Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 775 по описа на Добричкия районен съд за
2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЛАЙФ 2017” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Дунав” № 1,
вх. Д, ет. 2, ап. 4, представлявано от Б.М.Н. с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 500983-F539846/24.03.2020 г., издадено от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „ЛАЙФ 2017” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул. „Дунав” № 1, вх. Д, ет. 2, ап. 4, представлявано
от Б.М.Н. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на Министъра на финансите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /седемстотин/
лева, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание представляващият дружеството
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП в присъствие на представляващия
санкционираното юридическо лице, документирано с подписа му и в присъствието на
двама свидетели, връчен е на представляващия и съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта представляващият юридическото лице не
се е възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта. В действителност в
АУАН не са посочени ЕГН на свидетелите Г.Б.Р. и П.С.Д., но това не е съществено
процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата им и
установяването на самоличността им от наказващия орган и съда е гарантирано. В
случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ орган, съгласно приложената
по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност, министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане /извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност.
От своя страна, разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите, повелява извън случаите
на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
За нарушение на тази императивна разпоредба, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи се налага глоба за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция
– за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. /Чл.
185, ал. 2, изречение последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС/.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че е нарушил
реда и начина за регистриране и отчитане на продажби в търговския обект, чрез
фискално устройство, като не е изпълнил задължението си на 23.02.2020 г., извън
случаите на продажби да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност в
момента на извършването й с точност до минута, чрез операцията „служебно
въведени и/или изведени” суми, а именно „служебно изведени” в размер на 1487,96
лв. – нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра
на финансите, като на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
му е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Г.Б.Р., П.С.Д. и Й.В.А.,
както и от приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол за
извършена проверка сер. АА, № 0356237/23.02.2020 г., дневен отчет към
23.02.2020 г., опис на паричните средства в касата към момента на проверката и
справка за лицата, работещи по трудови/без трудови (граждански) правоотношения
в обект „Ресторант Лайф“.
Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя. Както с жалбата, така и в съдебно заседание представляващият
търговеца навежда доводи, че разликата от 1487,96 лв. се дължи на факта, че
служител на дружеството не е приключил ФУ вечерта на 22.02.2020 г.
Съдът намира доводите на представляващия търговеца за
правно ирелевантни, отчитайки, че жалбоподателят е санкциониран не за това, че
не са отчетени извършени продажби, а за това, че не е изпълнил задължението си на
23.02.2020 г., извън случаите на продажби да регистрира във ФУ всяка промяна на
касовата наличност в момента на извършването й с точност до минута, чрез
операцията „служебно изведени” суми в размер на 1487,96 лв.
С оглед изложеното, съдът намира описаното нарушение в
АУАН и в НП за доказано, поради което законосъобразно,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Извършеното от
жалбоподателя деяние е съставомерно, т.е. съставлява фактическия състав на
визираните в наказателното постановление законови норми и е основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 33, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
При издаване на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено
при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да
бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на
засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, административнонаказващият орган е ангажирал
имуществената отговорност на търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената
имуществена санкция по чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1
от ЗДДС е в размер от 500 до 2 000 лв. Наложената от административнонаказващия
орган имуществена санкция е в размер на 700 /седемстотин/ лв. Административнонаказващият
орган е определил размера на имуществената санкция над минимума, определен в
приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно
този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава
наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за
конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може
да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието.
Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои
конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок
от предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за
по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу
точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата
на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че
нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран търговецът, но с
минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната
съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по
описа на АдмС – Добрич/.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен
случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В конкретния
казус се касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът на неизпълнение
на задължението за извеждане във ФУ на сумата от 1487,96 лв., осъществява
състава на самото нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма
вредни последици. Липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други
нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което
следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това
съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на
обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно
тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗДДС, респ., всяко първо
нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна
норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане
идеята на законодателя за този вид деяния. В действителност, нарушението не е
довело до неотразяване на приходи, но това обстоятелство е отчетено от
законодателя при определяне размера на глобата, респективно имуществената
санкция в размери, по-ниски от предвидените наказания за нарушения от този вид,
но довели до неотразяване на приходи.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна – Централно
управление на Национална агенция за приходите - София, съдът, предвид
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да присъди на
Централно управление на Национална агенция за приходите – София, сторените по
делото разноски за юрисконсулт, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр.
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство
следва да бъде 100 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 500983-F539846/24.03.2020
г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „ЛАЙФ 2017” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Дунав” № 1,
вх. Д, ет. 2, ап. 4, представлявано от Б.М.Н. с ЕГН **********, за нарушение по
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /седемстотин/ лева, на основание
чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ЛАЙФ 2017” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Добрич, ул. „Дунав” № 1, вх. Д, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Б.М.Н. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – СОФИЯ съдебно-деловодни
разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия:
/Данчо Димитров/