Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 26.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на
двадесет и седми април две хиляди
и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.
при
участието на секретаря Т.К. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10692 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от И.П. Г. и Т.П.А. срещу К.Я.Х., Е.И.С. и И.Б.Б. за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на
ПИ с идентификатор * по кадастралната
карта на с.К., общ.А., СО „Ч. П.” /”П.”/ с площ 494 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори: *, *, *, *, по който е образувано гр.д.9823/2014г. по описа на
ВРС.
С Определение №12115/16.10.2015г. гр.д. №9823/2014г. е
присъединено към гр.д. 10 629/2014г. по описа на 25 –ти състав на ВРС,
образувано по предявен иск от К.Я.Х., Е.И.С., ЕГН и И.Б.Б., срещу Т.П.А. и И.П. Г. с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК – за приемане за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ НА новообразуван имот № * по ПНИ СО”Ч.
П.” с. К., общ.А., обл.В., при граници : новообразуван имот № * и от двете
страни път.
И.П. Г. и Т.П.А. излагат,че са наследници по закон на П. Т. А., на който е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 5.500 дка в землището на с.К., м-ст „П.” , находяща се в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ съгласно Решение №5215/22.08.1996г. на ПК А.. Сочат, че за местността бил одобрен план на новообразуваните имоти за част от с.о. „Ч. П.”, по който на наследодателя им бил отреден новообразуван имот №* с площ от 494 кв.м. След влизането на ПНИ в сила със Заповед №146/15.07.2013г. на Кмета на Община А. било възстановено правото им на собственост върху този имот. Платили такса за изготвяне на оценка на подобренията в имота. На 20.05.2014г. получили писмо от Община А.,с което били уведомени, че е започнало административно производство за изменение на ПНИ по отношение и на техния имот, инициирано от ответниците, състоящо се в искане за попълване на имота съобразно документите им за собственост. Твърдят,че ответниците К.Х. и Е.И. не са собственици на имота, тъй като не им било предоставено право на ползване върху процесния имот или ако е било предоставено такова, то е за различен от процесния имот. Сочат, че ответникът не е имал право да трансформира правото на ползване в право на собственост, нито е заплатил оценката на имота в определените срокове. Твърдят,че към 01.03.1991г. в имота не е имало изградена постройка, както и че имотът не стои повече от 10м от плажната ивица и на повече от 30 кв.м. от гр.В.. Заявяват, че ответниците К.Х. и Е.И. са се разпоредили с 300 кв.м. от имота чрез замяна с ответника И.Б., като сделката била обективирана в НА 160 от 17.03.2007г. Оспорват КНА 200 от 26.03.2007г на ответника К.Х. и молят същия да бъде отменен.
К.Я.Х., Е.И.С. и И.Б.Б. излагат, че по силата на Решение от 21.12.2001г. по адм.дело №616/2000г. на ВОС влязло в сила на 04.07.2002г. К.Я. е признат за правоимащ по параграф 4а, ал.5 ПЗР на ЗСПЗЗ за имот с пл. 617, м-ст „Ч. П.„. Сочат, че по силата на решение от 08.02.2006г. по адм.дело №10907/2005г. на ВАС Община А. е била задължена да определи оценка за имота. След определянето на оценката и заплащането й К.Я. /в режим на СИО със съпругата му Е.С./ се снабдил с КНА 200 от 2007г. Сочат,че по силата на замяна, обективирана в НА № 160 от 2007г. К.Я. и съпругата му се разпоредили с 300 кв.м. от имота като ги прехвърлили на И.Б.. Оспорват,че И.П. Г. и Т.П.А. са наследници на П. А., както и че последният е бил собственик на имота. Твърдят,че не са били налице предпоставките за възстановяване на имота на наследниците на П. А.. Заявяват,че дори и да се приеме,че той е бил собственик на имот в тази местност,то оспорват идентичността на възстановения с решението на ПК с процесния. Твърдят, че решението на ПК не е произвело действие и че същото е нищожно или незаконосъобразно. В условията на евентуалност отправят възражение, че са придобили имота по давност чрез осъществяване на фактическо владение от 22.11.1997 до 17.05.2014г.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение, обективирано
в протокол №21 заседание на ИК на ОНС с.А., проведено на 15.12.1987г., вписано
под №160 са предоставени съгласно ПМС№ 26 земи в с.К. на
посочените лица, сред които в т.5 е вписан К.Я.Х. и имот I-104 , 600 кв.м.
Съгласно Удостоверение №1403/23.10.1989г. , издадено от ИК на ОНС А.
по Постановление №26 на МС и на ОФ от 1987г. и Решение №21 от 15.12.1987г. на ИК на ОНС с.А. е
предоставено право на ползване на К.Я.Х. на земя в размер на 600 кв.м. в
землището на с. К., район I, парцел №617 по парцеларния план , при граници :
п.613, п.628, път и гора.
Видно от Удостоверение ,
издадено на 03.11.2014г. К.Я.Х. е в граждански брак с Е.И.С. от 03.07.1966г.
С Решение №5215/ 22.08.1996г. на ПК –А. по т.1 е
признато правото на собственост на П. Т. А. върху Нива от 9.000 дка в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници, находяща се в територия по
пар.4 на с.К., м-ст П., установен с молба –декларация за членство в ТКЗС от
01.03.1958г. ; по т.2 е възстановено
правото на собственост на П. Т. А. върху Нива от 5.500 дка в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници, находяща се в територия по
пар.4 на с.К., м-ст П. , установен с молба –декларация за членство в ТКЗС от
01.03.1958г. и по т.3 е отказано възстановяването на нива 3.500 дка в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници, находяща се в територия по
пар.4 на с.К., м-ст П., установен с молба –декларация за членство в ТКЗС от
01.03.1958г., с отбелязване, че правото на собственост не се възстановява
поради Решение на ВРС, ХХс. по гр.д. №2343/1994г. – жалбата
неоснователна.
От удостоверение за наследници, издадено от
Община А. се установява,че П. Т. А. е починал на 16.11.1998г. като негови законни
наследници са Т.П.А. и И.П. Г..
С Решение, постановено
на 22.11.1999г. по адм.дело №260/1999г. по описа на ВОС е обявена за нищожна
заповед №66/10.02.1999г. на Кмета на Община А. и е оставена без разглеждане
жалбата на К.Я.Х. против заповед
№66/10.02.1999г. на Кмета на Община А., с която му е отказано признаване на
права по пар.4а ЗСПЗЗ по отношение на предоставената за ползване по ред на
26-ро ПМС земеделска земя от 600 кв.м., м-ст „Ч. П.” в с.К..
С решение, постановено
на 21.12.2001г. по адм. дело №616/2000г. по описа на ВОС е отменена Заповед
№66/10.02.1999г. на Кмета на Община А.,с която на К.Я.Х. е отказано правото
на закупуване на земеделска земя в м.”Ч. П.” в землището на с.К.
и е признато на К.Я.Х. права по пар. 4а, ал.5 ПЗР на ЗСПЗЗ – да заплати
стойността и да придобие собствеността
върху земеделска земя с площ от 600 кв.м. , находяща се в м.”Ч. П.” в землището
на с.К., Варненска област, съставляваща имот пл. №617 по КП на местността,
предоставена за ползване с удостоверение
№1403/23.10.1989г. на основание ПМС №26/1987г.
С уведомление от
15.04.2004г. до К.Я.Х. *** е уведомила последния,че съгласно съдебно решение на
ВОС по адм. дело №616/2000г. общината не може да предприеме процедури по
оценяване на имот №617 в м-ст”Ч. П.”
землище с.К., тъй като не са възложени и съответно одобрени планове на
новообразуваните имоти за конкретната местност, за да се изпълнят разпоредбите
на пар. 4л ЗСПЗЗ.
С решение №1087/10.10.2005г. по адм. дело №36/2005г. по
описа на ВОС е отменен мълчаливия отказа на
Кмета на Община А. по повод на подадената от К.Я.Х. молба вх. №РД—4-Я/101/15.11.2004г. и
преписката е върната за издаване на заповед и оценка на имота. Решението е
потвърдено с Решение №1466/08.02.2006г. по адм. дело №10907/2005г. по описа на
ВАС.
С молба от 26.07.2006г. К.Я.Х.
е отправил искане до Кмета на Община А. за извършване на оценка на имота, предоставен
му за ползване с удостоверение №1403/ 23.10.1989г.
Със Заповед
№595/08.09.2006г. на Кмета на Община А. е признато правото на К.Я.Х. да
придобие собственост на имот 617 в м-ст ”Ч. П.”,включена в с.о. ”Ч. П.”,
землище с.К., общ.А., предоставен за ползване с
удостоверение №1403/23.10.1989г.
и е възложено изготвянето на оценка за имота.
Изготвена е експертна
оценка на ПИ №617 с.о.”Ч. П.”, землище К. към 30.11.2006г. в размер на 2722
лева, която е утвърдена със Заповед №913/13.12.2006г. на Кмета на Община А. и
определен срок за внасяне на сумата три месеца от момента на влизане на
заповедта в сила.
С преводно нареждане от
22.12.2006г. К.Я.Х. *** сумата от 2 727 лева с основание за плащане : по
заповед 913 от 13.12.2006г. оценка имот.
С КНА от 26.03.2007г.,
акт №200, том I, рег. №1217, дело №172/2007г. на нот. №12-Д. Б., вписан в СВ под №79, том XXII, дело №5240, вх.рег.
№7383/26.03.2007г. К.Я.Х. е признат за собственик на Поземлен имот от 600 кв.м.
ид.ч. от целия имот с пространство 740 кв.м., находящ се м-ст „Ч. П.” в
землището на с.К., общ.А., обл.В. с пл. №617 по плана на местността, включена в
с.о. „Ч. П.”, ведно с всички подобрения,
трайни насаждения и права за имота, при граници : на север ПИ №618, ПИ
№628 и от две страни път.
С договор за замяна от 17.05.2007г.,
обективиран в НА №160,
том I, рег. №3711, дело №128/2007г. на нот. №149-Жельо Костов, вписан в СВ под №147,
том ХXXIХ, дело №9649, вх.рег. №13057/17.05.2007г. К.Я.Х. и Е.И.С. са прехвърлили в
собственост на И.Б.Б. 300 кв.м. ид.ч. от собствените си 600 кв.м. от дворно
място с площ от 740 кв.м., съставляващо ПИ №617 по плана на м-ст „Ч. П.” в
землището на с.К., общ.А., обл.В., ведно на съответстващите на прехвърлената
ид.ч. подобрения, трайни насаждения и
права за имота, при граници : на север – ПИ №618, на запад – ПИ №628, от изток
и юг – път.
Със Заповед
№146/15.07.2013г. на Кмета на Община А. на основание пар.4 к , ал.7 ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а,ал.1 ППЗПЗЗ вр. пар. 4б, ал.1, изр. първо от
ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ за част от с.о. „Ч. П.”, решение на ПК-А. №5215/22.08.1996г.
е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Т. А. – Т.П.А. и И.П.
Г. върху новообразуван имот с пл. №* целият с площ от 494 кв.м. в м-ст „Ч. П.”
/П.”/, землище с.К., при граници : имоти №*; *; *; * и *.
Със заявление от
05.11.2013г. И.П. Г. е отправила искане до Кмета на Община А. във връзка с
влязла в сила заповед по пар. 4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ да бъде направена оценка от
лицензиран оценител на създадените трайни насаждения и подобрения в имот №3127.
На 18.03.2014г. е
изготвена оценка на трайните подобрения и строителни подобрения е имот * в
размер на 23 лева.
Свидетелят Васил Маринов
Димитров излага,че познава Е. и К. повече от
Свидетелят Илия Х.
Павлов излага, че познава К. и Е. от доста години, откакто им раздали места по
постановлението в м-ст Ч. П., която се падала към с.К., но сега била към Община
А.. Сочи,че неговият имот №554 се намира през няколко места от имота на Е. и К.,
вдясно. Той бил там от 75- та година и че живеел там от 40 години. Минавал
всеки ден покрай мястото на К.. К. си заградил мястото с железни колони. Когато
прекарвали кабела, ходил да помага, когато копали. Когато прекарвали ток за
тези места, всеки си прекарал кабел. Това било през осемдесет и някоя година. В
имота имало натрупани филончета. В имота на К. имало нещо като паянтова сграда,
барака, която не била масивна, която се появила след 82-83 година. В имота
имало дръвчета. Свидетелят намерил един приятел от с.К., който изорал мястото и
сял дръвчета към 85-86 година. В имота нямало вода и водопровод. Постройката
била на каменен зид. Имотът в момента не бил в същото състояние. Имало изгорели
дървета в мястото. Нямало постройка. Имало начупени филони, които били
останали, защото там се крадяло. Мястото не се работело на външен вид. Имало
изрязани дръвчета. Мястото не се
работело от може би от деветдесет и някоя година. Имотът имал ограда и желязна
врата, която била откачена.Постройката не била от тухли. Била от дървен
материал. Покривът бил от филон. Не знае колко е била голяма постройката. Бил
влизал само един път в нея.
Свидетелката Т. И. Д.
излага,че познава Т. и И.,с които били съседни в с.К.. Сочи,че баща им се
казвал П., а майка им Стефка или Стефанка. Знае, че имали място в „П.”, защото
и те имали място там близо до тях. Ходили по местата като деца с каруците.
Местата били внесени в ТКЗС през 1956г. П. също внесъл имота си в ТКЗС. След
като започнали възстановяването на земите, ходили, за да видят местата. Някои
били празни хаври, в други имало постройки. Били раздадени на ползватели по
параграф 4. Имотът на П. също бил даден на ползватели. Ходили там преди повече
от десет години, когато бил изготвен плана на землището. Ходили, за да видят
как са определени парцелите. Първо ходили да ги припознават с представител от
поземлената комисия и геодезист. Т.П. също бил там. Тяхното място било хавра,
нямало нищо.Мястото било крайно и било заградено отвсякъде, но нямало врата. Посочва,
че граничило с път от трите страни и с пропаст.Част от нивата им попадала в
тази пропаст. Сочи, че са ходили след подаване
на заявленията – след 91 –ва година преди 2000 година за първи път. В имота
нямало постройка, нито останки от постройка.
Нямало овошки. Имало трева. Казва,че преди там имало лозя. Имало и гора,
която била изсечена напред от борови дръвчета.
Свидетелката К. Ж. С.
излага,че познава Т. и И., които й били съседи в с.К.. Знае,че са имали място
на Ч. П.. Говорело се,че е около 5-6 декара, което знаела от свекъра и свекърва
си, тъй като и те имали място там към хълма. Земята била внесена в ТКЗС и после
била раздадена на ползватели. Сочи,че е
ходила много пъти в имота. Първият път било през 96 –та година, когато се щели
да връщат местата. Тогава отишли да видят дали постройки в тези места и дали се
работят. Отишли с бай Тошко с неговата кола. Той й показал неговото място долу –
имало една скала и една борова горичка. Мястото било разпределено на парцели.
Имало празни места и места със сгради. Т. казал, че този който е на ъгъла и
граничи с боровата гора, нямало нищо вътре. Нямало постройка. Бил ограден с телена
мрежа. От пътя се виждало какво има вътре. Направило й впечатление, че няма
порта. Имало трънак, шипки. Това било през 96- та година.
Съгласно заключението на
вещото лице по проведената по делото СТЕ Плана на новообразуваните имоти на
с.о. „Ч. П.” /„П.”/ е одобрен със Заповед №РД-12-7706-262/11.09.2012г. и е
влязъл в сила по отношение на ПИ №*. В регистъра към ПНИ за собственик на ПИ №*
е записан : наследници на П. Т. А., съгласно Решение №5215/22.08.1996г.ПКП е
приет с протокол №16/07.12.2007г. на комисия, сформирана от Областния управител
и съдържа две части – кадастрален план, изработен чрез преки геодезически измервания
и информация, предоставена от Община А. и план на стари имотни граници,
изработен на база аерофотоснимки от 1942г. , като идентифицирането на имотите е
извършено чрез анкета за съвместно уточняване на старите имоти по граници и бивши собственици. Стар имот №287 е записан
на наследници на П. Т. А.. НПИ №3127 по ПНИ с площ от 494 кв.м. попада изцяло в
стар имот №287. По КП от 1990г. имот №617 е записан на К.Я.Х. съгласно
1403/23.10.1989г. и допълнено с н.а.
№79/29.03.2007г. и втори собственик И.Б.Б. – н.а. №177/17.08.07г. При сравнение
на ПИ №617 от КП с процесния №3127 по ПНИ
вещото лице е установило,че площта, с която ПИ №617 участва в ПИ №3127 е
цялата площ на процесния имот – 494 кв.м. В КРП на м-ст „П.” от 1990г. в ПИ
№617 няма отразена постройка. В ПНИ на
с.о. „Ч. П.” в границите на имот №* няма
отразяване на постройка. В Община А. не се съхраняват данни за издадено
разрешение за строеж или за поставяне на сграда. За м-ст „Ч. П. / „П.”/ не са
налични други предходни планове за имотите към момента на кооперирането им в
ТКЗС. С.о „Ч. П.” представлява част от
територията на „П.” , като друга част от нея е включена в с.о. със същото
наименование „П.” и е в границите на кв.В., гр.В.. След извършена справка в
Община А. вещото лице е установило,че П. Т. А. е подал заявления за възстановяване
на земи вх. №137/09.12.1991г., като не са намерени
данни за одържавяване на процесния имот. Стар имот №287 е представлявал нива с
площ от 9.634 дка, който в представената извадка на списъците на имотите,
съществували преди ТКЗС за с.К. е вписан П. А..
Експертът е посочил ,че след извършено графично измерване процесният
имот се намира на
Въз основа на
гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно определение №12115/16.10.2015г.
в производството по делото е допуснато съвместно разглеждане предявена
отрицателна установителна претенция от И.П. Г. и Т.П.А. срещу К.Я.Х., И.Е.И.С.
и И.Б.Б. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на новообразуван
имот №* по ПНИ СО”Ч. П.” с. К., общ.А., обл.В., при граници : новообразуван
имот № * и от двете страни път, по която е било образувано производството по
гр.д. №9823/2014г. и отрицателна установителна претенция от К.Я.Х., И.Е.И.С. и И.Б.Б.
срещу И.П. Г. и Т.П.А. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на новообразуван
имот № * по ПНИ СО”Ч. П.” с. К., общ.А., обл.В., при граници : новообразуван
имот № * и от двете страни път, по която е образувано гр.д. №10692/2014г. по
описа на ВРС.
Всяка от страните е предявила отрицателен установителен иск съобразно и
което всяка от тях следва при условията на главно и пълно доказване да
установи собственическите си права по отношение на процесния имот.
По предявения иск от И.П. Г. и Т.П.А..
Ответниците претендират да са собственици на
процесния имот с твърдението, че К.Х. е трансформирал ползвателските си права в
собственически такива, признати въз основа на решение от 21.12.2001г.,
постановено по адм.дело №616/2000г. по описа на ВОС при условията на пар.4а,
ал.5 ПЗР на ЗСПЗЗ. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
на К.Х. е било учредено право на ползване съобразно Удостоверение №1403/23.10.1989г.
на ИК на ОНС –А. по ПМС №26/1987г. по отношение на земя в размер на 600 кв.м. в землището на с. К., район I, парцел №617 по
парцеларния план, при граници : п.613, п.628, път и гора, като съобразно
заключението на вещото лице по проведената СТЕ 494 кв.м. от този имот попадат
в процесния ПИ №3127. С решение от 21.12.2001г.,
постановено по адм.дело №616/2000г. по описа на ВОС е отменена Заповед №66/10.02.1999г. на Кмета на Община А.,с която на К.Я.Х.
е отказано правото на закупуване на земеделска земя в м.”Ч. П.” в землището на с.К.
и е признато на К.Я.Х. правото по пар. 4а, ал.5 ПЗР на ЗСПЗЗ – да заплати
стойността и да придобие собствеността
върху земеделска земя с площ от 600 кв.м. , находяща се в м.”Ч. П.” в землището
на с.К., Варненска област, съставляваща имот пл. №617 по КП на местността, предоставена
за ползване с удостоверение
№1403/23.10.1989г. на основание ПМС №26/1987г. Решението, постановено в
административното производство не обвързва неучаствалите в същото лица, каквито
са И.П. Г.
и Т.П.А., предвид и на което ползващите се от същото страни следва да докажат
наличието на всички предпоставки по осъществяване на фактическия състав на
нормата, съобразно която са им признати права. Установява се,че по отношение на
имот №617 е била изготвена оценка, утвърдена със Заповед
№913/13.12.2006г. на Кмета на Община А., стойността по която е заплатена от К.Х. на 22.12.2006г. Признатото
право на К.Х. да закупи предоставената му ползване земя по пар. 4а, ал.5 ПЗР на
ЗСПЗЗ предполага тази земя да е общинска или държавна земя, да не е налице възможност да се възстановява на граждани или да не е имало
надлежно отправени реституционни претенции за нея. След извършено проучване вещото лице е посочило,че наследодателят на И.П. Г. и Т.П.А. - П. Т. А. е подал заявления за възстановяване на земи още
през 1991г., които са му били възстановени с Решение №5215/22.08.1996г.,
предмет на което е и процесният имот,
който съобразно на последното, към датата на постановяване на решението на
административния съд не е представлявал общинска или държавна земя, поради и
което К.Х. не е разполагал с права по ал.5 на пар. 4а. Не се установява по
отношение на него да са били налице и предпоставките по пар.4а, ал.1 ПЗР на
ЗСПЗЗ. Правото на бившите ползватели да придобият собственост върху терена
съществува, когато същите са имали построена сграда, отговаряща на изискванията
на пар.1в, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Изнесеното
от водените от ползвателят свидетели е противоречиво по отношение на
обстоятелството съществувала ли е сграда в имота към 01.03.1991г. Двамата
сочат,че е имало постройка, без да могат да посочат приблизителна квадратура на
същата, както и други характеристики/помещения, разположение/. Казват, че такава
в момента няма в имота и не изнасят данни какво се е случило с нея. Свидетелят
Васил Димитрова сочи,че помагал за строежа през 90-те години, като казва,че
постройката била от камъни, тухли и цимент. Същевременно свидетелят Илия
Павлов, който притежава имот в близост до процесния, посочва, че в него имало
паянтова сграда- барака, която не била от тухли, а от дървен материал. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите,
като противоречащи и некореспондиращи с останалия събран доказателствен материал по делото. Заключението
на вещото лице е, че в имота няма данни за съществуването на сграда
както към момента на изготвянето на СТЕ, така и чрез проследяване на плановете за
местността, където липсва отразявано застрояване в имота. Следва да се отбележи,
че липсата на сграда в имота е установено и в производството по адм.дело №616/2000г. по описа на
ВОС, като съдът е отрекъл К.Х. поради това обстоятелство, да притежава права по
пар.4а,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като констатациите по това решение обвързват последния.
С оглед изложеното съдът намира,че К.Х. не е
трансфомирал ползвателските права по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в собственически
такива поради липсата на законоизискуемите предпоставки.
По
отношение на възражението за придобиване на имота по давност.
Фактическиятсъстав на соченото от ответниците придобивно основание по чл.79,ал.1 ЗС включва
два елемента : владение и изтичане на предвидения от закона срок.
Владениетоследва да отговаря на признаците, посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно
несъменено и спокойно упражняване на
фактическавластвърху вещ, коятовладелецътследва да е осъществявал лично
или чрез друго лице, считайкитази вещ за
своя. В тежест на ответника при
условията на главно и пълнодоказване е било да установи, че е упражнявал фактическа
власт върху процесния имот за сочения от него период, който следва да е
продължил 10 или повече години с намерението да свои този имот, което следва да
е обективирано по начин ясен за всички
трети лица.
Процесният имот
обект на сочените от ответниците владелчески действия е подлежал на
възстановяване, поради и което приложение следва да намери правилото на чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107 от 1997 год./,
съобразно което изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява не се зачита и започва да тече от деня на влизането на
разпоредбата в сила. Владението,
установено след 22.11.1997 год., би могло да доведе до придобиването на
земеделски имот по придобивна давност по чл. 79 ЗС, но само ако към датата на
установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му
собственици /тоест само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна
процедура по възстановяване на собствеността/. За П. А. респ. неговите
наследници реституционната процедура е приключила с издаването на заповед по
пар.4к ПЗР ЗЗППЗ на 15.07.2013г., с оглед и на което до датата на предявяване
на иска – 29.07.2014 год., необходимият давностен срок не е изтекъл, предвид и
на което ищците не биха могли да се
легитимират като собственици по силата на придобивна давност.
Предвид изложеното съдът намира,че К.Х.,
съпругата му Е.С., както и И.Б. не са собственици на процесния имот, с оглед и
на което предявеният от И. Г. и Т.А. отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да се уважи.
Съобразно изхода по предявения иск следва на основание чл.537,ал.2 ГПК да бъде отменен КНА от 26.03.2007г., акт №200, том I, рег. №1217, дело №172/2007г. на нот. №12-Д. Б., вписан в СВ под №79, том XXII, дело №5240, вх.рег. №7383/26.03.2007г. в частта по отношение на спорните 494 кв.м. от имот №617, попадащи в ПИ №*.
По предявения иск от К.Х.,
Е.С. и И.Б..
Ищците оспорват правата на ответниците с твърдението,че
не са били налице предпоставките за възстановяване на имота, оспорват
идентичността на процесния имот с възстановения, твърдят нищожност на решението
на ПК.
С Решение №5215/
22.08.1996г. на ПК –А. е възстановено правото на собственост на П. Т. А. върху
Нива от 5.500 дка в съществуващи/възстановими/ стари реални граници, находяща
се в територия по пар.4 на с.К., м-ст П. , установен с молба –декларация за
членство в ТКЗС от 01.03.1958г.
Решението е
валидно като издадено от надлежен орган, носи подписа на началника на ПК-А. и
членовете на съответната комисия, издадено е по реда на чл. 14, ал. 6
от ЗСПЗЗ. Ползвателят може да се брани с възражение за материална
незаконосъобразност на решението само във връзка със свои противопоставими
права. Същият не разполага с възражение, че не са били налице предпоставките за
възстановяване щом като не противопоставя собствени права, които изключват правото
на реституция. От заключението по СТЕ се
установява, че стар имот №287 е записан на наследници на П. Т. А.,
като НПИ №3127 по ПНИ с площ от 494
кв.м. попада изцяло в стар имот №287 и описаният в Заповед №146/15.07.2013г. на Кмета на Община А. имот
попада в имот №* по ПНИ. Изложеното обосновава извод,че И. Г. и Т.А. се легитимират като собственици
на процесния имот въз основа на реституция и наследяване от П. А., починал през 1998г.,
предвид на което насочената срещу тях установителна претенция, целяща да отрече
собственическите им права се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските :
В полза на И. Г. и Т.А. следва да се присъдят направените
от същите разноски, съгласно представения списък по чл.8 ГПК, които следва да
се възложат в тежест на ответниците на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва :
35 лева за заплатени д.т. за издаване на 6 бр.СУ; 51.50 лева –заплатена д.т. ;
33.50 лева – д.т. за издаване на заверени преписи от ИМ; 12 лева- заплатена
д.т. за вписване на ИМ; 353 лева – заплатен депозит за СТЕ; 73 лева – за
издаване на заверени преписи от документи от Община А.; 25 лева- за издаване на
скица и удостоверение за данъчна оценка и 1000 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.П. Г., ЕГН : ********** с адрес *** 13 и Т.П.А.,ЕГН
: ********** с адрес ***, че К.Я.Х.,ЕГН : ********** с адрес ***, Е.И.С., ЕГН:
********** с адрес *** и И.Б.Б., ЕГН: ********** с адрес *** НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ
на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта
на с.К., общ.А., С.О. „Ч. П.” /”П.”/ с площ 494 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори: *, *, *, *, на основание
чл.124,ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537,ал.2 ГПК, Констативен нотариален акт за собственост от 26.03.2007г., акт №200, том I, рег. №1217, дело №172/2007г. на нот. №12-Д. Б., вписан в СВ под №79, том XXII, дело №5240, вх.рег. №7383/26.03.2007г. в частта, касаеща признаването на права на К.Я.Х. по отношение на 494 кв.м. от имот №617 по КП от 1990г. , попадащи в ПИ №* по ПНИ, като отхвърля искането на И.П. Г., ЕГН : ********** с адрес *** 13 и Т.П.А.,ЕГН : ********** с адрес *** за отмяна на нотариалния акт за разликата до 600 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Я.Х., ЕГН
: ********** с адрес ***, Е.И.С., ЕГН: ********** с адрес *** и И.Б.Б.,ЕГН: ********** с адрес ***
срещу И.П. Г., ЕГН : ********** с адрес *** 13 и Т.П.А.,ЕГН : **********
с адрес *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че И.П. Г. и Т.П.А.,*** не са собственици на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта
на с.К., общ.А., С.О. „Ч. П.” /”П.”/ с площ 494 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори: *, *, *, *, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Я.Х.,ЕГН : **********
с адрес ***, Е.И.С., ЕГН: ********** с адрес *** и И.Б.Б.,ЕГН: ********** с адрес ***
да заплатят на И.П. Г., ЕГН : ********** с адрес *** 13 и Т.П.А.,ЕГН
: ********** с адрес *** сумата от 1 583
/ хиляда петстотин осемдесет и три / лева, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: