Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и седми юли през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 16489 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 26.07.2019 г.
СРС, 88 с-в, по гр.д.№ 64853/18 г. е
отхвърлил
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът Б.И.К. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в
размер на 341,27 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода от м.12.2011 г. до м.05.2012 г. за абонатен №
157077 за следния топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „**********по
издадени фактури, съответно за сумата 63,04 лв.-главница по фактура за
м.12.2011 г.; за сумата в размер на 74,69 лв.-главница по фактура за м.01.2012
г.; за сумата в размер на 74,99 лв.-главница по фактура за м.02.2012 г.; за
сумата в размер на 52,60 лв.-главница по фактура за м.03.2012 г.; за сумата в
размер на 41,36 лв.-главница по фактура за м.04.2012 г.; за сумата в размер на
34,59 лв-главница по фактура за м.05.2012 г.Решението е постановено при
участието на „Н.и.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ответника.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- Б.И.К. с оплаквания, че същото е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост.Твърди,
че с отговора на исковата молба ответникът е развил доводи, че процесните
задължения са изискуеми и дължими, и че съдът неправилно не е разгледал
въведеното под формата на изменение на иска правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност.Изразява становище, че при отрицателния
установителен иск ищецът претендира субективното право законосъобразно да
откаже плащане на спорната сума, поради което всяко всяко възражение срещу
претендираното от ответника вземане представлява самостоятелно основание на
иска, а съгласно разясненията на т.2В на ТР № 4/14.03.2016 г. на ВКС, т.д.№
4/14 г. на ОСГК допустимо е изменение на иска чрез прибавяне на ново основание
при условията на евентуалност, ако то не води до изменение на петитума.Поддържа,
че съгласно чл.143, ал.1 ГПК страните са длъжни да направят всичките си искания
и възражения най-късно до първото заседание, и че при отрицателния
установителен иск е достатъчно в исковата молба ищецът само да твърди
несъществуване на спорното право, а ответникът въвежда фактите, които пораждат
вземането с отговора на исковата молба, като едва след получаването му ищецът
може да ги оспори.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
иска, като разгледа и възражението за погасителна давност.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба- „Т.С.“ ЕАД оспорва същата, без
да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото
лице-помагач-„Н.и.“ ООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищецът- Б.И.К. твърди, че
на 06.08.2018 г. е посетил централния офис на ответника и е установил, че като
титуляр на партида с абонатен № 157077 за имот, находящ се в гр.София, жк „**********има
неизплатени задължения към „Т.С.“ ЕАД, като служителят на дружеството му е
заявил, че ако не плати всички задължения, ще бъде заведено дело срещу него и
ще бъде осъден и даден на ЧСИ.При справка на интернет сайта на ответника е
установил, че същият претендира задължения по следните фактури за главно
вземане: 1.Фактура № ********** за м.12.2011 г. за сумата в размер на 63,04
лв.; 2.Фактура № ********** за м.01.2012 г. за сумата в размер на 74,69 лв.; 3.
Фактура № ********** за м.02.2012 г. за сумата 74,99 лв.; 4.Фактура №
********** за м.03.2012 г. в размер на 52,60 лв.; 5. Фактура № ********** за
м.04.2012 г. за сума в размер на 41,36 лв. и 6.Фактура № 00371293002 за
м.05.2012 г. в размер на 34,59 лв., които фигурират като дължими суми към
момента на завеждане на исковата молба за периода м.12.2011 г.-м.05.2012 г.Ищецът
излага твърдения, че плаща текущите си задължения за топлинна енергия в брой-
на каса на ответника, като във всеки документ посочва, че плаща най-новото
задължение, но въпреки това ответникът погасява най-старите задължения.Твърди,
че за него е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен
иск, тъй като при наличие на позитивно решение ще задължи ответника да отпише от
счетоводството си процесните задължения и ще лиши ответника от възможността с
текущите си плащания да погасява недължими от него задължения въпреки волята
му.С молба от 27.09.2018 г. ищецът е поискал ответникът да му опрости
процесните задължения и да ги отпише от счетоводството си, но процесните суми
продължават да фигурират като дължими от него.Ищецът твърди, че не дължи
претендираните от ответното дружество суми, тъй като в процесния имот през
исковия период не е доставяна топлинна енергия.Твърди, че радиаторите са
демонтирани, а тръбите са затапени
надлежно.В имота не е доставяна и топла вода за битови нужди, поради
което не дължи и плащане на съответните суми за БГВ.Излага и доводи за липса на
договорно правоотношение, тъй като Общите условия /ОУ/ на ответното дружество
за продажба на топлинна енергия за битови нужди не са одобрени от КЕВР по реда
на чл.150, ал.1 ЗЕ и не е завършен фактическият състав на договора при ОУ.Твърди,
че ОУ не са публикувани в един централен и в един местен всекидневник.Поддържа
становище, че липсва ценово решение на КЕВР за определяне на цени, вземанията
не са доказани и по размер, не е изготвяна изравнителна сметка за съответната
година, оспорва и техническата изправност и метрологичната годност на
средствата на общия топломер в абонатната станция.С молба от 23.04.2019 г.
ищецът е поискал изменение на иска, като съдът да разгледа и доводът за
недължимост на процесните суми поради
изтекла погасителна давност по чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД.Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД,
че не дължи на ответника сумата в общ размер на 341,27 лв. по фактура №
********** за м.12.2011 г. за сумата в размер на 63,04 лв.; фактура №
********** за м.01.2012 г. за сумата в размер на 74,69 лв.; фактура №
********** за м.02.2012 г. за сумата 74,99 лв.; фактура № ********** за
м.03.2012 г. в размер на 52,60 лв.; фактура № ********** за м.04.2012 г. за
сума в размер на 41,36 лв. и фактура № 00371293002 за м.05.2012 г. в размер на
34,59 лв. за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, жк „**********, абонатен № *****Претендира разноски.
Ищецът не оспорва, а и от нотариален акт №
107 по н.д.№ 101/2011 г. е установено, че
е собственик на апартамент № 82 в гр.София, жк „**********.
По делото е представена извадка за абонат №
157077 на ответното дружество, в което фигурират като неплатени задължения за
топлинна енергия сумите по фактура № ********** за м.12.2011 г. за сумата в
размер на 63,04 лв.; ръчна фактура № ********** за м.01.2012 г. за сумата в
размер на 74,69 лв.; ръчна фактура № ********** за м.02.2012 г. за сумата 74,99
лв.; ръчна фактура № ********** за м.03.2012 г. в размер на 52,60 лв.; ръчна фактура
№ ********** за м.04.2012 г. за сума в размер на 41,36 лв. и ръчна фактура № **********
за м.05.2012 г. в размер на 34,59 лв.
С писмо рег.№ Г-4025/12.03.2016 г. ответното
дружество е уведомило ищеца, че от м.02.2016 г. е вписан като титуляр на
партида с абонатен № 157077 за заплащане на топлинна енергия за процесния
апартамент, че е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за
неизплатената топлинна енергия и за услугата за дялово разпределение, и че към
09.03.2016 г. неизплатените задължения за имота са в размер на 6 339,41
лв., като при неизпълнение в 7-дневен срок ще събере вземанията си по съдебен
ред.Липсват данни писмото да е получено.
С писмо от 02.02.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е
уведомила ищеца, че дължи за топлофицирания имот с аб.№ 157077 сумата от
7 144,85 лв. за топлинна енергия и дялово разпределение, в това число и
главница и лихва с предупреждение, че при неплащане на задължението дружеството
ще стартира съдебни действия за събиране на вземането си.
С молба вх.№ Г-20970/27.09.2018 г. ищецът е
поискал от ответното дружество в 3-дневен срок от датата на получаване на
молбата да отпише задълженията му за главни вземания по процесните фактури и е
заявил, че не дължи сумите.
На 28.09.2002 г. е сключен договор между
етажните собственици в гр.София, жк *****и „Н.и.“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата
етажна собственост.
Представени са и изравнителни сметки за
периода 05.2011 г.-04.2012 г. за процесния апартамент, както и констативен протокол за неосигурен достъп от 22.05.2012
г.
От заключението на приетата по делото техническа
експертиза на вещото лице Б.В.Т.e установено, че ФДР „Н.“
ЕАД е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в ЕС.Технологичните разходи са приспадани за сметка на
топлопреносното предприятие.За процесния период от 01.12.2011 г. до 31.05.2012
г. ищецът не е осигурил достъп на ФДР за отчет на водомерите в имота, за което
са попълнени протоколи за неосигурен достъп.По данни на ФДР в процесното жилище
не е имало монтирани отоплителни тела и не са монтирани топлоразпределители.В
имота се ползва топла вода и е начислявана топлинна енергия за загряване на
топла вода.От м.05.2012 г. поради липса на отчет разхода за топла вода се
изчислява на един брой потребители при норма 140 л на потребител за едно денонощие.За
процесния период отчитането на топлинната енергия и разпределението й в ЕС,
където се намира процесния имот, е извършвано съгласно действащите ЗЕ и Наредба
за топлоснабдяването.Начислената топлинна енергия за процесния имот възлиза на
345,78 лв., а сумата от изравнителните сметки е 4,51 лв. за доплащане.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице В.Стоянова е установено, че няма данни да плащане на
суми за топлинна енергия за процесния период.По данни от счетоводството на ответника
общото задължение на ищеца за потребление за периода от м.12.2011 г. до
м.05.2012 г. е в размер на 341,27 лв.
Размерът на законната лихва върху главницата
от датата на изпадане на ищеца в забава възлиза на 225,67 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или право, когато има интерес от
това.Ищецът мотивира правния си интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск с твърдението, че ответникът му фактурира като дължими
процесните суми, поради което искът се явява допустим.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в
сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2
ЗЕ топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От събраните по делото доказателства се
установи, че ответникът е собственик процесния имот и на основание чл.153, ал.1
ЗЕ има качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период.Размерът
на реалното доставено количество топлинна енергия, съгласно приетата по делото
техническа експертиза за процесния топлоснабден имот за периода м.11.2011
г.-м.05.2012 г. възлиза на 350,29 лв. /345,78 лв.-начислена по фактури и 4,51
лв. за доплащане от изравнителните сметки/.От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че в счетоводството на ответника
като дължима сума фигурира 341,27 лв.Не се установи да са извършени плащания в
погасяване на суми за топлинна енергия за процесния период.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да
разгледа и доводът за недължимост на процесните вземания поради изтекла
погасителна давност по чл.111, ал.1, б. „в” ЗЗД.В
производството по отрицателния установителен иск, за разлика от всички други
искове, основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег.Твърденията и
доводите на ищеца в исковата молба не представляват основание на иска /решение
№ 173/25.06.2014 г. по гр.д.№ 1025/14 г. на ВКС, I ГО;
решение № 101/13.11.2020 г. по т.д.№ 2489/19 г. на ВКС, II ТО/.С
предявяването на отрицателния установителен иск ищецът иска да се отрече
претендираното от ответника право, поради което и на релевираните от последния
основания за притежаването му той следва да изчерпи всички свои правоизключващи
възражения, като пред въззивния съд е допустимо използването на нови защитни
средства като възражения срещу претендираното от ответника право, тъй като те
се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението, като моментът, към
който се установява съществуването или несъществуването на спорното право, е
деня на приключване на устните състезания /в този смисъл-решение № 34/13 г. по
гр.д.№ 616/12 г. на ВКС, II ГО/.Ответникът по
отрицателен установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и
съществува, а ищецът-че същото е погасено /решение № 240/15.12.2012 г. на ВКС, III ГО,
гр.д.№ 1438/11 г./.
Задължението за
плащане на ползваната топлинна енергия е периодично, тъй като касае повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1,
б. „в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност.В този смисъл е налице и ТР № 3/12 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ за продажба на
топлинна енергия от 2008 г., приложими към процесните вземания, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.По отношение на процесните вземания намират приложение ОУ
за продажба на топлинна енергия от 2008 г.Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.В чл.32,
ал.1 от ОУ от 2008 г. е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни
да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.Т.е. вземанията за м.05.2012 г. са станали изискуеми на
01.07.2012 г. и погасителната давност по чл.111, ал.1, б. „в.“ ЗЗД е изтекла на
01.07.2015 г.Въззиваемият не е ангажирал доказателства за спиране, респ.
прекъсване на погасителната давност.
Поради изложените съображения вземанията за процесните суми се явяват
погасени по давност и предявеният отрицателен установителен иск следва да се
уважи.
С оглед изхода на спора на основание чл.781 ал.1 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 50 лв. за държавна такса
за първоинстанционното производство и 25 лв.-за държавна такса за въззивната
инстанция или общо 75 лв.На основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА вр.
чл.2, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 и чл.0, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на въззивника сумата 600 лв.-адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.Неоснователно е направеното от въззиваемия
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като претендираното
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е минималното такова предвидено в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 26.07.2019 г. на СРС, 88 с-в, по гр.д.№ 64853/18 г., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
иска, предявен от Б.И.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***
срещу „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:***, че Б.И.К.
не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 341,27 лв., представляваща сбор от сумите,
представляващи главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, жк „**********, абонатен № 157077, както следва: по фактура № ********** за м.12.2011 г. за сумата в
размер на 63,04 лв.; по фактура № ********** за м.01.2012 г. за
сумата в размер на 74,69 лв.; по фактура № **********
за м.02.2012 г. за сумата 74,99 лв.; по фактура №
********** за м.03.2012 г. в размер на 52,60 лв.; по фактура
№ ********** за м.04.2012 г. за сума в размер на 41,36 лв. и по фактура
№ 00371293002 за м.05.2012 г. в размер на 34,59 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Б.И.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***
сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******и
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Д. Н.Д. с ЕГН **********
от Благоевградска АК сумата 600 лв. /шестотин лева/ на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
Решението е постановено при
участието на „Н.и.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.