Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр. Добрич, 07.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар Н.Б. разгледа
т. д. № 288/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Търговско
дело № 288/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова
молба на „***" ЕООД гр. София, с
която срещу „***” ООД гр. Добрич е предявен иск за установяване
съществуването на вземанията на „***" ЕООД гр. София срещу „***” ООД гр. Добрич в общ размер на сумата от
1 873 382.60 евро, от които 994 528.27 евро, представляваща
главница и сумата от 878 854.33 евро, представляваща договорна лихва за
периода 10.12.2011 г. – 26.06.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.06.2012 г. до изплащането на вземането, както и
сумата от 75 374.08 лв. държавна такса, платена за образуване на ч. гр. д.
№ 3838/2012 г. по описа на Районен съд гр. ***.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на разноските по
делото, включително и адвокатсксо възнаграждение.
Ответникът
„***” ООД гр.
Добрич не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК.
Третото
лице помагач на страната на ищеца „***” АД
гр. София не изразява становище по иска.
Третото
лице помагач на страната на ищеца „***” АД
гр. София не изразява становище по иска.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 12.10.2007 г. в гр. *** между „***"
АД гр. София като кредитор, „***" АД гр. *** като кредитополучател и "***" ООД като поръчител, е сключен
Договор за банков
инвестиционен кредит № 1107/12.10.2007 г., съгласно който кредиторът
предоставя и дава право на кредитополучателя да
ползва кредит в размер до 12 000 000.00 евро за закупуване и изграждане на
технологично оборудване по договори за доставка, сключени с „***” № 2007/191 от 30.07.2007 г. и с „***” № 2007/2540 от 30.03.2007 г., а също и за съпътстващите
инвестиционни дейности. Кредитополучателят се е задължил да усвои, ползва
целево и върне кредита, ведно с начислените върху него лихви и комисионни, в
сроковете за погасяване. Договорът
е изменян от страните с 9 бр. анекси досежно частта за
погасителния план. С последния
анекс № 9/30.10.2011 г.
страните са договорили следните параметри на погасителния план: гратисен
период за главницата в размер на 12 месеца, считано от датата на договора;
погасителни месечни вноски след изтичане на гратисния период, както следва: за
Задълженията на
кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит за обезпечени с
поръчителство от страна на „***” ООД гр. София; договорна ипотека върху
недвижими имоти, особен залог върху машини и съоръжения и залог по ЗДФО. Поръчителят „***” ООД гр. София е декларирал, че на основание чл.138 – 148 ЗЗД
встъпва в изпълнение на задължението на кредитополучателя и се задължава да
отговаря солидарно с него за изпълнение на задълженията му за погасяване на
кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски до окончателното
изплащане на всички дължими суми по договора - чл. 14.3 от договора за банков кредит.
На 27.06.2012г. „***”
АД гр. София е подало до Районен съд гр. *** заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя „***”
АД гр. *** и поръчителя „***” ООД гр. София въз
основа на извлечение от счетоводни книги,
установяващо вземането му към тази дата, по повод на което е образувано ч.
гр. д. № 3638/2012 г. по описа на ***ския районен съд. Кредиторът претендира само изискуемите вноски от вземането и включва
сумата на осем неплатени месечни вноски по погасителния план в последния анекс ( с падежи от 20.01.2011 г. до
20.06.2012 г. ), изчислените за тях договорни лихви за забава
за периода 10.12.2011 г. - 26.06.2012 г.
По ч. гр. д. №
3838/2012 г. по описа на Районен съд гр. ***, са издадени Заповед № 2719/28.06.2012 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които е
разпоредено на
кредитополучателя „***"
АД гр. *** и поръчителя "***"
ООД гр. София, да
заплатят солидарно на кредитора „***" АД гр. София сумата от 994 528.27 евро,
представляваща главница и сумата от 878 854.33 евро, представляваща
договорна лихва за периода 10.12.2011 г. – 26.06.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.06.2012 г. до изплащането на вземането,
както и сумата от 75 374.08 лв. държавна такса.
Срещу издадената заповед постъпило писмено възражение от само от поръчителя "***" ООД гр. София, междувременно
променил седалището и адреса на управление от гр. София в гр. Добрич. Заповедта
е влязла в сила по отношение на длъжника „***” АД гр. ***.
На 10.07.2012г. в гр. София е
сключен Договор за цесия между „***" АД гр. София и "***" АД гр. София, по силата на който "***" АД гр. София като цесионер придобива от „***" АД гр. София като цедент паричното вземане на „***"
АД гр. София от длъжника „***" АД гр. *** с поръчител "***" ООД гр. София, произтичащо от Договор за банков инвестиционен кредит № 1107/12.10.2007 г., в общ размер на сумата от 11 999 887.83 евро.
Договорът за цесия е с нотариално
заверени подписи.
Цедентът „***" АД е получил пълния размер
на цената по договора за цесия.
Прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника от стария кредитор с Уведомление
на „***" АД гр.
София до „***" АД гр. *** с изх. № 0126/9739 от 24.07.2012 г., регистрирано при длъжника с вх. №
793/25.07.2012г.
Прехвърлянето
на вземането било съобщено на поръчителя от стария кредитор
с нотариална покана - уведомление на „***"
АД гр. София до "***" ООД гр. София с изх. № 0126/9737 от 24.07.2012г., връчена
чрез Нотариус **, с per. № *на НК, и получена на 08.08.2012 г. от пълномощника на дружеството адвокат
К.В.Д. от Софийска
адвокатска колегия.
На 16.07.2012г. в търговския регистър е
вписано Решение № 137/16.07.2012г. по т. д. № 133/2012 г.
на ***ския окръжен
съд, с което на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на
длъжника „***" АД гр.*** с начална дата 30.04.2011 г. и е открито е
производство по несъстоятелност на търговеца, като е назначен и временен синдик.
На 31.07.2012г. в гр. София е
сключен Договор за цесия между "***" АД гр. София и „***" ЕООД гр. София, по силата на който „***" ЕООД гр. София като цесионер придобива от "***"
АД гр. София като цедент паричното вземане на "***"
АД гр. София от длъжника „***" АД гр. *** и поръчителя "***" ООД гр. София, произтичащо от Договор за банков инвестиционен кредит № 1107/12.10.2007 г., в общ размер на сумата от 12 069 060.31 евро.
Договорът за цесия е с нотариално
заверени подписи.
Цедентът „***" АД гр. София е получил пълния размер на цената по сключения
договор за цесия при подписване на договора.
Прехвърлянето на вземането било съобщено на длъжника от стария кредитор с Уведомление
на „***" АД гр.
София до „***" АД гр. *** за прехвърляне на вземането с изх. № 3471/01 08.2012г,
регистрирано при длъжника с вх. № 833/02.08.2012г.
Прехвърлянето на вземането било съобщено на поръчителя от стария кредитор с нотариална покана - уведомление на „***" АД гр. София до "***" ООД гр. Добрич с изх. № 3814 от 27.08.2012г., връчена чрез
* и с район на действие PC - София /рег №
6219, том II, акт 77/ и съобщена на
27.08.2012г. на управителя на дружеството Ю.А.А., който е отказал нейното
получаване. Отказът за получаване на поканата бил
надлежно документиран от връчителя на разписка II - 77 с дата 27.08.2012г.
С
нотариалната покана поръчителят е уведомен,
че на 25.07.2012г. „***" АД гр. София е
обявила за предсрочно изискуеми вземанията си по Договор за цесия от
10.07.2012г., сключен с цедента „***” АД гр. София, и е поканен в седемдневен срок от получаването и да погаси всички
свои задължения, произтичащи от договора.
Повторно
съобщаването на цесията и поканата за доброволно изпълнение били направени с
Уведомление изх.№ 3913/03.09.2012г. на „***"
АД гр. София до
"***" ООД
гр. Добрич.
На 01.08.2012 г. в
търговския регистър е вписана промяната на седалището и адреса на управление на
"***" ООД от гр. София в гр. Добрич.
Вещото
лице е констатирало, че кредитът е усвояван на траншове в периода
31.10.2007 г. - 14.08.2008 г., като общата стойност на усвоената сума е
11 980 562.79 евро. Проверката на счетоводните записвания на „***” АД гр. София и „***” АД гр. *** е установила, че кредитополучателят е погасил само част от дължимите вноски по
договора на стойност 1 005 471.74 евро. Последното плащане е на
04.01.2012 г. и с него е била
погасена частично вноска с падеж 20.11.2011 г. Обобщавайки плащанията до датата на образуване на заповедното
производство, експертизата е установила, че вземането на банката е в
размер на 994 528.27 евро, представляваща главница за вноски с настъпил падеж на
20.11.2011г. ( частично погасена ) и от 20.12.2011г. до 20.06.2012г. ( непогасени ), което съответства на осчетоводеното към тази дата задължение на
кредитополучателя. Размерът на
договорната лихва за периода 10.12.2011 г. - 26.06.2012 г. за забавата на неплатените вноски възлиза на сумата от 878 854.33
евро. Вещото лице е установило, че договорите за цесия и разплащанията между цедентите и цесионерите са надлежно
отразени в счетоводствата на „***” АД гр.
София, „***” АД гр. София, „***” АД гр. *** и „***” ЕООД гр. София. Вещото лице е извършило
и проверило за наличие на
осчетоводени след 27.06.2012 г.
плащания, направени от „***” АД гр. *** и/или от „***” ООД
гр. София в полза на „***” АД гр.
София и/или в полза на „***” АД гр.
София и/или полза на „***” ЕООД гр. София, като е установило, установило, че на 20.08.2012 г. по сметка на „***” АД гр.
София е
постъпила сумата от 14 452.03
лв. с наредител частен съдебен изпълнител *, като „частично
плащане из.дело № 20128610401679” с длъжник „***”
ООД гр. София. На
30.08.2012г. „***”
АД гр. София е превело същата сума на „***” ЕООД гр. София. Извършено е съответно счетоводно записване
при „***” ЕООД гр.
София на
плащането, което е отразено като извършено от ответника „***” ООД гр. София, като с посочената сума в нейната равностойност от 7 389.21
евро е
намален размерът на вземането по Договора за цесия от 31.07.2012г. Според
заключението на вещото
лице, отчетността на всички
проверени дружества по повод на конкретния обект на осчетоводяване е водена
редовно и в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство.
От доказателствата
по делото се установява, че заложният
кредитор „***” АД
гр. София е пристъпил към
изпълнение върху търговското предприятие на „***” АД гр. *** с вписване в
търговския регистър по партидата на дружеството с № 20120515155519, в Централния регистър за
особените залози с
№ 2012052200769 и в Служба по вписвания гр. *** с вх. рег. № 9583/18.06.2012г., акт № 109, том
III, с избран начин на удовлетворяване
– отделни активи ( елементи ) от
търговското предприятие на длъжника - залогодател. На това основание заложният
кредитор е продал при условията на Закона за особените залози части от заложеното имущество.
За постъпилата от продажбите
сума депозитарят е изготвил Разпределение от 01.10.2012г., което е съобщил по
съответния ред на всички кредитори. Разпределението
е обжалвано от кредитора „***” АД гр. София. С влязло в
законна сила Решение № 39/09.01.2013 г.
по гр. д. №
5870/2012 г. на ***ския районен съд,
разпределението е отменено.
След отмяната на обжалваното разпределение, депозитарят е изготвил ново
Разпределение от 17.05.2013г. на сумите, постъпили
при продажба на имуществото на длъжника, което е съобщил на кредиторите с
вписани права в Централния регистър за особените залози. В полза на „***” ООД гр. София са разпределени следните суми: 26 032 163.41
лв.,
разпределена по привилегия - залог върху търговско предприятие, учреден с
Договор за особен залог на търговско предприятие от 23.03.2009г. и вписан в търговския
регистър по партидата на длъжника под № 20090327162745 ( допълнително вписване
№ 20120807161846 ) и в Централния регистър за особените залози под № 2009040101270 и последващи допълнителни вписвания, имотен регистър с акт 1, т.
1, вх.
рег.
№ 4773/15.04.2009г. на Службата по
вписванията гр. ***; сумата 169 262.85 лева, разпределена по привилегия - залог върху
движими вещи машини и съоръжения под опис, учреден с Договор за особен залог от
30.09.2005г. и анекси към него, вписани в Централния регистър за особените залози по партидата на длъжника
под № 2011101102473. Сумата е постъпила от продажба на движими вещи на длъжника, които
са били заложени под опис в полза на „***” АД гр. София, която с Договор за продажба на
вземане от 02.04.2013г. е продала същото на „***” АД гр. София, ведно с привилегиите,
принадлежностите и обезпеченията му.
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът
по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК е
положителен установителен иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение. В производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес – т. 9 от ТР –
4 – 2014 – ОСГТК.
В разглеждания случай искът по
чл. 422 ГПК е предявен не от заявителя по заповедното производство, а от частен
правоприемник на кредитора - цесионер на вземането. Както е разяснено в т. 10б
от ТР – 4 – 2014 – ОСГТК, в случай на частно правоприемство при прехвърляне на
вземане чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта
за изпълнение до предявяване на иск по чл. 422 ГПК, легитимираните лица да
предявят установителния иск са цедентът, в който случай се прилага чл. 226 ГПК
и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В процесния казус,
установителният иск, предмет на т. д. № 288/2012 г. по описа на Добричкия
окръжен съд, е предявен от частния правоприемник на кредитора ( цесионер ) в
установения от чл. 415, ал. 1 ГПК срок. В конкретния казус, в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е постъпило възражение единствено и само от поръчителя, което
обуславя правния интерес на ищеца за предявяване на установителния иск по чл.
422 ГПК срещу поръчителя като ответник. Заповедта за изпълнение е влязла по
отношение на кредитополучателя.
Страните
по делото притежават процесуална правоспособност.
С оглед правилата за родовата подсъдност
( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 105 ГПК
), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен
съд гр. Добрич като първа инстанция.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
Искът е
ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по
същество.
Разгледан
по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН по
следните съображения:
Контроверсният
въпрос по делото е относно съществуването на вземания на „***”
АД гр. София към „***”
ООД гр. Добрич.
„***” ЕООД гр. София се явява частен правоприемник на
кредитора „***” АД гр. София.
В
процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава
извода за наличието между „***" АД гр. София и „***" АД гр. *** на облигационно правоотношение по договор за банков
кредит по см. на чл. 430 ТЗ, по силата
на който „***" АД гр. София в качеството на кредитор предоставя и дава право на „***" АД гр. *** в качеството му на кредитополучател да ползва кредит в размер до 12 000 000.00 евро за закупуване и изграждане на технологично оборудване и
съпътстващите инвестиционни дейности, като кредитополучателят се
задължава да усвои,
ползва целево и върне кредита, ведно с начислените върху него лихви и
комисионни, в сроковете за погасяване. Задълженията на кредитополучателя, произтичащи от
договора за банков кредит за обезпечени с поръчителство от страна на „***” ООД
гр. София.
Съдът
приема за безспорно установено, че вземанията на банката към кредитополучателя и поръчителя,
произтичащи от договора за банков кредит възлизат на сумата от 1 873 382.60
евро, от които 994 528.27 евро, представляваща главница и сумата от
878 854.33 евро, представляваща договорна лихва за периода 10.12.2011 г. –
26.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.06.2012 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 75 374.08 лв.
държавна такса, платена за образуване на ч. гр. д. № 3838/2012 г. по описа на
Районен съд гр. ***.
На
10.07.2012 г. „***” АД гр. София като
цесионер прехвърля своите вземания към „***” АД
гр. *** и „***” ООД гр. София, произтичащи от договор за банков
кредит на „***” АД гр. София като
цесионер.
На
31.07.2012 г. „***” АД гр. София като
цедент прехвърля своите вземания към „***” АД гр. *** и „***”
ООД гр. Добрич, произтичащи от договор
за цесия, на „***” ЕООД гр. София като цесионер.
Прехвърлянето
на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице – Колен, А., Капитан, А.,
Елементарен курс по френско гражданско право. Том ІІ. Книги І и ІІ. Задължения
и договори., С., 1929, с. 186, Тице, Х.
Гражданско право. Облигационно право ( обща и специална част ). С., 1933, с.
149, Диков, Л. Курс по гражданско
право. Обща част. Том ІІІ. С., 1934, с. 503, Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2013, с. 508.
Страни
по договора за прехвърлителят на вземането, наречен „цедент” и неговият
приобретател, който се обозначава с термините „цесионер”. Длъжникът по
вземането не е страна по цесията. Цесията изисква съгласието на цедента и
цесионера. Цесията прехвърля вземането от стария на новия кредитор. Цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на
сключването на договора. Заедно с
вземането върху цесионера ex lege преминават и всички акцесорни права ( освен
ако е уговорено друго ), общите и особените привилегии на вземането ( залог,
ипотека, право на задържане, поръчителства и др. ), както и изискуемите след
прехвърлянето лихви. Ако не е уговорено противното, цесионерът става титуляр на
вземанията и за изтеклите вече лихви – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Цесията замества стария кредитор на длъжника
с нов. Тъй като съдържанието на правоотношението се запазва, длъжникът не губи
възраженията си, стига да се основават на отношенията му с цедента, като може
да ги предяви срещу цесионера. Длъжникът може да прихваща задължението си към
цесионера с вземане срещу цедента – арг. чл. 103, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът може да противопостави на цесионера
и останалите правопогасяващи възражения: възражението за изпълнение, новация, сливане, опрощаване,
прекратително условие, унищожаване, разваляне, изтекла давност, за неизпълнен
договор, отлагателно условие, право на задържане. Обстоятелството, че цесията
засяга интересите освен на страните по договора, и на трето лице – длъжника,
налага извършването на едно допълнително действие – съобщаване на длъжника за
цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е неформално едностранно
изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е
прехвърлено на нов кредитор. Съобщението не е елемент от фактическия състав,
който поражда действие между страните. Правата по цесията преминават върху
цесионера със сключването на цесията. Значението на съобщението е с оглед на
третите лица – длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и цесионера.
Прехвърлянето на правото има действие за всички трети лица от момента, в който
съобщението е получено от длъжника – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Правната последица от сключените на 10.07.2012 г. и 31.07.2012 г. прехвърлителни сделки с вземането, произтичащо от договора за банков кредит, е неговото прехвърляне на нов кредитор, първоначално - „***” АД гр. София, а по – късно – „***” ЕООД гр. София.
Договорите за цесия са породили съответното правно
действие. Вземането
е преминавало в собственост върху всеки следващ кредитор с неговите акцесорни права, общите и
особените привилегии на вземането, в т. ч. и
поръчителството. Те са породили действие спрямо длъжника и поръчителя, тъй
като са им съобщени по надлежния ред. Поръчителят е неизправна страна по
договора, тъй като не е предоставил изпълнение по него в полза на новия
кредитор „***” АД гр. София, а впоследствие
и на „***” ЕООД
гр. София в периода след съобщаване на
цесиите до датата на предявяване на иска.
Ирелевантно
за правния спор е частичното погасяване на задължението със сумата от
14 452.03 лв., равностойни на 7 389.21 евро, събрана от „***”
ООД гр. София при осъществено
индивидуално принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Според т. 9 от ТР – 4 – 2014 – ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК, съществуването на вземането се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. Горепосочената сума попада в посоченото
изключение и не следва да се отчита при установяване размера на спорното
вземане. Извършеното по реда на ЗОЗ разпределение на суми от продажба на активи
от заложеното търговско предприятие на „***” АД
гр. *** е неотносимо към предмета на правния спор. Сумите, предвидени в
полза на ищеца са във връзка с привилегии по чл. 136 ЗЗД, даващи право на
предпочтително удовлетворение, касаещи други обезпечени вземания на „***” ЕООД
гр. София към „***” АД гр. ***.
С оглед
изложените съображения се налага извода за
съществуването на вземанията на „***” ЕООД гр. София към „***” ООД гр. Добрич посочения в исковата молба размер.
Исковата
претенция е доказана и основателна и следва да се уважи.
На осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 83 280.36
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 88 476.00 лв.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на
вземанията на „***" ЕООД гр. София, район *, ЖК „*” бл.
199, ет. 1, офис 1 ЕИК ***, съд. адрес гр. Добрич, бул. „***” № 28, офис 407,
адв. Б. К. като частен правоприемник на осн. чл. 99 ЗЗД на „***” АД гр. София, район ***, ул. „***” № 10, ЕИК ***,
като частен правоприемник на осн. чл. 99 ЗЗД на „***” АД гр. София, пл. „***” № 7, ЕИК *** към
длъжника „***”
ООД гр. Добрич, ул. „***” № 5, ет. 3, офис 303, ЕИК *** със
съд. адрес гр. София, ул. „***” № 42, ет. 2, адв. Кр. Д., произтичащи от
договор за банков инвестиционен кредит № 1107/12.10.2007 г., както следва: 1 873 382.60
евро, от които 994 528.27 евро, представляваща главница и сумата от
878 854.33 евро, представляваща договорна лихва за периода 10.12.2011 г. –
26.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.06.2012 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 75 374.08 лв.
държавна такса, платена за образуване на ч. гр. д. № 3838/2012 г. по описа на
Районен съд гр. ***.
ОСЪЖДА „***”
ООД гр. Добрич, ул. „***” № 5, ет. 3, офис 303, ЕИК *** със
съд. адрес гр. София, ул. „***” № 42, ет. 2, адв. Кр. Д. да заплати на ***" ЕООД гр. София, район *, ЖК „*” бл.
199, ет. 1, офис 1 ЕИК ***, съд. адрес гр. Добрич, бул. „***” № 28, офис 407,
адв. Б. К., разноски по делото в размер на 83 280.36 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 88 476.00 лв.
Решението
е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ищеца - „***”
АД гр. София, район ***, ул. „***” № 10,
ЕИК *** и „***” АД гр. София, пл. „***”
№ 7, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: