Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 10.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16382 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 506567/11.10.2018г.
по гр.д. № 2232 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 81-ви състав е признато за установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, че А.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
с адрес: *** заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1138,51лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 18.08.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 48 в
гр. София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 222,47лв., представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 16.09.2015г. до
08.08.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
56736/2017г. на СРС, като А.С.С., ЕГН
**********, е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** съдебни разноски
от 366,82лв. по исково дело и 52,27лв. по заповедно дело, като нeоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1138,51лв. до предявен
размер от 2160,45лв. и за горница над 2247, до предявен
размер от 520,69лв., както и исковете за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията от 28,20лв.
в апартамент № 48 в гр. София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2015г.; и за лихва за забава на плащането на тази сума в размер на 6,88лв. за периода от 15.09.2014г.
до 08.08.2017г. и Топлрофикация
София”ЕАД е осъдена да заплати на А.С.С.
съдебни разноски от 49,89лв.
С Определение № 143440/17.06.2019г. е отхвърлена молбата на ответника за изменение на
решението в частта за разноските като се редуцира същата в частта за разноски
за вещо лице и за държавна такса и за юрисконсулт.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 5178065/05.11.2018г.
по регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** в частта, в която исковете са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия от май 2013г. до април 2014г и за лихва за забава на плащането й. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно
районният съд приел, че вземанията са погасени по давност. Фактурата била
издадена през юли 2014г., срок за плащане бил 15.09.2014г. и от този момент
започвала да тече погасителната давност, тя не била изтекла към подаване на
заявлението. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията
на ответника по исковете за разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – А.С.С., ЕГН **********
е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че в тази част решението било правилно. За този период приложими били в ОУ от 2008г.,
изискуемостта на вземанията настъпвала с издаване на месечната фактура. За
периода февруари-април 2014г. приложими били ОУ от 2014г., давността за тези
вземания също били погасени по давност, издаването на изравнителната сметка не
променял началото на давностния срок. Претендирал е разноски.
2. въззивна
жалба вх. № 5211177/21.12.2018г. по
регистъра на СРС, от ответника по исковете А.С.С.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че не било установено да е собственик на имота и да отговаря за
плащането на потребена енергия в имота. Не било установено наследодателят му да
е бил собственик на имота. Не било установено в имота да е потребена енергия в
количества и на стойност , за които са уважени исковете, техническата експертиза
установила, че общ топломер не бил преминал през метрологична проверка в срок,
вещото лице работило по документи, които не били приети по делото. Вещото лице
посочило друга сума като стойност на доставена енергия. Не бил изпаднал в
забава, защото фактурите не били публикувани на интернет-страница на ищеца.
Отделно вещото лице било посочило размер от 1138,44лв. и необосновано бил уважен иск за 1138,51лв. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият – ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не е
изразил становище.
Срещу така постановеното Определение е депозрана частна жалба вх. №
5116763/08.07.2019г. от А.С.С., ЕГН **********. Изложил е
съображения, че определението е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Депозит за вещо
лице бил прекомерно завишен от СРС, не отговарял на изискванията на Наредбата
за възнаграждения на вещи лица. Възнаграждението за юрисконсулт било
необосновано завишено, сложността на делото не му съответствала. Претендирал е
разноски
Въззиваемият – ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** не е
изразил становище .
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.”ООД,
ЕИК*****не е изразило становище
по жалбите
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2000612/10.01.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: ***
срещу А.С.С., ЕГН **********, с
която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане
на сумата от 2160,45лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 18.08.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 48 в
гр. София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата
от 520,69лв., представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до
08.08.2017г., възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 28,20лв. в апартамент № 48 в гр.
София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; за лихва за забава на плащането на тази сума
в размер на 6,88лв. за периода от
15.09.2014г. до 08.08.2017г., за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 56736/2017г. на СРС,
като му се присъдят разноски. Навело
е твърдения, ответникът е потребител на
енергия в имота по договор при Общи
условия, потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени
исковете, дължал и стойността на
услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на
сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на ответника за разноски.
Ответникът А.С.С., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Посочил е, че исковете за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията и за лихва за забава на плащането му били
недопустими, всички предявени искове били неоснователни Нямал качество
потребител на енергия, защото не бил сключвал с ищеца писмен договор за
доставка на такава. Не били представени доказателства, установяващи че е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имота. В имота не било потребено
количество топлинна енергия, за които са предявени исковете. Нямало основание за служебно начисляване на
разход за топлинна енергия., не било установен брой потребители на имота. Неравноправни били клаузи по чл. 29 от
ОУ. Задълженията били погасени по
давност, не бил изпаднал в забава на плащането на сумите, защото фактури не
били публикувани на интернет-страница на ищеца, а и клауза по чл. 33 от ОУ била
нищожна като неравноправна. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Б.Б.”ООД, ЕИК*****не
е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 56736/2017г. на СРС, от което се установява,
че по заявление вх. № 3065012/18.08.2018г. е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено А.С.С.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** сумата от 2188,65лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 18.08.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 48 в
гр. София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 527,57лв., представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до
08.08.2017г., съдебни разноски от 104,32лв. длъжникът е уведомен за заповедта
на 15.11.2017г., на 21.11.2017г. длъжникът е оспорил задълженията по
заповедта, на 11.12.2017г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на
10.01.2018г. е представил искова молба вх.№
2000612/10.01.2018г.
По делото са приети договор от 30.07.2001г., протокол от ОС на ЕС от от 26.04.2001г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „***** ********”
бл. 31 е избрало и възложило на Б.Б.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията
в сградата . С
списъка на живущи срещу ап. 48 е посочено името на ответника и е положен подпис
за него срещу заявено желание за монтиране на 2 бр. разпределители и вентили.
Прието е удостоверение за
наследници съгласно което Стоян Василев С. е починал на 27.08.1999г. и е
оставил за наследник по закон сина си А.С.С..
Приета е молба - декларация от
25.01.1999г. носеща подпис за ответника, съгласно която ответникът е поискал от
ищеца да открие на негово име партида за имота апартамент № 48 в гр. София, ж.к. „********като е посочил, че
семейството му е едночленно.
Прието е удостоверение от СО,
съгласно което ж.к. ***** ********” е
популярното име на ж.к. Слатина.
Приети са ОУ одобрени от ДКЕВР на
03.02.2014г., съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от които ОУ в забава на плащането на
топлинната енергия се изпада след публикуване на фактури за топлинна енергия на
интернет-страницата на Т.С.”ЕАД.
Приети са извлечения от сметки,
съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на сумите, за които е предявен
иск.
Приети са констативни протоколи,
носещи подписи за представител на ЕС, съгласно които отчетни дати за уреди в
имота са били 07.04.2014г. и 14.04.2014г., а през 2015г. – 14.04.2015г. и
18.04.2015г., на които за процесния имот не е осигурен достъп за отчитане на уреди.
Приети са изравнителни сметки, с
които на ответника е начислено потребление за отопление с щранг-лира без уред,
както и за сградна инсталация, отделно и за БГВ, реално са потребени количества
на стойност от 1138,44лв. за втория отчетен период.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че сградата е
топлофицирана, в абонатната станция има общ топломер, отчитан ежемесечно по
електронен път от ищеца, технологични загуби са определяни коректно по правилата
на наредбата за топлоснабдяване. Посочило е, че
за имота те е бил осигурен достъп за отчитане на уреди в имота, в имота
не се ползвала енергия за отопление с радиатори с уреди, ползвала се енергия за
БГВ отчитана по три водомера, обем на имота е 210 куб.м. дяловото разпределение
било направено коректно., общият размер на енергията потребена в имота за
периода е 2160,37лв., от които 1138,44лв. за втория отчетен период.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че по записвания на ищеца задължения на
ответника са периода са в размер на процесните суми, няма данни да са платени. Лихва
за забава била 179,71лв. за главница за топлинна енергия от 919,68лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
Решението се обжалва само в
частта за главница за топлинна енергия
и за лихва за забава на плащането й, като в тази част решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за
ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено искането на заявителя
„Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането им за
процесния имот и период в размерите на суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил иск за установяване съществуване на вземанията.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено че ответникът е потребител на топлинна
енергия в имота за процесния период и отговаря пред ищеца за заплащане на цялото количество
доставена енергия в имота. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай приетата по делото молба-декларация
от 25.01.1998г., извлечения от сметки на ищеца установяват, че ответникът е поискал
от ищеца да открие партида на негово име за имота, ищецът е уважил това искане
на ответника, поради което и по съображения изложени по-горе съдът приема за
установено, че от този момент страните са били обвързани от облигационен
договор за доставка на топлинна енергия в имота и подробни съображения за този
извод съдът изложи по-горе. Без значение при този фактически състав на
възникване на облигационното правоотношение между страните е дали ответникът
през периода е бил носител на вещното право на ползване, съответно на правото
на собственост върху имота.
Ищецът е приел
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени
от ДКЕВР, като е установено от приети писмени доказателства и заключение по
техническата експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, то съдът
приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца, одобрени от
ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ от „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените
параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за
конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията
също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на
топлинна енергия, а именно - да осигури
такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни
температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на
вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите
за качество са определени точно и ясно, респ.
са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост
от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и
неопровергана от другите събрани по делото доказателства, протоколи за неосигурен достъп за
отчет на уреди по делото е
установено, че през процесния период в имота е потребявана енергия за отопление с
щранг-лира, начислена е такава на база мощността на уреда, както и за сградна
инсталация съобразно обема на жилището, както е начислена и енергия за горещо
битово водоснабдяване при условията на неосигурен достъп. Приетите протоколи за
неосигурен достъп носят подпис за представител на ЕС и установяват, че на двете
дати за отчет на уреди в имота такъв не е осигурен. В молбата за откриване на
партида за имота е посочено от ответника, че семейството му е едночленно,
поради което и същото правилно е съобразено при разпределяне на енергията за
имота. Установява се от изравнителните сметки и заключението по техническата
експертиза, че за периода потребената енргия е 2160,37лв., от което за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. е 1138,44лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.
Спорен е въпрос по делото
е дали задълженията за доставена топлинна енергия в периода от май
2013г. до април 2014г. и за лихва
върху тях са погасени по давност. Тези вземания са периодчин и са погасяват по
с кратката 3-годнишна давност по чл. 111 от ЗЗД, за което ответникът е направил
възражение в срок. Касае се за трайно и периодично изпълнение на
задължение по договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са
еднородни и повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. (В този смисъл
Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС).
За
вземанията възникнали при
действието на ОУ от 2008г.:
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на ч. 33 от ОУ от 2008г., и съгласно които
плащанията за съответния месец се дължат до 30-то число на месеца, следващ
този, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114,
ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко
месечно задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта
му, тоест с изтичане на 30 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
За
вземанията възникнали при
действието на ОУ от 2014г.:
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно
които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца,
следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това съглашение е
изискуемостта на настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на
искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за
достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114,
ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко
месечно задължение започва да тече от момента на възникването му.
Моментът
на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на
енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщени фактури за тези вземания , които са по изравнителни сметки
и включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да
се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2008г. и на ОУ от 2014г. сочи
изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на погасителната
давност за месечните задължения с издаването на обобщена фактура по
изравнителната сметка е неоснователно.
В случая заявлението е депозирано
на 18.08.2017г., поради което и по
съображения изложени по-горе съдът приема, че 3 годишния срок от настъпване на
изискуемостта на вземанията, възникнали
за процесиня период от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., е бил настъпил преди
подаване на заявлението. Размер на задължението за този период е 1021,93лв. и
същото е погасено по давност. Погасени по давност по аргумент от 119 от ЗЗД са
и вземанията за лихва за забава на плащанията на главниците.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районния съд в частта, в която е уважил иск за главница от 1138,44лв. , която е за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. е правилно.
Следва да се отмени решението в
частта, с която е уважен иска за топлинна енергия за горница над 1138,44лв. до 1138,51лв., защото не е установено тази разлика
да се дължи, а оплакване с въззивната жалба от ответника за необоснован извод
на СРС за този размер е направен с въззивната жалба.
По иска за обезщетение за забава:
По делото не е установено ищецът
да е публикувал на интернет-страницата си фактурите за вземанията, за които са
предявени исковете за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., за който са
приложими ОУ одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г., а същото съгласно
разпоредбата на чл. 32 от тях е
необходимо за изпадането на ответника в забава на плащането им. При така
установеното съдът приема, че ответникът
не е изпаднал в забава на плащането на
главницата и иск за лихва следва да бъде отхвърлен, като решението на районния
съд в частта, в която е уважен иск за лихва от 222,47лв. следва да бъде отменено.
По частната жалба:
Съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Определеното от съда възнаграждение за вещо лице е съобразено със сложността на
делото, периода на проверките и изводите на вещото лице, не е било направено
своевременно възражение срещу същото при определянето му. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение също е определено с оглед на сложността на
делото, по което са приети множество писмени доказателства, приети са две
съдебни експертизи.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, с
която на ищеца са присъдени разноски по исково дело от 59,97лв. и по заповедно дело от 8,55лв. следва да се отмени. На ответника по исковете за
производство пред СРС следва да се присъдят разноски от още 8,19лв.
На ответника по исковете не се
следват разноски за производство пред СГС по частната жалба, защото същата
съдът прие за неоснователна.
За въззивното производство на
ищеца не се следват разноски. Жалбата му е отхвърлена и разноски за държавна
такса и за възнаграждение за юрисконсулт по тази част от предмета на въззивното
дело не му се следват. По въззивната жалба и по частната жалба на ответника по
исковете ищецът не е изразил становище и
възнаграждение за юрисконсулт не му се следва. Процесуално представителство от
юрисконсулт по тази част от предмета на въззивно дело , което да обуславя
присъждане на възнаграждение за същото по делото не е осъществено, поради което
и възнаграждение за такова не следва да се присъжда на ищеца.
На въззивника – ответник по
исковете, следва да се присъдят разноски за държавна такса по въззивната му
жалба в размер на 25,71лв. Други
разноски за производство пред СГС по двете въззивни жалби срещу решението по
делото ответникът по исковете не е претендирал
и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 5116763/08.07.2019г. на А.С.С., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ Решение №
506567/11.10.2018г. по гр.д. № 2232 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 81-ви
състав в частта, с която е признато за установено
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
че А.С.С., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: ***
заплащане на сумите, както следва:
сумата от 0,07лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 18.08.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 48 в
гр. София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 222,47лв., представляваща
обезщетение за забава на плащането на главница от 1138,51лв. за периода от
16.09.2015г. до 08.08.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 56736/2017г. на СРС, както и в частта, с която А.С.С.,
ЕГН **********, е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
съдебни разноски от 59,97лв. по
исково дело и 8,55лв. по заповедно
дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу А.С.С., ЕГН ********** с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че А.С.С., ЕГН
**********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** заплащане на сумите, както
следва: сумата от 0,07лв.(седем стотинки), ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 18.08.2017г., до изплащането й,
като част стойност на доставена топлинна
енергия в апартамент № 48 в гр.
София, ж.к. „***** ********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 222,47лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г. до 08.08.2017г на плащането на
главница за доставена топлинна енергия от 1138,51лв., която главница е за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г, за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 56736/2017г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
506567/11.10.2018г. по гр.д. № 2232 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 81-ви
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** да заплати на
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от общо 33,90лв.(тридесет и
три лева и 0,90лв), представляващи съдебни разноски за производство пред СГС и
СРС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.”ООД, ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.