О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2020 година
гр. В.
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ СЪСТАВ в закрито заседание на осми октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
ДИМОВ
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №843 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
В рамките на настоящото производство е постановено Решение №1108/05.08.2020 г. по силата на което по жалба на М.и.С. е отменено Решение №2153-03-15/12.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ В., с което са отхвърлени жалбите ѝ против Разпореждане №Д-03-01365479/30.01.2020 г. и Разпореждане №Д-03-000-00-01365481/30.01.2020 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – В.. ТП на НОИ е било осъдено да заплати на процесуалният представител на жалбоподателката – Я.Д.К. (адвокат) сумата от 80 лв., за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3 , пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита.
Решението е било необжалваемо, но на 08.09.2020 г. от страна на адвоката, представител на жалбоподателката е постъпила молба с искане за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Сочи, че е допуснал грешка в производството като неправилно е посочил, че му се дължи възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вместо на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.78 от ГПК. Твърди, че водел няколко еднотипни производства на пет лица, като останалите с изключение на жалбоподателката в настоящото производство не били заплатили суми за адвокатска помощ и в техните производство претендирал суми за възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В настоящата хипотеза обаче сочи, че бил сключен договор за правна помощ, по който имало договорена сума. Същият присъствал в кориците на делото. Моли да се постанови изменяване на Решението по настоящото дело в частта за разноските като на жалбоподателката се присъдят суми за направените от нея съдебни и деловодни разноски.
От насрещната страна в производството – Директор на ТП на НОИ В. не е постъпил отговор по реда на чл.248, ал.2 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
Искането отговоря на процесуалните изисквания на закона и се явявя допустимо. Тъй като решението е необжалваемо, то искане по смисъла на чл.248, ал.1 от ГПК може да бъде направено в едномесечен срок от постановяването му. Видно е, че решението е постановено на 05.08.2020 г., а тъй като 05.09.2020 г. е бил почивен ден (събота) и следващите дни също са били почивни – (06 и 07 септември) следва да се приеме, че подаването на искането пред Административен съд – В. на 08.09.2020 г. е в срок.
След като се запозна с наличните в производството материали съдът констатира, че действително в рамките на производството още с депозирането на жалбата, дала начало на настоящото дело, е представен и договор за правна защита и съдействие от 07.04.2020 г., сключен между жалбоподателката в производството М.И.С. и адв. Я.Д.К., съобразно който за защита във връзка с настоящата жалба на адвоката е било заплатено възнаграждение в размер на 700 лв.
Предвид констатираното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предвид данните по делото за заплащане на суми по договор за правна защита и съдействие не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА, ето защо съдът неправилно се е произнесъл за заплащане на адвокатско възнаграждение по този ред. Предвид искането да се заплатят разноски в производството още в жалбата, повторено в съдебно заседание, независимо от обстоятелството, че това е направено на неправилно основание с оглед наличните данни за действително направени разноски от страна на жалбоподателката следва искането да бъде уважено.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да бъде допуснато изменение на Решение
№1108/05.08.2020 г. по настоящото адм. д. №843/2020 г. по описа на Административен
съд – В. в частта му за разноските, като постановеният абзац: „ОСЪЖДА ТП на
НОИ В. да заплати на Я.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 80 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от
Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.“ Бъде заменен с
друг: „ОСЪЖДА ТП на НОИ В. да заплати на жалбоподателката М.И.С., ЕГН **********,***
сумата от 700 (седемстотин) лева, дължими като възнаграждение за адвокатска
защита на о9снование чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.“
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК Решение №1108/05.08.2020 г. по настоящото адм. д. №843/2020 г. по описа на Административен съд – В. в частта му за разноските, като вместо постановения абзац„“ОСЪЖДА ТП на НОИ В. да заплати на Я.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.“
постановява:
ОСЪЖДА ТП на НОИ В. да заплати на жалбоподателката М.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 700 (седемстотин) лева, дължими като възнаграждение за адвокатска защита на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: