Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………23.07.2020
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…двадесет
и шести юни………...………….....……………….……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова….……………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3572……по описа за 2019…….……………..……...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда
на чл. 410 ГПК за вземанията си към Д.А.Г., в размер на 796,15 лв. В резултат
на това било образувано ч.гр.д. № 2413/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради това бил предявен настоящият
установителен иск.
Ищецът поддържа, че в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. сочи, че се намира в договорни правоотношения с
ответницата с предмет предоставяне на електрическа енергия срещу заплащане. По
силата на чл. 7, т.1 от общите условия,
ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на
потребление на ответницата, а именно: ИТН /измервателна точка номер/: 2106957,
с. Петрово, общ. Стара Загора – жилищна сграда и 2106958, с. Петрово, общ. Стара Загора –
жилищна сграда. За клиента Д.А.Г. бил открит клиентски номер **********.
Ответницата от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е
задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът доставил на обекта
на ответницата за периода от 01.02.2017 г. до 05.02.2018 г. електроенергия на
обща стойност 724,70 лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава
в заплащане на консумираната ел. енергия, ответницата дължала и законна лихва в
общ размер от 71,45 лв. за периода от 26.05.2017 г. до 28.02.2019 г. За
задължението били издадени фактури с номера, както следва: фактура № **********
– 89,84 лв., фактура № ********** – 122,81 лв., и фактура № ********** – 59,20
лв., фактура № ********** –
60,43 лв., фактура №
********** – 62,82 лв., фактура
№ ********** – 329,60 лв.
Поради това моли съда да признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 724,70 лв., представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 01.02.2017 г. до 05.02.2018 г., сумата от 71,45 лв. представляваща
обезщетение за забавено плащане, за периода от 26.05.2017 г. до 28.02.2019 г.,
ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/25.03.2019 г./, до окончателното плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който особения представител на
ответницата счита, исковете за допустими, но неоснователни. Ответната страна
твърди, че сумите били дължими до датата на постановлениета за възлагане на
недмижимия имот – 19.01.2018 г. и фактурите се застъпвали по периоди. Моли съда
да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
В о.с.з. проведено на 27.01.2020 г.
признава, че до 19.01.2020 г.
ответницата е била потребител, като не оспорва размера на начислената
ел. енергия..
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за
установено следното:
Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК.
С доклада по делото на основание чл. 145,
ал. 1, т. 4 ГПК е обявено
за безспорно между страните, че са се намирали в облигационни правоотношения
/ответницата е била потребител/ и, че е доставена по партидата на ответника за
посочения недвжими имот електроенергия на стойност 724,70 лв.
Ищецът по делото разпространява и продава
електрическа енергия, като за адрес: с. Петрово, общ. Стара Загора – жилищна сграда и две измервателни точки, съответно:
ИТН 2106957 и ИТН 2106958, е издал шест фактури с получател на доставката Д.А.Г., а именно
фактура № ********** – 89,84 лв.,
фактура № ********** – 122,81 лв., и фактура № ********** – 59,20 лв., фактура
№ ********** – 60,43 лв., фактура № ********** – 62,82 лв., фактура №
********** – 329,60 лв. В
посочените фактури е записано, че получател на доставката е Д.Г., като клиентският
номер е посочен **********.
В препис извлечение
от сметка /л. 13 от делото/ за същия адрес: с. Петрово, общ. Стара Загора, и
две измервателни точки, съответно: ИТН
2106957 и ИТН 2106958 също е посочено, че потребителят е Д.Г..
Представено е
доказателство /л. 5 от делото/, че ответникът е собственик на недвижимия имот
за процесния период, като с постановление за възлагане /влязло в сила на
31.01.2018 г./ собствеността е била придобита от Любомир Петков /л. 6 от
делото/.
От заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че в периода
19.01.2018 г. – 05.02.2018 г. партидата се е водила на ответницата, като електрическата
енелгия е реално доставена и отчитана с оптика поради липсата на достъп до
обекта. В съдебно заседание в.л. пояснява, че застъпване на фактури по
периоди не е налице, тъй като има два електромера, респ. две измервателни точки
и дължимите суми отговарят на претендираните в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка
Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той
може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за
установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се
постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За основателността на предявения иск ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответницата по валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия; 2. реално доставяне на електрическа
енергия от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. стойността на
доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
По делото е обявено за безспорно /чл. 145, ал. 1, т. 4 ГПК/, че ищецът е предоставял електрическа енергия в периода 01.02.2017 г. до
05.02.2018 г. на посочената в исковата молба стойност за обект с две
измервателни точки ИТН 2106957 и ИТН
2106958 и адрес: с. Петрово, общ. Стара
Загора – жилищна сграда.
По възражението дали ответницата дължи
цялата процесна сума, тъй като не било установено да е потребител за обекта
след дата 19.01.2018 г. – когато е било издадено постановлението за възлагане,
съдът намира следното:
Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от
ДР на ЗЕ, „Клиент“ е клиент на едро или краен клиент на енергия или природен
газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ;
„Клиент на едро“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
енергия с цел препродажба, както и физическо или юридическо лице, различно от
оператор на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ
с цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия
или природен газ за собствено ползване. В случая без съмнение е налице
хипотезата на „Краен клиент“. От друга страна съгласно чл. 1, т. 4 от Общите
условия на договорите за
продажба на електирческа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г. клиент/потребител на електрическа
енергия за битови
нужди е физическо
лице, собственик или ползвател
на имот /има се предвид вещно
право на ползване – арг. чл.6, ал. 2 ОУ/, присъединен към
електроразпределителната
мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, като в чл. 6, ал. 2 от Общите
условия е уточнено, че правата и задълженията на клиента/потребителя може да се
упражняват и от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е заявил своето изрично писмено съгласие
пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да
бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок.
Затова получателят на процесните фактури Д.Г.
има качеството клиент/потребител на електрическа енергия за процесния имот, тъй
като е собственик на процесния имот с адрес: с. Петрово, общ. Стара Загора – жилищна
сграда до влизане в сила на
постановлението за възлагане /арг. чл. 496, ал. 2 ГПК/, а не от момента на издаването
на това постановление, както се сочи в отговора на исковата молба. Поради това между ищеца и получателя на
фактурите е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договор за
доставка на електирческа енергия при общи условия. От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установи, че ответницата е подала
всички необходими документи за сключване на индивидуален договор с ищеца и
вследствие на това й е била открита партида по смисъла на чл. 13, ал. 7 вр. чл.
6, ал. 3 от Общите условия, а и без съмнение той има право да бъде клиент като
съсобственик на процесния имот. Безспорно е, и това, че ищцовото дружество е
„Краен снабдител“ по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ и чл. 98а ЗЕ и продава електрическа енергия срещу заплащане.
Съгласно нормата на чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ, продажбата на електрическа
енергия се осъществява при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от клиентите, като крайният снабдител е длъжен да
публикува одобрени от ДКЕВР общи условия на договорите най - малко в един
централен и един местен всекидневник и те влизат в сила в тридесетдневен срок
от публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответния краен снабдител заявление, в
което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. Ето защо, когато потребителят не се е възползвал от
горепосочената правна възможност, следва да намерят приложение установените в
чл. 298, ал.1, т. 2 Търговския закон последици, а именно: общите условия на
ищеца – краен снабдител стават задължителни за потребителя с последователното
изтичане на посочените два периода. При положение, че по делото не е представен
и не се твърди да е сключен индивидуален договор между страните за уреждане на
отношенията им по повод предоставяните от ответника услуги /на основание чл.
98а, ал. 5 ЗЕ/, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите
условия. Поради това от данните по делото се установява наличието на валидно
облигационно правоотношение, като по делото са представени Общите условия
на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД и се установи, че собственик на
процесния имот е получателят на фактурите. Още повече, че по аргумент от чл.
155, предл.1 ГПК, както посочените общи условия, които са достъпни в интернет
сайта на ищеца, така и решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. съставляват общоизвестни
факти като такива същите не се нуждаят от доказване. С оглед на това при преценка наличието на
облигационна връзка между страните, следва да се съобразят Общите условия
на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД.
По делото не бе налице възникнал спор относно
изпълнение задължението на доставчика, няма и спор, че ответницата през този
период не е изплащала никакви задължения. Поради двустранния характер на
правоотношението между ищеца и ответника за двете страни са възникнали насрещни
задължения. Ищецът като доставчик на ел. услуги е следвало да предостави тези
услуги, а насрещната страна по правоотношението е следвало да заплати тяхната
стойност в 10-дневен срок от датата на фактуриране на дължимата сума /така чл.
18, ал. 2 от общите условия/ като фактът, че фактурата не е връчена не го
освобождава от това задължение и в тази връзка възражението е неоснователно
/така и решение № 406/19.11.2018 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. №
656/2018 г./. Изискуемостта настъпва съобразно уговореното от страните – съгласно
чл. 18, ал. 2 от общите условия, потребителите са длъжни да заплащат месечната
сума за ползваната от тях електиреска енергия в 10-дневен срок след
фактурирането им. Дължимостта им не зависи от получаване на специална покана от
кредитора – ищец. Безспорно, 10-дневният период по всяка фактура е изтекъл и
сумите се дължат. Задължението по чл. 13, ал. 5 от Общите условия е право на
длъжника, която само тя може да упражни и постигнато съгласие между страните по
договора не се изисква.
При този изход на делото, с оглед
задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
Предвид изхода по настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените в исковото производство разноски за платена държавна
такса в размер на 25,00 лв. /действително ищецът е внесъл държавна такса в размер на 75,00 лв.
за исковото производство, но същата над размера на 25,00 лв. се явява
надвнесена и поради това не може да се възложи на ответника да отговаря за
надвнесена от ищеца държавна такса/, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., за
вещо лице в размер на 200,00 лв. и възнаграждение за особен представител в
размер на 150,00 лв. и 25,00 лв. ДТ и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лв. за заповедното производство.
Така мотивиран и
на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на Д.А.Г. ***, ЕГН: **********,
съществуването на вземането на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“, № 37, ЕИК:
*********, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова
Стойчева, за сумата от 724,70 лв.
/седемстотин двадесет и четири лева и седемдесет стотинки/ представляваща
главница дължима за доставена от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
и ползвана от Д.А.Г. електрическа енергия за периода от
01.02.2017 г. до 05.02.2018 г., както и за обезщетение за забава в размер на 71,45 лв. /седемдесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки/ за периода от 26.05.2017 г. до 28.02.2018 г., за
което са издадени фактура №
********** – 89,84 лв., фактура № ********** – 122,81 лв., и фактура №
********** – 59,20 лв., фактура № ********** – 60,43 лв., фактура № **********
– 62,82 лв., фактура № ********** – 329,60 лв. с включен ДДС, както и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1292/09.05.2019 г., издадена по ч.гр.д. №
2413/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.
1 ГПК Д.А.Г. ***, ЕГН: **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“, № 37, ЕИК:
*********, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет
Петкова Стойчева сума в размер на 475,00
лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски и сума в размер на 75,00 лв. /седемдесет лева/, представляваща направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2413/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: