№ 98
гр. С.З., 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001277 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260316/06.04.2021г., постановено по гр.д. №
2562/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено
по отношение на ИВ. ХР. Р., съществуването на вземането на „Б.Н.П.Ф.“ С.А.,
със седалище в гр.П., Ф., рег. № ***, чрез Б.Н.П.Ф. С.А., клон България за
следните суми, дължими по Договор за револвиращ потребителски кредит с
номер САRD -14231118, отпуснат при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки и услуги СRЕХ-13752698/03.08.2016г.: главница в размер на
709, 61 лв. ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 49,65лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018г. до
05.09.2018 г., 37,01 лв. мораторна лихва за периода от 05.09.2018г. до
11.03.2019г., за които суми е издадена заповед № 1021/26.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 1758/2019г. по
описа на Районен съд - С.З. и ИВ. ХР. Р. е осъден да заплати разноски.
Въззивникът ИВ. ХР. Р. моли съда да отмени обжалваното решение,
като са изложени съображения във връзка със спирането на плащанията по
кредита.
1
В законоустановения срок отговор не е постъпил от въззиваемия
„Б.Н.П.Ф.“ С.А., със седалище в гр.П., Ф., рег. № ***, чрез Б.Н.П.Ф. С.А.,
клон България.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с
чл. 33, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът "Б.Н.П.Ф." С.А., със седалище в гр. П., Ф., рег. № ***, чрез
Б.Н.П.Ф. С.А., клон България моли съда да признае за установено, че ИВ. ХР.
Р. дължи сума в размер на: 709, 61 лв., представляваща главница по
револвиращ кредит; 49, 65 лв., представляваща договорна лихва по кредита за
периода от 01.08.2018 до 05.09.2018; 37, 01 лв., представляваща обезщетение
за забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 05.09.2018 г. до 11.03.2019
г. , или общо дължима сума 796.27 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
При условие на евентуалност са предявени осъдителни искове за
горепосочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор, в който
ответникът заявява, че заради телефонните разговори със служител на ищеца
е бил принуден да напусне работа при двама работодатели и няма възможност
да плаща.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1758/2019г. по описа на Районен съд -
С.З., съдът е издал в полза на ищеца по настоящото дело срещу ответника
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
709,61 лв. - главница по договор за потребителски заем с номер СRЕХ-
13752698, 49, 65 лв. - възнаградителна лихва по договора за периода от
01.08.2018г. до 05.09.2018г., 37,01лв. - законна лихва за забава за периода от
05.09.2018г. до 11.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 25.03.2019г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и за разноските по заповедното
производство от 75лева. Длъжникът е подал възражение по делото, като в
2
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения по делото Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер СRЕХ -13752698 от 03.08.2016 г. ответникът е дал и
съгласието си освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта mastercard.
В чл. 12 от договора е предвидена възможност за отпускане на револвиращ
кредит.
Към договора е представено Приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта САRD -14231118 от 03.08.2016 г., с кредитен лимит 1 500
лв., при лихвен процент от 35% и годишен лихвен процент на разходите -
44,90% и обезщетение за забава от 10% плюс ОЛП на БНБ. В чл. 14 от
договора е уговорена годишна лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. В чл. 13 е уговорено, че
месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно
тарифата. В графа "лимити" е посочено че при усвоен кредитен лимит от
1001 до 2000 лв. минималната погасителна вноска е 120 лв.
От приложената по делото товарителница № 919121614231118/1774691
от 16.02.2017 г. на "М.Е." ООД, се установява, че на ответника е изпратена
пратка, като върху товарителницата е отбелязано, че съдържанието на
пратката са "документи". Пратката е получена от лично ответника на
02.03.2017 г.
С уведомление, озаглавено „последна покана" изх.№ САRD -14231118
от 12.09.2018 г., адресирано до ответника същият е поканен от ищеца, в
седемдневен срок, от получаване на уведомлението, да погаси задължението
си, в размер на 709, 61 лв. главница, 49, 65 лв. договорна лихва и 1,39 лв.
обезщетение за забава - в общ размер на 760, 65 лв., като в противен случай,
ще се прибегне до съдебно събиране. По делото не са представени
доказателства, че поканата е получена от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем
3
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът за заем е
реален, тъй като се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума.
В настоящия случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, не
ангажира доказателства, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за револвиращ потребителски
кредит, усвоен посредством кредитна карта, като не се представиха и
доказателства, че сумата от 1 500 лв., е реално усвоена от ответника. По
делото не се доказа, че кредиторът е доставил съгласно чл. 12 от договора за
кредит за покупка на стоки или услуги от 03.08.2016 г. кредитна карта на
кредитополучателя, заедно с приложението по чл. 21 от договора. На първо
място представеното по делото Приложение не е подписано от ответника. По
делото е приложена товарителница № 919121614231118/1774691 от
16.02.2017 г. на "М.Е." ООД, с която е изпратена пратка, в която е посочено
„документи“, получена от ответника на 02.03.2017 г. В товарителницата обаче
не са описани какви документи са изпратени на ответника, поради което не
може да се направи извод, че същите се отнасят до процесното
правоотношение. Поради това от представените по делото доказателства не
би могло да се направи категоричен извод, че издадената от "Б.Н.П.Ф." С.А.,
със седалище в гр. П., Ф., рег. № ***, чрез Б.Н.П.Ф. С.А., клон България
кредитна карта е била получена от ответника, както и че последният е
извършвал трансакции, усвоявайки предоставения му кредитен лимит. Дори
да се приеме, че кредитната карта е издадена и получена от длъжника, по
делото не се доказа, същият да е активирал платежния инструмент и да е
извършвал транзакции с него. В тази връзка ищецът се е задоволил
единствено да представи месечно извлечение за 14.07.2018 г. – 15.08.2018 г.
под формата на неподписан ел. документ, в който е посочено, че
разполагаемата сума към отчетната дата е "- 740, 74 лв. Така представеното по
делото извлечение от сметка, представлява едностранно изготвен електронен
документ на хартиен носител, който не се ползва с материална
доказателствена сила и не се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства. Освен това в същото не са посочени и дати и начин на
усвояване на суми от кредитната карта. Въпреки че има възможност да
изготвя месечни извлечения, отразяващи състоянието на задълженията на
4
кредитополучателя, ищецът не е представил такива по делото. Нещо повече
ищецът е поискал назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, която
да установи усвояването на суми от длъжника по предоставения му кредитен
лимит, но не е внесъл определения от съда депозит за изготвянето й. Ето защо
въззивният съд намира, че ищецът не е установил, че между него и ответника
е сключен договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта, респ. не е доказал кредитополучателят да е усвоявал суми
от предоставения му кредитен лимит, за да е възникнало задължение за
връщането им в претендирания размер, ведно с акцесорните вземания за
договорна лихва и обезщетение за забава. Поради това съдът намира, че
предявените установителни искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че предявените
искове от "Б.Н.П.Ф." С.А., със седалище в гр. П., Ф., рег. № ***, чрез
Б.Н.П.Ф. С.А., клон България за признаване на установено по отношение на
ИВ. ХР. Р., съществуването на вземането на „Б.Н.П.Ф.“ С.А., със седалище в
гр.П., Ф., рег. № ***, чрез Б.Н.П.Ф. С.А., клон България за следните суми,
дължими по Договор за револвиращ потребителски кредит с номер САRD -
14231118, отпуснат при сключване на договор за кредит за покупка на стоки
и услуги СRЕХ-13752698/03.08.2016г.: главница в размер на 709, 61 лв. ведно
със законната лихва върху главницата от 25.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, сума в размер на 49,65лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 05.09.2018 г., 37,01 лв.
мораторна лихва за периода от 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г., за които суми е
издадена заповед № 1021/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 по ч.гр.д. № 1758/2019 г. по описа на Районен съд - С.З. са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на предявените установителни искове, съдът
следва да се произнесе по предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове за процесните суми, които съобразно гореизложените
съображения също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да бъдат
отхвърлени предявените искове от "Б.Н.П.Ф." С.А., със седалище в гр. П., Ф.,
рег. № ***, чрез Б.Н.П.Ф. С.А., клон България против ИВ. ХР. Р. за заплащане
5
на следните суми, дължими по Договор за револвиращ потребителски кредит
с номер САRD -14231118, отпуснат при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки и услуги СRЕХ-13752698/03.08.2016 г.: главница в размер
на 709, 61 лв. ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 49, 65 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018 г. до
05.09.2018 г., 37, 01 лв. мораторна лихва за периода от 05.09.2018 г. до
11.03.2019 г. като неоснователни.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260316/06.04.2021г., постановено по гр.д. №
2562/2019 г. по описа на Районен съд – С.З. изцяло, включително в частта
за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от "Б.Н.П.Ф." С.А., със седалище в
гр. П., Ф., рег. № ***, чрез Б.Н.П.Ф. С.А., клон България с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** против ИВ. ХР. Р. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Р., община С.З. за признаване на
установено по отношение на ИВ. ХР. Р., съществуването на вземането на
„Б.Н.П.Ф.“ С.А., със седалище в гр.П., Ф., рег. № ***, чрез Б.Н.П.Ф. С.А.,
клон България за следните суми, дължими по Договор за револвиращ
потребителски кредит с номер САRD -14231118, отпуснат при сключване на
договор за кредит за покупка на стоки и услуги СRЕХ-13752698/03.08.2016г.:
главница в размер на 709, 61 лв. ведно със законната лихва върху главницата
от 25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на
49,65лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018 г.
до 05.09.2018 г., 37,01 лв. мораторна лихва за периода от 05.09.2018 г. до
11.03.2019 г., за които суми е издадена заповед № 1021/26.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 1758/2019 г. по
описа на Районен съд - С.З. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от "Б.Н.П.Ф." С.А., със седалище в
гр. П., Ф., рег. № ***, чрез Б.Н.П.Ф. С.А., клон България с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** против ИВ. ХР. Р. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Р., община С.З. за заплащане на
6
следните суми, дължими по Договор за револвиращ потребителски кредит с
номер САRD -14231118, отпуснат при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки и услуги СRЕХ-13752698/03.08.2016г.: главница в размер на
709, 61 лв. ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 49,65лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018 г. до
05.09.2018 г., 37,01 лв. мораторна лихва за периода от 05.09.2018 г. до
11.03.2019 г. като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7