№ 21214
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110150511 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ю....“ АД против E. Г. С., с която e предявен иск с
правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за
сумата от 505.77 лв., представляваща вземане за неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № CREX-17034147 от 31.05.2019 г., ведно със законна лихва от
30.9.2020 г. до изплащане на вземането., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 46864/20 г. на СРС, 141 състав.
Ищецът твърди, че на 31.05.2019 г. Б..., чрез Б... като кредитодател и E. Г. С. като
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № CREX-17034147, по
силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит за текущи нужди в
размер на 505.77лв., след отчитане на извършени плащания от длъжника, а
кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и условията на договора. Сочи, че разрешеният кредит се усвоил по сметка на
упълномощения търговски партньор. Крайният срок за погасяване на кредита бил
20.05.2020 г. Общият брой на погасителните вноски бил 12, като размерът и падежът им
били описани в погасителен план, подписан от страните и представляваща неразделна част
от договора. Неплатените задължения станали изискуеми на 20.10.2019 г. На 30.09.2020 г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. 46864/2020 г. на СРС. Поради постъпило възражение от страна на
длъжника, е предявен иска, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Моли да бъде признато за установено, че длъжникът дължи на ищеца сумата от 505.77 лв.,
представляваща вземане за неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №
CREX-17034147 от 31.05.2019 г., ведно със законна лихва от 30.9.2020 г. до изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът E. Г. С. не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
1
Предмет на производството е установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за уважаването на който ищецът следва да
докаже валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на
което да са задълженията за доставяне на определена движима вещ (стока), срещу
заплащане на парична сума – нейна цена; настъпила изискуемост на задължението и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
По делото е постъпила молба вх. 331453/18.10.2024 г., с приложена разписка №
0200021354425369 /01.03.2024 г. за извършен превод в размер на 510.82 лв., с която
ответникът представя доказателства за пълно изплащане на дължимата сума по исковата
молба, съдът намира, че е налице конклудентно признание на основанието и размера на
иска. С доклада по делото е отделено ответникът е изплатил на ищеца пълния размер на
дължимата главница по процесния договор за кредит. С извършеното в хода на
производството плащане ответникът е признал конклудентно основанието на иска за
главница, поради което се явява безпредметно излагането на мотиви от съда по същия. С
оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Решението на
съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните
състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на
процесната сума. Следователно, към приключване на съдебното дирене процесната сума не
се дължи на ищеца, тъй като му е платена.
С оглед изявленията на процесуалният представител на ответника в открито съдебно
заседание на 22.10.2024 г., че чистата главница е платена, искът за главница следва да бъде
отхвърлен изцяло, като погасен чрез плащане в хода на исковото производство. Поради това
на ищеца следва да се присъди и дължимата законна лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 20.10.2020 г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по
силата на фикцията на чл.422 ГПК/ до датата на плащането – 01.03.2024 г. Във връзка с
размера на дължимата главницата, съдът съобрази признанието на неизгоден за ищеца факт,
а именно, че до 20.10.2019 г. са погасени три месечни месечни вноски по 73.14 лв., т.е. общо
сума в размер на 219.42 лв. Видно от договор за кредит чистата предоставена сума е в
размер на 719 лв. и е предоставена за закупуване на конзола за видеоигри SONY PS4. В тази
връзка и с оглед преценка на дължимия остатък от главница по договора за кредит, съдът
следва да извърши служебна преценка, а и във връзка с възражението на процесуалния
представител на ответника за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съдът счита
възражението за основателно, тъй като посоченият в договора ГПР от 22.78 % не е
съобразен с всички дължими по договора лихви и такси, т.к. не включва застрахователната
вноска. Макар и в случая ищецът да не е представил застрахователната полица, видно от
наименованието на същата „Сигурност на плащанията“, може да се направи обоснован
извод, че не касае за застраховане на закупената стока, за да бъде включена
застрахователната премия към размер на отпусната заемна сума. Поради това и при
съобразяване на дължимата застрахователна вноска от 64.71 лв., ГПР би било в размер над 5
кратния размер на законната лихва към датата на подписване на договора – 31.05.2019 г.,
поради което и неправилното посочване на ГПР, представлява нарушение на закона, водещо
до нищожност на договора за потребителски кредит, поради което длъжникът дължи само
чистата стойност на главницата по договора за кредит. Поради това и извършените
плащания следва да бъдат отнесени само към главницата, поради което към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК и към датата на плащането, съдът приема, че
дължимата главница възлиза на сумата от 499.58 лв., която се получава след приспадане от
719 лв. /чистата стойност по договора за кредит/на извършените плащания в размер на
219.42 лв. Дължимата законна лихва върху сумата от 499.58 лв. която съдът изчисли на
основание чл.162 ГПК за периода 30.09.2020 г. до 01.03.2024 г. /датата на плащането/, чрез
използване на онлайн калкулатор е в размер на сумата от 188.06 лева. От тази сума следва да
2
се приспадне остатъкът от 499.58 лв. до пълния размер на плащането от 510.80 лв., респ.
остава дължима лихва в размер на 11.22 лв., респ. остатъкът от законната лихва възлиза на
сумата от 176.84 лв., за която ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца.
Доколкото плащането е в хода на исковото производство, ответникът дължи и сторените
от ищеца разноски в настоящия процес, които възлизат на сумата от 1186,24 лв. по
представен списък по чл.80 ГПК, от които сумата от 75 лв. разноски в производството по
чл.410 ГПК и 150 лв., разноски в производството по предявените установителни искове, във
връзка с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Със своето поведение ответникът
е дал повод за образуване на делото, тъй като настоящото исково производството е във
връзка с проведено преди това заповедно производството, в което ответнъкт е подал
възражение по чл.415 ГПК, в което е оспорил дължимостта на вземането на заявителя, с
което е станал причина и е дал повод за образуване на исковото производство по реда на
чл.415 вр. чл.422 ГПК. При този изход на спора не се следват разноски на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю....“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „О... против Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ....
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата
от 505.77 лв., представляваща вземане за неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № CREX-17034147 от 31.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 46864/20 г. на СРС, 141 състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
поради извършено плащане на сумата в хода на производството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.... дължи на „Ю....“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„О..., сумата от 176.84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за период от
30.09.2020 г. до 01.03.2024 г., за която е издадена заповед за изпълнение от 20.10.2020 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 46864/20 г. на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ.... да заплати на „Ю....“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „О..., сумата от 225 лв. разноски по производството, от които
сумата от 75 лв. разноски в производството по ч.гр.д. № 46864/20 г. на СРС, 141 състав и 150
лв., разноски в исковото производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
След влизане в сила на решението, да се докладва ч.гр.д. № 46864/20 г. на СРС, 141
състав за обезсилване на заповед за изпълнение от 20.10.2020 г., в частите в които не са
предявени установителни искове по чл.422 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3