Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Ива Нешева
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3131
по описа за 2018
год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.11.2017
год., постановено по гр.дело №20715/2017год. по описа на СРС, ГО, 161 с-в, са отхвърлени
предявените от Н.Б.К. и А.Н.К. срещу „Т.С.” ЕАД отрицателни установителни
искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищците не му дължат сумите: 662,99 лева- стойност на топлинна
енергия за периода 21.03.2009г.- м.04.2011г., 113,48 лева- лихва за забава
върху главницата за периода 21.03.2009- 06.03.2012г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 25.10.2013г. по ч.гр.д.№6011/2012г. на СРС, 88 състав и
същите са предмет на изпълнително дело №20168410401527 на ЧСИ Н.М.№841 на КЧСИ,
като ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК
направените разноски по делото в размер на 100 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците
Н.Б.К. и А.Н.К.. Жалбоподателите поддържат, че неправилно е приложен в случая
петгодишен давностен срок относно задълженията им, които са периодични и според
жалбоподателите приложима е тригодишна погасителна давност. Ето защо молят
решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендират
разноски.
Ответникът не е
подал отговор и не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно основание чл.439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Действително
вземанията на ответника са за периодични плащания и като такива се погасяват с
изтичането на тригодишна давност съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В случая обаче давността
е прекъсната с предявяването на установителния иск по чл.422 от ГПК и не е
текла докато е траел съдебния процес (чл.116 б.“в“ и чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД), а в резултат на така проведеното производство конкретните задължения на
ищците са установени с влязло в сила на 13.03.2013г. съдебно решение. Съгласно
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД срокът
на новата давност е всякога пет години и той в случая би изтекъл на
13.03.2018г., но междувременно поканата за доброволно изпълнение по
горепосоченото изпълнително дело е връчена на жалбоподателите на 20.03.2017г.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателите нямат право на разноски, а ответникът по жалбата не
претендира такива.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 21.11.2017 год., постановено по гр.дело №20715/2017год. по описа на СРС, ГО,
161 с-в.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/