Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
21.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На шести януари през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9 269 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от
А.Ч.Ч. ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., ВАК, против Областна дирекция на МВР – град
Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от
Директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 476,69
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от
223,08 часа за периода от 01.09.2016 година до 30.06.2019 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че през периода от 01.09.2016 година до 30.06.2019 година е работил на
длъжност „младши инспектор“ в ОД на МВР
–Бургас. За този период е положил общо
1 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1 783, 08 часа дневен труд. Излага, че
преизчисляването на нощния труд води до извънреден труд от 223,08 часа, който
следва да бъде допълнително заплатено от ответника.
По
приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си
представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод,
че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на
8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт
Димчева, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на претенциите за
главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по
размер. Твърди, че положения извънреден
труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в
протоколите за отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници . В
писмения отговор процесуалният представител на ответника посочва, че положения
извънреден труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година за реда
за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 година за реда за
организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители
в Министерство на вътрешните работи. По отношение на претенцията за преизчисляване на
нощния труд по коефициент 1,143 заявява, че приложение намират разпоредбите на
двете посочени по-горе наредби, които действащи паралелно по време е Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата уреждат по специален за
системата на МВР начин заплащането на нощния труд. Ответникът, чрез
представляващ, посочва, че липсва текст, който да урежда увеличение на часовете
нощен труд по коефициент, за което счита, че е
нормотворческо решение на Министъра на вътрешните работи, действащо от
влизане в сила на Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г., за разлика от
нормотворческото решение на същия орган, дадено в предходната Наредба №
8121з-407/19.08.2014г. В чл.З, ал.З от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и в
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Счита, че това означава, че съгласно правната норма, действаща
в системата на МВР за целия процесен период съотношението между дневен и нощен
труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е
както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд. От името на ответника е изложено твърдение, че в продължение на
това разрешение на правоотношенията, възникващи във връзка е отчитането и
заплащането на нощния труд са издадените от Министъра заповеди №
8121з-791/28.10.2014г. и последващата Заповед № 8121з- 1429/23.11.2017г.,
съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от
него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, излага, че
в подкрепа на изразеното в писмения отговор становище е и писмо на Директора на
Дирекция „Правно – нормативно обслужване“ в МВР , към което е приложена писмена
правна консултация от проф. В. Мръчков. Позовава се и на съдебна практика.
В
съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща процесуален
представител. В писмена молба поддържа предявения иск, като предприема
изменение на претенцията чрез увеличение на размера й и броя часове. В
писмената молба излага подробни фактически и правни доводи за основателност и
недоказаност на предявения иск.
В
съдебно заседание е прието изменение на иска, като претенцията се счита
предявена за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер от
1 513, 55 лева за 222,79 часа за посочения в исковата молба и по – горе
период вместо за сумата 1 479, 91 лева за 228,03 часа труд за същия
период.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Димчева, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание
по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за
неоснователност и недоказаност на предявения иск.
По
приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявен иск с правно основание чл. 150
във връзка чл.
262 от КТ във връзка с чл.
187 от МВР.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 01.09.2016г. до
30.06.2019г. Не се спори, че е полагал нощен труд като е заемал длъжността, посочена в исковата
молба.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 09.2016 година до 06.2019 година
ищецът е положил 1588 часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният
труд е в размер от 1780, 79 часа за
целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд
възлиза на 222,79 часа и трудовото възнаграждение, определено по методиката,
която се прилага при работодателя е в размер от 1 513, 55 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл.
187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като
двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на
броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 01.07.2016 година до 31.07.2019
година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с
възнаграждение, определено с посочения коефициент. Следва да бъде
посочено, че датата 14.08.2019 година съвпада с датата на подаване на исковата
молба, поради което не е част от предмета на спора.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид
цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови
правоотношение, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а
това противоречи на целта и духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 31.10.2019 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за
заплащане на лихва за забава настоящият състав приема следното:
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 400 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Предвид
предприетото изменение на иска и предвид чл. 78, ал.5 от ГПК и чл.7, ал.2, т.2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за цена на иска от 1513, 55 лева при приложение на посоченото
правило е 335,95 лева. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
година по тълкувателно дело № 6 от 2012 година на ВКС, ОСГТК, поради
констатирана прекомерност адвокатското възнаграждение може да бъда намалено до
предвидения в посочената наредба минимален размер или в случая не повече от
сумата 335,95 лева. Поради това, че делото е преминало в едно съдебно заседание
и с оглед събраните доказателства, които се изразява в приемане на писмени
доказателства и изслушване на заключение на вещо лице, което е релевантно за преценка фактическата и
правната му сложност, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, настоящият състав приема, че
възражението е основателно и следва възнаграждението да бъде намалено до 350
лева. Върху тази сума следва да бъде
начислен и дължимия ДДС, който е в размер от 70 лева. С
горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 420 лева, от които сумата 350 лева
възнаграждение 70 лева ДДС. До пълния
предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 60,54 лева. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
разноските за извършване на експертизата,
които са в размер от 210 лева. Общо задължението на посоченото основание
е в размер от 350,83 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес:
град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на А.Ч.Ч. ЕГН **********,***, сумата 1513,
55 лева /хиляда петстотин и тринадесет
лева, петдесет и пет стотинки/, представляща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 258,55 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.09.2016 година до 30.06.2019
година за 222, 79 часа труд, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба на 31.01.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 420 лева /четиристотин и двадесет лева/,
представляваща възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и
съдействие.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията от А.Ч.Ч. ЕГН **********,***, за осъждане на ответника Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул.
„Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на ищеца разноски в размер разликата между присъдената на
посоченото основание сума от 420 лева /четиристотин и двадесет лева/ до пълния
предявен размер на претенцията от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 270, 54 лева /двеста и седемдесет лева,
петдесет и четири стотинки/, от която сумата 60,54 лева /шестдесет лева,
петдесет и четири стотинки/, представляваща дължима държавна такса и сумата 210
лева /двеста и десет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала
А.Т.