№ 1788
гр. Варна, 10.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100500892 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9, офис 20,
срещу решение №3496/16.11.2022г., изменено в частта за разноските с
определение №2847/07.03.2023г., постановено по гр.д. № 15028/2021 г. на
ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Я. Х. Г., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост", бл. 144, вх. 2, ет.5, ап.15, сумата от 1752,23
лв., от която сумата 426,40 лв., представляваща недължимо платена
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №903354 от
15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба/14.10.2021 г./ до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1325,83 лв., представляваща недължимо платено
възнаграждение за „поръчител“ по договор за потребителски кредит от
15.07.2021 г. и договор за поръчителство от 15.07.2021г., сключен с „Фератум
Банк“ /Малта/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба /14.10.2021 г./ до окончателното й изплащане,
на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че според чл.22 от ЗПК договорът е нищожен
само когато са нарушени кумулативно всички предвидени в чл.10, ал.1 от
ЗПК изисквания, поради което в решение неправилно е прието, че договорът
е нищожен само поради немотивирания и погрешен извод на съда, че такса
гарант следва да бъде включена в ГПР. Излага се, че ГПР включва само
разходите за услуги, които са задължително условие за получаване на
кредита. Сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк“ЕАД няма
задължителен характер, тъй като потребителят разполага с възможност да
посочи свой поръчител и да не поема тези разходи. На всеки етап от процеса
по сключване на кредита през интернет страницата на кредитора,
потребителят разполага с необходимата информация и време, за да прецени
дали посоченият договор е подходящ за него или не, като потвърждението се
1
извършва едва след като е получил с електронно съобщение договора, заедно
с вноските, които биха се дължали на „Фератум Банк“ЕАД. Кредиторът и
поръчителят са отделни икономически субекти. Българското законодателство
не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да
бъде възмезден.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Поддържа доводите за нищожност на
договора поради неясно посочване на лихвения процент и ГПР. Досежно
възнаградителната лихва твърди, че в договора не са уточнени вида и
условията за прилагане на лихвения процент (годишен, месечен, седмичен),
дали стойността му е фиксирана, при какви условия подлежи на промяна и на
каква база се изчислява. По отношение на ГПР излага, че съгласно ССЕ
същият възлиза на 207.08%, ако се вземат предвид главницата, договорната
лихва и възнаграждението за поръчителя. Налице е грешно посочен размер на
ГПР, а действителният такъв е над максимално установения праг по чл.19,
ал.4 от ЗПК. Грешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата
на непосочен ГПР, респективно целият договор следва да се обяви за
недействителен. Кредитът е уговорен и се предоставя само и единствено при
поръчителство на точно определено свързано лице, като потребителят е
лишен от възможността да посочи избран от него поръчител. При това
положение таксата следва да участва при формиране на ГПР. Целта на
включване в правоотношението на третото лице е заобикаляне на закона,
доколкото впоследствие таксата се заплаща на заемодателя. Навежда
твърдения, че в ТР няма вписано дружество с наименование „Фератум Банк“
и прави предположение, че това е друга търговска марка на кредитора,
използвана с цел заблуждаване на потребителя. Поддържа, че не е ясно как е
формиран посоченият в договора ГПР, тъй като липсва математическа
формула за изчисляването му. Твърди нищожност на договора за
поръчителство поради липса на основание, както и че същият излиза извън
присъщата функция за обезпечаване на заема, тъй като задължава
потребителя да заплати такса в размер на близо половината от отпуснатия
кредит на свързано с кредитора лице. Излага, че договорът за поръчителство е
сключен в противоречие със задължението на кредитора да извърши преценка
за кредитоспособност преди сключване на договора за кредит и при
отрицателна такава да откаже да сключи договора. Цитира европейско
законодателство и практика на СЕС, които счита за относими към спора.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила.
Представеното с въззивната жалба писмено доказателство следва да
бъде допуснато за приемане в открито съдебно заседание, доколкото се
представя във връзка с възражението на въззивника за дължимост на разноски
по чл.38 от ЗАдв. за настоящата инстанция.
2
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9, офис 20,
срещу решение №3496/16.11.2022г., изменено в частта за разноските с
определение №2847/07.03.2023г., постановено по гр.д. № 15028/2021 г. на
ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.06.2023 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представеното с
въззивната жалба писмено доказателство - справка от Централен Кредитен
Регистър към БНБ.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3