Р Е Ш Е Н И Е
Номер 458 Година 16.02.2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд ХIII граждански състав
На втори
февруари две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар:
Мария Христова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9725 по описа за 2016 година
и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт И... П..,
против С.М.С. ЕГН **********,***, с
която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на
ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, съгласно издадената заповед за
изпълнение по частно гр. дело 981/13 г., както следва:
1. главница
в размер на 207,51
лв., представляваща стойността на
доставената топлинна
енергия за периода 01.03.2013 г. - 30.09.2015 г.,
2. обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва, за периода 01.05.2013 г. - 11.07.2016 г., в размер на 39,20лв.
3. законната лихва върху главницата, считано от момента на подаването
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (12.07.2016 г.)
4. направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК в размер на 325,00 лв.
5. деловодните разноски по настоящето производство, включващи
платените от нас държавни такси и депозити за вещи лица, както и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено по правилата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ищецът твърди, че „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на
чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.
Пловдив.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
ЩКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
По силата на Раздел II от Общите
условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.
По силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ответника С.М.С., като собственик топлоснабден имот, находящ се в гр. П..., ж.
р. Т... бл..., вх..., ет..., ап. ..., имал качеството на клиент на топлинна
енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, бил длъжен да заплаща месечните дължими
суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл, 35, ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна
енергия дължаали на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер
на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на законоустановените си
задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество било доставило до
сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, бил
разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, за битово
горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на
обща стойност 346,24 лв., включваща
главница в размер на 284,53 лв., представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.12.2012 г. –
30.09.2015 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 01.02.2013 г. – 11.07.2016 г. в размер на 61,71 лева.
Твърди, че начислената на ответника топлинна
енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на
ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ), като доставеното в процесния имот количество топлинна
енергия се отчитало от служители на търговецът, извършващ дяловото
разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен
сезон, по показанията на монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен
топломер. Твърди, че за събиране на посочените по-горе суми, на 12.07.2016 г.,
депозирали пред Районен съд - гр. Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело №
9725/2016 г., по описа на III гр. състав. Със Заявлението, освен цитираните по-
горе суми, претендирали ответника да бъде осъден да им заплати и законната
лихва върху главницата, считано от 12.07.2016 г., както и сумата от 325 лв.,
представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер
на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ С.М.С., заявява че към ....
е заплатил цялата изискуема сума по исковата молба. Моли съда, да прекрати
производството по делото.
С Молба от 21.10.2016 г. ищцовото
дружество е заявило, че след предявяване на иска е изплатено цялото задължение
предмет на настоящото производство представляващо главница, обезщетение за
забава и законна лихва, но са останали неизплатени направените от ищцовото дружество разноски както в
производството по чл. 410 от ГПК, така и тези в предявеното установително
такова.
Моли съда, да отхвърли предявения иск по
отношение на заплатените суми, но да осъди ответника да им заплати направените
по двете производства разноски.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
По допустимостта:
Предявеният иск е
допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението,
изпратено до заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, че е постъпило възражение от длъжника С.М.С..
По основателността:
Страните по делото не
спорят, че претендираните с исковата молба суми предмет на доставена
топлоснабдителна услуга и на ч. гр. дело № 9725/2016 г. по което е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, са били изплатени от ответника след
завеждане на настоящото исково производство.
Спори се относно
дължимостта на претендираните в двете производства разноски.
В хода на заповедното
производство заявителя е
направил разноски от които 25,00 лева за платена държавна такса и 300,00 лева
за заплатено юрисконсултско възнаграждение и същите са
залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно
т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да
се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив.
Предвид обстоятелството, че иска ще бъде отхвърлен, но причината за
това е заплащане на дължимите от ответника суми по издадената заповед за
изпълнение след завеждане на настоящото производство, то в
полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените
в заповедното производство разноски в размер на 325,00 лева.
На посоченото по-горе основание,
в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото
производство разноски, които са в общ размер на 375,00 лева, от които 75,00 лева за
държавна такса и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Същите са били претендирани преди
изменеие на ГПК, съответно производството е било образувано по-рано и в този
смисъл не следва да се приложи чл. 37 от Закона за
правната помощ, а Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г.
Данов" № 37, чрез юрисконсулт И... П..., против С.М.С. ЕГН **********,***, с който се иска от съда да
признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ
ЕАД, към ответника, съгласно издадената заповед за изпълнение по частно гр.
дело 981/13 г., както следва: главница в размер на 207,51 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода
01.03.2013 г. - 30.09.2015 г.; обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода
01.05.2013 г. - 11.07.2016 г., в размер на 39,20лв.; законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаването на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (12.07.2016 г.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.М.С. ЕГН **********,***, да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт И... П..., сумата от 325,00(триста двадесет и пет) лева разноски
по направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 9725/2016
г. по описа на ПРС, ІІІ гр. с.
ОСЪЖДА С.М.С. ЕГН **********,***, да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт И... П..., сумата от 375,00
(триста седемдесет и пет)лева разноски направените в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно
с оригинала.
М.Х.