Решение по дело №90/2009 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 16.10.2009 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и девета година в състав :

                                                 Районен съдия : Милена Томова

При секретаря В.А.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 90  по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

                     Иск за делба – І-ва фаза по допускане на делбата.

             В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Силвия А.Г. ***, с ЕГН ********** против И.П.Г. ***, с ЕГН **********, в която се твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен с решение №402/16.06.2003г., постановено по гр.д.№419/2002г. по описа на ПлРС, влязло в законна сила на 04.07.2003г. Твърди се още, че по време на брака страните придобили недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Твърди се още, че имота бил заплатен със сума, получена в заем в размер на 3 912,50 лв., погасяването на който било извършено по време на брака. Навежда се довод, че имота е съсобствен при равни права между страните и се  отправя искане до съда да постанови решение, с което да допусне делба на имота при два равни дяла.

           Ответникът И.Г., чрез назначения особен представител оспорва правата на страните в съсобствеността.  Прави възражение за частично преобразуване на лично имущество. Твърди се в депозирания по реда на чл.131 от ГПК отговор, че ответника е станал собственик на процесния имот, като обезщетен собственик на недвижим имот и в цената от 11 609,44 лв. е вложил средства от обезщетението в размер на 7 696,94 лв., а за доплащане му е бил разрешен кредит в размер на 3 912, 50 лв., който е погасен по време на брака.

          Съдът като съобрази становищата на страните и писмените доказателства, представени от тях приема за установено  от фактическа страна следното:

           Безспорно е между страните, а това е видно и от представения препис на решение №402/16.06.2003г. по гр.д.№419/2002г. по описа на ПлРС, влязло в законна сила на 04.07.2003г.  /л.3 от делото/, че са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с развод на основание чл.99 ал.3 от СК /отм./ с цитираното решение.

           От приложеното удостоверение №025979 / 31.08.1980г., изд. от Община-Плевен се установява, че гражданския брак между страните е бил сключен 31.08.1980г.

           Установява се от представения препис на нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №30, том ІV, дело К-793/1981г. на нотариус при ПлРС, че ответника И.П.Г. е придобил собствеността върху процесния апартамент, като обезщетение срещу отчужден негов недвижим имот със Заповед №1315/24.04.1981г. на председателя на ИК на ОНС-Плевен. Според отразеното в нот.акт, отстъпеният като обезщетение имот е бил на стойност 11 609,44лв., като цената му е била покрита от припадащата се сума срещу отчуждения недвижим имот в размер на 7 696,94лв. и разрешен заем от ОНС-Плевен в размер на 3 912,50 лв. Между страните не е налице спор, а това е видно и от отразеното в нот.акт, че задължението за погасяване на разрешения заем е било обезпечено с вписване на законна ипотека №2143, том ІІІ, №26 от 08.06.1981г. Безспорно е също така, че задължението за връщане на заетата сума в размер на 3 912,50 лв. е било погасено по време на брака между страните.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           Безспорно се установи от обсъдените доказателства, че ищцата и ответника са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, на основание чл.99, ал.3 от СК /отм./. Установи се също така, че процесния имот е придобит по време на брака между страните. В такъв случай, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от СК от 1968г. /отм., но действащ към момента на придобиване на имота/, процесния апартамент  е станал тяхна съпружеска имуществена общност. Ответникът, както се посочи,  прави възражение за частично преобразуване на лично имущество в размер на 7 696,94 лв.и претендира, че в СИО следва да се включи само такава част от имота, която съответствува на сумата, заплатена като разлика над стойността на отчуждения негов собствен имот. Съдът намира, че така направеното възражение се явява основателно. Както се установи от представения препис на нот.акт №30, том ІV, дело К-793/1981г. на нотариус при ПлРС, собствеността върху имота е била придобита като обезщетение за извършено отчуждаване на имот, който /или ид.части от който/ е принадлежал на ответника. Стойността на отчуждения имот, която е била 7 696,94 лв., според отразеното в описания нот.акт, е била приспадната от цената на получения в обезщетение апартамент. Останалата част от стойността на процесния апартамент, в размер на 3 912,50 лв., е била заплатена със средства, получени в заем. С оглед тези обстоятелства и съобразявайки възприетото в Постановление №5 от 31.10.1972г. по гр.д.№4/1972г. на Пленума на ВС, съдът приема, че частта от апартамента, която съответствува на имащата характер на лично имущество сума от 7 696,94 лв. следва да се признае за лично притежание на ответника, а останалата част, съответствуваща на получената в заем сума в размер на 3 912,50 лв. – за съпружеска имуществена общност при равни части за всяка от страните. При такова разбиране, съдът намира, че правата на страните в делбения имот са следните 1 956,25 / 11 609,44 ид.части за ищцата и 9 653,19 / 11 609,44  ид.части за ответника.

По изложените съображения, съдът счита, че следва да се допусне делба на процесния недвижим имот между страните при сочените по-горе права в съсобствеността.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА на основание чл.344, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.34 от ЗС да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между СИЛВИЯ А.Г. ***, с ЕГН ********** и И.П.Г. с ЕГН **********, на следния недвижим имот  : АПАРТАМЕНТ № 13, на V етаж, вх.Б, в жилищен блок №45,  находящ се в гр.Плевен, ж.к.”Сторгозия”, квартал 703, състоящ се от две стаи, кухня, клозет, баня и дрешник, със застроена площ 59,78 кв.м., заедно с принадлежащите му : мазе №13 със застроена площ 6,72 кв.м. и 1,11% от общите части на сградата и съответно от правото на строеж върху мястото, а по кадастрална схема представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56722.655.153.2.13, находящ се на адрес гр.Плевен, п.к.0 Сторгозия, бл.45, вх.Б, ет.5, ап.13, в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.655.153, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, с площ от 58.00 кв.м, при съседи: на същия етаж: 56722.655.153.2.14; под обекта:  56722.655.153.2.10;  над обекта: 56722.655.153.2.16., и прилежащи части мазе №13 с площ от 6,72 кв.м.

При следните права :

за Силвия А.Г. – 1 956,25 / 11 609,44 идеални части от имота и

за И.П.Г. – 9 653,19 / 11 609,44 идеални части от имота.

НАЗНАЧАВА съдебно - техническа експертиза, по която след влизане в законна сила на решението, вещото лице да даде заключение за пазарната стойност на недвижимия имот  и неговата поделяемост.

Експертизата да се изготви от вещото лице Петър Влайчев, след внасяне на депозит в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

Районен съдия :