Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059 09.03.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на втори март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Велислава Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 41 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С.А.М. *** срещу Наказателно постановление № 1970-688 от 13.05.2020 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 209а, ал 1 от Закона за здравето. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, без да се конкретизират доводи в какво се изразяват същите. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен по делото представител – адв. А.Х. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Директорът на ОД на МВР - Хасково, редовно призован, също не се явява и не изпраща упълномощен по делото представител, не заявява и писмено становище по подадената жалба.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 26.04.2020 г. свидетелите Ф.П.П., на длъжност „инспектор“ в РУ на МВР – Хасково и Д. К.И.,*** в около 17:15 часа извършили проверка в град Хасково, до сградата на „ВиК“ – Хасково на лицето С.А.М. за осъществяване на контрол по спазване на въведените противоепидемични мерки във връзка с разпространяващото се заразно заболяване, като установили, че жалбоподателя не носел поставена на лицето предпазна маска за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. След като преценили, че е налице неизпълнение на въведените противоепидемични мерки въведени в т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, срещу жалбоподателя С.А.М. бил съставен от свид. Ф.П.П. Акт за установяване на административно нарушение № 1970-688/29.04.2020 г. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на лицето, сочено в него като нарушител, което подписало акта след предявяването му, без да впише обяснения или възражения в съответната предвидена за това графа.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не били депозирани и допълнително в рамките на срока след връчване на екземпляр от него станало на датата на съставянето му, според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, и след като преценил, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр, наложил процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. К.И. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали с колегата му Ф.П.П. в хода на същата за фактите, за които разполага все пак със спомен, макар и не особено ясен, както и тези, свързани с неговото съставяне. Показанията на тези свидетели са еднопосочни с приобщените писмени доказателства, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. На свой ред актосъставителят, в хода на проведения пред районния съд разпит в качеството на свидетел заявява, че не разполага със спомен по случая, което потвърждава и след предявяване на приобщени като писмени доказателства документи, конкретно съставения АУАН.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. По силата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., съобразно действащата към датата на деянието редакция, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв., а според актуалната – ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена административна санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът намира, че са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може да се отбележи най – напред, че действително не са допуснати такива нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето, привлечено с него към административнонаказателна отговорност, което било запознато със съдържанието му и е получило екземпляр от него, удостоверено с подписа му в приложената разписка. Съставеният акт за установяване на административни нарушение обаче не отговаря на изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, установяваща необходимите реквизити. Съображенията в тази насока са следните:
Най – напред липсва изпълнение на задължението на наказващия орган да представи доказателства за оправомощаване на свид. Ф.П.П. за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по Закона за здравето, наказуеми по чл. 290а, ал. 1 от същия закон, както се изисква с нормата на чл. 290а, ал. 3 от ЗЗдр. В тази връзка, необходимо е да се има предвид, че ако правомощията за наказващите органи произтичат по силата на закона съобразно предвиденото в чл. 290а, ал. 4 от ЗЗдр, то материалната компетентност за актосъставителите произтича пряко от закона само по отношение на държавните здравни инспектори, като за останалите длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, за длъжностните лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, респ. за длъжностните лица, определени от кметовете на общини е необходимо да има изричен акт за тяхното определяне и оправомощаване. Нещо, което в случая не е установено по отношение на актосъствителя Ф.П.П., за да се прецени дали същият има качеството не просто на длъжностно лице от състава на МВР, но и на такова, определено, съответно овластено за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, като в тежест на наказващия орган е да удостовери тази група факти, свързана с надлежната материална компетентност.
На следващо място, логически предшестващ, този за правната квалификация, се явява въпросът за начина на описание на визираното от актосъставителя деяние и съответствието му с изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според въведените в съставения акт за установяване на административно нарушение фактически твърдения, жалбоподателят С.А.М. е санкциониран за това, че на 26.04.2020 г., в град Хасково до ВиК – Хасково е нарушил въведените противоепидемични мерки в т. 9 от Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Тоест, отговорността на жалбоподателя, според твърденията е ангажирана за неизпълнение или нарушаване на въведени противоепидемични мерки със заповед на министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, която правна норма, в актуалната й редакция, касае обаче основанието за обявяване на противоепидемична обстановка в страната, а не отделни мерки в тази връзка, още повече, че през процесния период в сила в страната е било обявеното с Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. извънредно положение. От друга страна, в редакцията на цитираната разпоредба, приложима, съобразно действието на материалния закон по време се налага и следният анализ, основан на съдържанието на чл. 63, ал. 1 ЗЗдр, съгласно която при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Република България. Тази заповед е допълнена, като е създадена т. 9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., според която всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която се твърди, че жалбоподателят не е изпълнил. Доколкото нормата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето обаче е с бланкетно съдържание и препраща към други актове, в случая заповед на министъра на здравеопазването, то последната не само задължително следва правилно да се посочи при правното квалифициране на нарушението, но и да се впише какви са съответните въведени с нея противоепидемични мерки, които се твърди, че са нарушени. В настоящия случай от страна на актосъставителя и наказващия орган в текстовата част и на двата акта, като констатирано нарушение е посочено, че не се спазва Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването – т. 9 от нея. Видно обаче от съдържанието на процесната заповед е, че в нея няма т. 9, а се допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, като в нея се създава именно т. 9, имаща посоченото в АУАН и НП съдържание. Следователно, от правно значение са издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, тъй като именно те уреждат действащите към инкриминираната дата противоепидемични мерки. Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и именно те е следвало да намерят отражение в издадения акт за административно нарушение и атакуваното наказателно постановление. Затова и неправилното или непълно посочване на заповедта на министъра на здравеопазването, която се твърди, че е нарушена води до неяснота относно административното нарушение, вменено на нарушителя, поради бланкетния характер на нормата на чл.209а ал.1 от ЗЗ и отговорността за неспазване на противоепидемични мерки. Посочването на коректната заповед на министъра на здравеопазването, въвеждаща противоепидемични мерки, а оттам и правна квалификация на нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Затова, макар в случая да е налице необходимата конкретизация какво точно фактически е било е поведението на лицето, липсва конкретизация какви конкретни противоепиодемични мерки са нарушени, тъй като с цитираната заповед на Министъра на здравеопазването липсва въобще т. 9, а от друга страна липсва и необходимото позоваване на относимата Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., която именно е допълнена цитираната от актосъставителя и наказващия орган, откъдето да може да се приеме, че е налице описано съставомерно поведение, в което се изразява и визираното нарушение по чл. 42 и 5 от ЗАНН. Изискването по този текст от закона се отнася до задължението на контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този смисъл, правилната правна квалификация на деянието е единствено и само възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо, което в случая не е изпълнено, а това обосновава извода за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, което наред с посоченото по – горе, следва да се квалифицира като съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй като е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, а така също препятства се упражняването на контрол за законосъобразност. Още повече предвид нанесената не по установения ред поправка в съдържанието на съставения АУАН относно конкретната заповед на министъра на здравеопазването, която макар и непълно, все пак е цитирана с оглед бланкетния характер на наказващата норма и необходимостта от индивидуализация на акта на министъра, който се има предвид. Следователно, всяко от тях се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото с издаването му въз основа на процесния АУАН, не само не са били отстранени, с изключение на това, свързано с индивидуализацията на заповедта на министъра, а са възпроизведени изцяло.
С оглед тези съображения, предвид извода за допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено, без да се обсъждат въпросите по същество за наличие на деяние, авторство и вина, препятствано дори, поради самото естество на процесуалните пропуски в дейността на контролните органи.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-688 от 13.05.2020 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.