Присъда по дело №854/2013 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И

към ПРИСЪДА №........... от  29.08.2013 година

по НОХД №854/2013 година на Районен съд – Свиленград

 

град Свиленград, 13.09.2013 година

 

       С Обвинителен акт по Бързо производство №548/2013 година по описа на РУП - Свиленград, преписка с вх.№1621/2013 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Антон С. –Районен Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

      А.С.И. – роден на ***г***, ром, български гражданин, живущ ***, без образование, неженен, с ЕГН **********, осъждан, безработен, за това, че :на 13.08.2013г. на третокласен път-5509, в землището на с.Димитровче, общ.Свиленград, след като се сговорил предварително с Г.А.С. *** в немаловажен случай отнел чужди движими вещи, които не са били под постоянен надзор – 260кг. небелени, зелени орехи, на обща стойност 650 лева от владението на Областно пътно управление гр.Хасково, представлявано от В.М.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност. -  престьпление по чл.195, ал.1, т.2, т.5, и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, от НК  и  срещу

        Г.А.С. – роден на ***г***, ром, български гражданин, живущ ***7, без образование, неженен, с ЕГН **********, осъждан, безработен, за  това, че : на 13.08.2013г. на третокласен път-5509, в землището на с.Димитровче, общ.Свиленград, след като се сговорил предварително с А.С.И. *** в немаловажен случай отнел чужди движими вещи, които не са били под постоянен надзор – 260кг. небелени, зелени орехи, на обща стойност 650 лева от владението на Областно пътно управление гр.Хасково, представлявано от В.М.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -  престьпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.

       По делото с оглед вида на производството, а именно бързо производство не са допуснати и приети за съвместно разглеждане граждански претенции.

       В съдебно заседание подсъдимите А.С.И. и Г.А.С. и служебния им защитник – адвокат Е.Милева,преупълномощена от адв.Т., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената чат на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия моли съда да допусне промяна в реда на съдебното следствие, като постанови делото да се разгледа по глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие.По същество защитникът на подсъдимия моли съда да наложи на подзащитните й наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4 месеца ,като съдът приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК. Що се отнася до изпълнението,моли съда да приложи разпоредбата на чл.66 от НК,като отложи изпълнение на наказанието Лишаване от свобода за срок от 3 години. Относно вещественото доказателство каруца,с която предмета на престъплението е отнето защитника пледира да се върне на подсъдимия И..Подсъдмият И. и подсъдимия С. се придържат към становището на защитника си.Изразяват съжаление за стореното.

      Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.По същество моли съда да наложи на подсъдимите наказание „Лишаване от свобода”  при условията на чл.55,ал.1т.1 от НК като счита , че наказанието следва да бъде в размер на 6м. , който размер счита за адекватен на извършеното от подсъдимите и ще изиграе своята превъзпитателна цел ,съгласно изискванията на чл.36 от НК.Що се отнася относно неговото изтърпяване, прокурорът счита ,че са налице предпоставките на чл.66 от НК и за двамата подсъдими,поради което счита ,че следва изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за срок от 3 години. Що се отнася до вещественото доказателство 1брой каруца, прокурорът пледира същата да бъде отнета в полза на държавата на основание чл. 53, ал.1,б. “ а “ от НК.

По реда на чл. 372, ал. 1 НПК на подсъдимият И. бяха  разяснени правата му по чл. 371 НПК и бе уведомен от съда, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият И. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

По реда на чл. 372, ал. 1 НПК на подсъдимият С. бяха  разяснени правата му по чл. 371 НПК и бе уведомен от съда, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият С. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

       На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

        Фактите, на основание които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:

        Подсъдимият  А.С.И. – роден на ***г***, ром, български гражданин, живущ ***, без образование, неженен, с ЕГН **********, осъждан, безработен.

        Подсъдимият  Г.А.С. – роден на ***г***, ром, български гражданин, живущ ***7, без образование, неженен, с ЕГН **********, осъждан, безработен.

       От приложената по ДП/л.35/ характеристика на подсъдимия се установява,че А.С.И. има извършени криминални прояви. Не се издирва от органите на полицията.

         От приложената по ДП/л.41/ характеристика на подсъдимия се установява,че за Г.А.С. няма данни да злоупотребява системно с алкохол или други силно упойващи вещества.Ива данни за извършени криминални прояви. Не се издирва от органите на полицията.

       Установява се от приложената към досъдебното производство  ДСМПИС /л.36/,че подсъдимият И. е несемеен,но има две деца,не получава трудови доходи. Не притежава движимо или недвижимо имущество на негово име.

       Установява се от приложената към досъдебното производство  ДСМПИС /л.42/,че подсъдимият С. е несемеен ,но има две малолетни деца,не получава трудови доходи. Не притежава движимо или недвижимо имущество на негово име. 

     Видно от приложеното свидетелство за съдимост подс. И., същият  е осъждан.

     Видно от приложеното свидетелство за съдимост подс. С., същият  е осъждан.

На 13.08.2013г. рано сутринта подсъдимите И. и С. решили да отидат на пътя от гр.Свиленград за с.Димитровче, където имало орехови дървета, за да наберат орехи. Мястото познавали добре, тъй като били ходили и преди това там за орехи, които след това продавали. Около 06.30ч. взели кофи и чували, в които да събират набраните орехи. Натоварили ги в каруца с впрегнат кон на подс. И. ***. На третокласен път 5509 в землището на с.Димитровче спрели до намиращите се отстрани на пътя орехови дървета,собственост на Областно пътно управление гр.Хасково. Подсъдимият С. се качил на едно от дърветата и започнал да друса клоните. Като изпадали орехите двамата подсъдими заедно ги събирали в кофи и ги прехвърляли след това в чувалите на каруцата. По този начин обрулили орехите от няколко съседни дървета. Успели да напълнят общо 6 броя чували със зелени орехи и около 09.30ч. потеглили обратно към гр.Свиленград. Свидетеля К. ги видял и се обадил по телефона в РУП Свиленград. Служителите на полицията И. и Петров задържали двамата подсъдими с каруцата, натоварена с откраднатите орехи в района на индустриалната зона на гр.Свиленград. Подсъдимите  И. и С. признали пред тях, че са брали орехите от дърветата, покрай пътя за с.Димитровче. Подсъдимите и каруцата били откарани в РУП Свиленград. Там били извършен оглед на каруцата и чувалите с орехи, за което бил съставен протокол и фотоалбум. Подсъдимият И. предал с протокол за доброволно предаване от 13.08.2013г. каруцата и 6 броя чували с орехи с общо тегло 260кг.,като в протокола за доброволно предаване изрично посочи,че каруцата е негова собственост. Подсъдимите И. и С. също така посочили мястото, от където са набрали орехите, на което е бил извършен оглед от разследващ полицай, за което бил съставен протокол и фотоалбум.

Според заключението на вещото лице стойността на 260 кг. небелени, зелени орехи е 650 лева.

Съгласно приложеното копие на пълномощно, представител на Областно пътно управление гр.Хасково, собственик на ореховите дървета, от които е извършена кражбата на орехи, който е упълномощен да ги представлява е  свидетеля В.К..

С разписка от 16.08.2013г. 260кг. небелени, зелени орехи, предмет на престъплението са били върнати на представителя на пострадалото ЮЛ, В.К..          

        Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, както и от заключението на оценителната експертиза и протоколите за оглед и доброволно предаване, характеристики , ДСМПИС и справки за съдимост.

       При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият А.С.И. е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.2, т.5, и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, от НК, а Г.А.С. престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1  от Наказателния Кодекс .

С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимите се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви  и  кореспондиращи се помежду си. Доказателствата въз основа на които съдът постанови присъдата,които възприе като непротиворечеви и логични .

Престъпление кражба  е налице, когато деецът отнеме чужда движима вещ от владението на другиго,без съгласието на владелеца с намерение тази вещ да бъде присвоена противозаконно. Съгласно установената по делото фактическа обстановка ,която не се оспорва от двамата подсъдими, а напротив същите признават фактите изложени в обвинителния акт и съобразно събрания по делото доказателствен материал следва да се приеме,че двамата подсъдими  с действията си на 13.08.2013г. на третокласен път-5509, в землището на с.Димитровче, общ.Свиленград, след като се сговорили предварително помежду си в немаловажен случай отнели чужди движими вещи, които не са били под постоянен надзор – 260кг. небелени, зелени орехи, на обща стойност 650 лева от владението на Областно пътно управление гр.Хасково, представлявано от В.М.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,като присвоителното намерение се установява от последващите действия на подсъдимите спрямо предмета на престъплението,който предмет са натоварили на каруцата собственост на подс.И.,за да могат да ги пренесат в дома си.

Безспорно фактическата власт на пострадалото дружество върху процесните  небелени, зелени орехи е било прекратено с действията на двамата подсъдими,което е осъществено чрез активното им поведение през процесния ден,а именно бруленето на орехите от дърветата /собственост на пострадалото дружество/ , като в същото време двамата  са установили фактическата власт върху отделените от дървото орехи, с което е настъпил престъпния резултат визиран в състава на чл.194 от НК , а именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство.

Когато промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради което правилно деянието на двамата правилно е квалифицирано като довършено престъпление.Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на вещта, което безспорно е установено в настоящото производство с факта на подаване на жалба от ощетеното юридическо лице след извършване на деянието от двамата подсъдими и констатирането му от пострадалото дружество.Извършител на престъплението кражба може да бъде само лице, което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта,поради което следва да се приеме ,че двамата подсъдими са субекти на престъплението към което са привлечени да отговарят, което обстоятелство не е спорно по делото.

        Както се посочи от доказателствата по делото и от направените от подсъдимите самопризнания се установява,че извършеното от  тях престъпление правилно е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като са налице доказателства за предварителния сговор между Лиев и С.. От самопризнанията им а и от начина на извършване на деянието и от предварителната им подготовка се установява,че умисъла им е бил формиран преди извършването на престъплението: да отидат именно на мястото, от където е извършена кражбата и да отнемат точно определена вещ – орехи от намиращите се там дървета, за което са носели кофи и чували, като двамата са участвали в отнемането на веща предмет на престъплението. Налице е формиран общ умисъл обхващащ всички елементи на извършеното престъпление. Следва също да се отбележи,че за да е осъществено деянието по т.5 освен предварителния сговор между подсъдимите,следва извършеното от тях  престъпление да не е маловажен случай.Извършеното от двамата подсъдими деяние не може да се разглежда като маловажен случай, с оглед високата стойност на предмета на престъплението, който  превишава повече от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, като в случая е на лице и завишена степен на обществена опасност на извършителите, които са осъждани, криминално проявени, проявяващи склонност към извършване на противообществени прояви, демонстриращи престъпна упоритост и целенасоченост за постигане на съставомерния резултат,поради което съдът приема,че извършеното от двамата не е маловажен случая.

         От друга страна, тъй като предмета на престъплението – орехи, са вещи които поради своето естество са оставени на общественото доверие, без някой да упражнява върху ореховите дървета постоянен надзор, престъплението ,което са осъществили двамата подсъдими правилно е квалифицирано от РП Свиленград ,като такова по чл.195, ал.1, т.2, от НК.

         Вземайки впредвид съдебното минало на подсъдимите,съдът намира ,че извършеното от подс.И. престъпление правилно е квалифицирано като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1, от НК,тъй като същият  е осъждан с два влезли в сила съдебни акта за извършени кражби по чл.194 и чл.195 от НК, като този квалифициращ настоящото деяние като повторно е по НОХД № 726/2006г. на РС Свиленград, с присъда влязла в законна сила на 13.03.2007г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, от НК, извършено в периода 22.11.2004г. до 02.01.2005г, като му е било определено наказание „пробация” със съответни пробационни мерки. Наказанието е било изтърпяно на 12.12.2008г.Деянието предмет на настоящото производство е извършено преди да е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1, от НК от изтърпяването на така определеното наказание.Предходното осъждане е за квалифициран състав на престъплението кражба,т.е. същото не е маловажен случай,а както се посочи по горе и настоящото деяние не е маловажен случай ,поради което съдът приема,че извършеното от подс.И. припокрива признаците на престъпния състав по чл.195,ал.1,т.7 от НК.

От субективна страна престъплението кражба може да бъде извършено само с пряк умисъл.Умисъл за кражба ще е налице, когато субектът съзнава,че лишава от фактическа власт владелеца на една чужда вещ,предвижда преминаването й в своя фактическа власт и цели да установи тази власт върху предмета на престъплението.В настоящият случай деянието е извършено  от подсъдимите при условията на пряк умисъл.Двамата подсъдими са било напълно наясно,че процесните орехи не са тяхна собственост,както и че с факта на обрулването и събирането им лишават собственика им от фактическата власт върху процесните зелени орехи. Предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целили да установят тази власт върху предмета на престъплението.Съдът прие че авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството,както и  изпълнителното деяние като механизъм на извършване.Причините за извършеното деяние се коренят в ниската правна куртура на подсъдимите , пренебрежителното му отношение към чуждата собственост и стремеж към незаконно облагодетелстване.  Налице  е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни  елементи от състава на престъплението, както  и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите  общественоопасни последици. Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирали са свойството и значението на извършеното и са могли да ръко­водят постъпките си. Извършили са деянието в състояние на вменяемост. Съзнавали са общественоопасния характер на извър­шеното от тях деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. Действали са с ясното съзнание, че небените зелени орехи не им принадлежат и са чужди, но въпреки това са ги  отнели, като са  целяли именно това.

 

          От обективна страна подс. А.С.И. на 13.08.2013г. на третокласен път-5509, в землището на с.Димитровче, общ.Свиленград, след като се сговорил предварително с Г.А.С. *** в немаловажен случай отнел чужди движими вещи, които не са били под постоянен надзор – 260кг. небелени, зелени орехи, на обща стойност 650 лева от владението на Областно пътно управление гр.Хасково, представлявано от В.М.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност. -  престьпление по чл.195, ал.1, т.2, т.5, и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, от НК.

          При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство  направеното самопризнание , оказаното съдействие на подсъдимия както в досъдебното така и в съдебното производство ,сравнително младата възраст на подсъдимия,тежкото социално положение , както и не на последно място изразеното искрено разкаяние , като съответно отегчаващи вината обстоятелства  съдът констатира  -предходното осъждане и лошите характеристични данни на подсъдимия ,поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства  са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. Съгласно реда по което бе проведено съдебното следствие,а именно глава 27,чл.371,т.2 от НПК и предвид  законовото задължение , при провеждане на съкратеното съдебно следствие по т.2  ,съдът да определи наказанието при условията на чл.58а от НК и съобразявайки се с посочената разпоредба и в частност с ал.4 ,която повелява,че в случаите ,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца,съдът отчитайки горното прие че са налице условията на чл. 55 от НК,който безспорно е по благоприятен за подсъдимият.  С оглед на което и съобразно чл.55 от НК съдът да определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност  и съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и обществената опасност на дееца която също е  висока , то съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на подс. А.С.И. следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК- при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като прие ,че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което и най лекото , предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко спрямо подсъдимия , поради което съдът прие ,че следва на подсъдимият съоразно чл.55,ал.1т.1 от НК да му бъде наложено наказание под най-ниският предел от предвиденото в санкционната норма наказание  “Лишаване от свобода” от 1 до 10 години  ,а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 6месеца.След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия  така наложеното наказание „Лишаване от свобода” следва да се отложи за срок от три години,като съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание. 

       Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

           От обективна страна подс. Г.А.С. на 13.08.2013г. на третокласен път-5509, в землището на с.Димитровче, общ.Свиленград, след като се сговорил предварително с А.С.И. *** в немаловажен случай отнел чужди движими вещи, които не са били под постоянен надзор – 260кг. небелени, зелени орехи, на обща стойност 650 лева от владението на Областно пътно управление гр.Хасково, представлявано от В.М.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -  престьпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.

          При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство  направеното самопризнание , оказаното съдействие на подсъдимия както в досъдебното така и в съдебното производство ,сравнително младата възраст на подсъдимия,тежкото социално положение , както и не на последно място изразеното искрено разкаяние , като съответно отегчаващи вината обстоятелства  съдът констатира  -предходните осъждания и лошите характеристични данни на подсъдимия,поради което настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства  са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. Съгласно реда по което бе проведено съдебното следствие,а именно глава 27,чл.371,т.2 от НПК и предвид  законовото задължение , при провеждане на съкратеното съдебно следствие по т.2  ,съдът да определи наказанието при условията на чл.58а от НК и съобразявайки се с посочената разпоредба и в частност с ал.4 ,която повелява,че в случаите ,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца,съдът отчитайки горното прие че са налице условията на чл. 55 от НК,който безспорно е по благоприятен за подсъдимият.  С оглед на което и съобразно чл.55 от НК съдът да определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност  и съобразявайки степента на обществената опасност на деянието към което е привлечен да отговаря подсъдимия,което на свой ред е особено високо и обществената опасност на дееца която също е  висока , то съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК, подходящо и справедливо наказание на подс. Г.А.С. следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК- при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като прие ,че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което и най лекото , предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко спрямо подсъдимия съдът прие ,че следва на подсъдимият съоразно чл.55,ал.1т.1 от НК да му бъде наложено наказание под най-ниският предел от предвиденото в санкционната норма наказание  “Лишаване от свобода” от 1 до 10 години  ,а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 6месеца.След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК съдът прие,че спрямо подсъдимия  така наложеното наказание „Лишаване от свобода” следва да се отложи за срок от три години,като съдът прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание. 

       Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

        Що се отнася до вещественото доказателство 1 брой каруца предадена с протокол за доброволно предаване от подс.И. и като взе предвид посоченото от него,че същата е негова собственост и  съобразявайки,че процесното веществено доказателство е послужило за отнема на предмета на престъплението- 260 кг. небелени зелени орехи, то на осн. чл. 53, ал.1,б. “ а “ от НК ,съдът постанови каруцата -собственост на подсъдимия А.С.И. с ЕГН ********** да се отнеме в полза на държавата,като тук е мястото да се отбележи,че съдът не споделя доводът на адв.Милева,че процесната каруца следва да се върне на подсъдимия по изложените по -горе доводи в която насока е и трайната съдебна практика.

       Признавайки подсъдимите за виновни по повдгинатото обвинение и съобразно разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди  всеки от двамата подсъдими да заплати в полза на в ОД на МВР гр.Хасково направените  разноски по делото  веки от по 20,00лева - възнаграждение за вещо лице.

 

        Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                  

        

                              Районен  Съдия:…………….

 

                                             / Добринка Кирева /