№ 18
гр. Поморие, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20232160200076 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба, подадена от Р. М. Я. с ЕГН **********, с адрес Руен,
обл. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 6, срещу Наказателно постановление №
23-0320-000049 от 16.02.2023г. на началник Група в ОДМВР Бургас, РУ
Поморие, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва правилността и законосъобразността на НП,
като излага доводи за липса на субективния елемент, както и че
постановлението не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал.1 от
ЗАНН, доколкото не са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, не е посочена дата на същото, както и името на
актосъставителя. Твърди, че е налице обща формулировка, като в конкретния
случай формално е преписан закона. Предвид това счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, като моли за неговата
отмяна.
В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от
процесуалния си представител – адв. А. от АК Бургас. Последният доразвива
1
доводите в жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява и
не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 26.11.2022г. около 14:30ч. мл. автоконтролъор С. Д. съвместно с мл.
експерт Николай Станишев в гр. Поморие по ул. „Манастирска“ по посока
КПП-2 са спрели за проверка лек автомобил марка „БМВ" с рег.№ А0094МН -
собственост на Виктор Йорданов Савов с ЕГН ********** и управляван от Р.
М. Я.. При проверката се е установило, че лекият автомобил е със служебно
прекратена регистрация от 25.10..2022г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като
за МПС не е била сключвана задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и системата на „Пътна полиция" автоматично /служебно/
прекратява регистрацията на МПС на база постъпила информация от
„Гаранционен фонд“. За установеното нарушение бил съставен АУАН серия
„GA" № 571742 по чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. Видно от материалите по
делото, актът е предявен и връчен на жалбоподателя на същата дата –
26.11.2022г.
Материалите по преписката са били изпратени в РП-Бургас, ТО
Поморие, като с постановление от 09.01.2023 г. (л. 12) наблюдаващият
прокурор е преценил, че не са налице данни за извършено престъпление,
поради което и отказал да образува досъдебно производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на
16.02.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая и решил, че
с действията си Р. М. Я. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
2
събраните по делото материали по АНП, които съдът кредитира изцяло.
Фактическата обстановка като цяло не се оспорва и от жалбоподателя,
който не отрича, че е управлявал превозното средство, но твърди, че не е
знаел, че регистрацията му е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, намира за установено от правна страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено от
компетентен орган в шестмесечния срок от постановяване на отказа да се
образува ДП.
Въпреки това съдът намира, че вмененото нарушение не е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Нещо повече, в
наказателното постановление липсват задължителни реквизити като името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗАНН. Липсва и посочена дата на нарушението, както и подробно
описание на обстоятелствата, при които е извършено, по смисъла на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Тези формални нарушения водят до липсата на възможност на
нарушителя да разбере какво е нарушението, което му е вменено, респективно
го лишават от възможността да упражни в пълнота правото си на защита.
Така констатираните нарушения са самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Въпреки това за пълнота на изложението следва да се обърне внимание
и на това, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на
вмененото нарушение, поради което и неправилно същото е било
квалифицирано като административно нарушение. За да е налице
административно нарушение, то от субективна страна следва деянието да е
било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно
с фактите и обстоятелствата, относно състава деянието, както и да го извърши
умишлено или непредпазливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март
2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
3
(Наредбата) - регистрацията на съответното превозно средство може да се
прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл.
18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен
собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ
към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. Именно в този
смисъл е и разрешението дадено с Тълкувателно постановление № 2 от
5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва
с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесното
превозно средство е било със служебно прекратена регистрация към датата на
извършената проверка и издаването на АУАН, но липсват доказателства, от
които да се установи, че собственикът на автомобила е бил уведомен за това.
Не са налице и доказателства, от които да се установи, че и санкционираният
водач е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на превозното
средство.
В настоящото производство доказателствената тежест е за АНО, който е
следвало да събере доказателствата, които потвърждават извършеното
нарушение. Тъй като такива доказателства не са ангажирани, следва да се
приеме, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване
на регистрацията.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази
хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда
единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на
регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от
придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи,
което произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване
по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук
следва, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че
регистрацията е действително прекратена, както би било примерно в случая
по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи
4
реално са извършили това прекратяване. След изтичане на договора за
застраховка гражданската отговорност, считано от тази дата автомобилът е
бил без валидна застраховка. След това служители на Гаранционния фонд,
които след констатиране на изтекъл договор, изпращат писмо на фонда до
Сектор „ПП“ по електронен път, а самата регистрация се прекратява
впоследствие. Следователно дори да се приеме, че собственикът или
ползвателят би могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка,
вероятно регистрацията на автомобила ще бъде служебно прекратена – то по
никакъв начин не може да се обоснове извод, че той може да е наясно дали
съответните органи ще решат да извършват проверка, а още по-малко кога,
както и кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и кога
точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на
това уведомление. Всичко това води до извода, че няма как да се приеме, че
управлявайки автомобила на 26.11.2022 г., жалбоподателят е знаел или поне е
могъл да знае, че регистрацията е служебно прекратена преди тази дата.
От всички изложено се следва изводът, че жалбоподателят не е действал
виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно
нарушение. В този смисъл Решение № 38 от 12.01.2021г. по к. адм. н. д. №
2293/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас; Решение №
394/21.03.2022г. по к. н. а. х. д № 41/2022 година на АдмС-Бургас; Решение №
1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е била незаконосъобразно ангажирана,
поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено в цялост.
По разноските:
В проведеното по делото съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя изрично посочи, че не претендира
присъждане на сторените в процеса разноски, поради което и такива не следва
да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0320-000049 от
5
16.02.2023г. на началник Група в ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на Р.
М. Я. с ЕГН **********, с адрес Руен, обл. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 6,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП са наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6