Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
град Велико
Търново, 22.11.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Великотърновският районен
съд, първи състав, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева и в присъствието на прокурора ………, разгледа
докладваното от съдията Данаилов гражд. дело № 315 по
описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.415 от ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт П.Г.Б. твърди в исковата си
молба, че на 01.03.2016 г. между
„Провидент Файненшъл България" ООД и Р.П.Х., е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № *********. Подписвайки договорните разпоредби, кредитополучателят
е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на
„Провидент Файненшъл България" ООД му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се е съгласил с факта
на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговота свободна воля.
При условията на горепосочения Договор за
потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1500 лв.,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като последния е потвърдил, че е получил в
пълен размер кредите с факта на подписване на догвора. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер, на която е фиксиран за
целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.
Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 295.88. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1795.88
лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 29.93 лв. Първата погасителна вноска е платима на 10.03.2016 г., а
последната погасителна вноска е с падеж: 27.04.2017 г. С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 75,00 лв. Съгласно клаузите на сключения
договор (чл. 3 от същия), таксата за оценка на досие е платима при подписване
на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в
седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така,
таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер
на 1.25 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да предоставя на
Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора - услуга „Кредит у дома". За
предоставяната услуга, Кредитополучателят се е задължил да заплати на
Кредитодателя такса, която е в размер на 1279.46 лв. Подписвайки договора (и
съгл. чл. 25 от същия), Кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се
съгласява, че услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя
единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит
такса. Също така, с подписа си Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че
30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой
по местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата част е свързана с
разходите на Кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на
Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга
„Кредит у дома" е платима при подписване на договора, но страните са
постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за услуга „Кредит у дома" е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 21.33 лв., които са
платими на падежните дати на погасителните вноски. Така, общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в
размер на 3150.35 лв., която включва: главница в размер на 1500 лв., договорна
лихва в размер на 295.88 лв., такса за оценка на досие в размер на 75,00 лв. и
такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 1279.46 лв. Съгласно клаузите
на договора за кредит, общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 52.51 лева, като в размера на вноската са
включени: вноска по кредита в размер на 29.93 лв., вноска по такса за оценка на
досие в размер на 1.25 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у дома" в
размер на 21.33 лв. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на
седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя
кредитен консултант по местоживеето на Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 27.04.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит, не са обявявани за предсрочно
изискуеми.
На 01.07.2017 г. е сключен Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Файненшъл България" ООД, и „Изи
Асет Мениджмънт" АД, по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл
България" ООД срещу Р.П. Христон, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № *********/01.03.2016 г., е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт
" АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.03.2018г. е подписано
Приложение 1 към допълнително споразумение от 1.11.2017г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на
което на ищеца е прехвърлено вземането по горвия договор за потребителски
кредит.
Договорът за потребителски кредит
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е
увадомен за извършените продажби. Кредитополучателят не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1301
лв., с която са погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома": 160
лв. и 373.25 лв., такса за оценка на досие: 31 лв., договорна лихва: 188.98
лв., главница: 547.77 лв. Ищецът предявява иск с правно основание чл.415 от ГПК
за установяването на вземането си против ответника за сумата общо 2014.60 лв.,
от която: сумата 952.23 лв. /деветстотин петдесет и два лева и двадесет и три
стотинки/ – представляваща главница по договор за потребителски кредит №
********* от 01.03.2016 г., сумата 106.90 лв. /сто и шест лева и деветдесет
стотинки/ - договорна лихва за периода от 25.08.2016 г. до 27.04.2017 г.,
сумата 44.00 лв. /четиридесет и четири лева и нула стотинки/ - такса за оценка
на досие за периода от 25.08.2016 г. до 27.04.2017 г., сумата 223.84 /двеста
двадесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ - такса услуга „Кредит у
дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 1.9.2016 г. до 27.4.2017 г., сумата 522.37 /петстотин двадесет и два
лева и тридесет и седем стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от
1.9.2016 г. до 27.4.2017 г., сумата 165.26 /сто шестдесет и пет лева и двадесет
и шест стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 26.8.2016 г.до 2.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2018 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2994/2018г. на ВТРС.
Ответникът Р.П.Х., чрез назначения му
особен представител оспорва предявения иск. Отрича, да е уведомяван за цесиите
на задължението му по договора за кредит. Счита клаузата за допълнителна услуга
за нищожна, тъй като противоречала на закона. Оспорва истинността и вчастност –
автентичността на подписа, поставен от ответника в договора за потбечителски
кредит. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното за установено
от фактическа страна и достига до следните правни изводи:
Обективно съединените установителни искове са
процесуално допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 99, от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, вр.
чл. 286 от Търговския закон ТЗ/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от
защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните
реквизити по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
По делото се установи, че на 01.06.2016 г., след получаването на стандартен
европейски формуляр, ответникът в качеството на кредитополучател,
е сключил договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент
Файненшъл България“ ООД, ЕИК *********, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в размер на 1500
лева. Общата сума, която кредитополучателят се е
задължил да върне по договора е в размер на 3150.34 лева, включваща: главница
от 1500 лева, договорна лихва от 295.88 лева, такса „оценка на досие“ от 75.00 лева
и такса за услуга „кредит у дома“, в размер на 1279.46 лева, на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка от 52.51 лева, с начално плащане на 08.03.2016
г.
Според заключението на изслушаната съдебно-графическа експертиза, подписът
за клиент на гордия договор е положен от ищеца Р.П.Х..
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че заплатената
от ответника сума по договора за кредит е общо 1301 лв.
Ищецът по делото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е приобретател на вземането, на основание сключен на 16.11.2010
г. договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД по силата на който е придобил
вземането по договора за кредит изцяло, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. На 01.03.2018г. е
подписано Приложение 1 към допълнително споразумение от 1.11.2017г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. От своя
страна „Изи Асет
Мениджмънт” АД на 01.07.2017г. е придобило вземането против ответника с договор
за цесия от „Файненшъл България" ООД.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че не е уведомен за цесията,
тъй като исковата молба има характер на покана за плащане и като част от
първоначалните съдебни книжа е връчено уведомлението от стария кредитор за
извършената цесия.
Основателно е възражението на ответника, че сключеният договор за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не
съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11 на ЗПК - липсва
предвидената с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9а
методика за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а от ЗПК; липсва предвидената с чл. 11, ал. 1, т. 12
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор
за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания; липсва конкретен лихвения процент, по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; липсва предвиждане по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК при
правото на отказ на потребителя от договора, в 14-дневния срок от подписването
на договора в конкретния случай, за другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и да заплати лихвата до момента, със съответното обезщетение за
кредитора, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент
на ден; липсва по чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗПК при правото на предсрочно
погасяване на кредита, предвиждане за редът за неговото осъществяване и
информация за намаляването на общите разходи по кредита, касаещи лихвата и
разходите за оставащата част от срока на договора, изцяло липсва предвиждане по
чл. 11, ал. 1, по т. 23 от ЗПК за реда за прекратяване на договора за кредит;
липсва по чл. 11, ал. 1, по т. 24 от ЗПК вписване за наличието на извънсъдебни способи за решаването на споровете по договора
и за обезщетяване на потребителя във връзка с предоставянето на потребителски
кредит в нарушение на закона; липсва вписването в договора на предвидения по
чл. 11, ал. 1, по т. 26 от ЗПК адреса на Комисията за защита на потребителите,
като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК.
От външна страна, по отношение на процесния
договор за кредит не е спазено изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК в писмената форма, на хартиен носител
размерът на шрифта на договора да е не по-малък от 12, което съдът установява
от приетото като доказателство по делото заверено копие. Не е спазено и
изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
Ето защо съдът приема, на основание чл. 22 от ЗПК, че процесният
договор за потребителски паричен кредит №
********* от 01.03.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, е недействителен, което има за
правна последица потребителят да върне само чистата стойност на кредита. В тази
хипотеза, той не дължи лихва или други разходи по кредита, по предвиждането на
чл. 23 от ЗПК. Такива разходи за него са и процесните
две такси - „оценка на досие“ и „кредит у дома“. Този извод съдът извлича с
граматическо тълкуване от употребата на
законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „са̀мо“, което изключва всички други плащания по договора за
кредит, независимо от техния характер.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна, без да бъдат разглеждани
другите възражения на ответната страна за нищожност и неизпълнение на договора,
предявените по делото установителни искове следва да
бъдат уважени само до размер 199 лв., тъй като безспорно се установи, че от
стойността на кредита, която е 1500 лв., ответникът е заплатил сумата 1301 лв.
Поради това и искът следва да бъде уважен за сумата 199 лв. главница по
договора за кредит, а в останалата част претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
С оглед уважената част от исковете, събраните доказателства и разясненията
с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника по делото страна следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца разноски по делото, в размер на 76 лева,
както и 9.03 лева разноски за заповедното производство, съразмерно с уважените
искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.П.Х. с ЕГН **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 199
лв. (сто деветдесет и девет лева) -
главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № ********* от 01.03.2016 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2994/2018 г. по описа на Великотърновския
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани, предявените искове от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Р.П.Х. с ЕГН **********,***, да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 753.23 лв. /седемстотин петдесет и три лева и
двадесет и три стотинки/ – представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ********* от 01.03.2016 г., сумата 106.90 лв. /сто и шест лева и
деветдесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 25.08.2016 г. до
27.04.2017 г., сумата 44.00 лв. /четиридесет и четири лева и нула стотинки/ -
такса за оценка на досие за периода от 25.08.2016 г. до 27.04.2017 г., сумата
223.84 /двеста двадесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ - такса
услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 1.9.2016 г. до 27.4.2017 г., сумата 522.37
/петстотин двадесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ - такса услуга
„Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 1.9.2016 г. до 27.4.2017 г., сумата 165.26 /сто
шестдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 26.8.2016 г.до 2.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2994/2018 г. по
описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА Р.П.Х. с
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, сумата от 76 лв. (седемдесет и шест лева),
представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 9.03 лв. (девет лева и три
стотинки), представляваща направените разноски по ч.гр.д. № 2994/2018 г. по описа
на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: