Решение по дело №20112/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1744
Дата: 8 май 2019 г.
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20185330120112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1744                         08.05.2019 година                 

          град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІV граждански състав, в публично заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА    

                           

при участието на секретаря Диана Димитрова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20112 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Производството по делото е образувано по искова молба от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. П., ул. "Христо Г. Данов" № 37, с ЕИК *********, чрез юрисконсулт  П.,  против Многопрофилна болница за активно лечение „Св Пловдив ЕООД, ЕИК *********, гр. П., ул. „И.В.“ № ** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 4935,47 лв. главница -стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2018 г. - 30.09.2018 г., 138,87 лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва,за периода 25.07.2018 г. - 16.12.2018 г., и законната лихва върху главницата, считано от момента на подаването на исковата молба до окончателното плащане.Притендира разноски. Правната квалификация на предявените обективносъединени искове е по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД

В исковата молба се твърди, че продажбата на топлинна енергия на клиенти за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия. Такива са сключени между страните с № 1489/01.12.2014 г., за продажба на топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „В.“ № *, и втори договор с № 1566/27.1 1.2015 г. за продажба на топлинна енергия за  обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „И.В.“ № **. В тях е уговерено, че цената на продаваната топлинна енергия се определя всяка година с решения на Комисия по енергийно и водно регулиране, както и, че продавачът издава на Купувача фактура за всеки отчетен период-календарен месец. Във всяка фактура е посочен срокът й за плащане. Ответникът се е задължил да заплаща ежемесечно дължимите суми за доставена топлинна енергия и разхода на мрежова вода за допълване на сградната инсталация. При забава в плащането ответника дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума при ищеца. Ищеца  е доставил до обектите на потребление на ответника в гр. Пловдив, за периода 01.06.2018 г. -30.09.2018 г. топлинна енергия, чиято неплатена стойност към 17.12.2018 г. е възлизала на 4935,47 лв. Обезщетението за забавено плащане върху издадените фактури за тези месеци, за периода 25.07.2018 г. - 16.12.2018 г., възлиза на 138,87 лв. На ответника са съответни фактури.

          В предоставения срок за отговор ответника признава иска.

           В открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2019 г., представителят на ищцовото дружество признава, че ответникът е погасил претендираните с исковата молба неплатени суми. Заявява, че ответникът е заплатил дължимите суми в хода на производството, след подаване на исковата молба – 04.10.2016 г., поради което счита, че ответникът със своето поведение е дал повод за завеждане на делото. Искането е да се отхвърлят исковете, поради извършено плащане. Претендират се направените в настоящото производство разноски за държавна такса.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че ответника е потребител на топлинна енергия, поради което и съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия.

Страните не спорят, а и от представените по делото фактури се установява размера и стойността на начисленото задължение за процесния период, което съответства на притендираното такова.

От представеното писмено доказателство платежно нареждане (на лист 39 от делото) се установява, че ответника е заплатил притендираните с исковата молба задължения на 02.04.2019 г. т. е. в хода на делото. Това обстоятелство се потвърждава от  процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но същите са били погасени чрез плащане. Последното обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради погасяване на вземанията, исковете към датата на съдебното дирене в настоящото производство се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени както по отношение претендираната главница, така и по отношение на акцесорния иск за мораторно обезщетение.

 

Относно разноските:

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на исковете и всъщност не е признал изрично дължимостта на сумите. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба. Освен това, ответникът не е ангажирал доказателства, от които по несъмнен начин да се установи, че е платил сумата, с която да са погасени процесните вземания, преди предявяване на исковата молба – 17.12.2018 г. Напротив, от представените от ответника доказателства, се установява, че плащането е извършено в последствие. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски, които съобразно представения списък и доказателства съответстват на сумата от 247,42 лв за заплатена държавна такса

 

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, против Многопрофилна болница за активно лечение „Св Пловдив ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „И.В.“ № ** обективносъединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 4935,47 лв. (четири хиляди деветстотни тридесет и пет лева и четиридесет и седем ст.) главница -стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2018 г. - 30.09.2018 г., 138,87 лв.(сто тридесет и осем лева и осемдесет и седем ст.) -обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва,за периода 25.07.2018 г. - 16.12.2018 г., и законната лихва върху главницата, считано от момента на подаването на исковата молба до окончателното плащане., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им чрез извършено в хода на процеса плащане.

 

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св Пловдив ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „И.В.“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, СУМАТА от общо 247,42 лв. /двеста четиридесет и седем  лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща разноски по настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.