РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Берковица, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100491 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ** АД, с която е предявило против Л. Г.
П. обективно кумулативно съединени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.
1 ГПК с правна квалификация - чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД -
установителни искове за вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 318/2024 г. по описа на РС – Берковица, а именно: общо за
сумата от 8 446,08 лева, от които главница в размер на 6 295,99 лева /от които
3 333,18 лева - изплатено застрахователно обезщетение на К В. Г по щета №
0000-1000-64-20-****; 25,00 лева — ликвидационни разходи по щета № 0000-
1000-64-20-****; 2 082,81 лева - изплатено застраховагелно обезщетение на Е.
Т Г по щета № 0000-1000-64-20-****; 20,00 лева — ликвидационни разходи по
щета № 0000-1000-64-20-***** и 835,00 лева — адвокатско вьзнаграждение
на адв. К Д/, както и лихва за забава в размер 2 150,09 лева за периода от
09.05.2021г. до 09.05.2024г.
Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ** АД твърди в
исковата си молба и уточнителна молба вх. № 2820/03.10.24 г., че на
25.11.2019г., около 07:40 часа, на бул. „Б", при разклона за гр. Е П, с посока на
1
движение от с. Г Б към с. Д Б водачът Л. Г. П. при управление на товарен
автомобил марка „*”, модел „*”, с рег № СВ **** МК след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма
и при наличие на пътен знак Б-2 не пропуска и реализира пътнотранспортно
произшествие с движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка „”,
модел „К”, с рег № СВ **** КР.
Твърди, че от транспортния инцидент са причинени неимуществени
вреди на К В. Г — водач на лек автомобил марка „", модел „”, с рег № СВ ****
КВ изразяващи се в контузия на шията с травматична шийна радикулопатия.
От транспортния инцидент са причинени неимуществени вреди и на Е
Т Г — пътник в лек автомобил марка „”, модел „”, с рег № СВ***** КВ
изразяващи се в контузия с охлузна рана на главата, контузия на шията,
повърхностна травма на гръдния кош в областга на гърба и контузия с
кръвонасядане на дясното рамо.
Поддържа, че към датата на застрахователното събитие виновния водач
е имал валидно сключена застраховка по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към ЗК „Лев Инс” АД, полица
№ BG/22/11900*******, със срок на валидност от 28.03.2019г. до 27.03.2020г.
Във връзка с предявените доброволни претенции от пострадалите лица
чрез адв. К* Д*ищецът е изплатил на К* В. Г*по щета № 0000-1000-64-20-
***** застрахователно обезщетение в размер на 3 333,18 лева, а на Е* Т* Г*
по щета № 0000-1000-64-20-**** застрахователно обезщетение в размер на 2
082,81 лева, както и 835 лева – адвокатско възнаграждение на адв. К* Д*, от
които 460,00 лева за представителство на К* В. Г*и 375,00 лева за
представителство на Е*Т*Г*.
Твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение за ищеца е
възникнало право на регрес срещу виновния водач — Л. Г. П. за сумата от 6
295,99 лева, от които 3 333,18 лева - изплатено застрахователно обезщетение
на К В. Г по щета № 0000-1000-64-20-***; 25,00 лева — ликвидационни
разходи по щета № 0000-1000-64-20-****; 2 082,81 лева - изплатено
застраховагелно обезщетение на Е* Т*Г*по щета № 0000-1000-64-20-****;
20,00 лева — ликвидационни разходи по щета № 0000-1000-64-20-**** и
835,00 лева — адвокатско вьзнаграждение на ад. К* Д*.
С регресна покана ищецът е отправил покана към длъжника да
2
възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но до момента няма
извършено плащане.
За претендираното от него вземане ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч. гр. д. № 318/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника за претендираните от ищеца суми.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от
ГПК и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 318/2024 г. на РС – Берковица, а именно:
сумата от 8 446,08 лева, от които главница в размер на 6 295,99 лева,
както и лихва за забава в размер 2 150,09 лева за периода от
09.05.2021г. до 09.05.2024г
Претендира и законната лихва вьрху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГГК до
окончагелншо заплащане.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна Л. Г. П. е подал отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок.
Оспорва иска по основание и размер.
Заявява, че на 08.06.2020 г. между страните било сключено
споразумение, с което е изпълнил своите задължения, като е изплатил изцяло
предявените регресни права на застрахователя, с което отношенията им са
уредени.
Оспорва следните факти:
- наличието на валиден застрахователен договор към датата на
инцидента и покриващ отговорността за претендираните вреди.
- че претендираните неимуществени и имуществени вреди са пряка
последица от реализираното ПТП, както и самите вреди, като възразява и
3
срещу размера на изплатеното обезщетение
- че има вина за настъпилото ПТП
- че увреденото лице е предявило исканията си извънсъдебно пред
застрахователя
- прави възражение за съпричиняване от страна да водача на лекия
автомобил
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ** АД носи
доказателствената тежест да докаже изложените в исковата молба факти:
по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ:
настъпване на застрахователното събитие,
заплащането на застрахователно обезщетение - че в качеството си на
застраховател по валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност” е платил обезщетение в претендирания размер за
причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на
увредените лица и
да установи елементите от фактическия състав на деликта –
противоправно поведение, увреждане, причинната връзка между тях
и вина на деликвента, размера на претърпените вреди, включително,
че ответникът в резултат на противоправно виновно нарушаване
правилата за движение е причинил процесното ПТП при управление
на МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното и не подлежи на доказване от ищеца.
по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавено
плащане на главницата - че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и размера на
обезщетението за забавено плащане на главницата за претендирания
период.
4
По делото е изискана и приложена административно наказателната
преписка образувана във връзка с настъпилото ПТП на 25.11.2019 г. /л. 117-
131/, от която се установява, че на 25.11.2019 г. около 07:40 часа, на бул. „**",
при разклона за гр. Е**, с посока на движение от с. Г** към с. Д**ответникът
Л. Г. П. /участник 1/, като водач на товарен автомобил марка „*”, модел „*”, с
рег № СВ **** МК след употреба на алкохол и при наличие на пътен знак Б-2
не пропуска и реализира пътнотранспортно произшествие с движещия се по
пътя с предимство лек автомобил марка „К*”, модел „К*”, с рег № СВ ****
КР с водач К* В. Г*, за което е съставен Протокол за ПТП 1772***/25.11.2019
г. /л. 121 по делото/.
Протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК /така Решение № 227 от 12.02.2014 г. на
ВКС по т.д. № 769/2012 г. на I т.о., Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по
т. д. № 423/2011 г., I т. о., Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. №
444/2010 г., I т. о./. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ, доколкото в случая същият е съставен след
посещение на място от съставилото го лице, което се потвърждава от
приложените докладни записки /л. 127-128/.
В допълнение следва да се посочи, че съставеният протокол за ПТП е
подписан от ответника като участник 1 без възражения, поради което се
ползва с материална доказателствена сила за отразените в него неизгодни
факти. Доколкото обективираните в протокола изявления са с неблагоприятно
за ответника съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за
установяване на фактите, тоест ако обстоятелствата са неизгодни /от тях
произтичат неблагоприятни в спора правни последици/ доказателствената
стойност е висока и имат характер на извънсъдебно признание на факт /така
Решение № 116 от 22.02.2024г. по гр.д. № 790/2023г. по описа на III гр.о. на
ВКС/.
За реализираното от ответника ПТП е издадено наказателно
постановление № 19-4332-02***/05.12.2019 г. /л. 117/ съставен въз основа на
АУАН № 63***/25.11.2019 г. /л. 118/, от които се потвърждава описаната в
констативния протокол фактическа обстановка – че ответника е реализирал
5
ПТП, като при наличие на пътен знак Б-2 не пропуска движещия се с
предимство автомобил, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП
норма от 0.5 промила на хиляда.
Относно концентрацията на алкохол съдът възприема посочената в
наказателното постановление стойност от 0.93 промила, тъй като същата се
потвърждава от протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта № ***/26.11.2019 г. /л. 123/.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, тоест
издаденото наказателно постановление и съставеният АУАН се ползват с
материална доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от
ответника, следва да се приемат за доказани посочените по-горе факти. Още
повече, че АУАН е подписан без възражения от ответника, а наказателното
постановление е влязло в сила.
По делото е изготвена АВТОТЕХНИЧЕСКА експертиза /л. 133-135/,
която не е оспорена от страните, като вещото лице К. е установил механизма
на ПТП-то, а именно, че при обсъждане данните по конкретното
произшествие причина за настъпване му е неспазването на пътен знак Б2 и
управление на МПС след употреба на алкохол от водача на товарен автомобил
марка „В*”, модел „*”, с рег № СВ**** МК.
Предвид което съдът приема за доказано, че причината за процесното
ПТП е поведението на водача на товарния автомобил марка „В*”, модел „*”, с
рег № СВ **** МК, а именно ответника - Л. Г. П..
На л. 119 по делото по приложената административно наказателна
преписка се намира декларация, в което ответника е декларирал, че - той е
виновен за настъпилото ПТП, - че е употребил алкохол и - че има сключена
застраховка „гражданска отговорност“. Така отразените в декларацията факти
представляват извънсъдебно признание, което се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като се отнася за неизгодни за него факти.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното и доколкото същата не беше опровергана от ответника, съдът я
намира за установена, още повече че същият сам е признал, че е виновен за
настъпилото ПТП в подписаната от него декларация, приложена на л. 119 по
6
делото.
Относно причинените вреди:
От приложената медицинска документация по заведените пред
застрахователя щети от пострадалите лица /л. 9-12, л. 22-24/ и изготвената
съдебно-медицинска експертиза от вещото лице П. Г. /л. 170-174/, неоспорена
от страните, се установи следното:
По делото не се спори, а и от събраните доказателства по приложената
административно наказателната преписка образувана във връзка с
настъпилото ПТП на 25.11.2019 г. /л. 117-131/ се доказа, че К* В. Г* е бил
водач на лекия автомобил в реализираното от ответника ПТП. От приложения
на л. 9 амбулаторен лист за преглед на лицето от 27.11.2019 г. е видно, че
същият е насочен към ЯМР на шиен отдел, който е извършен на 29.11.2019 г.
/резултати от ЯМР на л. 10/ въз основа, на който му е поставена диагноза
„постравматична дискова херния; травма на нервни коренчета в шиен отдел“
/медицинско направление от УМБАЛ Св. Анна от 02.12.2019 г. на л. 11-12/ и
му е препоръчано носенето на шийна яка за период от 3 месеца. Приложени са
доказателства за направени разходи за ядрено магнитен резонанс на стойност
290 лева /фактура л. 13/ и лекарства на стойност 43.18 лева /л. 14/.
Ответникът не оспорва, че Е*Т* Г*е била пътник в управлявания от
К*В. Г* лек автомобил, което се потвърждава и от докладната записка на 127
/л. 127/, в която е посочено, че Е* Т*Г* е била пътник в лекия автомобил и е
била прегледана на място от д-р * с линейка, което е видно и от приложения
фиш за спешна медицинска помощ на л. 22. Приложен е амбулаторен лист за
преглед от 27.11.2019 г. /л. 24/, като й е поставена диагноза „травма на
нервните коренчета на гръдната част на гръбначния стълб“ с придружаващо
заболяване „скрита рана по окосмената част на главата“ и при прегледа е
констатирано затруднено движение в дясна раменна става. Приложени са
доказателства за направени разходи за лекарства на стойност 53.81 лева
/фактура л. 25/ и медицински изделия – яка цервикална мека контурна
/фактура л. 26 и касов бон/.
Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице П. Г. /л. 170-174/ получените травматични увреждания от
двамата пострадали под формата на контузия в шийния отдел на гръбначен
стълб – за К В. Г и разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане – за Е. Т Г,
7
са им причинили разстройство на здравето неопасно за живота със срок за
оздравяване две-три седмици до месец, при липса на усложнения, за каквито
липсват данни. И двамата пострадали са изпитвали болкови усещания по
време на оздравителния процес, а Е. Т Г е изпитвала също болки и
затруднение в движенията в засегнатата става.
Според вещото лице описаните и при двамата пострадали увреждания е
възможно да са в резултат на автомобилен травматизъм, и е възможно да са
причинени в условията на описания инцидент – ПТП, при удар на лек
автомобил от друг, движещ се автомобил, за какъвто механизъм и съответната
давност се съобщава в съдебното производство, като може да се направи
извод, че описаните увреждания са в пряка и директна причинно-следствена
връзка с процесното ПТП и могат да се получат в резултат на описания
механизъм на получаване. Вещото лице сочи, че представените финансово-
счетоводни документи са във връзка със закупуване на медицински пособия,
медикаменти и провеждане на високо специализирано образно изследване
/ЯМР/, корелиращи с назначенията при медицинските прегледи, в съответната
давност и оплаквания на пострадалите от посочения инцидент.
Предвид което съдът намира за доказано, че описаните неимуществени
и имуществени вреди, които са претърпели двамата пострадали са в пряка
причинна връзка и са резултат от виновното противоправното поведение на
ответника Л. Г. П., с което е реализирал процесното ПТП.
Относно наличието на съпричиняване от страна на водача на
лекия автомобил:
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на другия водач - участник в ПТП, остана
недоказано, като не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на това
твърдение на ответника, а и по делото липсват данни водачът да е допринесъл
по какъвто и да е начин за ПТП-то.
Съпричиняване, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата
8
и виновно. Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на
вредата и не зависи от субективния елемент "вина". Приложението на
правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а НЕ хипотетичен и предполагаем, сочи, че
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава
възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни /в този
смисъл Решение №45/15.04.2009г. по т.д. №525/2008 г. на II ТО; Решение
№206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г., II ТО; Решение №58/29.04.2011 г. по
т.д. №623/2010 г. на II ТО/.
В случая такива конкретни обстоятелства нито се твърдят, нито се
доказват от ответника.
По делото липсват доказателства с поведението си водачът на другия
автомобил да е допринесъл по какъвто и да е начин за настъпването на
инцидента.
Поради което съдът намира, че възражението за съпричиняване е
изцяло недоказано.
Относно наличието на валиден застрахователен договор към
датата на инцидента:
Неоснователно се явява и възражението относно наличието на валиден
застрахователен договор към датата на инцидента.
От приложената на л. 4 от делото застрахователна полица №
BG/22/119000**** се потвърждава признанието на ответника в декларацията
на л. 119, че към датата на инцидента – 25.11.2019 г. за товарния автомобил
марка „В*”, модел „*”, с рег № СВ ****** МК е имало валиден сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ищеца ЛЕВ ИНС АД с период на застрахователно покритие 28.03.2019 г. до
27.03.2200 г.
По делото се установи, че във връзка с настъпилото застрахователно
събитие пострадалите лица са предявили извънсъдебно претенции към*** АД
9
за изплащане на обезщетения, по които са образувани следните преписки при
ищеца:
по щета № 0000-1000-64-20-***от К*В. Г*/водача на другия
автомобил/, предявена с молба, приложена на л. 5-7,
по щета № 0000-1000-64-20-*** от Е.* Т* Г* /пътник в другия
автомобил/, предявена с молба, приложена на л. 19-21.
Не се спори, а и от представените платежни нареждания на л. 45-47 се
потвърждава, че че по така заведените щети ищецът е изплатил на
пострадалите лица претендираните с исковата молба суми - на К* В. Г*по
щета № 0000-1000-64-20-**** застрахователно обезщетение в размер на 3
333,18 лева, а на Е.* Т* Г* по щета № 0000-1000-64-20-**** застрахователно
обезщетение в размер на 2 082,81 лева, както и 835 лева – адвокатско
възнаграждение на адв. К* Д*, от които 460,00 лева за представителство на К*
В. Г* и 375,00 лева за представителство на Е* Т* Г*а
Видно от приложените документи по заведената щета от К*В. Г* е
определено и изплатено обезщетение в общ размер на 3 333,18 лева, от които
3000 лева за неимуществени вреди и 333.18 лева за имуществени вреди, както
и адвокатско възнаграждение на адвокат в размер на 460 лева /докладна по
щета на л. 37, споразумение № ***/15.06.2020 г. на л. 39-40 и споразумение
№ ***/15.06.2020 г. на л. 41/.
По заведената от Е Т. е определено и изплатено обезщетение в общ
размер на 2 082,81 лева, от които 2000 лева за неимуществени вреди и 82.81
лева за имуществени вреди, както и адвокатско възнаграждение на адвокат в
размер на 375 лева /докладна по щета на л. 38, споразумение № */15.06.2020 г.
на л. 42-43 и споразумение № **/15.06.2020 г. на л. 44/.
Относно възражението на ответника, че на 08.06.2020 г. между
страните било сключено споразумение, с което е изпълнил своите
задължения, като е изплатил изцяло предявените регресни права на
застрахователя, с което отношенията им са уредени:
С представеното Споразумение от 08.06.2020 г. по личен регрес №
**/12.06 /приложено на л. 91, 181 по делото/, ищецът * АД и ответника Л. Г. П.
страните са се споразумели във връзка с предявени от застрахователя регресни
права, но във връзка с друга щета, а именно – заведена под № 0000-5060-19-
****.
10
Никъде в съдържанието на споразумението страните не са се
споразумявали и за последиците от процесните две щети, които са били
заведени от пострадалите и по които са изплатени претендираните от ищеца в
настоящото производство суми, а именно - щета № 0000-1000-64-20-****,
заведена от К*В. Г* и щета № 0000-1000-64-20-****от Е* Т* Г*.
Предвид което съдът намира, че така сключеното споразумение между
страните е неотносимо към заявените регресни права в настоящото
производство за изплатените от застрахователя суми по заведените щети от
пострадалите лица - щета № 0000-1000-64-20-*****, заведена от К* В. Г*
щета № 0000-1000-64-20-*** от Е.* Т* Г*.
Относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние.
Според задължителните указания в т.ІІ от Постановление № 4/1968 г.
на Пленума на ВС, обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
11
увреждане се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, като
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е
обусловено от множество конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне на размера на
обезщетението. В случаите на причинени телесни увреждания от значение за
размера на обезщетението са обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането, характера и тежестта на получените телесни увреждания,
продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и
цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на
пострадалия. В създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС
по приложението на чл.52 ЗЗД последователно е акцентирано върху
изискването при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
съдилищата да се придържат стриктно към дадените от Пленума на ВС
задължителни указания и върху необходимостта съдът да се произнася по
размера на обезщетението след задълбочено обсъждане и преценка на всички
установени по делото факти, които имат значение за постигане на целта,
заложена в разпоредбата на чл.52 ЗЗД - присъждане на справедливо по размер
обезщетение. Възприето е разрешението, че за да удовлетворява критериите за
справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението трябва да осигурява на
пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в резултат на
деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки, страдания,
неудобства, неприятни изживявания и т. н. /в този смисъл напр. Решение №
60092/08.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1072 по описа за 2020 г., Решение №
27/15.04.2015г. на ВКС по т. дело № 457 по описа за 2014г. и др./
В случая и на двамата пострадали е била причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота със
срок за оздравяване две-три седмици до месец, като липсват данни за
настъпили усложнения - контузия в шийния отдел на гръбначен стълб – на К
В. Г и разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане – на Е. ТГ. И двамата
пострадали са изпитвали болкови усещания по време на оздравителния
процес, а Е. Т Г е изпитвала също болки и затруднение в движенията в
засегнатата става. Няма данни пострадалите да са лекувани и лежали в
болница, респективно да са им правени оперативни интервенции,
физиотерапия или рехабилитация. На пострадалия К В. Г е бил направен ЯМР,
като на същия му е било предписано да носи шийна яка в продължение на 3
12
месеца, но няма данни дали същият е изпълнил даденото предписание,
съответно че действително е носил такава яка.
Като съобрази горните факти и с оглед настъпилите увреждания при
двамата пострадали, оздравителния период от две-три седмици до месец,
възрастта на пострадалите към датата на инцидента – пострадалия на 62 г., а
пострадалата на 60 г., което е свързано с по-бавен и труден оздравителен
процес, не на последно място неприятното изживяване от претърпяното ПТП,
а също икономическите условия в страната към момента на настъпване на
вредите /25.11.2019 г./ и нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите /които съгласно чл. 492, ал. 1,
т. 1 КЗ в редакцията към датата на застрахователното събитие достигат
до 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица/, съдът намира, че справедливото в случая обезщетение за
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер на 3000 лева за К В. Г,
респективно 2500 лева за ЕТГ, като разликата в размера на дължимите
обезщетения се дължи на различния по вид увреждания при двамата
пострадали и факта, че контузията в шийния отдел на гръбначния стълб при
пострадалия Гсъдът приема за по-тежка с оглед даденото предписание за
носене на шийна яка.
Относно размера на имуществените вреди:
Видно от приложените документи КВ. Г е направил разходи за ядрено
магнитен резонанс на стойност 290 лева /фактура л. 13/ и лекарства на
стойност 43.18 лева /л. 14/ или общо 333.18 лева, точно толкова колкото са му
изплатени от ищеца за претърпените имуществени вреди.
ЕТГ е направил разходи за лекарства на стойност 53.81 лева /фактура л.
25/ и медицински изделия – яка цервикална мека контурна /фактура л. 26 и
касов бон/, като по отношение на стойността на същата, тъй като от
приложените документи се чете само първата цифра на платената сума, а
именно „2“ на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че е платена сумата от 29
лева, тъй като същата съответства на оставащата част от крайната определена
обща сума от застрахователя, която й е изплатена, а именно 82.81 лева.
13
Видно от приложените документи по заведената щета от К В. Ге
определено и изплатено обезщетение в общ размер на 3 333,18 лева, от които
3000 лева за неимуществени вреди и 333.18 лева за имуществени вреди, както
и адвокатско възнаграждение на адвокат в размер на 460 лева /докладна по
щета на л. 37, споразумение №***.06.2020 г. на л. 39-40 и споразумение №
***/15.06.2020 г. на л. 41/.
По заведената от ЕТ Гщета е определено и изплатено обезщетение в
общ размер на 2 082,81 лева, от които 2000 лева за неимуществени вреди и
82.81 лева за имуществени вреди, както и адвокатско възнаграждение на
адвокат в размер на 375лева /докладна по щета на л. 38, споразумение №
***/15.06.2020 г. на л. 42-43 и споразумение № ***/15.06.2020 г. на л. 44/.
Така определеният и изплатен от застрахователя размер на
обезщетението за имуществени вреди за всеки от двамата пострадали
съответства на направените от тях разходи, а обезщетението за
неимуществени вреди не надвишава размера на справедливото обезщетение за
конкретния случай, определено от съда, поради което възражението на
ответника относно размера се явява неоснователно.
По отношения на изплатените суми за адвокатско възнаграждение
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от КЗ предвижда, че
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди не само за неимуществени и имуществени вреди, но и за
разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенциите им
/чл. 493, ал. 1, т .3 КЗ/, като в случая сумите за адвокатско възнаграждение за
изплатени на представлявалия ги адвокат за оказана безплатна адвокатска
помощ, като му е определено възнаграждение в минимален размер съобразно
чл. 7, ал. 2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения /в редакцията
действала към 14.04.2020 г., когато е оказана адвокатската помощ/ съобразно
определеното на всеки от пострадалите обезщетение.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач: при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
14
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
В случая ответникът виновно е реализирал процесното ПТП, като е
управлявал лек автомобил под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по чл. 5, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата норма от 0.5 промила на хиляда /а именно с 0.93 промила на
хиляда/.
Предвид което с изплащане на застрахователните обезщетения и
разноските по заведените щети от двамата пострадали от реализираното от
ответника ПТП за ищеца ** АД на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ е
възникнало право на регрес срещу причинителя на вредата - ответникът Л. Г.
П. до размера на изплатеното обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди за всеки от двамата пострадали в размер на общо 3333.18 лева
изплатено обезщетение за К Г, респективно общо 2082.81 лева изплатено
обезщетение за Е Г, ведно с платените разноски, които в случая се равняват на
общо 835.00 лева адвокатско вьзнаграждение на адв. КД, както и направените
от застрахователя ликвидационни разходи за определяне на изплатеното
обезщетение.
Поради което с оглед на установените по-горе факти съдът намира
предявените от ищеца искове за изцяло доказани и същите следва да бъдат
уважени.
Относно претенцията за заплащане на мораторна лихва:
В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, че когато няма определен ден на изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора.
По делото са приложени доказателства, че такава поканена е изпратена
от ищеца поотделно за изплатените суми по двете щети - № 0000-1000-64-20-
****, заведена от К В. Г и № 0000-1000-64-20-*** от Е Т Г, с които на
ответника е даден 10-дневен срок за плащане от получаването им /покана за
доброволно изпълнение на л. 48-49 и на л. 51-52/. И двете покани са получени
от ответника на 26.11.2020 г. /известие за доставяне на л. 50 и на л. 53/, тоест
срокът за изпълнение на задължението е изтекъл на 06.12.20 г. и длъжникът е
15
изпаднал в забава от следващия ден – 07.12.2020 г.
При доказана основателност на вземането за обезщетение за забава,
съдът определя размера на дължимата мораторна лихва по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен калкулатор на сумата от 2150.09 лева, за
периода от 09.05.2021г. до 09.05.2024г., тоест искът се явява основателен за
предявения от ищеца размер.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство, а именно – 908.22 лева за исковото производство /от
които 168.92 лева ДТ, 300 лева депозит за вещо лице по САвТЕ, 300 лева
първоначален депозит и 39.30 лева допълнителен депозит за СМЕ и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на делото/ и 218.92 лева за заповедното
производство /от които 168.92 лева ДТ и 50 лева определено юрисконсултско
възнаграждение/.
Юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер
при условията на чл. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП – за исковото
производство на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото, приключването му
в едно ОСЗ без явяване на процесуалния представител на ищеца, а за
заповедното производство на основание чл. 26 от Наредбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 вр.
чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК искове с правно основание основание чл. 500, ал. 1, т.
1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, че Л. Г. П. с ЕГН ********** от гр. Б, ул.А К **, общ. Б ,
16
ДЪЛЖИ НА на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. С, бул.СИ Ш**, представлявано от
изпълнителните директори ВВ. М и В В И, СУМАТА 8 446,08 лева, от които
главница в размер на 6 295,99 лева /от които 3 333,18 лева - изплатено
застрахователно обезщетение на К В. Гпо щета № 0000-1000-64-20-***; 25,00
лева — ликвидационни разходи по щета № 0000-1000-64-20-****; 2 082,81
лева - изплатено застрахователно обезщетение на Е.* Т* Г* по щета № 0000-
1000-64-20-**; 20,00 лева — ликвидационни разходи по щета № 0000-1000-64-
20-*** и общо 835,00 лева — адвокатско вьзнаграждение на адв. К* Д* по
посочените щети/, както и лихва за забава в размер на общо 2 150,09 лева за
периода от 09.05.2021г. до 09.05.2024г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 318/2024 г. по описа на РС – Берковица.
ОСЪЖДА Л. Г. П. с ЕГН ********** от гр. Б, ул.АКВ **, общ. Б , ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление – гр. С*, бул.С* ****, представлявано от
изпълнителните директори В В. М и В В И, СУМАТА 908.22 лева - разноски
за исковото производство и 218.92 лева - разноски за заповедното
производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
17