№ 10
гр. Враца , 14.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20211400200259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Р. С.
И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на
осъдения.
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна
връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
Р. С. И. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца,
съгласно определение по ЧНД № 206/2020 г. по описа на ОС-Монтана, с което на
основание чл.43а, т.2 от НК е заменено изцяло наказанието пробация, наложено му по
НОХД № 686/2019 г. по описа на РС-Дупница за извършено престъпление по чл.144,
ал.3 НК.
Началото на изтърпяване на наказанието е 14.01.2021 г. Към датата на
постановяване на настоящото определение-14.05.2021 г., от това наказание осъденият
е изтърпял 4 месеца и 3 дни, от които 4 месеца фактически, а от работа 3 дни.
1
Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 27 дни. От изложеното е видно, че фактически е
изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата
на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства
за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за
неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и
положително личностно развитие по време на наказанието.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС
сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на
мислене на осъдения И.. Според доклада по чл.155 ЗИНЗС оценка на риска от рецидив
не е направена, поради краткия размер на наказанието. Оценката на риска от вреди за
обществото при осъдения е в средни граници и се определя от криминалното му
минало, свързано с осъждания за различни престъпления. Като причини за настоящото
престъпление са посочени ниското правно съзнание на осъдения, некритичното
отношение към предишните му криминални действия и липсата на желание за контрол
върху поведението му. Отчетено е, че предишните осъждания, включително и на
ефективни наказания, не са изиграли необходимия превантивен, коригиращ и
възпитателен ефект. В изготвения план за осмисляне на престоя в затвора са поставени
като цели и задачи формиране на самокритичност; ограничаване на участието в
субкултурни дейности; недопускане на дисциплинарни наказания и възлагане на
конкретни трудови задачи, съобразно професионалните качества и умения на
осъдения.
В доклада е посочено, че осъденият има желание за включване в трудовия
процес, но до момента не е устроен на работа в затворническото общежитие, тъй като
притежава умения за ниско квалифициран труд /учил е само до 7-ми клас/ и
същевременно има претенции към предлаганата му работа. По време на престоя в
затвора не показва враждебни нагласи, нито склонност към физическа агресия при
попадане в конфликтни ситуации в контролирана среда и не е наказван, поради което
оценката на риска от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски
стойности. Залегнала е констатацията, че липсата на наказания и демонстрираното
относително добро поведение в затворническото общежитие е по-скоро белег за
безпроблемен престой, а не индикация за положителна личностна промяна.
Въпреки проведените корекционни мероприятия сериозна проблемна зона при
осъдения остава уменията за мислене-налице е ригидност в мисловния процес и
неосъзнаване на последствията от престъпните действия. Осъденият е със слаба
критичност към криминалното си поведение, със самооправдателни нагласи и е
склонен системно да повтаря едни и същи грешки, което сочи на неустойчивост в
нагласите за промяна на досегашния начин на живот.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено
корекционната работа с осъдения да продължи до края на присъдата с цел изграждане
на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият И. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
2
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Р.И. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от
вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на
осъжданията му в миналото сочи на реалистична прогноза за голяма вероятност от
криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият
продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива
нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Изразеното от него желание за
участие в трудовия процес и примерното поведение, което демонстрира при сегашния
си престой в затвора навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в
развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил
необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква
превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това
поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни
прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият И. не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на И. следва да продължи
процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до
края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият Р.И. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р. С. И., роден на *** г. в
гр.Монтана, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН
********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, съгласно определение по ЧНД №
206/2020 г. по описа на ОС-Монтана, с което на основание чл.43а, т.2 от НК е заменено
изцяло наказанието пробация, наложено му по НОХД № 686/2019 г. по описа на РС-
Дупница, с остатък 1 месец и 27 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
3
срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4