№ 3240
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100502693 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 234/06.01.2023г., постановено по гр. д. № 15443/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 79 състав, са частично уважени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. И. Й., Н. К. Й. и Е. К.
Й..
Спрямо Л. Й. е признато за установено, че дължи сумата от 2583.31лв.
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., 16.54лв.
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците от 24.08.2021г., както и 758.48лв. мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.20187г. до
06.08.2021г., като иска за топлинна енергия е отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 4658.23лв. за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г., иска за мораторна лихва върху топлинната енергия е отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер от 1068.26лв., така и е отхвърлен
изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 4.17лв.
1
Спрямо Н. Й. е признато за установено, че дължи сумата от 645,83лв.
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., 4.13лв.
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците от 24.08.2021г., както и 189,62лв. мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.20187г. до
06.08.2021г., като иска за топлинна енергия е отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 1164,56лв. за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г., иска за мораторна лихва върху топлинната енергия е отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер от 267,07лв., така и е отхвърлен
изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 1,05лв.
Спрямо Е. Й. е признато за установено, че дължи сумата от 645,83лв.
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г., 4.13лв.
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците от 24.08.2021г., както и 189,62лв. мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.20187г. до
06.08.2021г., като иска за топлинна енергия е отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 1164,56лв. за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г., иска за мораторна лихва върху топлинната енергия е отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер от 267,07лв., така и е отхвърлен
изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 1,05лв.
Производството е образувано по въззивна жалба на Л. Й. и Е. Й. срещу
решението в частите, в които са уважени предявените искове. Оспорват да
имат качеството клиенти на топлинна енергия с твърдения, че същото важи
единствено за Н. Й.. Твърди се, че процесният топлоснабден имот е бил
собственост на починалия К.Г.Й., което се доказвало от постъпил документ от
Министерството на отбраната, непосредствено след което своевременно
въззивниците направили възражение, че липсват доказателства да са приели
наследството, въз основа на което въззиваемият е следвало пълно и главно да
установи, че ответниците са собственици, приемайки наследството на
починалия наследодател, но такова доказване не било проведено. Отделно от
това съдът игнорирал подаденото от Н. Й. заявление – декларация за
откриване на партида, съответно стъпвайки в договорни отношения с
2
въззивамия, поради което облигационното отношение не било с другите двама
ответници. Молят за отмяна на атакуваното решение и присъждане на
разноски.
Въззивна жалба от Н. Й. не е подавана, съответно решението спрямо нея
е влязло в сила като необжалвано.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и
претендира разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца
не е взело становище по делото.
В хода на делото Л. Й. е починала (на 13.05.2024г.), оставяйки за
наследници Е. Й. и Н. Й., поради което с протоколно определение от
10.10.2024г. на осн.чл.227 ГПК като въззивници на мястото на починалата в
хода на процеса жалбоподателка Л. Й. са конституирани Е. Й. и Н. Й..
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация
София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да се признае за
установено, че ответниците дължат разделно суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
48744/2021г. по описа на СРС, 79 състав. Навел е твърдения, че ответниците са
битови клиент на топлинна енергия в апартамента, потребили са енергия в
имота за процесния период, дължат цена на дяловото й разпределение,
изпаднали са в забава на плащането им, като страните били обвързани от
договор при Общи условия.
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период
процесният имот, находящ се в гр.София, ул. „*********, ап.4, аб.№ 39760, е
бил топлоснабден, както и че ищецът е доставил до него твърдяното
количество топлинна енергия в претендираната стойност.
3
Прието по делото е заявление – декларация от 08.10.2007г., съгласно
която Н. К. Й. е поискала откриване на партида, съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр.София за топлоснабдения имот с аб.№ 39760.
С отговора на исковата молба Н. Й. не оспорва, че е в облигационно
отношение с ответника с оглед заявление-декларация за откриване на партида,
като релевира възражение за погасяване по давност на част от търсените суми.
Ответниците Е. Й. и Л. Й. оспорват да са в облигационно отношение с ищеца,
съответно релевират възражение за погасяване по давност.
По делото е приобщен договор за продажба на недвижим имот от
08.01.1971г., съгласно който по реда на НДИ е продаден процесния
топлоснабден имот на К.Г.Й. и Л. И. Й.. Съгласно удостоверение за
наследници от 05.01.2007г. се устанвоява, че К.Г.Й. е починал на 17.12.2006г.,
оставяйки за наследници съпругата Л. И. Й. и дъщерите си Е. Й. и Н. Й..
Непосредствено след приобщаване на договора за продажба по реда на НДИ
ответниците Л. Й. и Е. Й. оспорват да са приели наследството, вкл. поддържат
възражението, че Н. Й. е единствено в облигационни отношения с ищеца.
Прието по делото е заключение по СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че процесният
имот е топлоснабден, за същия е осъществено услугата дялово разпределение
от третото лице – помагач, като общата сума за топлинна енергия за
процесния период е 6555.03лв., от която 3117.35лв. за отопление на имота и
сградна инсталация и 3437.68лв. за битово горещо водоснабдяване.
С атакуваното решение първоинстанционният съд приема, че с оглед
чл.153 ЗЕ клиент на ТЕ е физическо лице ползвател или собственик, като от
събраните доказателства приема, че ответниците Л. Й., Е. Й. и Н. Й. се
легитимират като собственици, като доколкото К.Й. и Л. Й. са придобили
имота (08.01.1971г.) без да има данни да са били в брак, то са придобили ½
ид.ч., съответно след смъртта на К.Й. (17.12.2006г.) по пътя на наследствено
правоприемство квотите в съсобствеността били 4/6 за Л. Й. и по 1/6 ид.ч. за
Е. Й. и Н. Й., съответно приема, че ответниците са приели наследството,
доколкото няма данни да са се отказали от наследството. От заключението на
СТЕ приема за доказано доставеното до имота на ответниците количество ТЕ
в общ размер на 6987.33лв., като приема за частично основателно
4
възражението за погасяване на сумите по давност за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г., които от заключението на СТЕ възлизат на 3112.36лв., съответно
вземанията за ТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., които не са
обхванати от давността възлизат на 3874.97лв., разпределен съразмерно
квотите. С оглед частичната основателност на иска за ТЕ с оглед чл.119 ЗЗД е
приет за частично основателен иска за мораторна лихва, размерът на която е
определен по чл.162 ГПК общо на 1137.97лв., съответно е уважен съразмерно
квотите. Съответно изцяло е уважен иска за дялово разпределение (съобразно
приетите квоти).
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 153 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
– иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, цената на дяловото разпределение, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е
приел, че е налице облигационна връзка между въззивниците (Е. Й. и Л. Й., на
мястото на която са конституирани Н. Й. и Е. Й.) и въззиваемия по делото.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
5
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Изброяването в нормата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни
общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно
облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор,
сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение
между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно
обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право
това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
6
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде
изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в
определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези
волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в
областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В настоящия случай обаче е представена заявление – декларация за
откриване на партида на името на собственика Н. К. Й. от 08.10.2007г. От този
7
момент облигационните отношения по доставка на топлинна енергия са
възникнали между нея и топлофикационното дружество. С представената
молба – декларация до ищеца е направено искане от Н. К. Й. за откриване на
партида за топлоснабдения имот съгласно чл. 12, т. 12 от Общите условия на
дружеството.
Когато ползващият наследник сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава
той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежаваните от другите сънаследници
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, то сънаследниците
като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността. Така при подаването на
заявление за откриване на партида на името на определено лице -ползвател на
имота, последният отговаря за задълженията по топлоснабдяване на имота
независимо от обстоятелството, че имотът е съсобствен между две или повече
лица. При липса на заявление съсобствениците отговарят за задълженията
съобразно квотите си на съсобственост /така и Решение № 5827 от 15.11.2023
г. по в. гр. д. № 9353 / 2022 г. на СГС; Решение № 380 от 24.01.2023 г. по в. гр.
д. № 6942 / 2022 г. на СГС/. Горният извод не се опровергава от
обстоятелството, че в чл. 63, ал. 2 от Общите условия, публикувани на 10. 02.
2014 г., одобрени с решение № ОУ-02/03. 02. 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.
03. 2014 г., и в чл. 63, ал. 2 от Общите условия, публикувани на 11. 07. 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27. 06. 2016 г. на КЕВР, в сила от 10. 08. 2016 г., е
предвидено, че при смърт на клиент-физическо лице, наследниците променят
партидата на тяхно име или по писмено споразумение между тях - на името на
някои от наследниците, а при липса на писмено споразумение между
наследниците, продавачът открива партида на всички наследници, съобразно
наследствените им дялове. На първо място, по делото не са представени ОУ,
действащи към смъртта на К.Й. и подаването на молбата- декларация за
откриване на индивидуална партида на името на Н. К. Й. от 08.10.2007г. и не е
ясно дали същите са съдържали подобна клауза. На следващо място, дори да
се приеме, че и към 08.10.2007г. е съществувала разпоредба с подобно
8
съдържание в ОУ, то след като топлопреносното предприятие е удовлетворило
молбата за откриване индивидуална партида само на единия наследник, значи
са били спазени изискванията за това, предвидени в действащите към 2007 г.
ОУ. Откриването на индивидуална партида на името само на Н. К. Й. доказва
възникването на облигационни отношения по договора за доставка на
топлинна енергия само между нея и ищеца /изрично в този смисъл и Решение
№ 3929 от 21.12.2022 г. по в. гр. д. № 410 / 2022 г. на СГС/. Ищецът е открил
партида на Н. К. Й. за процесния имот, до която се отнасят Формулярите за
отчет (л.92-93), видно от приложените към делото документи. Тази молба
декларация представлява по своето правно естество предложение за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е
приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя
топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело
предложението на Н. К. Й. за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия. Чрез изразената от него воля е породено облигационно
правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за
съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия за процесния имот, тъй като Н. К. Й. е поискал откриването
на партида, а дружеството е уважило искането му. От посочената дата –
08.10.2007г., предхождаща началото на исковия период, между Н. К. Й. и
ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия за имота. Ето защо, задължено лице да
заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния
период е единствено Н. К. Й.. За преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот
през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В случая,
последно по време е сключен изричен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния имот единствено с Н. К. Й., видно от представената по
делото молба-декларация за откриване на партида от 08.10.2007г.
С оглед изложеното, се налага извод, че въззивниците (Е. Й. и Л. Й. към
процесния момент, съответно на чието място са конституирани наследниците
по закон Е. Й. и Н. Й.) нямат качеството потребители на топлинна енергия и в
9
този смисъл не са пасивно материално легитимирани да отговарят по
предявените искове.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да
бъде отменено като неправилно в обжалваната от ответниците части и вместо
това да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД установителни искове, като неоснователни и
недоказани, съответно в частта за разноските.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на такива разполагат въззивниците,
като за въззивното производство в полза на Е. Й. следва да се присъдят 25лв.
(д.т. по нейната въззивна жалба), както и 400лв. за адв. възнаграждение (л.11),
а като наследник на Л. Й. следва да се присъдят 33.58лв. (д.т.), т.е. общо
458,58лв., съответно в полза на Н. Й. (като наследник на Л. Й.) следва да се
присъдят разноски в размер на 33.58лв.
С оглед изхода на делото следва в полза на адв. Р. Н. да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство за заповедното и исковото производство в
размер на още 867,49лв. (дължими са общо 200лв. за заповедното и 400лв. за
исковото за Е. Й., съответно общо 200лв. за заповедното и 765лв. за исковото
за Л. Й., като с първоинстанционното решение са присъдени общо 261,85лв. за
Е. Й., съответно 435,66лв. за Л. Й., поради което следва да се присъдят още
867,49лв.).
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 234/06.01.2023г., постановено по гр. д. №
15443/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 79 състав, в частта, в
която спрямо Н. К. Й., ЕГН: **********, и Е. К. Й., ЕГН: **********, като
наследници на починалата в хода на процеса Л. И. Й., ЕГН: **********, е
признато за установено, че дължат на Топлофикация София ЕАД, ЕИК:
*********, (разделно при равни квоти с оглед наследственото
правоприемство) сумата от 2 583,31 лв., представляваща цена на топлинна
10
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. *********, с аб. №
39760; сумата от 16,54 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 24.08.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от
758,48 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г., за които суми по
ч. гр. дело № 48744/2021 г., по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК от 03.09.2021 г., както и в частта, в която Н. К. Й.,
ЕГН: **********, и Е. К. Й., ЕГН: **********, като наследници на
починалата в хода на процеса Л. И. Й., ЕГН: **********, са осъдени да платят
(разделно при равни квоти) разноски на „Топлофикация София“ ЕАД в размер
на 86.64лв заповедното производство, както и 207.30лв. за исковото, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД положителни
установителни искове от Топлофикация София ЕАД, ЕИК: *********, за
признаване за установено, че Н. К. Й., ЕГН: **********, и Е. К. Й., ЕГН:
**********, като наследници на починалата в хода на процеса Л. И. Й., ЕГН:
**********, дължат (разделно при равни квоти с оглед наследственото
правоприемство) сумата от 2 583,31 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. *********, с аб. №
39760; сумата от 16,54 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 24.08.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от
758,48 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г., за които суми по
ч. гр. дело № 48744/2021 г., по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК от 03.09.2021 г.
ОТМЕНЯ Решение № 234/06.01.2023г., постановено по гр. д. №
15443/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 79 състав, в частта, в
която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“
11
ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. К. Й., ЕГН **********, установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. К. Й. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 645,83 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. *********, с аб. №
39760, сумата от 4,13 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 24.08.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от
189,62 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г., за които суми по
ч. гр. дело № 48744/2021 г., по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК от 03.09.2021 г., както и в частта, в която Е. К. Й. е
осъдена да плати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 21,66 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 48744/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 51,83 лв., представляваща разноски
в исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД положителни
установителни искове от Топлофикация София ЕАД, ЕИК: *********, за
признаване за установено, че Е. К. Й., ЕГН **********, дължи сумата от
645,83 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ул. *********, с аб. № 39760, сумата от 4,13 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.08.2021 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 189,62 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
06.08.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 48744/2021 г., по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК от 03.09.2021 г.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.3 от ГПК Топлофикация
12
София ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на
Е. К. Й., ЕГН **********, разноски за въззивното производство размер на
458,58лв.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.3 от ГПК Топлофикация
София ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на
Н. К. Й., ЕГН: **********, разноски за въззивното производство размер на
33.58лв
ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК вр. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2
ЗАдв. Топлофикация София ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, ул.”Ястребец”
№23Б, да заплати на адв. Р. Б. Н., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр.
София, бул. „*********, ет. – партер, офис № 1, сумата от 867,49лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално по ч.гр.д. № 48744/2021, както и по гр.д. № 15443/2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на въззиваемия – „ДАЛСИЯ“ ООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13