотариус С.Т. с район на действие СРС. Сочи се, че в пълния
списък на кадастралните единици на кв.********** към комбиниран помощен план на
същия квартал под № 9050 бил записан – двор на наследници на С.Н. П., частна
собственост, с площ 5000 кв.м., възстановен с решение на ПК от 12.11.1998 г. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си
интерес от предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответниците, че Столична Община е собственик на
поземлен имот с идентификатор ********** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК.
С решение № 10008/26.01.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 1065/2020 г. по описа
на САС състав на съда е приел, че основанието, на което ищецът претендира, че
процесният недвижим имот е общинска собственост е придобИ.ето му със средства и
доброволен труд на населението.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор единствено от
ответника Е.Н. К. /починала в хода на процеса и заместена по реда на чл.227 от
наследника си М. Д. Т./, в който се изразява становище за недопустимост, а по
същество за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че спорът бил разрешен със
сила на пресъдено нещо, тъй като с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№
49665/2012 г. по описа на СРС, 43-ти състав, била прогласена нищожността на
решение № 01642-3/13.09.2012 г., с което е отменено решение № 01642-2/18.07.2011 г.
Поддържа становище, че процесния имот принадлежи на ответниците, а представения
АОС № 84 от 26.06.2013 г. е съставен при липса на каквото и да е правно основание.
Ответниците М. Н. К., Е. И. В., Ж. И. К., В. П. Ц. /починала в хода на процеса и
заместена по реда на чл.227 ГПК от наследника си Б. И. Ц./, Б. И. Ц., М. Ж. Г., И. Ж.
К., Т. И. А., В. К. Ж. и П. Д. Ш., не са подали отговор в срока по чл.131 ГПК и не са
изразили становище.
По отношение на ответниците Ц. Б. Ц. и К. Й. П. производството е прекратено с
влязло в сила определение от 22.02.2017 г. по гр.д.№14554/2015 г. по описа на СГС.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен препис от Акт № 5085 за държавна собственост на
недвижим имот, съставен на 26.11.1966 г., в който е посочено, че имотът представлява
бивша общинска мера на ********** от около 87,000 кв.м., с одобрена регулация,
находящ се от двете страни на шосето **********, при граници подробно посочени в
акта. Като основание за одържавяване на имота е посочено - „стар общински имот
издирен въз основа на заповед № 1033/16.09.1966 на ИК на СГНС“.
По делото е приложен и препис от Акт за публична общинска собственост № 84
2
от 26.06.2013 г. на процесния недвижим имот, с посочено основание чл. 3, ал.2, т.3
ЗОС, вр. чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ и чл.59 ЗОС, описан като УПИ XVIII /Урегулиран поземлен
имот, отреден за озеленяване/ с площ от 6,659 кв.м. в **********, а по скица от
03.01.2013 г. – ПИ с идентификатор ********** с площ от 5507 кв.м., с начин на
трайно ползване – за друг вид озеленяване площи. В акта са посочени предходно
съставяните по отношение на имота АДС 5085/1966 г., АОС 599/23.02.2004 г. и АОС
21/29.04.2009 г., които също са представени по делото.
По делото е представен препис от решение № 01642А-2/18.07.2011 г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на град **********, издадено от ОСЗ – Овча купел,
от което се установява, че на наследниците на А.Г.Р. е признато и възстановено право
на собственост върху нива от 5.507 дка, находяща се в землището на гр.**********,
местност „**********“, новообразуван имот 9050 от кадастрален район 701 по плана
на новообразуваните имоти на кв. **********, район **********.
От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че
ответниците в производството са наследници на посоченото в решението на ОСЗ Овча
Купел лице А.Г.Р..
Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 112, том II, рег.№ 3647 по н.д.№ 2461/2012 г. по описа на нотариус С.Т. с район
на действие СРС е, че въз основа на гореописаното и влязло в сила решение на ОСЗ
Овча Купел, ответниците са признати за собственици на процесния недвижим имот
при права посочени за всеки от тях в нотариалния акт.
По делото са приложени актуални към датата на подаване на исковата молба в
скица и данъчна оценка на процесния недвижим имот.
При първоначалното разглеждане на делото пред СГС е изслушано и прието
заключение на техническа експертиза изготвено от инж.Б. Х., в което след извършване
на необходимите проверки и оглед на имота, вещото лице е описало имота по
кадастрална карта, действащия регулационен план на гр.********** и решение №
01642А-2/18.07.2011 г. на ОСЗ Овча Купел. Видно от заключението е, че имотът по КК
и по действащия регулационен план е идентичен, докато възстановения с решението
на ОСЗ «не е в наличие идентичност между двата имота».
В проведеното пред САС въззивно производство и изслушано и прието
заключение на техническа експертиза изготвено от инж.С.Б., в което вещото лице е
проследило измененията в процесния имот през годините и е съставило комбинирана
скица.
При повторно разглеждане на делото от друг състав на СГС по делото е
изслушано и прието допълнително заключение на СТЕ, изготвено от инж.Б., съгласно
което имот с идентификатор № ********** по КККР на гр.********** е идентичен по
площ и граници с имот № 7019050, възстановен с решение № 01642А-2/18.07.2011 г.
3
на ОСЗ Овча Купел, но не съответства на словесното описание на имота по
решението.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Д.С.,
който разказва, че е роден през 1951 г. в гр.**********, където е учил и живял.
Познава квартал **********, който в момента е част от гр.**********, но разказва, че
преди е бил отделен от селото. Между Б. и ********** се намирала известна
общинска мера – **********ската. Там не било застроено и ги водели от училище да
рисуват и играят. Разказва още, че тази мера е образувана катов секи е дал по 500 кв.м.
от собствения си имот, училищна мера, за да може сеното, което ще се коси там, да
подпомага учителя, който ще учи децата им. После било прехвърлено на читалището.
Всеки е имал достъп до имота, не е бил ограден
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по
т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС относно доказателственото значение на
констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК актът за държавна или
общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само
за отразените в него факти, а за собствеността на общината /държавата/ следва да му
се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за
държавна /общинска/ собственост, до доказване на противното. Общината не носи
тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за частна общинска
собственост, но само в случаите, когато в акта е посочено конкретно уредено в закона
фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е
придобита от държавата или общината /акт за отчуждаване, респ. придобИ.е на права/.
Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за
актуването /какъвто именно е процесният случай/, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост, тъй като собствеността не се придобива
изобщо, а само по конкретен, определен в закона начин /чл. 77 ЗС/, и следователно
актовете, които по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на
собствеността, формират това си действие само по отношение на посочения в тях
способ за придобИ.е на правото от лицата, в чиято полза са издадени /в този смисъл са
и решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ІІ г. о.; определение № 541
от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2402/2019 г., I г. о., ВКС/. Само по изключение,
когато по силата на нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат притежавани
само от общината, респ. от държавата като публични субекти, е достатъчно в акта за
общинска или държавна собственост да се посочи съответната разпоредба, тъй като
същата удостоверява наличието на годно основание за придобИ.е на правото на
собственост от общината или държавата /решение № 134 от 22.05.2013 г. по гр. д. №
4
51/13 г. на ІІ г. о. на ВКС/. Подобна хипотеза обаче в настоящия случай не е налице.
Поради това в доказателствена тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно
доказване правото си на собственост върху процесния недвижим имот.
Настоящият съд намира, че в хода на производството ищецът не проведе пълно
и главно доказване на основанието, на което твърди да е придобил правото на
собственост.
Видно от уточнителната молба с вх.№ 71672/27.07.2020 г., приложена по в.гр.д.
№ 1065/2020 г. по описа на САС, въз основа на която състав на въззивния съд е приел,
че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск е, че ищецът само
цитира основанията, на които е издаден всеки един от трите АОС.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.2, ал.1, т.5 ЗОС в редакцията й
от 1996 г. /тъй като АОС №599 е издаден на 23.02.2004 г., т.е. преди изменението на
посочената норма с ДВ, бр. 101 от 2004 г./ гласи, че „Общинска собственост са и
недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да
бъде установен“.
Посоченото в останалите два АОС – от 2009 г. и от 2013 г. правно основание е
чл.3, ал.2, т.3 ЗОС, а именно: „Публична общинска собственост са други имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския
съвет“.
В хода на производството не бе доказано и твърдението на ищеца, че се касае и
за имущество придобито със средства на общината, изградени с доброволен труд и
парични средства на населението. В тази насока са събрани единствено гласни
доказателства - показанията на св.С.С., но същите не установяват горепосочената
хипотеза, а и не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства. Видно от заключението на СТЕ изготвено от инж.Б. в хода
на въззивното производство пред САС е, че общинската мера, предмет на АДС №
5085/1996 г. е от две части, които имат различен градоустройствен характер. Частта,
разположена източно от шосето **********, попада в регулацията на селото, а
разположената западно част, попада извън обхвата на регулацията.
Следва да се има предвид, че посочването на общо нормативно основание за
трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска
собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо
основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да
стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС.
При липса на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил придобит
от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден
в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в
състояние да легитимира Столична община като собственик на процесния имот.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че предявените субективно
съединени искове следва да бъдат отхвърлени.
5
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. По делото обаче не са представени доказателства за реално направените
такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Столична община, с адрес: гр.София,
ул.“Московска“ № 33 искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за
установено по отношение на ответниците Е.Н. К., починала в хода на процеса и
заместена по реда на чл.227 от наследника си М. Д. Т., ЕГН **********, М. Н. К., ЕГН
**********, Е. И. В., ЕГН **********, Ж. И. К., ЕГН **********, В. П. Ц., починала в
хода на процеса и заместена по реда на чл.227 ГПК от наследника си Б. И. Ц., ЕГН
**********, Б. И. Ц., ЕГН **********, М. Ж. Г., ЕГН **********, И. Ж. К., ЕГН
**********, Т. И. А., ЕГН **********, В. К. Ж., ЕГН ********** и П. Д. Ш., ЕГН
**********, че Столична община е собственик на поземлен имот с идентификатор №
********** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК,
с адрес: гр.**********, кв. „**********“, **********“, с площ от 5 507 кв.м.,
територия: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „друг вид озеленени площи“.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6